№ 613
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело
№ 20221100502789 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство Н. И.Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: София, ул. ******* срещу постановление от 24.09.2021 г. за
прекратяване на изпълнението относно сумите над 325 лева, принудително събирани по изп.
дело № 20178560402556 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 КЧСИ, с район на действие -
СГС, постановено във връзка с отправена молба, вх. № 26634/30.07.2021 г..
В жалбата, назована възражение, се претендира прекратяване на изпълнителното
производство в неговата цялост, поради постановено съдебно решение, с което за дължими
от страна на длъжника били приети само сумите 75 лева – държавна такса, 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 41.20 лева – законна лихва, които суми в общ размер от
166,20 лева Б. заплатила на 11.08.2020 г. - веднага след узнаване на съдебното решение.
Счита, че с решението била отхвърлена претенцията на кредитора „Т.С.“ ЕАД за заплащане
на сумата 325 лева, представляваща внесена държавна такса от 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева – разноски в заповедното производство. В жалбата се
признава, че задължението за заплащане на сумата 325 лева, макар и недължимо било
фактически изпълнено на 02.02.2022 г.. В тази връзка претендира съдът да разпореди
прекратяване на изпълнителното производство и връщане на неправомерно събраната сума
от 325 лева.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „Т.С.“ ЕАД е депозирало отговор на
жалбата, в който счита, че сумата 325 лева е приета за дължима, но за същата не е издаден
изпълнителен лист, тъй като с такъв кредиторът вече разполагал. Затова прекратяването на
изпълнителното производство би могло да се постанови след погасяване както на
1
вземанията на взискателя, така и на разноските за проведеното принудително съдебно
изпълнение.
В срока и на чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 КЧСИ, е изложила мотиви, че
подадената от длъжника жалба е процесуално допустима, но по същество - неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По молба от 18.08.2017 г. на „Т.С.“ ЕАД и въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 07.08.2017 г. по гр. д. № 33641/2016 г. по описа на СРС, 68 състав, срещу Н. И.Б., е
образувано изп. дело № 20178560402556 по описа на ЧСИ Б.Б.. Изпълнителният лист е
издаден въз основа за приета за влязла в сила заповед за изпълнение, но въззивният съд
приел възражението на претендирания длъжник, релевирано по чл. 423 ГПК и заявителят
предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение. Със съдебно решение № 163217/29.07.2020 г. по гр. дело № 55847/2018 г. на
СРС, 68 състав, предявените искове били отхвърлени поради извършено плащане в хода на
процеса, като била приета дължимост на сумата 41,20 лева – законна лихва за забава и
разноски за исковото производство в размер на общо 125 лева. В мотивите на решението
съдът приел дължимост и на разноските за проведеното заповедно производство в размер на
325 лева, но тъй като за тази сума „Т.С.“ ЕАД вече разполагало с изпълнителен лист, съдът
отхвърлил искането за повторно присъждане на тези разноски.
На 30.07.2021 г. длъжникът Н. И.Б. обективирала искане до съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното производство, поради погасяване чрез плащане на
приетите за дължими в съдебното решение суми, което искане съдебният изпълнител Б.Б., с
рег. № 856 КЧСИ, с обжалваното в настоящото производство постановление от 24.09.2021 г.
оставила без уважение само по отношение на сумата 352 лева. В съобщението до длъжника
съдебният изпълнител указал актуалния размер на задължението - 818,90 лева, включващ
разноските от 325 лева, обективирани в издадения изпълнителен лист и разноските за
проведеното съдебно изпълнение в размер на общо 493,90 лева.
Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване
процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват
процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за
обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във
всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се
осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като
контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се
извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на
деликтната отговорност.
Според чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия
на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4.
отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485
ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470,
както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по
изпълнението.
2
Правото на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати/приключи
изпълнителното производство е изрично предвидено, поради което и подадената от Н. И.Б.
жалба е процесуално допустима, включително и като подадена в предвидения срок за
обжалване. Разгледана по същество обаче жалбата на длъжника е неоснователна.
В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи
последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението. Длъжникът настоява за
прекратяване на производството в резултат на извършени плащания на сумите по
постановено съдебно решение, с предмет установяване съществуването на вземанията на
взискателя, за които е снабден с изпълнителен лист, включително и на сумата по листа в
размер на 325 лева, което плащане е извършено след постановения на 24.09.2021 г. отказ за
прекратяване на производството по отношение на тази сума.
Хипотезата на прекратяване, визирана в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК предполага
удовлетворяване на взискателя „Т.С.“ ЕАД преди образуване на изпълнителното
производство, т. е. преди 18.08.2017 г. и доколкото плащанията, извършени от Н. И.Б., са
все в хода на изпълнителното производството, то тази хипотеза не е налице. Тогава, когато
плащанията от страна на длъжника са осъществени при наличие на висящо изпълнително
производство, както в настоящия случай, производството приключва, тъй като са
постигнати целите му, като тази хипотеза е визирана в чл. 433, ал. 2 ГПК, която разпоредба
предвижда изпълнителното производство да се приключва с изпълнение на задължението и
събиране на разноските по изпълнението. В настоящия случай обаче разноските за
изпълнението не са събрани, поради което законоустановената хипотеза за приключване на
производството не е осъществена.
На първо място следва да се отбележи, че към постановяване на обжалваното
постановление на ЧСИ Б., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство
по отношение вземането за сумата 325 лева – разноски, сторени от взискателя в рамките на
заповедното производство, плащане на тази сума не е извършено. Няма съмнение, че
постановеното съдебно решение на СРС, 68 състав, е непрецизно по отношение отразяване
волята на съда за дължимостта на тези разноски, но липсата на адекватен на този извод
диспозитив в съдебния акт, но съдебното решение подлежи на тълкуване и в него следва да
се влоши разумен смисъл. Вземанията на „Т.С.“ ЕАД са приети за несъществуващи поради
погасяването им чрез плащане в хода на процеса, а не защото не е осъществен
правопораждащия ги фактически състав. В такава хипотеза – на изпълнение в хода на вече
инициирано съдебно производство задълженото лице (Н. И.Б.) понася разноските, които
неговото неизпълнение на падежа, е причинило. Затова разноските, както за исковото, така и
за заповедното производство следва да бъдат възложени върху страната, чието забавено
изпълнение е предизвикало правния спор. В този случай исковият съд е дължал осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство в изпълнение на т. 12 от ТР № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в
сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от съда в
исковото производство. Ясно е, че когато изпълнителен лист за същите тези разноски е вече
издаден, поради неправилен извод за влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК, нов изпълнителен лист не се издава. Но със сигурност съдът е дължал осъдителен
диспозитив с отразяване, че за тази сума 325 лева – разноски за заповедното производство,
3
изпълнителен лист е вече издаден. При всички положения обаче волята на исковия съд е
ясно формулирана – разноските са дължими от Н. И.Б.. Затова и заплащането на тези
разноски, извършено след постановения от съдебния изпълнител отказ представлява
дължимо плащане, което не подлежи на възстановяване. Това плащане представлява само
един от изискваните за приключване на изпълнението юридически факти. Вторият е да са
събрани разноските по изпълнението, а тези разноски, които са дължими, не се твърди, нито
се установява да са заплатени.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на
ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички
останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноските в изпълнителното производство.
Недължимост на разноските за проведеното изпълнително производство не може да
бъде изведена, затова и тези разноски – за такси за съдебното изпълнение, включително
юрисконсултското възнаграждение в полза на взискателя, не са събрани. Следователно
хипотезата на приключване на изпълнението не е осъществена. Изложеното обуславя
еднозначен и категоричен извод за неоснователност на жалбата срещу отказа на съдебния
изпълнител да приключи изпълнителното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника в изпълнителното производство Н. И.Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: София, ул. *******, срещу постановление от
24.09.2021 г., в което е обективиран отказ за прекратяване на изпълнението относно сумата
325 лева, принудително събирана по изп. дело № 20178560402556 по описа на ЧСИ Б.Б., с
рег. № 856 КЧСИ, с район на действие – СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4