№ 8
гр. К. , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
в присъствието на прокурора Дафин Каменов
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215100600080 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 260015/16.02.2021 год., постановена по Н.о.х.дело №
1243/2020 год., К.йският районен съд е признал подсъдимия Д. ЕМ. Д. от гр.К.
за виновен в това, че на 26.06.2020 год. в гр.К., без надлежно разрешение по
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП),
държал високорисково наркотично вещество по смисъла на &1, т.11 от
Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно Приложение № 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, включено в Списък I по чл.3 т.1 от Наредбата - 0.45 грама
кокаин, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент кокаин
база 83.4 % (тегловни проценти), поради което и на основание чл.354а ал.3
т.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от
свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3
години, на основание чл.66 ал.1 от НК, както и на наказание „глоба” в размер
на 2 000 лева. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените
доказателства, както и е осъдил подс.Д.Д. да заплати направените по делото
разноски.
1
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от
защитника на подсъдимия Д.Д. – адв.И.Б. от АК - Х., с която същият обжалва
първоинстанционната присъда като неправилна – необоснована и
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон, а наложеното на подсъдимия наказание намира за явно несправедливо,
като завишено по размер. Моли първоинстанционната присъда да бъде
изменена, като деянието на подсъдимия бъде преквалифицирано в
престъпление по чл.354а ал.5 от НК и му бъде наложено съответно наказание
„глоба” в минимален размер. В представено по делото писмено допълнение
към въззивната жалба защитникът на подсъдимия развива подробни
съображения в подкрепа на жалбата си. Счита за неправилен отказа на
първоинстанционния съд да квалифицира деянието като „маловажен случай”
по смисъла на чл.93 т.9 от НК, тъй като съдът не бил съобразил много
малкото количество наркотично вещество, неговата изключително ниска
стойност, държането му в много малък период от време, както и целта на
закупуването му от подсъдимия – да облекчи душевното си страдание, което
контрастирало с обичайният мотив за държане и употреба на наркотични
вещества. Намира за неоснователно и отчитането от първоинстанционния съд
като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство високото
процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент, тъй като
подсъдимият не е имал обективна възможност да знае каква е концентрацията
на такъв компонент в продаденото му вещество. Развива съображения и за
здравословното състояние на подсъдимия – за неговото психично заболяване,
подтикнало го към търсене на облекчение, което също следвало да бъде
отчетено при преценката на квалификацията. Твърди, че неправилното
квалифициране на деянието е довело и до налагане на несправедливо
наказание, което не съответствало на тежестта на извършеното деяние и не
отговаряло на целите на специалната и генералната превенция на наказанието.
В съдебно заседание защитникът на подс.Д. поддържа жалбата си по
изложените в нея и в допълнението към жалбата съображения, както и
поддържа направеното искане за изменение на първоинстанционната присъда
с преквалификация на деянието на подсъдимия в такова по чл.354а ал.5 от НК
и налагане на съответно наказание „глоба”. Подсъдимият Д. ЕМ. Д. в съдебно
заседание пред въззивния съд поддържа жалбата на защитника си, като моли
да му бъде наложено по-леко наказание.
2
Прокурорът от Окръжна прокуратура- К. изразява становище, че
въззивната жалба на защитника на подсъдимия е неоснователна. Твърди, че
наложеното на подсъдимия Д. наказание съответства на тежестта на
извършеното престъпление и на личността на дееца. Счита, че не са налице
обстоятелства, даващи основание за преквалификация на деянието като
„маловажен случай”. Предлага първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, с оглед доводите и
оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за подаването й лице –
упълномощен защитник на подсъдимия, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Д.
обвинение, като е събрал необходимите, искани и сочени от страните
доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК,
поради което във въззивното производство не се е наложило извършването
процесуално - следствени действия в тази връзка. Въз основа на събраните на
досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно
следствие доказателства, от фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият Д. ЕМ. Д. е роден на **,**,**** год. в гр.К., където живее
постоянно. Има завършено средно образование, не работи, не е женен, не е
осъждан.
На 26.06.2020 год. около 20.20 часа свидетелите А. Ч. и П. К. -
служители в РУ - К., заедно с други техни колеги били на обход в района на
кв.„Б.” в гр.К.. Непосредствено до този квартал, на пътя за Ц., те забелязали
лице, на което решили да извършат рутинна полицейска проверка. Поискали
документите му и установили неговата самоличност, а именно - подсъдимият
3
Д. ЕМ. Д.. Същият бил видимо притеснен, поради което полицейските
служители преценили поведението му като съмнително и пристъпили към
личен обиск. При извършения обиск, св.П. К. намерил в дрехите (бельото) на
подсъдимия малко черно полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно
вещество. Подсъдимият Д. обяснил, че намереното у него вещество
представлява кокаин, който по-рано същата вечер бил закупил, като посочил
и лицето, от което закупил наркотичното вещество. При извършения
наркополеви тест, веществото действително реагирало на кокаин.
Подсъдимият Д. бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на РУ- К..
На подсъдимия Д. ЕМ. Д. не е било издавано разрешение за дейности с
наркотични вещества от Министерство на здравеопазването по реда на
ЗКНВП.
На 30.06.2020 год. в присъствие на поемни лица, бил извършен от
разследващия орган оглед на вещи, иззети с протокол за личен обиск от
26.06.2020 год. - черен найлонов плик с неправилна форма, със съдържание
бяло прахообразно вещество. Веществото било претеглено с аналитична
везна, която отчела количество от 0.49 грама.
От писменото заключение на вещото лице по назначената и извършена
на досъдебното производство физико-химическа експертиза се установява, че
изследваният обект - бяло прахообразно вещество и такова под формата на
малки бучки, представлява кокаин, с активен наркотичнодействащ компонент
„кокаин база” 83.4 % (тегловни проценти) и нетно тегло 0.45 грама.
След извършване на експертизата, описаното по - горе наркотично
вещество било предадено за съхранение в ЦМУ, отдел „НОП” с
Приемателно-предавателен протокол № 72182/15.07.2020 год.
Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената и
извършена на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза,
както и от обясненията на извършилата я вещо лице в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, подсъдимият Д. се води на учет в
ДПБ с диагноза „Параноидна шизофрения”. Вещото лице сочи в
заключението си, че подсъдимият не страда от продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието, което да не му позволява правилно
4
да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях, и нямал по-
тежко заболяване, което пречи на провеждането на наказателното
производство. Вещото лице обяснява, че подсъдимият имал ясен спомен за
поведението си и за хронологията на действията по време на извършване на
деянието, т.е. липсвали белези за краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието. Счита, че към момента на освидетелстването му,
а също и към датата 26.06.2020 год., подсъдимият е разбирал свойството и
значението на деянието и е можел да ръководи постъпките си, както и може
да участва в наказателното производство като обвиняем.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена по несъмнен начин от събраните гласни доказателства,
установени чрез гласните доказателствени средства - обясненията на
подс.Д.Д., дадени в хода на проведеното първоинстанционно съдебно
следствие, с които по същество признава извършването на инкриминираното
деяние, както и показанията на свидетелите А. Ч. и П. К.; от писменото
заключение на вещото лице Ц. Т. по извършената на досъдебното
производство съдебна физико-химическа експертиза № 343/08.07.2020 год.,
прочетена в съдебно заседание и приобщена към доказателствената
съвкупност по реда на чл.282 ал.3 от НПК – без разпит на вещото лице, със
съгласието на страните; от писменото заключение на вещото лице Н. У. по
извършената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза
№ 57/2020 год. и обясненията на вещото лице в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд; както и от писмените доказателства – Протокол за
обиск на лице от 26.06.2020 год.; Протокол за доброволно предаване от
29.06.2020 год.; Протокол от 30.06.2020 год. за оглед на веществени
доказателства, ведно с приложен фотоалбум към него; Писмо на заместник-
министър на здравеопазването изх. № 66-00-374/14.07.2020 год.;
Приемателно-предавателен протокол № 72182/15.07.2020 год.; Заповед за
задържане на лице рег.№ 1947зз-188/26.06.2020 год.; Характеристична
справка на подсъдимия Д.; Справка за съдимост на подс.Д. и др., които
писмени доказателства са приобщени към доказателствената съвкупност и
приети от първоинстанционния съд по надлежния ред.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд е квалифицирал деянието, осъществено от подс.Д.Д., като престъпление
5
по чл.354а ал.3 т.1 от НК, като е приел, че посоченият подсъдим на 26.06.2020
год. в гр.К., без надлежно разрешение по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) е държал високорисково
наркотично вещество - 0.45 грама кокаин, със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент „кокаин база” - 83.4 % (тегловни проценти),
поради което го е признал за виновен в извършване на това престъпление от
обективна и субективна страна. Съдът е приел също, че в случая са налице
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства –
малкото количество държано от подсъдимия високорисково наркотично
вещество, чистото му съдебно минало, недоброто му здравословно състояние
и съдействието му за разкриване на обективната истина, при които и най-
лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало
несъразмерно тежко, поради което и при приложението на разпоредбата на
чл. 55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок
от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на
основание чл.66 ал.1 от НК, т.е. съдът е наложил на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода” под минималния предвиден в закона размер. С
присъдата съдът е наложил на подсъдимия и комулативно наказание „глоба”
в размер на 2 000 лв. За да постанови присъдата си в наказателно-
осъдителната й част, първоинстанционният съд е извършил подробен анализ
и оценка на всички събрани на досъдебното производство доказателства,
излагайки подробни съображения в тази връзка, които не е необходимо да
бъдат преповтаряни в тяхната цялост.
Правилно решаващият съд е кредитирал изцяло показанията на
свидетелите Ч. и К., като обективни, логични, кореспондиращи помежду си и
с другите приети по делото доказателства. Същите последователно и
обстойно очертават обстоятелствата по извършената по отношение на
подсъдимия полицейска проверка и обиск, при който е установено, че
последния държи наркотично вещество. Обосновано първоинстанционният
съд е дал вяра и на обясненията на подс.Д., който признава, че действително
на процесната дата, когато органи на МВР го спрели за проверка, имал у себе
си наркотично вещество, за което знаел, че държането му е забранено и
незаконно, но според него приемането на наркотик облекчавало болката му. С
основание съдът е кредитирал и писмените заключения на вещите лица по
извършените на досъдебното производство съдебна физикохимическа
6
експертиза и съдебно – психиатрична експертиза, за които правилно е приел,
че са пълни, точни и ясни, компетентно изготвени от вещи лица,
притежаващи необходимите професионални познания и опит в съответната
област. Всъщност, спор относно така установената по делото фактическа
обстановка няма между страните, както няма спор и относно авторството на
деянието на подсъдимия, времето, мястото и начина на извършването му,
както и относно формата на вината при осъществяването му, като
единственото оплакване на защитника на подс.Д.Д. по същество касае
правната квалификация на деянието, с искане за преквалифициране на същото
и приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, респ. за
налагане на по-леко по вид наказание.
Настоящата инстанция намира, че от установената фактическа
обстановка по делото е безспорно установено наличието на обективния
елемент от разглеждания престъпен състав – държане на високорисково
наркотично вещество – кокаин, от подсъдимия Д., на инкриминираната дата и
на инкриминираното място, без същият да има надлежно разрешително за
това по ЗКНВП. Въззивният съд споделя изцяло подробно коментираните от
районният съд обективни признаци на описаното деяние, както и безспорно
установената субективна съставомерност на деянието – извършването на
същото от подс.Д. от субективна страна, при форма на вината: пряк умисъл,
поради което не е необходимо преповтарянето на изложените от решаващия
съд съображения в тази връзка.
Предвид данните по делото, въззивният съд обаче счита, че направеното
оплакване във въззивната жалба на защитника на подсъдимия - че деянието
на подс.Д.Д. представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т.9 от
НК, е основателно. Аналогичен довод – за това, че осъщественото от подс.Д.
деяние представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, е бил
правен от защитника на подсъдимия и пред първоинстанционния съд, който
го е отхвърлил, мотивирайки се с наличието на обстоятелства, отегчаващи
отговорността на подсъдимия Д. и завишаващи конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца, респ. квалифициращи конкретното
деяние като съставомерно по чл.354а ал.3 т.1 от НК, а именно: вида на
държаното от подсъдимия високорисково наркотично вещество – кокаин, при
това с високо процентно съдържание на активния наркотичнодействащ
7
компонент „кокаин база” – 83.4 % /тегловни процента/, немалката стойност на
държаното високорисково наркотично вещество – 126 лв., както и
негативната характеристика на подсъдимия. С оглед на тези обстоятелства,
преценени поотделно и в съвкупност, първоинстанционният съд е намерил,
че деянието на подсъдимия Д. не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност спрямо обикновените хипотези на престъпления от този вид, поради
което не представлява маловажен случай. Настоящата инстанция намира, че
изложените съображения в тази връзка от първоинстанционният съд и
направените изводи относно липсата на предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 354а ал.5 от НК, т.е. за приложението на закон за по-леко
наказуемо престъпление, представляващо „маловажен случай”, са
необосновани и незаконосъобразни. Това е така, по следните съображения:
Съгласно правната теория и съдебната практика, „маловажен случай” по
смисъла на разпоредбата на чл.93 т.9 от НК е налице тогава, когато
извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При
тази преценка, правният извод на съда трябва да има комплексен характер.
Следва да бъдат отчетени механизма на извършеното престъпление, липсата
или незначителността на вредните последици, мотивите и подбудите,
ръководещи дееца при извършване на деянието, вида и стойността на
предмета на престъплението, отражението и последиците от поведението на
дееца за обществото, както и личните му характеристични данни.
Престъпленията, регламентирани в разпоредбата на чл.354а от НК,
имащи за предмет рискови и високорискови наркотични вещества, са считани
като такива със завишена степен на обществена опасност, с оглед обекта на
защита - обществените отношения, свързани с общественото здраве, както и с
оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви и
насоченост към лица в незряла възраст, предвид характеристиките на
формите на изпълнително деяние и на общественоопасния резултат, които
обстоятелства законодателно са отчетени с предвидените за тези
престъпления нелеки санкции. В тази връзка не могат да бъдат споделени
изводите на първоинстанционния съд относно вида и наличието на високо
8
процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент на
държаното от подс.Д. наркотично вещество, които според съда завишавали
обществената опасност на деянието и изключвали квалифицирането на
същото като „маловажен случай”. Това е така, тъй като вида и процентното
съдържание на активния наркотичнодействащ компонент не са въздигнати
като отделен елемент от обективната страна на престъплението по чл.354а
ал.3 и ал.5 от НК, т.е. за осъществяване на престъплението по някой от
посочените престъпни състави е необходимо и достатъчно държането на
високорисково наркотично вещество, като вида и процентното съдържание на
активния наркотичнодействащ компонент не е от такова решаващо и
съществено значение досежно преценката на обществената опасност на
деянието и дееца. В случая нито вида, нито процентното съдържание на
активния наркотичнодействащ компонент се отличават съществено от
обикновените случаи на това престъпление, за което е повдигнато обвинение
на подсъдимия. Не може да бъде оценявана и като завишаваща обществената
опасност на конкретното деяние и на дееца и стойността на предмета на
престъплението – 126 лв., която първоинстанционният съд е определил като
„немалка”, а напротив – тази изключително ниска стойност на предмета на
престъплението следва да се отчита като изключително смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, занижаващо съществено
обществената опасност както на деянието, така и на дееца.
Настоящата инстанция намира, че в настоящия случай, с оглед
незначителността на вредните последици и смекчаващите отговорността
обстоятелства, извършеното от подсъдимия Д. деяние представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на престъпления
от този вид – противоправно държане на високорисково наркотично
вещество. Инкриминираното високорисково наркотично вещество е
изключително малко като количество и като стойност – едва 0.45 грама
кокаин, на стойност 126 лв., а безспорно в случая определящо за правната
квалификация на деянието е количеството на предмета на престъплението,
като един от обективните белези на деянието. Несъмнено, инкриминираното
наркотично вещество е било държано от подс.Д. единствено и само за негова
лична употреба, изхождайки от посоченото по-горе изключително малко
количество такова. Вредните последици от деянието са незначителни,
доколкото не са насочени към застрашаване здравето на други лица, а
9
единствено към здравето на самия подсъдим. Не без значение е и отчетеното
от първоинстанционния съд обстоятелството на недобро здравословно
състояние на подсъдимия – същият страда от „Параноидна шизофрения”, като
счита, че периодичната употреба на наркотични вещества помага за
поддържане на психичното му здраве, респ. облекчаване на психичните му
проблеми, което всъщност представлява и мотива за извършване на
престъплението. Следва в тази връзка да бъде съобразено още, че подс.Д. е
съдействал за разкриване на обективната истина - веднага е признал, че
държи високорисково наркотично вещество, което извадил от бельото си,
както и че е посочил лицето, от което е закупил наркотичното вещество.
С оглед изложеното, изводът направен от първоинстанционният съд -
че изложените в мотивите към присъдата и посочени по-горе обстоятелства
не позволявали да се направи извод, че извършеното деяние разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от същия вид, е неправилен и необоснован. В тази връзка
следва да се посочи, че в приложената по делото характеристична справка за
Д.Д., изготвена от полицейски служител, е отразено, че няма данни
подсъдимият да е нарушавал реда и спокойствието в блока, както и няма
данни да е участвал в скандали със съседите си, но въпреки това изготвилият
справката е посочил, че по постоянен адрес подс.Д. не се ползвал с добро име,
тъй като се знаело, че е регистриран за извършени престъпления от общ
характер; нямало и данни да страда от психично разстройство. От така
приложената характеристика, съдържаща противоречиви изявления на
изготвилия я полицейски служител, не може да се направи еднозначен и
категоричен извод, че подсъдимият Д. се ползва с лоши характеристични
данни по местоживеене /каквито е отчел първоинстанционния съд като
отегчаващо отговорността му обстоятелство/, тъй като отразяването за това в
характеристичната справка е мотивирано със „знание”, че бил регистриран за
извършени престъпления от общ характер, за каквито въобще няма данни по
делото. Следва да се посочи, че водещото за преценката на обществената
опасност на деянието и на дееца в случая е изключително малкото
количество на държаното наркотично вещество, а именно – кокаин, с нетно
тегло от 0.45 грама. Това количество на предмета на престъплението прави и
обществената опасност на деянието изключително ниска, т.е. явно
10
незначителна, като наред с всички останали обстоятелства, описани по-горе в
решението относно липсата на вредни последици, както и с оглед на другите
смекчаващи отговорността обстоятелства /отчетени впрочем в по-голямата си
част и от първоинстанционния съд при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от
НК/, респ. липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия такива,
налагат извода, че извършеното от подсъдимия Д. деяние представлява
„маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
Или, настоящият състав намира, че като е квалифицирал извършеното
от подс.Д.Д. деяние по чл. 354а ал.3 т.1 от НК, първоинстанционният съд е
допуснал нарушение на материалния закон, което следва да бъде отстранено
от настоящата инстанция в изпълнение на правомощията й на втора
инстанция по същество, като деянието бъде преквалифицирано в по-леко
наказуемо престъпление по чл. 354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК. При това
положение, наложените наказания на подсъдимия Д. - „лишаване от свобода”
за срок от 6 месеца и „глоба” в размер на 2 000 лв., макар и определени към
минималния допустим законов размер на същите /а наказанието „лишаване от
свобода” - и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, под минималния законов
размер/, са незаконосъобразни, противоречащи на материалния закон, тъй
като не са предвидени в санкционната част на посочената по-горе законова
разпоредба на чл.354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК.
С оглед изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че по
отношение на осъщественото от подсъдимия Д. деяние са налице всички
положителни предпоставки на чл.78а ал.1 от НК – за извършеното умишлено
престъпление по чл.354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК законът предвижда
наказание, по-леко от 3 години лишаване от свобода – наказание „глоба” до
1 000 лв.; подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на раздел IV-ти от Глава VIII-ма на НК; и от осъщественото
от него престъпление няма причинени имуществени вреди, които не са
възстановени. Същевременно, не са налице пречките за приложение на чл.78а
ал.1 от НК, визирани в ал.7 на същият член, което прави освобождаването на
подсъдимия Д. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание без алтернатива.
Посоченото налага да бъде постановено решение, с което обжалваната
11
присъда да бъде изменена в частта й, с която подсъдимият Д.Д. е бил признат
за виновен в извършване престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което и
при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание „лишаване
от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, както и на наказание „глоба”
в размер на 2 000 лв., като деянието му следва да бъде преквалифицирано в
престъпление по чл.354а ал.5, във вр.с ал.3 т.1 от НК, за което и на основание
чл.78а ал.1 от НК следва подсъдимият Д. да бъде освободен от наказателна
отговорност и му бъде наложено административно наказание „глоба”. С оглед
на отчетените и от двете съдебни инстанции смекчаващи отговорността на
подс.Д. обстоятелства, посочени по-горе в мотивите при обосноваването на
случая като „маловажен” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, респ. липсата на
отегчаващи такива, настоящата инстанция намира, че на подсъдимия следва
да бъде наложено административно наказание към минималния размер на
предвиденото в закона административно наказание, а именно: „глоба” в
размер на 1 000 лв. Настоящата инстанция намира, че административно
наказание в посочения размер е в пълна мяра необходимо и достатъчно за
постигане на целите на личната и генералната превенция на наказанието,
посочени в чл.36 от НПК, по отношение на подсъдимия - да се поправи и
превъзпита същия към спазване на законите и добрите нрави; да се въздейства
предупредително-възпиращо спрямо него, както и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. След
преквалификацията на деянието в по-леко наказуемо престъпление, подс.Д.
следва да бъде признат за невиновен и оправдан по първоначално
повдигнатото му обвинение за извършено по-тежко наказуемо престъпление
по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
В останалата част, извън посочените наложителни изменения,
първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна,
при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като не са налице основания за нейното изменяне
или отменяне, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й
част.
Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.3, във вр. с чл. 337 ал.1
т.2 и т.4 и чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд
12
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260015/16.02.2021 год., постановена по Н.о.х.д.
№ 1243/2020 год. по описа на К.йския районен съд в частта й, с която Д. ЕМ.
Д. от гр.К., с ЕГН **********, е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което и при приложението на чл.55
ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6
месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за
срок от 3 години, както и на наказание „глоба” в размер на 2 000 лв., като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, в
по-леко наказуемо престъпление по чл.354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК,
и на основание чл.78а ал.1 от НК го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание „Глоба” в размер
на 1 000 /хиляда/ лева, както и го признава за НЕВИНОВЕН и го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.354а ал.3 т.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13