РЕШЕНИЕ №
гр. София,………………….2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Наказателно отделение, VIII-ми въззивен състав публичното заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
2. И. КИРИМОВ
с
участие на секретаря Мариела Миланова, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова ВНЧД № 4634 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
Образувано
е по повод депозирана въззивна жалба от частния тъжител Х.П.Н. срещу
разпореждане от 04.02.2020 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав, постановено по
НЧХД № 12099/2019 г., с което
е прекратено наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
В жалбата се оспорват изводите на първия
съд относно преценката за прекратяване на наказателното производство поради
липса на факти, които да бъдат субсимирани под хипотезата на определен
престъпен състав, който се преследва по частноправен ред. Навеждат се доводи,
че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като съдът не е изложил
своите съображения за нередовност на тъжбата, като частният тъжител счита, че
същата е редовна, защото отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК.
Излага твърдения, че инкриминираните изрази, осъществяват състава на
престъпленията по чл. 147, ал. 1, пр. 1 и чл. 148, ал. 1, т.1 и т. 4 вр. чл.
146, ал. 1 от НК.
В
проведеното закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на
доказателства.
В откритото съдебно заседание тъжителят Х.Н.
се явява лично. Неговият повереник моли съда да уважи частната жалба. Частният
тъжител поддържа искането на неговия повереник.
Лицето, срещу което е подадена тъжбата
– И.Г., редовно уведомен, не се явява, същият се представлява от упълномощен
защитник. Пред настоящата инстанция процесуалният представител излага аргументи
относно правомощията на съдията – докладчик да извършва проверка по отношение
на обстоятелствата, свързани с твърденията за извършено престъпление от частен
характер, по време на стадия, при който се извършва проверка дали тъжбата
отговаря на поставените й от закона изисквания по чл. 81 от НПК. Намира
постановеният от съда акт за законосъобразен и правилен. Излага доводи, че
изречените думи, за които се твърди че са обидни и клеветнически, не са
персонализирани към конкретно лице и представляват едно обобщение. Намира, че
липсва съставомерност по отношение на повдигнатото с частната тъжба
престъпление клевета, тъй като липсва разпространена информация, която да е
невярна или да е с клеветнически характер. В заключение моли съда да остави
жалбата без уважение и да осъди жалбоподателя да плати разноските, представляващи
заплащане на адвокатски хонорар, направени пред настоящата инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт и доводите на
страните, намира за установено следното:
В
настоящото производство въззивната инстанция има задължение да провери
единствено и само изложените в тъжбата обстоятелства и законосъобразността и
обосноваността на оценката им от първия съд, направена на плоскостта на
разпоредбата на чл. 250 от НПК.
Първоинстанционното производство пред СРС по
НЧХД 12099/2019г. е образувано по повод подадена тъжба от Х.П.Н. срещу И.С.Г..
С тъжбата и нейното допълнение е
повдигнато частно обвинение за осъществен състав на престъпления по чл. 147,
ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 148, ал. 1, т.1 и т. 4 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, за
това че на 17.04.2019 в сутрешния блок на БНТ в предаване „Тема с продължение –
между арестите и скандалите“ в качеството си на длъжностно лице заместник - главен прокурор И.Г. по време на
коментар на присъдите, наложени от съда, на подсъдимите лица по делото И., в
частност на лицето Д., е направил следното изявление: „Беше ясно, че той ще каже,
че това не е вярно в досъдебното производство. Така правят всички подсъдими,
така правят и циганите. Това е масово…“.
С разпореждане от 09.09.2019 г.
съдията-докладчик е дал указания на тъжителя да приведе тъжбата си в
съответствие със законовите изисквания, като индивидуализира лицето, което иска
да бъде привлечено към наказателна отговорност, както и да опише осъществените
според него обстоятелства, които очертават престъпно посегателство.
С оглед на постановеното
разпореждане от първостепенния съд, както и дадените указания в него тъжителят
е уточнил обстоятелствата, свързани с престъпното посегателство, и е поискал да
се издаде и съдебно удостоверение, с помощта на което да се снабди с
индивидуализиращите данни на лицето, срещу което е подадена тъжбата. Първостепенният
съд е издал необходимото съдебно удостоверение, служещо за предоставяне на
личните индивидуализиращи данни на И.Г..
С
разпореждане от 04.02.2020г., предмет на въззивния съдебен контрол,
съдия-докладчик при СРС, НО, 98-ми състав е прекратил наказателното производство
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, като е приел, че
тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК и посочените от
частния тъжител факти не могат да бъдат субсумирани под разпоредбата на който и
да било състав на престъпление, преследвано по частноправен ред. В обжалваното
разпореждане съдът е изложил и подробна аргументация във връзка с правомощията
на съдията-докладчик по чл.250, ал.1, т.2 от НПК.
В
мотивите на разпореждането е посочено, че така
инкриминираните изрази не разкриват характеристиките на конкретен
престъпен състав от НК. Като подробно е обсъдено, че цитираният израз не може
да бъде определен като позорящ и недостоен съобразно общоприетите морални
разбирания или да приписва извършване на престъпление, както и че същият не е
насочен към личността на частния тъжител. В заключение съдът е приел, че
изложените данни в тъжбата не са годни да възбудят обвинение от частен
характер, поради което е прекратил
наказателното производство. Въз
основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата и движението на делото въззивният съд прие, че крайният
правен извод на първостепенния съд за това, че тъжбата е негодна да възбуди наказателно преследване, защото
посочените от частния тъжител факти не могат да субсумирани под хипотезата на
който и да било състав на престъпление, преследвано по частноправен ред, е
правилен.
Съгласно разпоредбата на чл. 247,
ал. 1, т.2 НПК производството по дела от частен характер се образува по тъжба
на пострадалия до съда, т.е. депозираната тъжба е сезиращ съда акт, който
поставя началото на съдебното
производство и определя фактическите рамки на обвинението и предмета на
доказване в производството. Предвид тази и процесуална функция, тъжбата следва
да отговаря на определени изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 81 от НПК. В разпоредбата на чл. 81, ал. 1,
изр. 1 НПК е предвидено, че тъжбата следва да съдържа данни за подателя, за
лицето, срещу което се подава и описание на обстоятелствата на престъплението. За да отговаря на изискванията
на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъжбата, с която се повдига обвинение за конкретно
престъпление, следва да съдържа обстоятелства за лицето, срещу което е
повдигнато обвинението, както и обстоятелства, свързани с конкретното престъпно
деяние, за което се повдига обвинение от частен характер.
В процесния случай след даване на
указания от страна на съда, отнасящи се до липса на индивидуализация
на лицето, за което се твърди че е извършило престъпно посегателство, както и
указания, засягащи излагане на обстоятелствата около твърдяното инкриминирано
деяние, свързани с времевия период на извършването му, както мястото и описание
на изпълнителното деяние, частният тъжител е изпълнил дадените му от
предходната инстанция насоки, след което съдът е могъл да извърши и преценка
дали посочените факти в частната тъжба и допълнението към нея представляват
обстоятелства на конкретно престъпно посегателство, което се разглежда по този
процесуален ред. Настоящата инстанция се присъединява към изложеното подробно в
оспорвания съдебен акт заключение, че е в кръга на правомощията на
съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, още преди реално да
бъде повдигнато обвинение от частен характер, което става след като съдът извърши проверка по отношение на изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 81 от НПК, ако наведените в тъжбата
обстоятелства и данни не могат да бъдат приведени към конкретно престъпно
посегателство.
За да отговаря на изискванията на чл. 81, ал.1 от НПК, тъжбата, с която се повдига обвинение за обида с правна квалификация чл.
148, ал.1, т.1 и т. 4, вр.чл. 146, ал. 1 от НК и за клевета по чл. 147, ал. 1
от НК, следва да съдържа обстоятелства за лицето, срещу което е повдигнато
обвинението, мястото и времето на извършване на деянието, конкретизация на
обидните и клеветническите изрази, конкретното съдържание на вербалните
изявления, с които тъжителят е приел, че са накърнили едновременно личната му
самооценка и оценката на обществото за
него, както и достойнството му. За да е осъществен съставът на обида с правна
квалификация чл. 148, ал.1, т.1 и т. 4, вр.чл. 146, ал. 1 от НК следва деецът
да е съобщил или да е извършил нещо унизително за честта и достойнството на
другиго в негово присъствие. В тъжбата
се твърди, че изпълнителното деяние е осъществено чрез казване на конкретни
думи, които според частния тъжител имат унизителен характер спрямо него, а
именно: „
Беше ясно, че той ще каже, че това не е вярно в досъдебното производство. Така
правят всички подсъдими, така правят и циганите. Това е масово...“. Обидата трябва недвусмислено да е насочена
към личността на конкретно физическо лице, а не да бъде в неопределена и
абстрактна форма. Като в разглеждания случай, видно от наведените в тъжбата
данни, не може да бъде свързан цитираният израз с тъжителя.
По
отношение на изискването обидните думи да бъдат казани в присъствието на
засегнатото лице, следва да се посочи, че тук съдебната практика приема
присъствието на обидения да се разбира в по-широк смисъл като една възможност
за пряко или посредствено възприемане на обидната проява без да е необходимо
засегнатото лице на всяка цена да присъства на мястото, където са изказани
обидните думи, а е необходимо същите да са възприети от него. С оглед на което
съдът се разграничава от приетото от предходната инстанция, че посочените
обидни изрази не са изказани в присъствието на частния тъжител, тъй като макар
и вярно като обстоятелство от действителността, то реално е без значение с
оглед възможността посредством медиите, същият да възприеме конкретния израз.
По отношение на изложените твърдения в
тъжбата, засягащи коментирания израз, за осъществен състав на престъплението
клевета, съдът намира че, за да е осъществен престъпният състав е необходимо
деецът съзнателно да съобщи на други лица неистинни позорящи обстоятелства,
свързани с личността на пострадалия. В
практиката на съда, а и в правната теория, се приема, че предмет на
престъплението клевета могат да бъдат единствено изложени твърдения с конкретно
съдържание, които възпроизвеждат информация за точно определени обстоятелства,
времеви период, място и лице. Изискването за
конкретизирано съдържание на твърдението за позорното обстоятелство, е
предпоставено от необходимостта за установяване на неговата достоверност, подлежаща
на доказване в наказателния процес.
С оглед на
което пострадал може да бъде само конкретно физическо лице. Още повече, че
клеветническите твърдения следва да бъдат позорни от гледна точка на
общоприетите морални разбирания и да предизвикват негативна оценка на
обществото, да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, интерпретации или по друг субективен начин. Във връзка с което е
необходимо да се разгласят определени факти, конкретни обстоятелства, прояви на
засегнатия, а не да се вменят определени неконкретизирани отрицателни качества,
оценки или съждения. В този смисъл изводите, които конкретно лице си прави от
прочетеното или чутото, създаването на предположения, аналогии не могат да
бъдат квалифицирани като клевета.
Поради изложеното настоящият съд намира,
изводите на СРС за наличието на предпоставките по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 от НПК за правилни и законосъобразни, в резултат на което
постановеното на разпореждане следва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция дължи
произнасяне и по искането от страна на адв. С., за присъждане на направените
разноски пред въззивния съд. По делото са приложени доказателства за направени
от страна на И.Г. разноски в размер на 500 лева, представляващи възнаграждение
на упълномощения защитник. За заплащането на тази сума с оглед крайното съдебно
решение и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, следва да бъде осъден частния
тъжител Х.Н..
Воден от
гореизложеното и
на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от
04.02.2020 г. на СРС, НО, 98-ми състав, постановено по НЧХД № 12099/2019 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частния тъжител Х.П.Н. (с установена по делото самоличност), да
заплати на И.С.Г. ( с установена по делото самоличност) сумата от 500 (петстотин) лева за направени от него разноски представляващи
възнаграждение на упълномощения защитник за пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.