ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 203 06.07.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд,
I търговски
състав
На шести юли
през двехиляди и двадесета година.
В закрито
заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Надежда Желязкова ч.т.д.№ 275 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1,
т.2 ГПК във вр. с чл. 729, ал.3 ТЗ.
Постъпила е частна жалба от „О.“ АД, ЕИК ***със съдебен
адрес гр. С., ул. С.С. № 5, представлявано от юристкосулт Т.П., пълномощник на изп.
директор Т.В.М.и изп. Директор С.А.Г.против определение № 95 от 24.02.2020г.,
постановено по т.д. № 42/2013г. по описа на Окръжен съд Хасково в частите, с
които съдът е изменил частична сметка за разпределение № 6, както следва:
на „Т.“ АД е разпределил сумата от 60 683.15 лв.;
на Н.е разпределил сумата от 551 769.96 лв., вместо
517 447.59 лв.;
на „Т.“ АД е разпределил сумата от 23 889.95 лв.;
на „О.“ АД е разпределил сума за погасяване единствено
вземането на кредитора като облигационер по облигационната емисия, емитирана от
„Е.“ АД.
Твърденията на жалбоподателя са, че „Т.“ АД въобще не следва
да участва в разпределението, тъй като с влязло в законна сила на 25.11.2015г. решение
№ 106 от 28.10.2015г. по т.д. № 42/2014г. по описа на ХОС, постановено по иск
на „О.“ АД е признато за установено по отношение на несъстоятелния длъжник „Е.“
АД и всички кредитори на несъстоятелността, че не съществува вземането на „Т.“
АД в размер на 2 010 622.19 лв..
По отношение на разпределената на Н.сума в размер на 551 769.96
лв., вместо предложената за разпределение от синдика 517 447.26 лв.
жалбоподателя твърди, че съдът с корекцията на частичната сметка за
разпределение е допуснал грешка като е сумирал общо всички приети вземания на Н.,
вкл. и лихви, от които е приспаднал платените и така е приел за удовлетворяване
сумата от 551 769.96 лв. с ред на погасяване по чл. 722, ал.1, т.6 и т.7 ТЗ, въпреки че част от същата сума са и лихви в размер на 34 313.53 лв.,
които са с ред на погасяване чл.722, ал.1, т.9 ТЗ.
Оспорени са от жалбоподателя и изводите на състава на ХОС,
че вземането на „Е.“ АД не е ликвидно, тъй като не е признато от длъжника „Т.“
АД и извършеното от синдика прихващане не е породило действие. Не оспорва
факта, че „Т.“ АД е подал възражение срещу изготвената частична сметка, като
определя същото като бланкетно. Твърди, че задължението на „Т.“ АД е с произход
договор за наем от 08.08.2005г., сключен с „Е.“ АД и представлява неплатена
наемна цена за период от м.12.2013г. до м.06.2014г., за което са издадени,
приети и подписани от „Т.“ АД фактури. Сочи, че задълженията са признати и с
подписания от изпълнителния директор на „Т.“ АД ГФО за 2017г.. Сочи, че „Т.“
АД, тогава „Е.“ АД с изявления за прихващане от 2014г. е признал задълженията си в размер на
35 784.27 лв., но прихващането не е произвело действие, тъй като не са
били налице условията на чл. 645, ал.1 ТЗ.
Жалбоподателят изразява несъгласие и с корекцията на
представената за одобрение частична сметка № 6, касаеща изплащане вземанията на О. АД. Твърди, че неправилно,
тъй като не е налице възражение, нито незаконосъобразност на сметката, съдът е
извършил промяна на същата като е приложил чл. 76 ЗЗД и следващата се на
банката сума е предвидил за погасяване на най – обременителното задължение,
предвид неговия размер и лихвоносен характер – вземането за главница по
облигационната емисия и като е приел, че сумата от 227 902.77 лв. е
недостатъчна за пълното погасяване на главницата, а задължението за договорни
лихви е изцяло погасено на основание чл. 76, ал.2 ЗЗД, приоритетно е погасил
частично вземането за законна лихва върху главницата.
Искането на жалбоподателя О. АД е да бъде отменено
определението в обжалваните части и да бъде изменена частична сметка за
разпределение № 6 или след отмяна на оспорения акт, делото да се върне със
задължителни указания.
Постъпила е частна жалба и от Н.с адрес гр. С., ул. К.Д. №
52, представлявана от В.П.– директор на
Дирекция „Държавни вземания“ против определение № 95 от 24.02.2020г.,
постановено по т.д. № 42/2013г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което съдът въпреки,
че е променил частична сметка № 6, отново е предвидил за удовлетворяване
кредитори с вземания с поредност по чл. 722, ал.1, т.8 ТЗ, без да е предвидено
пълно плащане на суми за погасяване на публични вземания, възникнали след
датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност с предходен
ред за удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.7 ТЗ.
Твърденията на жалбоподателя са, че с молба изх. №
24-15-468/13#32
от 07.07.2017г. е предявил публични вземания по изпълнителен лист в размер на
29 306 лв. и е подал възражение срещу невключването им в списъка на приетите
публични вземания, което е било уважено и с определение № 330 от 11.10.2018г.,
постановено по т.д. № 42/2013г. по описа на ХОС съдът е указал на синдика да
включи посоченото вземане в списъка на приетите вземания, което и до настоящия
момент не е сторено.
Отделно сочи, че с молба изх. № 24-15-468/13#46 от
27.12.2019г. е предявил пред съда по несъстоятелността публични вземания срещу
длъжника „Е.“ АД в общ размер на 98 963.21 лв., възникнали след датата на
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност с поредност
на удовлетворяване чл. 722, ал.1, т.7 и т.9 ТЗ, част от които вземания са
включени в списъка с неприети вземания, обявен в ТР на **, срещу който е
подадено възражение, а част от тях в размер на 56.52 лв. не са включени, нито в
списъка на приетите, нито в списъка на неприетите вземания.
Твърди,
че са налични и публични вземания за ДДС и данък върху доходите в общ размер
6631.08 лв. – главници по подадени след решението за откриване производство по
несъстоятелност на „Е.“ АД декларации от синдика, които са с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.7 ТЗ.
Сочи, че неправилно съдът е приел, че непогасения остатък на
приетите публични вземания е в размер на сумата от 551 769.96 лв., която е
с ред на погасяване по чл. 722, ал.1, т.6 ТЗ, вместо коректния ред по чл. 722,
ал.1, т.6 и т.7 ТЗ.
Въз основа на изложеното настоява съдът да отмени
обжалваното определение в частта, с която сумата от 551 769.96 лв. е
предвидена за удовлетворяване на публични вземания с поредност по чл. 722,
ал.1, т.6 ТЗ и да постанови определение, с което посочената сума се предвиди за
удовлетворяване на вземания с поредност по чл. 722, ал.1, т.6 и т.7 ТЗ и в този
случай да отмени определението, в частта, с която е извършено разпределение
между кредитори по реда на чл. 722, ал.1 т.8 ТЗ, като сумата от 90 223.58
лв. се разпредели за погасяване на публични вземания – главници с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.7 ТЗ. Евентуално и в случай, че това искане
не бъде уважено, жалбоподателя настоява разпределената сума за удовлетворяване
на вземания с поредност по чл. 722, ал.1, т.8
ТЗ да бъде разпределена за удовлетворяване на публични вземания с
поредност по чл. 722, ал.1, т.7 ТЗ.
В случай, че съдът не приеме нито едно от посочените искания
за основателно, жалбоподателя настоява да бъде отменено обжалваното определение
и искането за одобряване на частична сметка № 6 да бъде оставено без уважение
като се укаже на синдика да изготви нова сметка след произнасяне на съда по
възражението на Н.по чл. 692 ТЗ и изтичане на срока за предявяване на
установителен иск по чл. 694 от ТЗ за вземанията, предявени от Н.с молба от
07.07.2017г. и молба от 27.12.2019г..
В частната жалба на Н.е Н.равено особено искане съдът да
постанови спиране на изпълнението на определение № 95 от 24.02.2020г.,
постановено по т.д. № 42/2013г. по описа на ХОС в обжалваната част на основание
чл. 277 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ.
Ответниците по частните жалби не са взели становище.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по
делото, намери за установено следното:
Частната жалба на О. АД е постъпила в деловодството на ОС Хасково
с вх. № 2711 на 04.03.2020г., като е изпратена по куриер с товарителница с дата
на изпращане 02.03.2020г., а акта, който
е подложен на проверка с нея е обявен в ТРРЮЛНЦ на 25.02.2020г. Казаното,
съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК във вр. чл.62, ал.2 ГПК вр. чл.
729, ал.2 ТЗ, налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за това
срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството - кредитор, който макар
и да не е възразил в срока по чл. 728 ТЗ има интерес да обжалва, тъй като съдът
е променил изготвената частична сметка за разпределение № 6 и е насочена срещу
акт, за който е предвиден инстанционен контрол - чл. 729, ал.3 ТЗ. Всичко
изложено до тук налага извод за процесуална допустимост на частната жалбата.
Частната жалба на Н.е постъпила в деловодството на ОС Хасково
с вх. № 2844 на 06.03.2020г., като е изпратена по пощата с клеймо на изпращане 04.03.2020г., а акта, който е подложен на проверка с нея е обявен
в ТРРЮЛНЦ на 25.02.2020г. Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК във вр. чл.62, ал.2 ГПК вр. чл. 729, ал.2 ТЗ, налага извод за депозиране на
частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна
страна в производството - кредитор, който е подал възражение в срока по чл. 728 ТЗ, има интерес да обжалва, тъй като съдът е променил изготвената частична
сметка за разпределение № 6 и е насочена срещу акт, за който е предвиден
инстанционен контрол - чл. 729, ал.3 ТЗ. Всичко изложено до тук налага извод за
процесуална допустимост на частната жалбата.
Искането на Н.да бъде постановено спиране изпълнението на
обжалвания съдебен акт е неоснователно, тъй като същия не подлежи на незабавно
изпълнение, а съгласно чл. 729, ал.4 ТЗ одобрената сметка за разпределение се
изпълнява от синдика т.е. на изпълнение подлежи одобрена със стабилен съдебен
акт сметка.
С обжалваният съдебен акт е одобрена изготвената от синдика
на „Е.“ АД - в несъстоятелност частична сметка № 6 за сумата от 940 605.34
лв., като съдът е внесъл съответни корекции в същата.
Съобщение за съставянето на частична
сметка № 6 е обявено по партидата на несъстоятелния длъжник в ТРРЮЛНЦ на
31.01.2020г..
Частична сметка № 6 е поставена на определеното за това
място в ОС Хасково на 27.01.2020г., което фактическо действие е удостоверено с
подпис на деловодителя и е свалена от дъската за съобщения на 24.02.2020г.,
което действие също е удостоверено с подписа на деловодителя.
След справка в ТРРЮЛНЦ, съдът констатира, че по партидата на
несъстоятелния длъжник е обявено на 31.01.2020г. единствено съобщение за
изготвената частична сметка, но не и съставената сметка, в който смисъл са и възраженията
на Н.. Разпоредбата на чл. 727 ТЗ сочи, че съставянето
на сметката за разпределение се обявява в ТР, т.е. буквалният прочит на
текста не изисква обявяване на сметката за разпределение, а е достатъчно
обявяване на съобщението за това, в който смисъл е и чл.61, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съдът не коментира
доколко практически обосновано е това разрешение, с оглед гарантиране правата
на длъжника и кредиторите, след като констатира, че именно това е разбирането
на законодателя. За да се приеме, че публичността е гарантирана следва датата
на поставяне на определеното за целта видно и общодостъпно място на съставената
сметка за разпределение и обявяване на съобщението за изготвянето й в ТРРЮЛНЦ
да съвпадат, а ако не съвпадат началото на 14 дневния срок следва да се брой от
датата на обявяването на съобщението в ТРРЮЛНЦ, в който смисъл е определение №
535 от 08.07.2011г. на ВКС по ч.т.д. № 403/2011г. по описа на ВКС – II т.отд..
Каза се вече, датата, на която сметката за разпределение е свалена от дъската
за съобщения на ОС Хасково е 24.02.2020г.– л.1665, поради което и следва да се
приеме, че е изпълнено изискването за публичност, съгласно чл. 727 ТЗ, с което
се гарантират правата на длъжника, комитета на кредиторите и всеки кредитор да Н.рави
писмено възражение срещу сметката – чл. 728 ТЗ.
След като съдът прие, че са изпълнени формалните изисквания
по обявяване на съставената сметка за разпределение, следва да разгледат и конкретните
възражения и доводи, съдържащи се в двете постъпили жалби срещу акта на съда по
несъстоятелността, с които съставената от синдика частична сметка № 6 за
разпределяне на сумата от 940 000 лв., получена от продажба на дружествени
дялове на несъстоятелния длъжник в „Т.– С.“ ЕООД е одобрена със съответните корекции.
Изцяло следва да се съобразят изложените от жалбоподателя „О.“
АД доводи, че за съда по несъстоятелността на „Е.“ АД не е съществувало никакво
основание да включи в разпределението кредитора „Т.“ АД. Всъщност, в
съставената частична сметка за разпределение коментираният кредитор не е
включен, без да е посочено от синдика защо не включва кредитор на
несъстоятелността с прието вземане, съгласно списъка на приетите вземания,
обявен в ТР на 07.11.2013г. и одобрен от съда с определение № 75 от
21.03.2014г. постановено по т.д. № 42 от
2013г. по описа на ХОС. Вероятно основание да стори това синдикът е намерил,
като е зачел формираната сила на пресъдено нещо по влязлото в сила решение, постановеното
по т.д. № 42/2014г. по описа на ХОС, с което е признато за установено по отношение
на длъжника и всички кредитори на несъстоятелността на „Е.“ АД, че вземането в
размер на 2 010 622.19 лв. на „Т.“ АД, включено в списъка на приетите
вземания, одобрен с определение № 75 от 21.03.2014г. не съществува. Съдът по
несъстоятелността на „Е.“ АД не е бил уведомен от синдика за предявения от О.
АД иск с правно основание чл. 694 ТЗ, нито има данни служебно да му е бил
известен този факт. Коментираното решение е приложено към частната жалба на „О.“
АД и след справка в сайта на ВСС, Публикувани съдебни актове, съдът констатира,
че същото е влязло в законна сила на 25.11.2015г., поради което и
установителното му действие следва да бъде зачетено, съгласно чл. 694, ал.8 ТЗ,
в случай, че същото не е отменено по реда на чл.303 и сл. от ГПК, за което
данни липсват. Изложеното до тук и предвид липсата на категорични данни за
зачитане на приложеното копие от съдебно решение, настоящия състав на съда
счита, че обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, а съставената частична
сметка да не бъде одобрена, като делото се върне на съда по несъстоятелността,
който да предприеме действия по задължаване на синдика за представяне на
заверен препис от приложеното решение постановеното по т.д. № 42/2014г. по
описа на ХОС, с което е признато за установено по отношение на длъжника и
всички кредитори на несъстоятелността на „Е.“ АД, че вземането в размер на
2 010 622.19 лв. на „Т.“ АД, включено в списъка на приетите вземания,
одобрен с определение № 75 от 21.03.2014г. не съществува и след това за
съставяне на нова частична сметка, при която бъдат зачетени установените факти.
Следващото наведено от жалбоподателя „О.“ АД възражение е,
че съдът неправилно е приел, че непогасената част от вземането на Н.с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.6 ТЗ е в размер на 551 769.96 лв.,
вместо предвидените със сметката за разпределение 517 447 лв. и с ред на
погасяване чл.722, ал.1, т.6 и т.7 ТЗ, като разликата от 34 313.53 лв.,
представлява лихви с ред на удовлетворяване по т.9 на чл. 722 ТЗ. Вземането на Н.,
съгласно списъка на приетите вземания, обявен на 07.11.2013г. и одобрен от съда
с определение № 75 от 21.03.2014г. е в размер на следните суми: 39 154.17
лв. с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал.1, т.6; 10 182.25 лв. с
поредност на удовлетворяване чл. 722, ал.1, т.7 ТЗ и 13 159.08 лв. с
поредност на удовлетворяване чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. На 07.11.2013г. е обявен и
списък на служебно приетите от синдика вземания, одобрен с посоченото вече
определение на съда, в който е включено вземането на Н.в размер на
23 232.83 лв. с ред на погасяване чл. 722, ал.1, т.6 ТЗ. Коментираните до тук вземания са погасени
изцяло със съставената частична сметка № 1, а вземането на Н.с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.7 в размер на 923 433.47, включено в
списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 04.05.2015г. и одобрен с
определение на съда по несъстоятелността от 13.05.2015г. е частично удовлетворено
с одобрената от съда частична сметка с определение № 5 от 23.02.2018г.,
стабилизирано по реда на инстанционния контрол с определение, постановено по
ч.т.д. № 225/2018г. по описа на ПАС, като на Н.е разпределена сумата от
666 783.06 лв. с ред на погасяване чл. 722, ал.1, т.7 ТЗ. С частична
сметка 5, одобрена от съда с определение № 245 от 19.06.2019г. е разпределена
за плащане на Н.сума в размер на 38 141.26 лв. с ред на погасяване по чл. 722,
ал.1, т.7 ТЗ. Така общо разпределените за плащане суми за вземания на Н.с ред
на погасяване по чл. 722, ал.1, т.1, т.6 и т.7 са в размер на 790 652.65
лв.. В дължимият, според съда по несъстоятелността остатък в общ размер на 551 769.96
лв., са включени освен остатъка от вземанията на Н.с ред на погасяване по т.6
на чл. 722 ТЗ, съгласно одобрените списъци на приети вземания и вземания за
лихви с ред на погасяване по чл. 722, ал.1, т.9 ТЗ, съгласно одобрените от съда
с определение от 13.05.2015г. и определение от 11.10.2018г. списъци на приетите
вземания на Н.. Последно посочените вземания са за лихви върху необезпечени
вземания, дължими след датата на откриване на производството по несъстоятелност
в размер, съответно на 18 034.68 лв. по списъка на приетите вземания,
одобрен с определение на съда по несъстоятелността на 13.05.2015г.; в размер на
16 287.95, по списъка на приетите вземания, одобрен с определение на съда
от 11.10.2018г. и в размер на 39 631.22 лв., включени в списъка на
приетите вземания с определение от 11.10.2018г., поради което и същите подлежат
на удовлетворяване едва след пълно удовлетворяване на вземанията от предходния
ред. В тази част възраженията на жалбоподателя „О.“ АД са основателни, като
обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен,
съставената от синдика частична сметка не следва да бъде одобрявана,
като синдика при изготвяне на новата сметка за разпределение следва да посочи колко
от разпределените средства са предназначени за пълно удовлетворяване вземанията
на кредитора Н.с поредност по чл. 722, ал.1, т.6 ТЗ и съответно колко за
удовлетворяване на вземания на същия кредитор с поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал.1, т.7 ТЗ.
Неоснователни са следващите заявени от „О.“ АД възражения,
касаещи неправилност при формиране извода на съда по несъстоятелността, касаещ ненастъпване
погасителния ефект на заявеното от синдика изявление за прихващане, тъй като
вземането на несъстоятелния длъжник не е ликвидно – нито е съдебно установено,
нито е признато от „Т.“ АД. Настоящият състав на съда изцяло споделя доводите
изложени от съда по несъстоятелността в обжалвания съдебен акт, като в
допълнение само ще маркира, че ликвидност на активното вземане не се установява
и от приложените към жалбата двустранно подписани фактури, нито подобен извод
може да бъде Н.равен от обявения ГФО за 2017г., в който задълженията дори не са
индивидуализирани по размер и кредитор. Казаното до тук следва да бъде
съобразено от синдика при изготвяне на новата частична сметка.
Изцяло неоснователни са възраженията на О. АД, касаещи невъзможността
съда по несъстоятелността, без възражение от кредитора да измени предложената за одобрение частична
сметка, като приложи разпоредбата на чл. 76 ЗЗД. Подобна възможност не само е
налична, но е израз на засиленото служебно начало за съда при одобряване на
изготвената от синдика частична сметка – вж. чл. 729, ал.1 ТЗ. Всъщност, като е
отчел, че О. АД е кредитор с приети вземания на две самостоятелни основания - като
облигационер по облигационната емисия на „Е.“ АД и като довереник на
облигационерите, съгласно договор за изпълнение функцията довереник на
облигационерите, както и че вземания му като облигационер са за главница,
договорни и законни лихви, а тези като довереник са за главница и законни лихви,
съдът е приел, че с приложението на чл. 76, ал.1 ЗЗД следва да се погаси най –
обременителното задължение. Съдът е взел предвид размера и лихвоносния характер
на вземането за главница по облигационната емисия, както и обстоятелството, че
разпределяната сума не е достатъчна за пълното погасяване на главницата, а
задължението за договорни лихви е изцяло погасено и на основание чл. 76, ал.2 ЗЗД е приел, че приоритетно следва да се погаси частично вземането за законна
лихва. Не са налице основания изложеното по – горе разрешение да не бъде
възприето.
По доводите изложени от Н.;
Вярно е твърдението на жалбоподателя, че с молба изх. №
24-15-468/13#32
от 07.07.2017г. – л.1043 е предявил публично вземане за държавна такса по
изпълнителен лист в размер на 29 306 лв., както и че е подал възражение
срещу невключването на това вземане в списъка на приетите публични вземания. Не
е вярно обаче, че подаденото от него възражение с определение № 330 от
11.10.2018г., постановено по т.д. № 42/2013г. по описа на ХОС е било уважено,
тъй като със същия акт съда е оставил възражението в тази част без разглеждане,
като е приел, че същото вземане не е включено в списъка на приетите или
неприети от синдика вземания и е дадена възможност на синдика да изготви
допълнителен списък. Въпреки това указаното не изпълнено от синдика. Ясно е, че
след като посоченото вземане не е включено от синдика в списък на приетите
вземания, който да е одобрен от съда няма как да бъде удовлетворено със
съставената частична сметка за разпределение. Неизготвянето на списък, в който
предявените от Н.вземания да бъдат включени като приети или неприети е поведение
на синдика, което не може да бъде толерирано и съда по несъстоятелността следва
да предприеме съответни действия, включително и такива по евентуалното ангажиране
отговорността му по реда на чл. 663 ТЗ.
Жалбоподателят Н.твърди още, че с молба изх. № 24-15-468/13#46 от
27.12.2019г. е предявил пред съда по несъстоятелността публични вземания срещу
длъжника „Е.“ АД в общ размер на 98 963.21 лв., възникнали след датата на
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност с поредност
на удовлетворяване чл. 722, ал.1, т.7 и т.9 ТЗ, част от които вземания са
включени в списъка с неприети вземания, обявен в ТР на **, срещу който е
подадено възражение, а част от тях в размер на 56.52 лв. не са включени, нито в
списъка на приетите, нито в списъка на неприетите вземания. Действително съдът
констатира, че Н.е предявил вземания в посочения размер, формиран от сбора на
следните вземания:
87 418.49 лв., представляващи публични вземания за данъци и такса битови
отпадъци по подадени от длъжника декларации, подадени от длъжника по реда на
ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО и ЗМДТ, които са възникнали след датата на съдебното решение
за откриване на производство по несъстоятелност и лихви върху тези вземания в
размер на 7853 лв.;
2692.52 лв., публични вземания за задължителни осигурителни
вноски по подадени по реда на КСО декларации, възникнали след датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и лихви
върху тези вземания в размер на 942.68 лв.;
50 лв., представляващо вземане за глоба по влязъл в сила фиш
№ 0000864 от 12.06.2018г. на О.Х., възникнало след датата на съдебното решение
за откриване на производство по несъстоятелност;
6.52 лв., представляващо публично вземане за държавна такса в
размер на 5 лв. за изпълнителен лист № 117 от 11.06.2018г. по т.д. № 3/2014г.
на ОС Хасково, възникнало след датата на съдебното решение за откриване
производство и 1.52 лв., представляващи лихви.
Съставен е списък на предявените по реда на чл.688, ал.3 ТЗ,
в който като неприети са включени публичните вземания в размер на
87 418.49 лв. и лихви в размер на 7853 лв., както и вземането в размер на
2692.52 лв. и 942.68 лв., който е представен на съда по несъстоятелността на
05.02.2020г.. За предявените вземания на Н.в размер на 50 лв. и 6.52 лв. не е съставен
списък. Срещу обявеният списък е постъпило възражение от кредитора Н.по реда на
чл.692 ТЗ, което не е разгледано от съда, респ. съставения списък не е одобрен.
Вземания, които не са включени в списъка на приетите вземания, одобрен от съда
няма как да бъдат удовлетворени със съставената сметка за разпределение. Не е
налице и предлаганата от жалбоподателя възможност да бъде отложено съставянето
на сметката за разпределение до приключване на производството по чл. 692 ТЗ,
респ. до изтичане срока за предявяване исковете по чл. 694 ТЗ, тъй като целта е
своевременно удовлетворяване на кредиторите, като по мнение на настоящия състав
е налице хипотезата на чл. 726, ал.1 ТЗ, за приложение на която синдика следва
да предприеме съответни действия при съставяне на новата частична сметка.
По
отношение на публичните вземания, които са удостоверени с подадени от синдика
декларации и представляват задължения за ДДС и данък върху доходите в общ
размер на 6631.08 лв. за 2019г. и 2020г., съдът констатира,
че тези вземания
не са предявени от кредитора Н.и не са
включени в списъците - на приети предявени вземания или на служебно приети
от синдика вземания.
Списъкът играе
ролята на изпълнителен титул в универсалното принудително изпълнение, като очертава обема на
правото на принудително удовлетворяване на кредитора от общо формираната маса
от активи на длъжника. Настоящия състав на съда счита, че допълнителен списък
се дължи и за вземанията, които възникват след датата на решението за откриване
на производство по несъстоятелност, тъй като законодателят не въвежда различен
режим за тези вземания. В чл. 639 ТЗ се посочва, че те или се изплащат текущо
или се включват в сметката за разпределение, без да е уточнена необходимостта
от предявяването им за включване в списък. Това не означава, че кредиторите
могат да се легитимират директно за разпределение на масата, без вземането им
да е включено в нарочен списък на приети вземания. Разпоредбата на чл. 688, ал.
3 ТЗ изрично предвижда, че вземанията, неплатени на падежа и възникнали след
датата на откриването на производството по несъстоятелност, до утвърждаване на
оздравителен план, се предявяват по реда на глава 43 ТЗ – Предявяване на
вземанията. Допълнително възникналите вземания следва да се включат в
допълнителен списък, за да могат да бъдат оповестени на останалите конкуриращи
се кредитори, а дори да не могат да ги оспорват, останалите кредитори трябва да
узнаят носителите на новите вземания, за да съобразят процесуалното си
поведение с тях.
Изложеното налага извода, че всички вземания, след датата на
откриването на производството по несъстоятелност, независимо от това дали могат
или не могат да се оспорват, следва да се предявят и само включването им в
допълнителен списък за тях ще легитимира кредитора да участва в разпределението
за тези свои вземания.
В случая сочените от жалбоподателя Н.допълнителни вземания
несъмнено не са включени в списъците на приети вземания, а каза се нововъзникналите
вземания подлежат на предявяване, респ. включване в списък на предявени
вземания или на служебно приети от синдика вземания и едва след стабилизирането
на списъка, за тези вземания кредиторът ще участва в последващо разпределение
на суми, получени от продажба на останалото имущество на длъжника, за което е
взето решение на проведеното на 11.02.2020г. събрание на кредиторите.
Изводът е, че обжалваното определение
следва да бъда отменено, а съставената частична сметка № 6 да не бъде одобрена,
като делото се върне на съда по несъстоятелността, който да предприеме
съответни действия по задължаване на синдика да обезпечи нормалното развитие на
производството, като изпълни задълженията си, съгласно чл. 658, ал.2 ТЗ, вкл. и
при необходимост с приложението на чл. 663 ТЗ, а именно: да информира съда по
несъстоятелността и представя доказателства за развитие на производството по дела
свързани с производството по несъстоятелност, вкл. и искове по чл. 694 ТЗ; да съставя
списъци на приети/неприети предявени вземания и при изготвяне на частични
сметки да посочва конкретно вземанията по всеки отделен ред на погасяване,
които изцяло удовлетворява, за да се прецени дали предявеното и прието вземане
от съответния ред на погасяване, съгласно одобрения от съда списък на приетите
вземания е действително изцяло погасено. Без изпълнение на посоченото е
невъзможно да се извърши и необходимата, съгласно чл. 729, ал.1 ТЗ служебна проверка
законосъобразността на съставената частична сметка.
Мотивиран от изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Н.да бъде
постановено спиране на изпълнението на определение № 95 от 24.02.2020г.,
постановено по т.д. № 42/2013г. по описа на ХОС на основание чл. 277 ГПК във
вр. с чл. 621 ТЗ.
ОТМЕНЯ определение № 95 от
24.02.2020г., постановено по т.д. № 42/2013г. по описа на ХОС, с което е
одобрена съставената от синдика на „Е.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ***частична
сметка № 6 на сумата от 940 605.34 лв., обявена в ТР на 31.01.2020г. със
съответните корекции, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
НЕ ОДОБРЯВА съставената от синдика на „Е.“
АД – в несъстоятелност, ЕИК ***В.Г.частична сметка № 6 на сумата от
940 605.34 лв., обявена в ТР на 31.01.2020г.
ВРЪЩА делото на съда по
несъстоятелността на „Е.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ***за предприемане на
съответните действия, съобразно посоченото в мотивната част на настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: