Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260428 18.09.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание на двадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7391 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 422, вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД.
Ищецът „Стойчеви 57-62“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Оп. Димитър
Ковачев“ № 67, представлявано от С. С. С. чрез адв. Р.Г., съдебен адрес:*** е
предявил против И.Г.Г., ЕГН **********, упражняващ дейност като земеделски
производител с БУЛСТАТ **********, с адрес: *** иск за признава за установено,
че ответникът дължи сумата от 2581,32 лева - главница, ведно със законната
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на задължението, която сума е присъдена по ч.гр.д. № 17537/2018 по описа на РС
Пловдив.
В исковата молба се твърди, че между
страните били налице търговски правоотношения, във връзка с които ищецът
извършил техническо обслужване на земеделска техника и транспорт в полза на
ответника, за които били издадени 10 бр. фактури в периода 02.06.2015г. до
27.08.2018г. на обща стойност 2581,32 лева, които не били заплатени от
ответника, а именно:
-дан. фактура №**********/02.06.2015г.
на обща стойност 810,00 лева, от които 675.00 лева данъчна основа и 135,00 лева
начислен ДДС:
-дан.фактура №**********/04.06.2015г.
на обща стойност 24,00 лева, от които 20.00 лева данъчна основа и 4,00 лева
начислен ДДС;
-дан.фактура №**********/22.06.2015г.
на обща стойност 91,20 лева, от които 76.00 лева данъчна основа и 15,20 лева
начислен ДДС;
-дан.фактура №**********/02.07.2015г.
на обща стойност 66,24 лева, от които 55.20 лева данъчна основа и 11,04 лева
начислен ДДС;
-дан.фактура №**********/02.07.2015г.
на обща стойност 720,00 лева, от които 600.00 лева данъчна основа и 120,00 лева
начислен ДДС:
-дан.фактура №**********/27.07.2015г.
на обща стойност 57,60 лева, от които 48.00 лева данъчна основа и 9,60 лева
начислен ДДС;
-дан.фактура №**********/03.08.2015г.
на обща стойност 48,96 лева, от които 40,80 лева данъчна основа и 8,16 лева
начислен ДДС;
-дан.фактура №**********/17.08.2015г.
на обща стойност 21,12 лева, от които 17,60 лева данъчна основа и 3,52 лева
начислен ДДС;
-дан.фактура №**********/27.08.2015г.
на обща стойност 742,20 лева, от които 618,50 лева данъчна основа и 123.70 лева
начислен ДДС;
Сочи се, че всяка от фактурите била
издадена в деня на постигане на съгласие между страните относно параметрите на
съответната сделка. Плащането по всяка от процесните фактури бил денят, следващ
деня на нейното издаване.
Твърди се, че техническото обслужване
на земеделска техника на ответното дружество било извършено в или извън
сервиза, като съобразно договореностите между страните ищецът доставил и
консумативи, необходими за обичайното ползване на земеделската техника. Твърди
се, че при извършване на техническо обслужване извън сервиза на ищеца се
налагало извършването на транспортни разходи за придвижване на сервизния
автомобил до посочено от ответника място, където в момента насъбитието се
намирала техниката.
Ищецът посочва, че подал заявление по
чл. 410 от ГПК, като във връзка с процесните вземания била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 17537/2018 по описа на РС
Пловдив. Срещу издадената заповед постъпило възражение от длъжника, поради
което бил предявен настоящия иск. Формулирано е искане да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 2581,32 лева, представляваща неплатено задължение по описаните
по-горе фактури, ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
В срока за отговор на исковата молба
такъв е постъпил от ответника, с който се взема становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че между страните е бил сключен договор за
покупко-продажба от 02.06.2015г., по силата на който ответникът е закупил
селскостопанска техника – Рулон преса UNIA DF 1.8 V за 46 400 лева с ДДС.
Твърди че от момента на въвеждане на техниката в експлоатация са започнали да
се проявяват дефекти по нея. Съгласно раздел V, т. 8, ал. 5 от договора всички
разходи за осъществяване на гаранционния сервиз били за сметка на продавача.
Ето защо оспорва издадените от ищеца фактури за транспорт и части в общ размер
на 993,72 лева с ДДС, а именно фактура от 04.06.2015г., фактура от
22.06.2015г., фактура от 02.07.2015г., фактура от 03.08.2015г., фактура от
17.08.2015г., фактура от 27.08.2015г. Твърди че с посочените фактури са
доставени части и услуги, които съгласно договореното следвало да са за сметка
на продавача- ответник. Посочва, че въпреки неколкократните посещения от страна
на представители на ищцовото дружество и извършените ремонти не се стигнало до
пълното отстраняване на дефектите и проблемите по експлоатация на машината.
Твърди се, че при балиране на ответника му се налагало да слиза от машината
през определен интервал от време и да я коригира. Машината не се ползвала в
пълния обем на нейните производствени и технически параметри, а ефективността
не съответствала на заплатената от ответника цена. Поради създадените
неудобства ответникът решил да не заплаща поръчаните от него стоки на ищеца,
обективирани във фактура от 02.06.2015г. на стойност 810 лева, от 17.07.2015г.
на стойност 720 лева, като материалноправна компенсация по чл. 103 от ЗЗД.
Твърди че е извършено прихващане за намаляне на договорената цена, доколкото
доставената вещ била некачествена. С постъпИ.допълнителен отговор заявява, че поддържа
заявеното възражение за прихващане по чл. 103 от ЗЗД. По изложените съображения
моли за отхвърляне на иска.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 17537/ 2018
г. на ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение
на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 2581,32
лева, съставляваща дължимо
възнаграждение по договори за обслужване на земеделска техника, ведно
със законната лихва върху
главницата от датата
на подаване на заявлението- 07.11.2018 г.
до окончателното й
заплащане, както и сумата от
51,63 лева, представляваща
разноски по делото. Срещу
заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на
вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Видно от приложените по делото писмени
доказателства- договор за покупко- продажна на 02,06,2015 г. Стойчеви 57-62 ООД
в качеството си на купувач и ответника в качество си на продавач е сключен
договор за покупко- продажба, по силата на който ответникът е закупил
селскостопанска техника – Рулон преса UNIA DF 1.8 V за 46 400 лева с ДДС.
Съгласно раздел V, чл. 8, ал. 5 от договора всички разходи за осъществяване на
гаранционния сервиз били за сметка на продавача.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира
изцяло като компетентно, пълно и обективно дадено, се установява, че
дан.фактура №**********/22.06.2015г. на обща стойност 91,20 лева и дан.фактура
№**********/02.07.2015г. на обща стойност 66,24 лева са осчетоводени от
ответника. Всички други дан. фактури с №№ №**********/02.06.2015г.,
**********/04.06.2015г., №**********/02.07.2015г.; **********/27.07.2015г.;
**********/03.08.2015г.; **********/17.08.2015г. и **********/27.08.2015г. не
са осчетоводени от ответника.
По делото е разпитан с. Г.
Г., с. на ответника, се установява,
че закупената техника за балиране, в
процеса на работа, е давала множество дефекти. Идвали са многократно да я
ремонтират, но дефектите не са били отстранени и около 30 % от сеното е
оставало на земята.
Съдът кредитира изцяло показанията на с.
Г. Г., преценени на основание чл. 172 ГПК,
като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на
останалия доказателствен материал.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
При договора за покупко-продажба на
основание чл.193 ЗЗД продавачът носи отговорност, ако вещта има недостатъци,
които съществено намаляват нейната цена или годност за обикновеното или
предвиденото в договора употребление. Недостатъците могат да бъдат явни, т.е.
такива, които биха могли да бъдат установени при обикновен преглед към деня на
продажбата или в течение на времето, обикновено необходимо за това в подобни
случаи, или скрити, чието проявление може да настъпи по-късно. В тези случаи
съгласно чл.194, ал.1 ЗЗД купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за
забелязаните недостатъци, като бездействието му в сроковете по чл.197 ЗЗД се
приравнява на одобрение и преклудира възможността да упражни правата по чл.195,
ал.1 ЗЗД. Тази отговорност на продавача /чл.195 ЗЗД/ е определена като „законна
отговорност” и е различна от
т.нар.”гаранционна отговорност”.
Гаранционната отговорност обезпечава
нормалното ползване на една продадена или изработена вещ през определен срок, а
при проява на недостатъци – отстраняването им за сметка на продавача или
производителя, подмяната на вещта или разваляне на договора в случай на пълна
негодност или неотстранимост на недостатъците. За разлика от „законна
отговорност” и отговорността за некачествено изпълнение, гаранционната отговорност
не е свързана с недостатъци, съществували още при предаване на вещта. При
гаранционната отговорност недостатъците може да са се проявили и в резултат на
експлоатацията, затова и обикновено при определяне на сроковете на
гаранционната отговорност тя се свързва
с началния момент на въвеждане в експлоатация на предадената вещ или на
предаване на изпълнената работа. При гаранционната отговорност продавачът поема ангажимента,че вещта ще
запази определени качества и свойства през определен период от време и поема
задължението, ако това не е така, той да отстранява през този период от време
появилите се недостатъци.
Следователно при гаранционната
отговорност, освен за явните и скрити недостатъци, съществували при предаването
на вещта, продавачът отговаря и за онези
недостатъци, които не са съществували този момент, а са се появили в течение на
ползването на вещта от купувача през
гаранционния срок.
В настоящия случай при сключване на
договорите за покупко-продажба от продавача е била поета гаранционна
отговорност , обезпечаваща отстраняването на производствени дефекти за период
от 1 година- вж. чл. 8, ал. 10 от договора за покупко-продажба.
По делото е категорично установено ,
че след продажбата /реалното предаване/ на селскостопанската техника и в рамките
на гаранционния срок по договора , са се
проявили отклонения от дължимото качество , изразяващи се в това, че не е могла
да връзва балите. Констатираните дефекти от купувача, са били отстранявани от
продавача, за което са били съставяни надлежни сервизни поръчки и фактури
приложени към делото, чиято стойност се претендира от ищеца.
При тези обстоятелства може да са
направи категоричен извод по делото,че към датата на рекламацията веща предмет на продажбата е била с
недостатъци водещи до нейната негодност за обикновено употребление, за която
продавачът носи гаранционна отговорност. За продавачът е възникнало задължение
за отстраняване на появилите се дефекти,за които е бил своевременно уведомен от
ищеца и поканен да ги отстрани. Съдът намира така направените разходи от ищеца
за отстраняване на констатираните от ответника недостатъци на процесната вещ
следва да бъдат за сметка на продавача, тъй като в чл. 8, ал. 5 от договора
последният изрично е поел задължението всички разходи за осъществяване на гаранционния
сервиз, да са за негова сметка.
Поради това така предявения от ищеца
иск се явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл.
78, ал.3 ГПК, но такива не следва да му се присъждат, тъй като по делото липсва
доказателства за това ответникът да е направил такива.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Стойчеви 57-62“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Оп. Димитър Ковачев“ № 67,
представлявано от С. С. С. иск, за
признаване за установено в отношенията между страните, че И. Г.Г., ЕГН
**********, упражняващ дейност като земеделски производител с БУЛСТАТ
**********, с адрес: *** дължи сумата от
2581,32 лева - главница, ведно със законната лихва от 07.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, за която суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17537/2018 г. на
ПдРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ