№ 1751
гр. Варна, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501856 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Свети Свети Константин и Елена Холдинг“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и
Елена“, Административна сграда, чрез пълномощник адв.С.Н., срещу Решение № 261510 от
05.05.2021г., постановено по гр.д.№ 6800/2020г. по описа на ВРС, 43-ти състав, с което е
ОТХВЪРЛЕН предявения от „СВЕТИ СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА ХОЛДИНГ“ АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и
Елена“ Административна сграда, против Р. Н. ЯНЧ. ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка Д. ХР. СП., ЕГН **********, двете с адрес: гр. Варна, ул.
„Цимерман“ № 24, ет. 3, ап. 5, иск по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1088/2020 г. по описа на ВРС, а именно:
945.12 лева, представляваща дължима сума по договор за предоставяне на общата
инфраструктура в к.к. „Свети Свети Константин и Елена“, гр. Варна от 07.03.2014 г., рег.№
1293/07.03.2014 г. по описа на нотариус А-Г., рег.№ 194 в НК, за 2017 г. и 2018 г., за която
са издадени следните фактури: № 55686/01.02.2017 г. за сумата от 472.56 лева с ДДС и №
57782/02.02.2018 г. за сумата от 472.56 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 29.01.2020 г. до окончателното
изплащане.
1
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, както и че
не кореспондира със събраните доказателства. Поддържа се твърдението, че на осн.чл.13 от
договора поддръжката се извършва по отношение на общата инфраструктура в комплекса, а
не спрямо конкретния имот на ответника, поради което и ищецът не е поемал ангажимент
към имота. В тази връзка се оспорва извода за съда за липса на извършени дейности по
поддръжка на комплекса от страна на ищеца, като се настоява, че по делото е ангажирано
обилно количество доказателствен материал, доказващ реализирани работи по
извършването на разнородни дейности, считано от 2003г. и към процесните 2017г. и 2018г.
Оспорва се извода на съда, че ответникът не е ползвал общата инфраструктура, като се сочи,
че това е въпрос на неин избор. Изтъква се, че съгласно приети по делото писмени
доказателства изградените улици около комплекса, в който тя притежава обект, са публична
общинска собственост и не се поддържат от собственика им, като единствено същите се
поддържат от ищеца. В тази насока се позовава на показания на водения от него свидетел,
като същевременно се противопоставя на кредитираните от съда показания на водения от
ответника свидетел, доколкото същият не живее в комплекса. Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск с присъждане на сторените
разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна представя писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Поддържа се възражението, че имотът на ответника не попада в
границите на алеите, притежавани и експлоатирани от ищеца, и досежно които извършва
дейности по поддръжка. Настоява се, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява неизпълнение на задължението на ищцовото дружество за
извършване на посочените в чл.12 от договора дейност извън централната част на
комплекса. Настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на
сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взема предвид оплакванията по въззивната
жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона счита, че жалбата е
неоснователна по следните съображения :
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се
произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в
обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно .
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки
във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на
съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
2
Гражданско дело № 6800/2020г. по описа на ВРС е образувано по искова молба на
„СВЕТИ СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА ХОЛДИНГ“ АД ЕИК *********, с правно
основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено между страните,
че Р. Н. ЯНЧ. ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Д. ХР. СП., ЕГН
**********, сумата от 945.12 лева, представляваща дължима сума по договор за
предоставяне на общата инфраструктура в к.к. „Свети Свети Константин и Елена“ гр.Варна
от 07.03.2014 г., рег.№ 1293/07.03.2014 г. по описа на нотариус А-Г., рег.№ 194 в НК, за
2017г. и 2018г., за която са издадени следните фактури: № 55686/01.02.2017 г. за сумата от
472.56 лева с ДДС и № 57782/02.02.2018 г. за сумата от 472.56 лева с ДДС, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.01.2020 г. до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 790/12.02.2020г. по ч.гр.д. № 1088/2020г. по описа на ВРС,
както и да бъде осъдена да заплати разноските по делото. Установителният иск по чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК е подаден в преклузивния едномесечен срок.
Правната квалификация по иска като такъв по чл.415 от ГПК изхожда от изложените
от ищеца фактически обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения
установителен петитум. Претенцията на ищеца е за заплащане на цената на услуга,
изразяваща се в поддържане на общата инфраструктура на кк Св.св. Константин и Елена
гр.Варна, подробно формулирана като вид и характеристика в Договор за предоставяне на
общата инфраструктура в к.к. „Свети Свети Константин и Елена“ гр.Варна от 07.03.2014г.,
рег.№ 1293/07.03.2014 г. по описа на нотариус А-Г., рег.№ 194 в НК.
Представен по делото е взаимно разписан Договор за предоставяне на общата
инфраструктура в к.к. „Свети Свети Константин и Елена“ гр.Варна от 07.03.2014г. с
нотариална заверка на подписите, удостоверени от Нотариус № 194 на НК рег. №
1293/07.03.2014г., с който „Свети Свети Константин и Елена Холдинг“ АД ЕИК *********
като собственик на инфраструктура в к.к. „Свети Свети Константин и Елена“ гр.Варна и Р.
Н. ЯНЧ. ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Д. ХР. СП., като
собственик на имот, находящ се в .к. „Свети Свети Константин и Елена“ гр.Варна УПИ I-
131 кв.29 сграда 1 на трети етаж, представляващ жилище- апартамент, уреждат
правоотношенията си относно предоставянето на общата инфраструктура на комплекса
(чл.1). Прието е, че общата инфраструктура включва комплекс от условия, обусловени от
уникалните дадености на курортния комплекс в неговата цялост, което обуславя и
пренесени ползи към конкретните имоти на територията на комплекса (чл.2), като доколкото
общата инфраструктура се ползва от всички собственици на имоти, предоставянето на
същата е възмездно (чл.4).
Договорено е, че за изпълнение на договора търговецът извършва комплекс от
услуги, за които собственикът на имот в комплекса заплаща определена сума (чл.3).
Конкретните дейности, които дружеството поема да извършва в изпълнение на ангажимента
по договора се изразяват в осигуряване на пропускателен режим на територията на
комплекса, озеленяване, поддържане на вътрешни алеи и алейно осветление,
3
непринадлежащи към конкретни имоти, извършване на рекламна дейност на комплекса в
неговата цялост (чл.12, б.А). Предоставянето на общата инфраструктура не включва
извършването на посочените дейности спрямо имота на собственика (чл.13).
От своя страна собственикът е поел задължение да заплаща на дружеството за
извършваните услуги ежегодно възнаграждение в размер на 1.80 евро с ДДС за един кв.м.
застроена площ на имота, платимо най-късно до 30.01. на съответната година (чл.8 и чл.9).
Представени по делото са фактура № 55686/01.02.2017 г. за сумата от 472.56 лева с
ДДС и фактура № 57782/02.02.2018 г. за сумата от 472.56 лева с ДДС, издадени от ищцовото
дружество за дължими от Р. Н. ЯНЧ. суми за „предоставяне обща инфраструктура по
договор жк на Бавадон за 2017г.“, съотв. за 2018г. „ап.10 по договор от 07.03.2014г.“ за
сумите от по 472.56 лева годишно.
Представен е обилен доказателствен материал, удостоверяващ извършени от ищеца
разходи за поддръжка на ел. и ВиК съоръжения, битова канализация през 2017г.; разходи за
поддръжка на зелени площи, паркове, хигиена, за полагане на настилки през 2018г.; за
реклама на комплекса и др.
Събрани по делото са гласни доказателства посредством разпита на водени от
страните свидетели. Свидетелят Св.Йончева, служител на ищеца, сочи, че предоставените
услуги, съгласно сключените договори със собственици на имоти включват: организиране на
пропускателен пункт на входа на комплекса, поддържане на територията, която не е
прилежаща на съответните сгради, алейно осветление; изпълнение на дейности по обща
реклама на курортния комплекс. Сочи, че ищецът не контролира всеки вход в комплекса,
като през активния летен сезон на пропускателния пункт дежурят полицейски служители.
Изнася да й е известно, че собственици на апартаменти в сгради, които се намират в
периферията на комплекса, са отправяли жалби във връзка с това, че ищцовото дружество
извършва дейностите само в централната част на комплекса, като до техните имоти
дейности не са извършвани или ако такива са осъществени, те не са редовни.
В показанията си св. Маринов, близък на ответника, сочи, че пътят след входа на
комплекса, е асфалтиран и е много добър, но в следваща част, която води към дома на
ответника, той е разбит и с дупки. Твърди, че част от дупките по пътното платно са
запушвани от собствениците с отпадъчни материали. Описва го като „лунен пейзаж“;
твърди, че в района липсва, съответно не се поддържа инфраструктурата. Изнася, че на
разстояние около 200 м от сградата липсва асфалтов път и осветление. В близост до
жилищната сграда има дере, което е обрасло с висока растителност. Известно му е, че
живеещите в сградата са правили подписка, но резултат не бил постигнат.
Представена е кореспонденция между живущите в сградата, в която се намира имота
на ответника и Община Варна, район „Приморски“, по отношение искането им за
почистване и поддържане на намиращия се в близост до сградата отводнителен канал; за
изграждане на улично осветление и за поддържане на пътната настилка, съотв. отговор от
институцията за липса на финансови средства за извършване на мероприятия по
4
инфраструктурата.
По заведения иск за установяване дължимостта на процесните суми ответникът е
въвел възражение за недължимост на процесните суми, доколкото имотът му не попада в
границите на комплекса и възражение за неизпълнение на договора от страна на ищцовото
дружество.
На първо място, предвид така очертания предмет на договора съобразно правата и
задълженията на страните по него, се установява, че между страните е подписан специфичен
ненаименован договор, който има за цел удовлетворяване на взаимноизгодни интереси
посредством извършване на комплекс от услуги по поддръжка на общите части в курортен
комплекс от едната страна срещу заплащане, дължимо в уговорен размер и срок, от другата
страна.
От приетите по делото писмени доказателства – нотариален акт за дарение на
недвижими имоти №40, том V, рег. № 13948 от 27.11.2009 г. на А-Г. –нотариус рег. № 194 в
НК, вписан в СВп – Варна под вх. рег. № 24276/30.11.2009 г., акт №6, том LXIX, дело №
14830; скица на ПИ; уведомително писмо рег. №АУ027877ПР_001ПР/19.03.2021 г. на
Община Варна, район „Приморски“ безспорно се установява, че имота на ответника се
намира в сграда, построена в чертите на КК „Св.Св. Константин и Елена“ гр.Варна, поради
което възражението му за недължимост на исковата претенция, поради обстоятелството, че
имотът му не попада в границите на комплекса, се явява неоснователно.
На следващо място, установи се по делото, че от страна на ищеца е налице лошо
изпълнение на поетите задължения по отношение на ответника. Вярно е, че изрично в
договора е прието, че предоставянето на общата инфраструктура не включва извършването
на дейностите по поддръжката й спрямо конкретния имот на ответника, но предмета на
договора при всички положения предполага придобиване на „пренесени ползи“ към
конкретния имот (чл.2).
Установи се по делото, че около имота на ответника, вкл. улиците, попадащи в
чертите на комплекса, не са извършвани дейности по поддръжка на инфраструктурата –
налице са множество дупки, не повече от веднъж годишно се почиства отводнителния канал,
липсва осветление и тротоар, поради което ответникът в индивидуален план е лишен от
каквито и да било ползи от вложените от ищеца средства по озеленяване, паркоподдържане
и алейно осветление във вътрешната част на комплекса и неговата реклама.
Не на последно място установи се, че достъпът през централния вход е контролиран
само по време на летния сезон, което прави частично изпълнението на друга от всички
дейности, предмет на договора.
Обстоятелството, че жилището на ответника се ситуира в курортния комплекс, не е
достатъчно условие и единствена предпоставка за заплащане на дейностите по поддръжка
на инфраструктурата на комплекса, доколкото по делото не се установи по никакъв начин
допринасяне на ползи към конкретния имот на ответника от извършените от ищцовото
дружество действия, за които то ангажирани писмени доказателства. този смисъл
5
възражението на ответника за некачествено изпълнение на договора е доказано по
основание, съотв. не се дължи и заплащане на договорените суми. Като неоснователен и
недоказан искът подлежи на отхвърляне. Решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Предвид резултат от обжалването в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
С оглед изложените съображения, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 261510 от 05.05.2021г., постановено по гр.д.№
6800/2020г. по описа на ВРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА „Свети Свети Константин и Елена Холдинг“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“,
Административна сграда, да заплати на Р. Н. ЯНЧ. ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка Д. ХР. СП., ЕГН **********, двете с адрес: гр. Варна, ул.
„Цимерман“ № 24, ет. 3, ап. 5, сторените разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6