№ 28
гр. *** 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200786 по описа за 2022 година
С наказателно постановление №11- 2200070 от 15.08.2022 година на инж. П. М. Н. -
Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Ловеч е наложена на „****“ ООД, ***** , с
адрес по седалище: обл. ****, общ. Столична, гр. ****, бул. „*****“ № 73,
представлявано от Д. Д. В., ЕГН ********** - управител, на основание чл.416, ал.5 от
Кодекса на труда във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, имуществена санкция в размер на 1500.00
лева, за това, че на 27.05.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Ловеч е
извършена проверка на документация по спазване на трудовото законодателство на „****''
ООД, гр. ****, с ЕИК ****, относно експлоатирания от дружеството обект „Офис за
куриерски услуги", намиращ се на адрес: гр. *** ул. „*****" № 15.
При проверката е установено, че М.А.М. с ЕГН ********** е работил в дружеството
по трудов договор № 593/07.01.2022 г. на пълно работно време 8 часа на ден и има уговорен
20 дни платен годишен отпуск. Трудовото правоотношение на лицето е прекратено със
Заповед № 550/10.03.2022 г., считано от 10.03.2022 г. Установено е, че за периода на
трудовото правоотношение М. има право на основен платен годишен отпуск - 3 дни за 2022
г. При проверката не са представени документи, удостоверяващи, че лицето е ползвало
платен годишен отпуск, предвид което при прекратяване на трудовото правоотношение има
право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три дни, пропорционално на
трудовия стаж в дружеството.
От представените платежна ведомост и платежен фиш за заплати за месец март 2022 г.
е установено, че на М.А.М. не е начислено и съответно не е изплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото му правоотношение. Не
са представени други документи, удостоверяващи изплащане на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск.
В резултат на гореизложеното е установено, че „****' ООД, гр. ****, с ЕИК ****, в
качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство като
към 01.05.2022 г. не е изплатило на М.А.М. обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на три дни, дължимо при прекратяване със Заповед № 550/10.03.2022 г.
1
считано от 10.03.2022 г. на трудовото правоотношение на лицето по трудов договор №
593/07.01.2022 г., на длъжност „шофьор, куриер" към офис *** ул. „*****" № 15.
Към преписката са приложени: Уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК от 11.05.2022 г.,
призовка изх. № ИЗХ22043532 от 11.05.2022 г., писмо от ел. поща на ДИТ Ловеч от
19.05.2022 г., писмо от ел. поща на ДИТ Ловеч от 20.05.2022 г., протокол за оглед от
27.05.2022 г., опис на предоставени на ДИТ Ловеч копия от документи от 27.05.2022 г.,
трудов договор № 593/07.01.2022 г., заповед № 550/10.03.2022 г., платежни фишове за
февруари 2022 г. и март 2022 г. на М. М., покана за съставяне на АУАН изх. №
ИЗХ22053508 от 15.06.2022 г., известие за доставяне от 16.06.2022 г., протокол за
съобщаване вх. № ВХ22079866/11.07.2022 г., протокол за неявяване за съставяне на АУАН
№ ДОК22009129/14.07.2022 г., писмо до кмета на Столична Община Район Лозенец изх. №
ИЗХ22064997 от 15.07.2022 г., известие за доставяне от 19.07.2022 г., писмо от кмета на
Столична Община Район Лозенец с наш вх. № ВХ22086864 от 28.07.2022 г., справка от
Търговски регистър за актуално състояние.
Посочено е, че с това е нарушен: чл. 228, ал. 3 във връзка с чл. 224, ал. 1 от Кодекса на
труда.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „****“ ООД,
представлявано от Д. Д. В., която го обжалва в законоустановения срок като моли НП да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и че както
актът за нарушение, така и наказателното постановление са издадени при липса на
компетентност на лицата, които са ги издали, както и че не съдържат задължителни техни
реквизити. Излагат, че от „****" ООД не е допуснато твърдяното нарушение, а изложеното
в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не
отговаря на обективната истина. Излагат, че посоченото в НП „нарушение" не съставлява
нарушение, санкционирано по реда, по който им е наложено наказание. Сочат, че при
условията на евентуалност, противно на посоченото в НП, евентуалното нарушение
съставлява маловажен случай. Също при условията на евентуалност, претендираме за
прекомерност на наложеното наказание и неговото намаляване. Ето защо молят съда да
отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление, а при условията на евентуалност,
да бъде квалифициран случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да бъдат
предупредени, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще бъде наложено административно наказание. Също при
условията на евентуалност, молят ако съда не отмени наказателното постановление, да
намали наложеното наказание до предвидения в КТ минимум. Молят да им бъдат присъдени
направените разноски по делото, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на
влизане в сила на решението, до датата на изплащането им.
В съдебно заседание жалбоподателят „****“ ООД, представлявано от Д. Д. В.,
редовно призован, се представлява от адв. К. от ЛАК, която моли съда да отмени НП като
незаконосъобразно, като счита, че при издаването му са допуснати съществени нарушения
на процесуалния и материалния закон. Излага, че нито в АУАН, нито в НП се съдържа
информация за дължимия размер парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск пропорционално във времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на
трудовото правоотношение на лицето, както и за годините на трудов стаж на работника, за
да може да се провери достоверността на твърдението на органа за полагаем платен годишен
отпуск от три работни дни. Излага, че не става ясно защо за работодателя е възникнало
правно задължение по изплащане на задължението, както и в какъв срок работодателя е
2
следвало да изплати обезщетението. Излага, че тези неясноти и непълноти в описанието на
нарушеното са ограничили правото на защита на наказаното лице, тъй като не е могло да
узнае в пълнота фактите въз основа на които е предприето неговото административно
наказателно санкциониране и поради тази причина не е могъл да организира ефективно
своята защита. Излага, че от протокола за извършена проверка на 15.06.2022 год. е видно, че
е дадено указание на жалбоподателят да начисли на работника обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 3 дни в срок до 25.07.2022 год., а за изплащането на
обезщетението е даден срок до 30.07.2022 год. като АУАН е съставен на 14.07.2022 год.
много по-рано преди да изтече срока даден като предписание за изпълнение, което също е
основание за отмяна на НП. Излага, че от представеният в с.з. платежен фиш е видно, че на
20.06.2022 год. на работника е изплатено обезщетение и нарушението е отстранено. Моли
съда ако не сподели виждането им, че издаденото НП е незаконосъобразно, да приеме, че
същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ и в този смисъл
да постанови решение си, като им присъди и направените разноски, за които представя
молба от управителя на дружеството жалбоподател за присъждане на разноските по делото.
Ответникът – Д “ИТ” гр. *** редовно призовани се представляват от юриск. Д., който
моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и потвърди като правилно и
законосъобразно издаденото НП. Сочи, че нарушението е безспорно доказано, правилно е
приложен материалния закон и не са допуснати никакви процесуални нарушения. Сочи, че
са представени в преписката всички относими доказателства касаещи извършеното
нарушение, което се потвърдило и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Относно твърдението, че нарушението е несъставомерно към датата на съставяне на акта,
обръща внимание на съда, че акта е съставен не за неизпълнение на задължително
предписание по чл.415, ал.1 от КТ, а за неизплащане на дължимото обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск на лицето М.А.М..
Сочи, че административната мярка наложена от контролните органи не пречи едновременно
да се наложи санкция по КТ, като в случая това е сторено като са спазени всички срокове по
чл.34 от ЗАНН. Моли съда при постановяване на потвърдително решение да им присъди
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П.
Н. Н. и В. Ц. Ц., от становището на процесуалните представители на жалбоподателя и
ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14.07.2022 год. бил съставен Акт № 11-2200070 за установяване на
административно нарушение от св. П. Н. Н. в присъствието на св. В. Ц. Ц. срещу „****“
ООД, ***** , с адрес по седалище: обл. ****, общ. Столична, гр. ****, бул. „*****“ № 73,
представлявано от Д. Д. В., ЕГН ********** – управител, за това, че на 27.05.2022 г. в
Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Ловеч е извършена проверка на
документация по спазване на трудовото законодателство на „****" ООД с ЕИК ****, гр.
****, относно експлоатирания от него обект „Офис за куриерски услуги", намиращ се на
адрес: гр. *** ул. „*****" № 15. При проверката е установено, че М.А.М. с ЕГН **********
3
е работил в дружеството по трудов договор № 593/07.01.2022 г. на пълно работно време 8
часа на ден и има уговорен 20 дни платен годишен отпуск. Трудовото правоотношение на
лицето е прекратено със Заповед № 550/10.03.2022 г. считано от 10.03.2022 г. Установено е,
че за периода на трудовото правоотношение М. има право на основен платен годишен
отпуск - 3 дни за 2022 г. При проверката не са представени документи, удостоверяващи, че
лицето е ползвало платен годишен отпуск, предвид което при прекратяване на трудовото
правоотношение има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три
дни, пропорционално на трудовия стаж в дружеството. От представените платежна ведомост
и платежен фиш за заплати за месец март 2022 г. е установено, че на М.А.М. не е начислено
и съответно не е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при
прекратяване на трудовото правоотношение. Не са представени други документи,
удостоверяващи изплащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. В
резултат на гореизложеното е установено, че „****' ООД с ЕИК ****, гр. ****, в качеството
си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство като към
01.05.2022 г. не е изплатило на М.А.М. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
в размер на три дни, дължимо при прекратяване със Заповед № 550/10.03.2022 г. считано от
10.03.2022 г. на трудовото правоотношение на лицето по трудов договор № 593/07.01.2022 г.
на длъжност "шофьор, куриер" към офис *** ул. "*****" № 15, с което е нарушил: чл. 228,
ал. 3 във връзка с чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.
В акта е направен следния опис на писмените материали : Уведомление по чл. 26, ал.
1 от АПК Призовка № ИЗХ22043532/11.05.2022 г. и писма - 2 бр. Протокол за оглед от
27.05.2022 г. и Опис от 27.05.2022 г. Трудов договор № 593/07.01.2022 г. и Заповед №
550/10.03.2022 г. Платежни фишове за март и февруари 2022 г. на М. М. Писмо №
ИЗХ22053508/15.06.2022 г . и разписка Протокол № ВХ22079866/11.07.2022 г. и №
ДОК22009129/14.07.2022 г. Справка за актуално състояние от търговския регистър
В акта не е вписано възражение. Акта е съставен в отсъствието на представител на
дружеството, след като била изпратена показана, но представител не се явил за съставяне на
акта. След съставянето на акта препис от същия бил връчен на представляващ дружеството
на 21.07.2022 г. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно
постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
От показанията на свидетелките Н. и Ц. се установява, че извършили проверка на
представената документация от „****“ ООД относно експлоатиран от дружеството офис за
куриерска дейност в гр. Ловеч ул. „*****“ № 15. При проверката за лицето М. М. не били
представени документи за ползван от него платен годишен отпуск по време на трудовото му
правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № 593/07.01.2022 год. и
прекратено със Заповед №550/10.03.2022 год. Предвид прекратяването на трудовото
правоотношение установили, че е било дължимо обезщетение за неизползван годишен
отпуск в размер на 3 дни, а от представената при проверката ведомост за заплати и фиш на
М. М. било установено, че не е начислено и не изплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, както и не им били представени, каквито и да било други
4
документи, които да удостоверяват, че на лицето е изплатено обезщетението за неизползван
отпуск. В резултат на тази констатация на 14.07.2022 год. съставила акт на дружеството
„****“ ООД за нарушение на чл.228, ал.2, във вр. с чл. 224, ал.1 от КТ, за това, че не е
изплатило дължимото обезщетение за неизползван на платен годишен отпуск в размер на 3
дни на лицето М.А.М.. Акта бил съставен в отсъствие на нарушителя, като за това
нарушение имало издадено и задължително предписание с протокол на Дирекция „ИТ“ гр.
Ловеч. Същото по вид нарушение било констатирано и при други проверки, но се касаело за
други лица работили по трудово правоотношение в дружеството.
Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на
труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя
на органа по чл. 399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по - горе
разпоредби органът, който може да налага административни наказания по КТ е ИД на ИА
"Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е
било издадено от Директора на Дирекция "ИТ" *** който е бил надлежно оправомощен от
ИД на ИА "ГИТ". В тази връзка по делото са представени Заповед №3-0693/15.08.2022 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ за определяне правомощията на директорите на
дирекции „Инспекции по труда“ и служебна карта №1011059 ат 21.07.2022 г. на П. М. Н. –
Директор на ДИТ гр. *** от които е видно, че същата е компетентен орган да издава НП за
нарушения на разпоредбите на КТ. По делото са представени, приети и вложени като
доказателства и Заповед №ЧР-558/29.04.2022 г. на Изпълнителния директор на ГИТ и
длъжностна характеристика за длъжността Главен инспектор, каквато длъжност видно от
представените доказателства е изпълнявала актосъставителката – св. Н. от които
доказателства по безспорен начин се установява, че процесния АУАН е съставен от
компетентен орган.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
АУАН е съставен в отсъствието на представляващ дружеството, след като е била
изпратена покана за актосъставяне /л.24 -26, вкл. от делото/, но тъй като представляващ
дружеството или упълномощено от него лице не се е явил, акта е бил съставен в тяхно
отсъствие, като е спазена процедурата за връчването му /л.27 от делото/. АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, който е свидетел очевидец на установяване на нарушението,
с което са спазени и разпоредбите на чл.40 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички
5
данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват вмененото на наказаното дружество нарушение.
Посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми, като е
налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в
НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят административно
наказателното обвинение. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от
категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното
лице в тази връзка не споделя наведените от жалбоподателят възражения в тази насока.
Отговорността на наказаното дружество е ангажирана за нарушение на чл. 228, ал.3
във вр. с чл.224, ал.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване
на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Срокът за изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 224, ал. 1 от КТ е предвиден в чл. 228, ал. 3 от КТ,
според който обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през
който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен
друг срок. В тази връзка съдът намира, че правилно е било санкционирано наказаното
дружество, като е било съотнесено установеното към хипотезата на правната норма, поради
което направените в тази насока възражения от жалбоподателят се явяват неоснователни.
Нарушението и обстоятелствата при които е извършено нарушението са пълно и ясно
описани, като са посочени и всички съставомерни за процесното нарушение факти и
обстоятелства. Посочено е в НП, че работодателят не е изплатил на М.А.М. в
законоустановения срок обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на три
дни, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Конкретизирано е за коя
година какъв е бил размерът на платения годишен отпуск на лицето, каква част от него е
ползвана и в какъв размер е следвало да се изплати обезщетение. От събраните по делото
доказателства може да се направи категоричен извод за извършено от жалбоподателя
нарушение на чл. 228, ал.3 във вр. с чл.224, ал.1 от КТ. Няма спор по делото, че наказаното
дружество към месец март 2022 г. е имало качеството работодател по отношение на М.А.М.,
както и че на работника не е изплатено парично обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2022 г. при прекратяване на трудовото правоотношение с него за длъжността „
шофьор, куриер“, считано от 10.03.2022 г., в която насока са и всички събрани по делото
доказателства.
КТ е специален закон, който урежда отношенията между работниците и служителите
и работодателите, както и реда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
6
трудовото законодателство, каквото нарушение в случая се явява и неизплащането в срок на
трудовото възнаграждение, като в правомощията именно на служителите на "ИТ" е вменено
задължението за проверки, налагане на принудителни административни мерки и
административни наказания, регулиран е редът и основанията за тяхното прилагане и
възможността за контрол от страна на съда. В тази връзка осъществяването на контрол по
спазването на трудовото законодателство, даването на предписания и налагане на санкции
при констатирани нарушения не е самоволно, а е строго регламентирана дейност. Закрилата
на труда, осигуряването на справедливи и достойни условия на труд са сред основните права
на човека, посочени и от Конституцията на Р България /чл. 48, ал. 5/, като Държавата чрез
компетентните си органи се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право
/чл. 48, ал. 1/.
В случая е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ, поради което и
въпроса за вината изобщо не стои. За ангажиране административно наказателната
отговорност е достатъчно осъществяване на нарушението от обективна страна, а по делото
доказателства, че към заплатата за месец март 2022 г. на М. М. е начислено и изплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение не бяха представени. Ето защо съдът намира, че с поведението си
жалбоподателят е нарушил установения ред на държавно управление в сферата на
трудовото законодателство, гарантиращо определените с Конституцията права на
работниците, поради което и може да бъде субект на административно наказателна
отговорност, каквато отговорност е и изрично предвидена в КТ за ЕТ и ЮЛ.
Издаването на предписания от страна на гл. инспектор П. Н. към дружеството –
работодател по никакъв начин няма връзка и не се явява своеобразно преюдициално
действие към ангажиране на административно – наказателната отговорност на дружеството,
в каквато насока бяха направени възражения от страна на жалбоподателят. Гл. инспектор
към дирекция "Инспекция по труда" разполага с правомощия да ангажира отговорността на
даден субект за извършено административно нарушение и наред с това да му даде
задължителни предписания за отстраняване на допуснатите нарушения, т. е. не е
необходимо да установи, че предписанията не са изпълнени, за да ангажира отговорността
на субекта за извършеното нарушение. В подкрепа за този извод на съда се явява и факта, че
самото неизпълнение на предписания представлява самостоятелно административно
нарушение, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.
Едва в хода на съдебното следствие от страна на жалбоподателят бяха представени
доказателства от които е видно, че на 20.06.2022 г. / платежен лист намиращ се на л.52 от
делото/, дължимата сума, представляваща начислено и изплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск е била заплатена на М.А.М..
Предвид на това, кредитирайки представеното в хода на съдебното следствие
писмено доказателство, конкретно платежен лист, находящ се на л. 52 от делото, съдът с
категоричност намира, че наказаното дружество е извършило нарушение на разпоредбите на
чл. 228, ал.3 във вр. с чл.224, ал.1 от КТ, доколкото се установи, че не е изплатило в
7
законоустановения срок дължимия размер парично обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при
прекратяване на трудовото правоотношение на лицето М.А.М., начислено във ведомостта за
заплати за месец март 2022 г. в размер на 88.64 лева.
В случая, според съда е приложима разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда и
наложеното административно наказание следва да бъде индивидуализирано именно въз
основа на тази разпоредба и съотнесено в границите, очертани от нея.
От представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства безспорно
се установи, че още преди съставяне на АУАН - на 20.06.2022 г. е изплатено дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три дни, пропорционално на
трудовия стаж в дружеството на М.А.М. / за което дружеството е санкционирано с
процесния АУАН), с което е изпълнена нормата на чл. 415в от КТ нарушението да бъде
отстранено след установяването му. В случая нарушението е отстранено на 20.06.2022 г., т.е.
след повече от един месец работника/ служителя е получил полагаемото се парично
обезщетение. Закъснението на плащането на паричното обезщетение е предизвикало
някакъв дискомфорт у работника/ служителя, но според съда не следва да се подхожда
формално в настоящата хипотеза, още повече, че са налице доказателства, че в пълен размер
е била изплатена на работника/ служителя полагаемата му се сума.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващи вината
обстоятелства, че санкционираното дружество е отстранило нарушението почти веднага след
установяването му, както и преди да е съставен процесния АУАН и издадено обжалваното
НП. Ето защо, съдът счита, че наказанието следва да бъде определено към минималния,
предвиден в разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда размер наказание, а именно – 100
лева, което се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, Наказателно постановление № 11- 2200070 от
15.08.2022 година на инж. П. М. Н. - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. *** с
което е наложена на „****“ ООД, *****, с адрес по седалище: обл. ****, общ. Столична,
гр. ****, бул. „*****“ № 73, представлявано от Д. Д. В., ЕГН ********** - управител, на
основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, имуществена
санкция в размер на 1500.00 лева, следва да бъде изменено в санкционната му част, като
наложеното административно наказание "имуществена санкция" бъде редуцирано до размер
от 100 лева и самото административно наказание, следва да бъде наложено на основание чл.
415в от КТ.
В хода на съдебното следствие бе направено от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар, като бяха
представени доказателства за заплатен такъв в размер на 300 лв. Процесуалният
представител на наказващия орган направи искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева. По силата на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
страните имат право на разноски, които се определят по реда на АПК. В чл. 189, ал. 3 от
8
НПК е приет принципа, че щом лицето е признато за виновно, същото следва да понесе
всички разноски по делото, независимо дали в провежданите контролни производства
размерът на наказанието е бил потвърден или редуциран. В случая обаче имаме препращане
към реда по АПК, което изключва приложението на този принцип. В чл. 143 от АПК е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на
разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Липсва уредба за това как следва да се
постъпи, ако искането за отмяна на административен акт е уважено или отхвърлено
частично. По силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК по този въпрос следва да
намерят приложение общите правила на чл. 78 от ГПК, според които страните имат право на
разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. В подкрепа
на такова разрешение на проблема е и нормата на чл. 136 от АПК, според която разноските
за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от
оспорването.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания за разноски, на основание
чл. 63 "д" от ЗАНН, съдът намира, че и на двете страни в процеса следва да се присъдят
разноски. На Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, като в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, това
възнаграждение следва да бъде съразмерно на потвърдената част на наказателното
постановление, поради което и на Д "ИТ" - Ловеч следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 5 лв. Разноски следва да се присъдят и на „****“ ООД. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е
заплатена в брой сумата от 300 лв., като на „****“ ООД следва да се присъдят направени по
делото разноски в размер на 280 лв., съразмерно на отменената част на наказателното
постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 11- 2200070 от 15.08.2022 година на инж. П.
М. Н. - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. *** с което е наложена на „****“
ООД, ***** , с адрес по седалище: обл. ****, общ. Столична, гр. ****, бул. „*****“ № 73,
9
представлявано от Д. Д. В., ЕГН ********** - управител, на основание чл.416, ал.5 от
Кодекса на труда във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, имуществена санкция в размер на 1500.00
лева, като НАЛАГА на „****“ ООД, ***** , с адрес по седалище: обл. ****, общ.
Столична, гр. ****, бул. „*****“ № 73, представлявано от Д. Д. В., ЕГН ********** -
управител административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 100 / сто/ лева
на основание чл. 415 "в" от КТ.
ОСЪЖДА „****“ ООД, ***** , с адрес по седалище: обл. ****, общ. Столична, гр.
****, бул. „*****“ № 73, представлявано от Д. Д. В., да заплати на Дирекция "Инспекция
по труда" – Ловеч сумата от 5 / пет/ лева, представляваща разноски за юрисконсулстко
възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч да заплати на „****“ ООД, *****
, с адрес по седалище: обл. ****, общ. Столична, гр. ****, бул. „*****“ № 73,
представлявано от Д. Д. В., сумата от 280 / двеста и осемдесет/ лева за направени по делото
разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Ловеч по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10