Решение по дело №287/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Ю. А. от [населено място], общ.Две могили, обл.Русе против решение № 37/13.03.2025 г., постановено по АНД 27/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-4569-000461/11.11.2024 г., издадено от началника на РУ Две могили при ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление (НП), за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.първо от същия закон, на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В жалбата, в нарушение на чл.212, ал.1, т.4 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, не се сочат конкретни пороци на въззивното решение, които съставляват касационни основания. Изложени са оплаквания за това, че на извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения – такива на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, които не били констатирани от въззивната инстанция. Касаторът поддържа, че в заглавната част на НП липсват дата и номера на акта за установено административно нарушение (АУАН), по който то било издадено, а в обстоятелствената му част, макар датата и номерът на АУАН да са посочени, липсвали данните на актосъставителя, неговият адрес и длъжност.

В представената пред касационната инстанция писмена защита обаче са изложени подробни съображения за неправилност на въззивния съдебен акт поради допуснато нарушение на материалния закон и конкретно на чл.28 от ЗАНН. Касаторът счита, че извършеното от него нарушение покрива изцяло легалната дефиниция на „маловажен случай“ по § 1, т.4 от ДР на ЗАНН. Твърди, че се грижи за децата на покойния си брат, както и за болната си майка, която е с инсулт, което налага често да я превозва с автомобил до болнично заведение в [населено място]. Заявява, че не е извършвал тежки нарушения по ЗДвП и че още следващия ден след нарушението е регистрирал автомобила на свое име. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление като приложи чл.28 от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба – началникът на РУ Две могили при ОД на МВР – Русе не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за нейната неоснователност и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Въз основа на събраните от въззивната инстанция доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С договор за покупко-продажба на МПС, сключен в предвидената в закона – чл.144, ал.2 от ЗДвП форма за валидност, т.е. с нотариална заверка на подписите, извършена с рег.№ 2994/11.07.2024 г. от нотариус С. Я.-Й. с рег.№ 787 на Нотариалната камара и район на действие РС – Бяла, касаторът, като купувач, придобил собствеността върху регистрирано в страната МПС – лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е 280 ЦДИ“, с рег.№ [рег. номер]. В съответствие с чл.144, ал.4 от ЗДвП и чл.16, ал.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за сключения договор бил извършен обмен на информация между МВР и Нотариалната камара като от информационната система на Нотариалната камара към информационната система на МВР била изпратена информация за регистрационния номер на нотариуса, извършил сделката, регистърния номер и датата от общия регистър на нотариуса, пред който е записана сделката, и данни за приобретателя по сделката, които били записани към информацията за превозното средство. Така в представената във въззивното производство справка по история за ПС с рег.№ [рег. номер], изготвена от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, е отбелязано, че на 11.07.2024 г., в 14:30 ч., била извършена услуга по служебна промяна на данните за регистрираното МПС чрез регистрирането на договор за продажба – праводаване, док. № 2994/11.07.2024 г. на нотариус № 787, като заявлението било подадено по електронен път от портала на МВР с рег.№ 2000/1069984/11.07.2024 г. Извършването на описания информационен обмен и служебното отразяване на вече настъпилата промяна на собствеността на МПС обаче не води до отпадане на задължението на приобритателя да регистрира автомобила на свое име. Според чл. 145, ал.2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Нарушението на позитивното задължение по чл.145, ал.2 от ЗДвП се санкционира, в съответствие с 177, ал.6 от ЗДвП, с глоба или имуществена санкция в размер на 200 лева, каквато глоба, видно от приложената справка за нарушител/водач, била наложена на касатора с фиш серия Т, № 191820/18.09.2024 г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, очевидно съставен при посещение от страна на последния в сектора с цел регистрация на придобития от него автомобил.

Наред с установената в закона административнонаказателна отговорност по чл.177, ал.6 от ЗДвП, когато приобритателят не е изпълнил задължението си за регистриране на придобитото МПС на свое име в продължение на два месеца от датата на придобиването, това негово поведение вече съставлява и основание за служебното прекратяване на регистрацията на МПС. Така според чл.143, ал.15 от ЗДвП, респ. чл. чл.18 б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Видно от цитираната по-горе справка по история на ПС, на 12.09.2024 г., в 18:31 ч., т.е. след изтичане на 11.09.2024 г. на двумесечен срок от придобиването, регистрацията на МПС била служебно прекратена, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

На 16.09.2024 г., в 17:30 ч., касаторът бил установен от полицейските служители от РУ Две могили да управлява собствения си автомобил с рег.№ [рег. номер], чиято регистрация вече била прекратена, в [населено място], общ.Две могили, по [улица], в посока центъра на селото, за което му бил съставен АУАН серия GA, № 718755/16.09.2024 г. за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Тъй като административнонаказващият орган – началникът на РУ Две могили преценил, че извършеното деяние разкрива признаци на престъпление по чл.345, ал.2 от НК, с мотивирана резолюция № 24-4569-[рег. номер]/13.11.2024 г., на основание чл.54, ал.1, т.9 вр. чл.33, ал.2 от ЗАНН, той прекратил административнонаказателното производство като материалите по водената преписка УРИ № 4569-ЗМ-165/2024 г. били изпратени на Районна прокуратура – Русе с мнение за образуване на досъдебно производство. С постановление от 31.10.2024 г. по пр. преписка № 6436/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Русе (преписка № ЗМ-165/2024 г. по описа на РУ Две могили) наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство и изпратил материалите обратно на началника на РУ Две могили. Въз основа на посоченото постановление на Районна прокуратура – Русе и на материалите по преписка № 4569-ЗМ-165/2024 г. по описа на РУ Две могили било издадено и оспореното пред Районен съд – Бяла НП, с което на касатора, на основание чл.175, ал.3, пр.първо от ЗДвП, били наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Правилно въззивната инстанция е приела за неоснователно поддържаното и в касационната жалба оплакване за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Тази разпоредба предвижда, че НП трябва да съдържа датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя. Обосновано районният съд е посочил, че щом НП е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, то посоченото изискване се явява неприложимо, за разлика от случаите по чл.36, ал.1 от ЗАНН, в които началото на административнонаказателното производство се поставя със съставянето на АУАН. Следва да се посочи, че с прекратяване на административнонаказателното производство с мотивирана резолюция на наказващия орган на основание чл.54, ал.1, т.9 вр. чл.33, ал.2 от ЗАНН правното значение на съставения АУАН, като процесуален акт, слагащ началото на това производство, отпада и не се възстановява в резултат на последващия отказ на прокурора да образува наказателно производство по така изпратените му материали по преписката. При отказ да бъде образувано наказателно производство, в съответствие с изричната норма на чл.36, ал.2 от ЗАНН, висящността на прекратеното административнонаказателно производство не се възстановява, а се образува ново административнонаказателно производство и то за това да е необходимо да бъде съставян нов АУАН. Щом в тази хипотеза такъв няма да е необходим, като условие за образуването на производството, то, противно на поддържаното от касатора, не съставлява процесуално нарушение по чл.57, л.1, т.3 от ЗАНН обстоятелството, че неговата дата и номер, респ. имената, длъжността и местослуженето на актосъставителя не са посочени в НП. Достатъчно в случая е, а това е сторено от наказващия орган, в НП да е указано, че то е издадено въз основа на прокурорското постановление за отказ да бъде образувано наказателно производство и изпратените от прокурора материали.

Както обосновано е приел и районният съд, по делото по безсъмнен начин се установява, че на 16.09.2024 г., по път, отворен за обществено ползване – на [улица], в посока центъра на [населено място], общ.Две могили, касаторът управлявал МПС – собствения си лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е 280 ЦДИ“ с рег.№ [рег. номер], чиято регистрация вече била служебно прекратена на 12.09.2024 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, с което от обективна страна той осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било виновно извършено, тъй като за прекратяването на регистрацията на посоченото основание, за разлика например от хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, законът не изисква уведомяване на собственика, в лицето на касатора, тъй като е именно негово задължението да регистрира придобитото МПС. Правилно районният съд е посочил, че поради това аналогия с приетото в Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., П. и Втора колегия на ВАС, не може да се прави. В хипотезата на чл.145, ал.15 от ЗДвП касаторът знае, че придобитият от него автомобил не е регистриран на негово име, защото именно той е собственикът, който го е придобил и в чиято тежест съществува задължението за неговото регистриране. Обстоятелството, че според собствените му обяснения от 16.09.2024 г. касаторът не е знаел конкретния срок, в който то следва да бъде изпълнено, не е извинително в съответствие със съществуващия още от римското право принцип Ignorantia legis neminem excusat (незнанието на закона не извинява никого). Юридическата грешка, за разликата от фактическата такава – чл.14 от НК вр. чл.11 от ЗАНН, не е извинителна.

Неправилно обаче контролираната инстанция е приела, че така установеното нарушение не представлява маловажен случай. След постановяване на 13.03.2025 г. на въззивното решение е последвало решение № 4 от 30.04.2025 г. по к. д. № 29/2024 г. на Конституционния съд на Република България, с което разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, в частта "28 и" е обявена за противоконституционна. С обявяването на нейната противоконституционност се възстановява възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН, т.е. на института на маловажния случай (вж. легалната дефиниция на това понятие по § 1, т.4 от ДР на ЗАНН) и спрямо нарушенията по ЗДвП.

Както обосновано е посочил и районният съд, сам по себе си краткият период, през който автомобилът е управляван след служебното прекратяване на неговата регистрация не е обстоятелство, което да прави случаят маловажен, тъй като преустановяването на управлението на нерегистрирания автомобил не е по собствени на касатора подбуди, а се явява пряк резултат от извършената му полицейска проверка. В същото време обаче, макар това да не изключва съставомерността на нарушението, следва да се има предвид, че касаторът въобще е нямал съзнанието, че регистрацията на собствения му автомобил е била прекратена, за да съобрази поведението си с това обстоятелство. Два дни след проверката той е регистрирал автомобила на свое име, за което му било издадено и представеното в касационното производство свидетелство за регистрация № *********/18.09.2024 г.

На следващо място, районният съд не е съобразил ниската лична обществена опасност на нарушителя. Видно от справката за нарушител/водач, макар последният да е бил наказван и преди с наказателни постановления и фишове за нарушения по ЗДвП, то същите не са тежки (напр. неправилно паркиране, движение през деня без включени светлини, липса на обезопасителен триъгълник и минимални превишения на разрешената скорост в населено и извън населено място и т.н.), за които основно са му били налагани административни наказания „глоба“ в размер на 20 лева, а за някои от нарушенията - 30 лева или 50 лева. В касационното производство е представена и характеристика, издадена от кмета на кметство [населено място], общ.Две могили, от която е видно, че след смъртта на брат си касаторът се е върнал да живее в България, за да се грижи за болната си майка и за децата на починалия си брат. При тези характеристични данни съдът намира, че налагането на предвидените в чл.175, ал.3 от ЗДвП кумулативни наказания дори и в определения в НП минимален техен размер се явява неосъответно на обществената опасност на деянието и дееца, поради което контролираната инстанция е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН като отмени наказателното постановление.

Като е достигнал до противоположен правен извод районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено като на основание чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН вместо него следва да бъде постановено друго, с което делото да бъде решено по същество като наказателното постановление бъде отменено, а нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Предвид липсата на направено искане и представени доказателства за направени от касатора деловодни разноски, такива в полза на последния не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 37/13.03.2025 г., постановено по АНД № 27/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-4569-000461/11.11.2024 г., издадено от началника на РУ Две могили при ОД на МВР – Русе като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4569-000461/11.11.2024 г., издадено от началника на РУ Две могили при ОД на МВР – Русе, с което на А. Ю. А., с [ЕГН], от [населено място], общ.Две могили, обл.Русе, [улица], за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр. първо от същия закон, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

ПРЕДУПРЕЖДАВА А. Ю. А., с [ЕГН], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението е окончателно.