Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
02.03.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 11200 по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 14142 от 23.01.2017г. по гр.д. № 38308/2015г. Софийски районен
съд, 43 състав отменил като незаконосъобразни на основание чл. 40 ЗУЕС
решенията на общото събрание на етажната собственост в сградата, находяща се в
гр. София, бул. „д-р Г. М. Д.“ *******, обективирани в протокол № 10 от
27.05.2015г., по искове, предявени от М.Н.Н.-П., ЕГН **********, и Р.Д.П., ЕГН **********,
против ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата с
административен адрес гр. София, бул. „д-р Г. М. Д.“ *******, представлявани от
председателя на УС С.А.. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени
да заплатят на ищците направените разноски по делото в размер на 887.60 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх. № 5031878/02.03.2017г. и
допълнение на въззивната жалба с вх. № 5032518/06.03.2017г. от ответниците в
първоинстанционното производство – ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата с
административен адрес: гр. София, бул. „Д-р Г. М. Д.“ *******, чрез
председателя на управителния съвет на етажната собственост (УС на ЕС) към
момента на подаването им -С.А.А., а в хода на въззивното производство
представлявани от новоизбрания председател на УС на ЕС Т.О.и впоследствие – от
новоизбрания управител на ЕС Е.Т.К.. Решението се обжалва изцяло при твърдения
за недопустимост, евентуално – неправилност, поради допуснати съществени
процесуални нарушения от първоинстанционния съд, довели до нарушаване правото
на защита на ответниците. В жалбата и в допълнението й се твърди, че решението
било постановено при липса на валидно уведомяване и връчване на исковата молба
на ответниците, чрез председателя на УС С.А., като липсвала и надлежно учредена
представителна власт по отношение на явилия се в съдебно заседание адв. Ч.Т..
Последният, въпреки липсата на адвокатско пълномощно, представил отговор на
исковата молба без да е надлежно упълномощен и без да е уведомил ответника
както за съдържанието на отговора, така и за възможността да се представят
доказателства и да се правят искания в срока за отговор по чл. 131 ГПК. По
делото липсвали данни за редовно уведомяване на ответника за заведената срещу
него искова молба, за редовно уведомяване за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, за редовно връчване на доклада по
делото, на пояснението и допълнението на исковата молба. В нарушение на
съдопроизводствените правила районният съд дал ход на делото в първото съдебно
заседание, като едва в следващото заседание констатирал, че адв. Т. не е
надлежно упълномощен, но вместо да отмени дадения ход на делото в първото
съдебно заседание и да постанови на ответника да се връчи препис от исковата
молба и доказателствата към нея, като му даде едномесечен срок за отговор с
указание за последиците от неподаване на такъв, както и да постанови връчване
на препис от пояснението и допълнението на исковата молба и да укаже на
ответника, че от негово име са извършени процесуални действия при липса на
надлежно упълномощаване, в нарушение на чл. 101 ГПК съдът приел, че само
подписването на отговора на исковата молба е извършено нередовно и дал
едноседмичен срок за отстраняване на тази нередовност. Твърди се още, че адв. Т.
не бил информирал подалия жалбата С.А., а последният се запознал с материалите
по делото едва на 01.03.2017г. Поради това молят съда да обезсили атакуваното
решение като недопустимо и да върне делото за ново разглеждане от друг състав
на СРС с указания за повторно извършване на съдопроизводствените действия от
етапа на връчване на исковата молба за отговор, евентуално – да отмени
решението като неправилно и вместо това постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск като недоказан. Претендират
разноски за въззивното производство. Правят евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от въззиваемите
адвокатско възнаграждение. Съображения излагат в писмени бележки от
12.02.2020г.
Въззиваемите страни М.Н.Н.-П., ЕГН **********, и Р.Д.П. с отговор по реда
на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди обжалваното
решение като правилно. Претендират разноски за въззивното производство, както и
разноски във връзка с частна жалба вх. № 1182984/05.12.2016г., съгласно списък
по чл. 80 ГПК. Съображения излагат в писмени бележки от 11.02.2020г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 40, ал.
1 ЗУЕС, за отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост (ОС
на ЕС), обективирани в протокол № 10 от 27.05.2015г., поради допуснати
нарушения на правилата на ЗУЕС относно свикването, започването и провеждането
на общото събрание, включително относно съдържанието на протокола и приемане на
решения извън оповестения дневен ред, както и относно последващото оповестяване
на изготвения протокол не по предвидения в закона ред и срок, по подробно
изложени в исковата молба съображения.
Преписи от исковата молба и доказателствата са връчени на 19.11.2015г.
лично на председателя на УС на ЕС към този момент – С.А., видно от съобщението
на л. 28 от делото на СРС. В съобщението изрично са вписани указания във връзка
с последиците от неподаване на отговор. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор чрез адв. Ч.Т., без представено пълномощно.
Делото е насрочено в открито съдебно заседание на 03.05.2016г., за което
ответниците са призовани чрез адв. Т.. В това заседание ищците са представили молба,
с която са пояснили и допълнили исковата молба по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК и
са представили доказателства. В това заседание съдът дал възможност на
ответниците да вземат становище по представените доказателства в 2-седмичен срок,
като съобщението за това е връчено чрез адв. Т..
За второто открито съдебно заседание на 13.10.2016г. (след пренасрочване на
делото в закрито заседание) съдът констатирал, че ответниците са нередовно
призовани чрез адв. Т., за когото не са представени доказателства за
представителна власт. Явилият се адв. Т. поискал възможност да представи
пълномощно в едноседмичен срок (което не е сторено). Предвид нередовното
призоваване на ответниците, ход на делото в това заседание не е даден, като на
основание чл. 101 ГПК СРС указал на ответниците чрез представляващия ги в
едноседмичен срок от съобщението да подпишат отговора или да представят
доказателства за представителна власт на адв. Ч.Т., като ги предупредил, че при
неизпълнение на указанията ще приеме, че отговор на исковата молба не е
подаван. Разпоредено е и връчване на молбата-уточнение от 03.05.2016г.
Указанията са съобщени на ответниците лично чрез председателя на УС на ЕС –
С.А., на 04.11.2016г. (съобщение и призовка л. 79 и 80 от делото на СРС), като
с призовката са призовани и за датата на насроченото на 01.12.2016г. открито
съдебно заседание.
Указанията не са изпълнени, а представляващият ответниците председател на
УС на ЕС не се е явил в откритото съдебно заседание и не е взел становище по молбата
– уточнение. В това заседание СРС отново докладвал молбата за уточнение на
исковата молба и доказателствените искания, заявени с нея, допуснал уточнение
на исковата молба, приел доказателствата и дал ход на устните състезания.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Наведените с жалбата и
допълнението й доводи за недопустимост са неоснователни по следните
съображения:
На обезсилване от въззивния съд подлежат недопустимите първоинстанционни
решения. Недопустимо е решение, което не отговаря на изискването за произнасяне
по същество при надлежно сезиране, а именно: когато е постановено по иск,
какъвто не е бил предявен от ищеца или съдът е бил десезиран с него; когато
съдът се е произнесъл, като е разрешил спора въпреки липсата на възникнало
право на иск или при ненадлежно упражнено такова. Липсата на абсолютна
положителна или наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка (съответно
- липса на правен интерес от иска, процесуална легитимация, процесуална
правоспособност и дееспособност, подведомственост, представителна власт на
сезиращия съда от името на ищеца, редовност на исковата молба, респ. наличие на
сила на пресъдено нещо, изтекъл преклузивен срок, висящ процес относно същото
право) е пречка за произнасянето на съда, за която той следи служебно. При
съответна констатация за такова недопустимо произнасяне на долната инстанция въззивният
съд е длъжен да обезсили решението й с последиците, предвидени в чл. 270, ал. 3 ГПК.
Правото на защита в процеса не представлява нито абсолютна, нито
относителна процесуална предпоставка за допустимост на произнасянето на съда с
крайния акт по съществото на спора. То е субективно процесуално право,
предоставено за упражняване на всяка от страните в процеса, при съблюдаване
принципите за равното им третиране, състезателността и диспозитивното начало. Препятстването,
осъществено в дейността на съда, за упражняването на това право на страната,
представлява процесуално нарушение. Констатацията на въззивния съд за наличие
на такова процесуално нарушение, допуснато при постановяването на
първоинстанционния съдебен акт, не е основание за обезсилването му и връщане на
делото за ново разглеждане. В случай, че констатира такова процесуално
нарушение, въззивната инстанция следва сама да го отстрани, като даде
възможност на страната, чието процесуално право е било нарушено и тя изрично е
въвела това в предмета на въззивното обжалване, да предприеме съответните
процесуални действия, от възможността за извършването на които е била лишена
(така решение № 155 от 12.07.2018 г. по т. д. № 2786/2017 г., І ТО на ВКС, в
този смисъл решение № 50 от 14.04.2011 г. по т. д. № 347/2010 г., І ТО на ВКС и
др.).
В случая, противно на поддържаното в жалбата, правото на защита на
ответниците в първоинстанционното производство не е било нарушено. Видно от
делото, преписи от исковата молба и доказателствата са връчени лично на председателя
на УС на ЕС към този момент – С.А., но в срока по чл. 131 ГПК същият не е
депозирал писмен отговор, нито след констатиране от съда на извършените без
представителна власт от адв. Т. процесуални действия по подаване на отговор по
чл. 131 ГПК е потвърдил тези действия -
чрез приподписване на отговора или чрез представяне на пълномощно на адвоката.
Действително, в проведеното първо открито съдебно заседание неправилно е бил
даден ход на делото, но след констатиране на липсата на доказателства за
представителна власт на адв. Т. съдът е връчил на ответниците чрез
представляващия ги към този момент С.А. преписи от молбата-уточнение и ги е
призовал чрез него за откритото съдебно заседание на 01.12.2016г., на което
представителят не се явил, нито е потвърдил деайствията на адв. Т., при което
правилно районният съд е приел на основание чл. 101 ГПК, че отговор не е
подаден. Повторно връчване на исковата молба и доказателствата към нея съдът не
е дължал, тъй като същите вече са били редовно връчени. В проведеното последно
съдебно заседание, в което е даден и ход на устните състезания, районният съд е
повторил извършените процесуални действия, отново е докладвал
молбата-уточнение, приел е доказателствата, и предвид липсата на доказателствени
искания е дал ход на устните състезания. За основателни съдът намира и доводите
на въззиваемите в отговора на въззивната жалба, че действията на подалия
въззивната жалба С.А. представляват злоупотреба с процесуални права, която е
забранена с чл. 3 ГПК, тъй като видно от приетия във въззивното производство (с
оглед наведените за първи път с въззивната жалба твърдения) протокол от ОС на
ЕС от 10.11.2016г., няколко дни след връчване от районния съд на молбата –
уточнение и на указанията по чл. 101 ГПК на С.А., адв. Ч.Т. е участвал в
събранието и е запознал етажните собственици с хода на делата, водени от сем.
Попови от ап. 24 срещу етажната собственост. С.А. е присъствал на събранието и
го е председателствал, поради което твърденията в жалбата, че същият се бил запознал
с делото едва на 01.03.2017г., са несъстоятелни.
Ето защо въззивният съд намира, че правото на защита на ответниците не е било
нарушено, а атакуваното решение, освен допустимо, е и правилно с оглед
оплакванията в жалбата и допълнението й. От въззивниците не са изложени никакви
други конкретни оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради което
и с оглед дейността на въззивния съд при условията на ограничен въззив,
съобразно чл. 269, изр. 2 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход и изричната претенция,
разноски се следват на въззиваемите, които с представения списък по чл. 80 ГПК претендират разноски за адвокатско възнаграждение във
връзка със защитата срещу въззивната жалба в размер на 600 лв., както и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. във връзка с частна
жалба вх. № 1182984/05.12.2016г., оставена без разглеждане от въззивния съд с
влязло в сила определение от 04.10.2018г. С последното определение въззивният
съд е прекратил въззивното производство в частта му по процесуално
недопустимата частна жалба, но е пропуснал да присъди на ответниците по
частната жалба претендираните с отговора на тази жалба разноски. Определението
за частично прекратяване е връчено на въззиваемите на 12.10.2018г., като в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК същите не са заявили искане за допълване на
определението в частта за разноските, с оглед на което възможността да
претендират такива във връзка с частната жалба е преклудирана. Адвокатското
възнаграждение във връзка със защитата срещу въззивната жалба в размер на 600
лв. е заплатено изцяло в брой, съгласно удостовереното в представения договор
за правна защита и съдействие. Минималното възнаграждение, съгласно чл. 7, ал.
1, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, е в размер на 300 лв. Обстоятелството, че конститутивният иск
по чл. 40 ЗУЕС е предявен от две лица, представлявани от един адвокат, не
обуславя присъждане на възнаграждение в двоен размер, и предвид липсата на
фактическа и/или правна сложност на спора пред въззивната инстанция,
възражението на въззивниците за прекомерност на заплатеното възнаграждение е
основателно. По тези съображения и предвид извършените от адвоката процесуални действия,
възнаграждението следва да бъде намалено на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14142 от 23.01.2017г., постановено по гр.д. № 38308/2015г. на
Софийски районен съд, 43 състав.
ОСЪЖДА
ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ в сградата с
административен адрес гр. София, бул. „д-р Г. М. Д.“ *******, представлявани от
управителя на етажната собственост Е.Т.К., да
заплатят на М.Н.Н.-П., ЕГН **********, и Р.Д.П., ЕГН **********, на
основание чл. 78 ГПК сумата 300.00 лв.
(триста лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.