РЕШЕНИЕ
№99
19.03.2020г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
наказателен състав на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Радостина Менчева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 1799 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на
„С.Т.” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от И.С., против Наказателно
постановление № 407801-F396214/16.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на
Министерството на финансите, на основание чл.185, ал.2, изречение второ, вр. ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева. Моли се
от съда да постанови решение, с което да се отмени издаденото постановление
като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. При
условията на евентуалност се моли да се измени наложеното наказание като се
намали до предвидения минимален размер. В съдебно заседание жалбата се
поддържа. Ангажират се доказателства.
Наказващият орган, чрез
процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка от служители
на НАП, измежду които и св.А., на 21.07.2018 г., в търговски обект- ресторант
„Джани”, находящ се в КК „Слънчев бряг”, кв. Камелия, № 35, стопанисван от
жалбоподателя, се установило, че в обекта имало въведени и регистрирани в
експлоатация 2 броя ЕКАФП, които притежавали операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми. Разчетената касова наличност на двете ФУ била в размер
на 24193,65 лв., фактическа наличност- 20768,90 лв. Установена била отрицателна
разлика в размер на 3424,75 лв., която представлявала извеждане на пари от
касата, и която не била отразена във фискалното устройство. За това нарушение
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F396214/24.07.2018 г., въз основа на който
е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при
издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Изложените твърдения в жалбата в тази насока не се споделят от настоящата
инстанция. Действително размерът на наложената санкция не съотвества
на предвидените в приложената санкционна норма, но това нарушение може да бъде
преодоляно в рамките на настоящото производство. Същото не съставлява
съществено такова и не може да доведе до отмяна на атакуваното наказателно
постановление само на това основание.
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност, съгласно
представената заповед.
От страна на жалбоподателят не се оспорват
констатациите, залегнали в наказателното постановление, които се потвърждават
от показанията на св.А., дадени в съдебно заседание, съставените описи на
паричните средства по време на проверката, както и изведените финансови отчети.
Заявява се, че така установената отрицателна разлика се дължи на факта, че
обектът е работел по време на проверката и за част от консумацията са били
издадени фискални бонове, но не са били събрани паричните суми, с които същата
се заплаща. В тази връзка по делото бе разпитана св. Джамбазова, която е работела
по време на проверката като салонен управител. Същата заяви, че единствено
сервитьорът, който обслужва дадена маса, може да вземе заплатената сметка. В
момента на работа били около 20 сервитьора, като поетапно всеки е отивал до
масата на проверяващите, а останалите са продължавали да работят. Когато се
установила разликата свидетелката била казала на проверяващите, че същата се
дължи от несъбрани суми, но никъде не отразила това писмено. Св. А. заяви, че
такава голяма разлика не е възможно да бъде вследствие на несъбрани суми от
масите. В нито един момент никой не е носел суми, които да бъдат прибавени към
вече направените описи, въпреки че имало такава възможност предвид на това, че
проверката продължила повече от два часа, нито пък е била изказана такава
версия.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и
законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение и впоследствие било издадено наказателно
постановление. Съгласно нормата на чл.33, ал.1 от сочената по- горе наредба,
извън случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност следва да бъде
отразявана във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени”, което в случая не е било сторено. С оглед обстоятелството,
че св. Джамбазова е финансово зависима от дружеството- жалбоподател поради
наличието на трудово правоотношение между тях, показанията й следва да се
преценяват с оглед останалия доказателствен материал. Други доказателства,
обаче, в подкрепа на тезата на жалбоподателя, не се ангажираха по делото. Видно
от АУАН в същият не са отразени възражения от страна на представителят на
жалбоподателя, където е било мястото да се отрази становището на дружеството
относно произхода на установената разлика, изложено в настоящото производство.
В протоколът от извършена проверка пък е отразено изрично изявление „нямам
възражения”. Всичко това, ведно с факта, че проверката е продължила няколко
часа, дава основание на съда да счете за недоказана защитната теза на
жалбоподателя.
Отговорността
на жалбоподателят е ангажирана на основание разпоредбата на чл.185, ал.2,
изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС, която предвижда
глоба или имуществена санкция в размер от
500 лева до 2000 лева за
едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи. В настоящият случай е
констатирано, че ЕКАФП притежават операциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми, поради което изведените парични суми е следвало да бъдат
отразени. В описателната част на обжалваното наказателно постановление и в акта
за установяване на административното нарушение липсват констатации, че
установената разлика е от неотчетени продажби, от което може да се направи
единствено извод, че неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. не е довело до неотразяване на приходи. Предвид на това
правилно имуществената санкция следва размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС вр. чл.185, ал.2 изречение второ. В случая на жалбоподателят
е наложено наказание в размер на 3000 лв., което е над предвиденият максимален
размер, което нарушение следва да бъде корегирано.
Настоящата инстанция счита за справедлива санкцията в размер на 1000 лв. До
този извод съдът стигна като взе предвид размера на установената разлика, който
надвишава над 5 пъти минималната за страната работна заплата към момента, а към
датата на извършване на нарушението- повече. Предвид, обаче, липсата на данни
за допуснати други нарушения, настоящата инстанция счита, че сочения размер в
достатъчна степен ще изпълни целите си.
Не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се квалифицира като маловажно. В случая,
съобразно правилата на чл.93, т.9 от НК, и като се вземе предвид значимостта на
обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът
намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска
обществена опасност. Не са налице обстоятелства, които да го характеризират и
като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от
същия вид.
С оглед изхода на спора и предвид изричните искания и
на двете страни за присъждане на разноски, съдът намира следното:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на страните се дължат разноски, като в полза на наказващият орган следва
да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има
предвид, че разноските се определят по реда на АПК. В Тълкувателно решение № 3
от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на
колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването
страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно
от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП.
Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в
тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до
извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза
на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв.
Като се вземе предвид изменението на НП и намаляването на наложената санкция от
3000 на 1000 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от
НП на наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 27 лв. (арг. от чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3
от ГПК). Присъждането на част от претендираните
разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната практика на ВАС по
дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите за разноски
преди измененията в чл. 63 от ЗАНН). Посочената сума следва да се присъди в
полза на Централно управление на НАП, доколкото последната е юридическото лице
на бюджетна издръжка, към което принадлежи ТД в Бургас.
По отношение разноските на
жалбоподателят, видно от приложените в тази връзка доказателства, такива са
сторени само за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. По повод
изричното възражение относно тяхната прекомерност, съдъг
счита, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Въпреки
това, обаче, като взе предвид размера на наложената санкция и съобрази
разпоредбите на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/2004 г. за минимабните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът счита, че така наложената санкция е в
предвидения минимален размер и не следва да се счита за прекомерна. С оглед
изхода на делото, сумата, която следва да бъде присъдена на жалбоподателя е в
размер на 300 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
407801-F396214/16.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас,
ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр.
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите,
на основание чл.185, ал.2, изречение второ, вр. ал.1
от ЗДДС, на „С.Т.” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от И.С., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА размера на същата от 3000 лева на 1000 лв.
ОСЪЖДА „С.Т.”
ЕООД, ЕИК *******, представлявано от И.С., да заплати на ЦУ на НАП- София
сумата от 27 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЦУ на
НАП- София да заплати на „С.Т.” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от И.С.,
сумата от 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр.
Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: