РЕШЕНИЕ
№ 4837
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ
Административно наказателно дело № 20231110210922 по описа за 2023
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 23-4332-008815 от
19.05.2023 г., издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” –
СДВР, с което срещу М. Б. Т. е постановено следното:
1. наложена е глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1,
вр. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена е глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 157, ал. 6,
вр. чл. 185 от ЗДвП.
В жалбата се правят бланкетни оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител – адв. Б. П., поддържа жалбата със същите
съображения и искания. Претендира присъждане на разноски.
1
АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 15.04.2023 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, около 17:15
часа, в гр. София, по бул. Владимир Вазов, като водач на лек автомобил Дачия
Дъстер, с рег. № ***, с посока на движение ул. Витиня към ул. Поп Грую,
управлявал товарен автомобил без поставен обезопасителен колан, при
наличие на такъв – нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
На жалбоподателката е вменено и нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП,
за това че на същото време и място, при управление на товарния автомобил не
е представила контролен талон към СУМПС, а е представила акт с изтекъл
срок.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН
срещу жалбоподателката е постановено следното:
1. наложена е глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1,
вр. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена е глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 157, ал. 6,
вр. чл. 185 от ЗДвП.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения,
се установяват по несъмнен и категоричен начин от наличната по делото
доказателствена съвкупност: показанията на свидетеля Л. Й., както и от
писмените доказателства. От показанията на свидетеля се установява, че при
извършена проверка на жалбоподателката, е било установено, че е управлява
товарен автомобил без поставен предпазен колан, като не е представила и
талон към СУМПС, а акт с изтекъл срок. Показанията на свидетеля са
логични, без наличие на вътрешни противоречия, същият е незаинтересован
от изхода на делото, поради което съдът ги кредитира и ги съобрази при
формиране на вътрешното си убеждение.
2
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване
на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП
са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателката е извършила, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 137а, ал. 1, вр. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, като
е управлявала автомобила без предпазен обезопасителен колан, въпреки че
същият е бил оборудван с такъв. Нарушението е било извършено с форма на
вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и е искал неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е
„формално” („на просто извършване”) не е необходимо наличието на
представи в съзнанието на дееца, относно общественоопасните му последици.
При реализацията на административно-наказателната отговорност,
АНО, е наложил предвиденото в закона наказание, за нарушението по чл.
137а, ал. 1, вр. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, което е с абсолютно определен
размери, поради което същото не може да бъде намалявано допълнително от
настоящата инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
Съдът съобрази, че разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 156, ал. 7 от
ЗДвП (ДВ, бр. 51 от 2007 г.), която към момента на извършване на
нарушението е предвиждала задължение за водача на МПС да носи СУМПС
от съответната категория и контролния талон към него или акт, ако талонът е
бил отнет, са били отменени, намира, че в тази част НП, за нарушението по чл.
157, ал. 6, вр. чл. 185 от ЗДвП, следва да бъде отменено, тъй като е последвал
по-благоприятен закон за дееца.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
3
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено, в частта му, в която е ангажирана
административната отговорност за нарушението по чл. 137а, ал. 1, вр. чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, а в останалата му част следва да бъде отменено.
Жалбоподателят е претендирал разноски, но не е представил
доказателства за заплащането им. Видно от договора за правна помощ,
приложен на л. 27 от делото, е било уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева, но нито в договора, нито в други доказателства по делото
е посочено, че тази сума е била заплатена. Поради това искането за
присъждане на разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 23-4332-008815 от
19.05.2023 г., издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” –
СДВР срещу М. Б. Т., В ЧАСТТА МУ, с която е наложена глоба в размер на
20 лева, за нарушение на чл. 157, ал. 6, вр. чл. 185 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката за
присъждане на разноски в размер на 1000 лева, дължими за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4