Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1209 , 28.10.2022 година, град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти касационен състав в открито заседание на двадесет
и девети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Христо Христов
Членове:1.Веселин Енчев
2.Нели Стоянова
при участието на
секретаря С.А. и в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа
докладваното от съдията Н. Стоянова КАНД № 1192 по описа за 2022г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“, гр.София против Решение № 406 от 18.04.2022 г. постановено по АНД №
5843/2021 г. по описа на Районен съд-Бургас, с което е отменено наказателно
постановление (НП) № НП - 111/13.12.2021 година, издадено от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН), гр.София,
с което на Д.Г.Ж. в качеството й на дежурен медицински
фелдшер в „Център за спешна медицинска помощ“ – Бургас, за нарушение
на чл.90, ал.2 вр. ал.1 от Закона за здравето (ЗЗдр), на основание чл.229 от ЗЗдр
е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 300.00 (триста)
лева.
В касационната жалба се излагат съображения, че съдебното решение е
постановено при неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК вр. чл. 63в от ЗАНН, иска се
отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП. Изложени са съображения, че медицинския
фелдшер (м.ф.) Ж. е взела решение да напусне адреса на посещение след като
неоправомощено лице /брат на пациената/ е направил отказ от спешна помощ. В
случая медицинското лице е напуснало адреса без да документира отказа от спешна
помощ. Сочи се още, че първоинстанционния съд превратно е тълкувал събраните
доказателства, при които е извършено нарушението и въз основа на това е
направил грешни правни изводи. Само обективната невъзможност можела да премахне
отговорността, а в случая не била налице такава.
Касаторът не е представляван в проведеното съдебно заседание по делото.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от процесуален представител,
който оспорва касационната жалба изцяло, като претендира да бъде оставена без
уважение. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас, изразява становище за неоснователност на
жалбата и за оставяне в сила на решението на РС-Бургас, като правилно и
законосъобразно, но на друго основание - маловажност на случая - чл.28 ЗАНН.
Административен съд Бургас, ХІХ-ти касационен състав, след като се запозна
с обжалваното решение, съобрази доводите и становищата на страните, и обсъди
както наведените касационния основания, така и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от
активно легитимирано лице в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването
на обжалваното съдебно решение. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното по делото решение е отменено НП № НП - 111/13.12.2021 година,
издадено от изпълнителния директор на ИАМН, гр.София, с което на Д.Ж., в
качеството й на дежурен медицински фелдшер в „Център за спешна медицинска
помощ“ - Бургас, за извършено нарушение на чл. 90,
ал. 2 вр.
ал. 1 от Закона за здравето
(ЗЗдр) е
наложено административно наказание - "глоба"
в размер на 300 лева на основание чл. 229, ал. 1 от ЗЗдр.
С атакуваното пред РС наказателно постановление е ангажирана
административно наказателната отговорност на м.ф.Д.Ж. затова, че на 29.03.2021
г. при посещението на екипа на ЦСМП-Бургас в 16:53 часа на адреса на пациента Георги
Стоянов не е отразила в медицинската документация отказа на пациента от
предложената медицинска помощ.
Нарушението е установено във връзка с извършена проверка по конкретна жалба
и на основание Заповед № РД-13-586/22.06.2021г. на изпълнителния директор на
ИАМН, включително и извършена проверка на лечебното заведение „ЦСМП“, гр.Бургас,
при която е констатирано, че на 29.03.2021 г. при посещение в 16:53 часа на
адреса на пациента Г.Стоянов м.ф. Ж. не е отразила отказ на пациента от
предложената медицинска помощ, за което бил съставен АУАН № А-124/15.10.2021г. АУАН
е връчен на Ж. на 25.10.2021г., като в законоустановеният 7-дневен срок срещу него
е постъпило възражение с вх.№ В-48/27.10.2021г., в което са оспорени
констатациите и описаното в акта нарушение.
На 13.12.2021 г. било издадено
обжалваното НП, в което изцяло било пресъздадено съдържанието на АУАН и били
посочени за нарушени същите законови разпоредби.
За да отмени НП въззивният съд е приел по същество, че нарушението не е
осъществено от обективна страна, поради липса на отказ от спешна помощ от страна
на пациента или на някое от лицата по чл. 90, ал. 1 от ЗЗдр, поради което и за Ж.
не е възникнало задължение да документира отказа. Приел е още, че не е доказано
по делото, че жалбоподателката е извършила административното нарушение, поради
което е направил извод за материална незаконосъобразност на НП. Въз основа на тези
изводи съда е отменил НП.
Решението е правилно.
Съгласно чл.
63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съгласно чл.
218 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбата на
чл. 90, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗдр пациентът или някое от лицата
в посочената разпоредба може да откаже по всяко време предложената медицинска
помощ или продължаването на започната медицинска дейност, като отказът се
удостоверява в медицинската документация с подпис на лицето. За да се осъществи
състава на посочената норма обаче е необходимо да е налице валиден отказ от
страна на пациента или от друго лице посочено в нормата на чл.90, ал.1 от ЗЗдр.
В настоящия случай по делото е установено, че при посещението на процесната
дата - 29.03.2021 г., в 16:53 часа, на екипа, в който е била и Ж. не е осигурен
достъп до пациента Г.Стоянов, за да бъде осъществен контакт с него. Причината е
изявлението на брата на пациента, че няма нужда от спешна медицинска помощ.
Изложеното обуславя извод за липса на отказ от медицинска помощ. Също така принудително
осъществяване на преглед на пациент може да бъде направен само в предвидените в
закон случаи, какъвто настоящия не е. От изложеното следва извода, че обективно
пациента, за когото е бил подаден сигналът, не е могъл лично да направи отказ.
На следващо място, не е имало и как м.ф.Ж. да отрази по някакъв начин отказа на
Г. С.или на друго оправомощено лице, тъй като не е бил осигурен достъп до
адреса. Отказ от предложената помощ е направен от брата на пациента, с което
същия е препятствал достъпа на екипа до пациента. Неговите действия всъщност са
поставили екипа в невъзможност да осъществи функциите си. Тук следва да се
отбележи, че дори и да е налице някакво неизпълнение на задълженията на
медицинското лице, то същото не осъществява състава на посочената за нарушена
разпоредба на чл.90, ал.2 от ЗЗдр. АНО в конкретния случай е следвало да установи дали
медицинския служител е допуснал със своите действия или бездействия, неизпълнение
на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
регламентирана от Закона за здравето. Дали е изпълнил
задълженията вменени с разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗдр и регламентиращи правото
на достъпна медицинска помощ на всеки гражданин при осъществяване и прилагане
принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.
На следващо място съгласно съдържанието на разпоредбата
на чл. 90,
ал. 1 и ал. 2 и приложението
на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, отговорността на даденото лице е ангажирана за осъществяване на конкретно
нарушение чрез бездействие. В наказателното постановление е следвало да бъдат
посочени дължимите от нарушителя действия., за да бъде изпълнено правното му
задължение или да бъде предотвратено настъпването на определени вредни
последици. Неизпълнението на тези изисквания съставлява нарушения на процесуалните
правила ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Доколкото в НП се
твърди, че м.ф. Ж. е била отговорна да не бъде съставен конкретен документ, то
е следвало, да бъде посочено какво точно е следвало да извърши, какво е точното
дължимо поведение и на какво правно основание.
По изложените съображения, не става ясна действителната воля на
административно-наказващия орган, не е изпълнено изискването по чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН, в това число да посочи точната разпоредба, от която
произтича вмененото
нарушение, респективно, да посочи какво е следвало да извърши лицето - от
фактическа страна и на конкретното правно основание.
С оглед гореизложеното, касационният съд приема, че при постановяването на
обжалваното решение, не са допуснати нарушения на материалния закон и
съществени нарушения на процесуални правила, представляващи касационни
основания по чл. 348, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК ще следва да се остави в сила решението
на районния съд.
При този изход на спора, предвид своевременно направеното искане от страна
на ответника по касация за присъждане на разноски - адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. и липсата на възражение от касатора такива се дължат.
По изложените съображения Административен Бургас, ХІХ-ти касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 406 от 18.04.2022 г., постановено по АНД № 5843/2021
година по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, гр.София да заплати на Д.Г.Ж.
ЕГН **********, адрес ***, сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.