№ 929
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000500677 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260110/29.12.2021 г., постановено по т.д. № 99/2020 г.,
Софийски окръжен съд, е осъдил ЗД „Бул инс“ АД да заплати на Л. Т. В.
сумата от 18 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, сумата от 48.70 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лечение, причинени при ПТП, настъпило на 27.09.2017 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази сума от 29.05.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от
18000 лв. до пълния му предявен размер от 45000 лв., а за имуществени вреди
за разликата над присъдената сума от 48,70 лв. до пълния претендиран размер
от 1048,70 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумите на тези разлики от 29.05.2020 г. до окончателното плащане,
както и акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цялата сума от 45000 лв. и от 1048,70 лв. на главните
искове за периода от един ден – 28.05.2020 г.
1
С решението съдът е разпределил и разноските между страните.
Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба
от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която решението се обжалва изцяло в
неговата осъдителна част. Твърди се, че решението е неправилно, а при
приложението на чл.45, чл.51 и чл.52 от ЗЗД, първостепенният съд е допуснал
нарушения на материалния и процесуалния закони, като е постановил
неправилно решение, противоречие със събраните по делото доказателства.
Оспорва изводите на съда, като твърди, че процесното ПТП се дължи на
виновното поведение на водача на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.№
*******. Поддържа се, че разположението на двата автомобила след
произшествието, фиксирано със снимковия материал, не отговаря на
механизма на произшествието описан в АТЕ. Поддържа се, че вината и
противоправния характер в поведението на водача на лек автомобил „Субару“
съвсем не е доказана по категоричен и безспорен начин. Приет е деликт без
достатъчно категорични данни за конкретния механизъм на ПТП, което
определя и кой от водачите действа противоправно. Твърди се, че съдът е
приел много занижен принос от страна на ищеца в качеството му на водач на
товарен автомобил Мерцедес, като счита, че този принос е поне 90%. Твърди,
че присъдената на ищеца сума за обезщетяване на процесните неимуществени
вреди е прекомерно завишена и не отговаря на закона.
Моли съда да отмени изцяло решението в обжалваната му част и да
постанови друго с което да отхвърли изцяло предявените искове за
неимуществени и имуществени вреди или да намали присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата и законните последици
по отношение на разноските. Претендират се разноските, както и адвокатско
възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищцата, с който
оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна и несъстоятелна и
моли съда да я отхвърли и да потвърди решението в обжалваната му част.
Поддържа, че ищцата няма никакъв принос в настъпването на увреждането й,
а доколкото делинквентите носят солидарна отговорност, то такава е и
функционалната отговорност на застрахователите към третите увредени лица,
независимо от процентното съотношение на приноса им. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции,
2
съобразно решението на въззивния съд.
Срещу постановеното по делото решение е постъпила въззивна жалба и
от ищцата, която обжалва същото в частта, с която е отхвърлен искът й за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 18 000 лв. до пълния
претендиран размер от 45 000 лв., както и в частта за присъдените на страните
разноски. Поддържа се неправилност на извода на съда, относно наличие на
принос. Първо се твърди, че между нарушенията извършени от водача на
товарен автомобил Мерцедес и процесното ПТП, при което е пострадала
ищцата, няма причинно-следствена връзка, при условията на евентуалност, то
дори и такава да има, водачът на товарния автомобил се явява независим
съизвършител и неговия принос не следва да се отнесе към редуциране на
обезщетението, дължимо да компенсира болките и страданията на ищцата,
пострадала от ПТП пътник в лекия автомобил. Позовава се на
непротиворечивата, константна съдебна практика по реда на чл.290 ГПК,
съобразно която при заявена претенция от трети лица, претендиращи вреди от
деликта, съизвършителството е ирелевантно, тъй като застрахователят на
всеки от съизвършителите отговаря в пълен обем за претърпените
имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл счита, че изводът на
първоинстанционния състав, че обезщетението на пострадалата следва да се
редуцира с 60%, защото водачът, застрахован при ответника, според съда има
по-малък принос в противоправния резултат е необоснован и изцяло
неправилен.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да
постанови друго, с което да осъди ответника да заплати допълнително още
сумата от 27 000 лв.-неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна по тази жалба не е подала
отговор.
С оглед предмета на настоящото въззивно производство, Решение №
260110/29.12.2021 г., постановено по т.д. № 99/2020 г. на Софийски окръжен
съд, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за имуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 48,70 лв. до пълния претендиран размер от
1048,70 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
3
сумите на тази разлика от 29.05.2020 г. до окончателното плащане, както и
акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цялата сума от 45000 лв. и от 1048,70 лв. на главните искове за
периода от един ден – 28.05.2020 г., е влязло в сила поради не обжалването
му.
В съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си
представител и с писмена молба поддържа своята въззивна жалба, оспорва
въззивната жалба на ответника. Претендира разноски, за което представя
списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя процесуален
представител и с писмена молба оспорва въззивната жалба на ищцата,
поддържа своята. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от
ГПК. Прави възражение за прекомерност, в случай че разноските на
въззивницата-ищца са над минималните.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Л. Т. В. против
ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
От констативен протокол № 4853 от 25.10.2017 г., от протокол за оглед
на местопроизшествие от 27.09.2017 г., от показанията на свидетеля-очевидец
и водач на лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег. № ********, Д. О. Т.,
свидетеля водач на товарен автомобил „Мерцедес, Спринтер 212-Д“ с рег.№
*******, Ц. Е. А., както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ,
изготвено от вещото лице С. К. Д. се установява, че на 27.09.2017 г. около
13,30 часа товарен автомобил „Мерцедес, Спринтер 212-Д“ с рег.№ *******,
се е движил по път II-81 с посока от гр. Костинброд към гр. Монтана. В
района на 18-ти километър скоростта на автомобила е била от порядъка на 79
4
км/ч. В същото време в посока от гр. Монтана към гр. Костинброд, със
скорост от порядъка на 65 км/ч се е движил лек автомобил „Субару Аутбек“ с
рег. № ********. Автомобилите са се движили на мокра пътна настилка, при
дневна светлина. Когато бил на 65 метра преди мястото на удара, водачът на
товарен автомобил Мерцедес, поради недостатъчен контрол, започнал да
навлиза в лентата за насрещно движение. В този момент и на 68 метра преди
мястото на удара, водачът на лек автомобил Субару, възприемайки
навлизането на товарния автомобил в лентата му за движение, е предприел
престрояване в ляво за навлизане в лентата за насрещно движение. След
навлизане в лентата за насрещно движение, водачът на товарния автомобил
не е предприел спиране и е последвал удар в мантинелата, след което се
отклонява в дясно и навлиза в летата за движение в посока на гр. Монтана.
Последвал е удар между предната лява част на товарен автомобил Мерцедес и
предна дясна част на лек автомобил Субару. В следствие на силите и
моментите възникнали при удара товарен автомобил Мерцедес ротира около
масовия си център по посока на часовниковите стрелки и плъзгайки се
установява на мястото описано в протокола за оглед. Лек автомобил Субару
от своя страна започва да ротира около масовия си център по посока обратна
на часовниковите стрелки и заедно с това плъзгайки се наляво се установява
на мястото описано в протокола за оглед.
Вещото лице сочи, че причините за настъпването на произшествието са
в субективните действия и на двамата водачи. Водачът на товарния
автомобил Мерцедес е допуснал навлизане в лентата за насрещно движение,
след което не е предприел спиране, за което е имал възможност. От своя
страна водачът на лек автомобил Субару, който възприемайки навлезлия в
лентата му за движение товарен автомобил, не е предприел спиране, каквато
възможност е имал, а е предприел маневра по смяна на лентата и е навлязъл в
лентата за насрещно движение. Двамата водачи са имали възможност да
предотвратят произшествието чрез спиране, без лек автомобил Субару да
навлиза в лентата за насрещно движение.
Между страните не е било спорно, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 27.09.2017 г., лек автомобил „Субару Аутбек“ с
рег. № ******** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна
полица № BG/02/**********, валидна от 07.07.2017 г. до 22.10.2017 г., когато
5
е прекратена.
Веднага след произшествието, ищцата е настанена за лечение в УМБАЛ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, където е пролежала пет дни, проведено е консервативно
лечение с обезболяващи и дихателна рехабилитация. Приложени са
медикаменти ускоряващи костното зарастване. От приетото по делото
заключение на СМЕ, не оспорено от страните се установява, че в пряка
причинно-следствена връзка от гореописаното произшествие, ищцата е
получила контузия на гръдния кош и корема съпроводена със счупване на
тялото на гръдната кост без разместване/дислокация на фрагментите. Вещото
лице установява, че счупването на гръдната кост е увреждане с траен
характер и води до трайно затруднение на движението на снагата за срок от
около 2-3 месеца. В резултат на травмата на ищцата са причинени значителни
по интензитет болки и страдания, които са продължили в рамките на
възстановителния период, като постепенно са намалявали до отзвучаването
им. Първоначално болките са били спонтанни, в последствие при движение и
натиск. Налице е била болезненост при всяко дихателно движение на
гръдната клетка, което е затруднявало нормалния акт на дишането. Вещото
лице установява, че с оглед травмата и клиничната симптоматика от страна на
шията е било целесъобразно носенето на мека шийна яка.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдания, са събрани
свидетелските показания на нейната майка М. С. В.. Свидетелката установява,
че видяла дъщеря си в болницата на следващия ден след произшествието. Л.
била със счупена предна гръдна кост, не можела да се обслужва, да ползва
тоалетна, не трябвало да се изправя, нищо не можела да прави сама. След
изписването от болницата, Л. продължила лечението си в домашни условия
при своята майка. Свидетелката установява, че преди произшествието Л. била
много енергичен човек, спортистка, карала ски, ходела на рафтинг. След
произшествието тя напълняла, разделила се с приятеля си, емоционално се
променила много, спряла да спортува.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1
КЗ за ангажиране на отговорността на ответника, че поведението и на двамата
водачи е било виновно и противоправно. Подробно обсъдил приноса на всеки
един от двамата водачи, като намерил, че водачът Д. О. Т. има по-малък
6
принос за настъпване на ПТП, тъй като е предприел спасителна маневра,
която в случая не е довела до желания резултат, но би довела до него, ако
поведението на другия водач е било съобразено със ситуацията /да спре
автомобила, вместо да прави опит да го овладява и да се връща в своята лента
за движение/. Приел е, че приносът на водача на лекия автомобил е 40 %, а
приносът на водача товарния автомобил Мерцедес е 60 %.
Приел също така, че претендираната от ищцата сума от 45000 лв. би бил
справедлив и достатъчен за обезщетяване на търпените от нея неимуществени
вреди, но отчитайки процентния размер на приноса на водача на лекия
автомобил, в който пътувал ищцата, СОС е присъдил на ищцата обезщетение
в размер на 18000 лв., равняващо се на 40 % от сумата от 45000 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадените въззивни жалба си процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно в
обжалваните части и постановено в противоречие на константната съдебна
практика формирана по реда на чл.290 от ГПК по въпроса: „При
съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти,
застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един
от тях, отговаря ли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до
размера на застрахователната сума, или отговаря съобразно приноса за
увреждането на застрахования при него делинквент ?”
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 28.02.2020 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
7
ал.1 от КЗ, изтекъл на 28.05.2020 г., ответникът не е определил и не е
изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред
първоинстанционния съд на 07.07.2020 г. т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално
допустим.
По същество на предявения иск:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Неоснователно е релевираното от ответника във въззивната му жалба
възражение, относно липса на виновно и противоправно поведение на
застрахования при него водач на лек автомобил Субару.
Както със свидетелските показания на двамата водачи, участвали в
произшествието, така и с протокола за оглед и неоспореното заключение на
вещото лице Д., безспорно се установява, че процесното ПТП е настъпило
при т.нар. независимо съизвършителство, т.е. при виновно и противоправно
поведение и на двамата водачи, за които произшествието е било
предотвратимо - за всеки един от тях. Безспорно водачът на лек автомобил
Субару е нарушил задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП, която норма го
задължава във всички случаи на възникване на опасност за движението да
направи всичко възможно да намали скоростта и да спре превозното средство.
Съгласно тълкувателно решение № 106/31.10.1983 г. на Общото събрание на
наказателните колегии на Върховния съд на Република България
спасителната маневра като действия, които водачът на едно моторно превозно
средство извършва за изменение на посоката не е правно регламентирана.
Необходимостта да се извършат тези действия възниква при критична
ситуация и водачът прави усилия за предотвратяване на произшествие като
8
предприеме такива действия по изменение посоката на движение при
създадена реална непосредствена опасност за живота и здравето на граждани
или за увреждане на имущество, с цел да се предотврати настъпването на
тези последици.
С оглед установения конкретен механизъм на произшествието,
въззивният състав намира, че предприетата от водача на лек автомобил
Субару маневра, в следствие на което е навлязъл в насрещното пътно платно
за движение не е спасителна, тъй като опасността от настъпване на вредните
последици (смърт, телесни увреждания и повреждане на имущество), в
резултат на настъпване на ПТП, е можела да бъде предотвратена по
предвидения в чл.20, ал.2 ЗДвП начин, а именно: чрез спиране и без да
навлиза в лентата за насрещно движение.
Застрахованият при ответника водач не се е намирал в състояние на
крайна необходимост, доколкото в резултат на маневрата му „навлизане в
насрещното платно за движение” е увредено здравето на пътуващата в
неговия автомобил ищца. В този случай водачът не може да се позове на
обстоятелство, изключващо отговорността му.
Ето защо съдът приема, че виновното и противоправно поведение на
водача на лек автомобил Субару е безспорно установено и доказано със
събраните по делото доказателства.
Следващия спор между страните е досежно размера на дължимото на
ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и
съответно свързаното с него наличие/липса на принос от страна на ищцата в
качеството й на пострадало лице.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
9
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Настоящият съдебен състав намира, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението от 45 000 лв. е завишен.
Намира, че справедлив размер на обезщетението е сумата от 30 000 лв.
При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в
следствие на претърпяното ПТП ищцата на 28 години към датата на
произшествието, е претърпяла телесни увреждания, за лечението на които е
постъпила на болнично лечение за пет дни, през който период от време е
изпитвала болки, страдания и неудобства, проведено е консервативно
лечение. Счупването на гръдната кост е довело до трайно затруднение на
движението на снагата за срок от около 2-3 месеца, както и до болезненост
при всяко дихателно движение на гръдната клетка, респ. до затруднения в
нормалния акт на дишането. В резултат на травмата на ищцата са причинени
значителни по интензитет болки и страдания, които са продължили в рамките
на възстановителния период, като постепенно са намалявали до
отзвучаването им. В пряка причинна връзка от процесното произшествие,
освен физическите травми, довели до болки и страдания, ищцата е претърпяла
и промени в психологичен план, включително и в социалния й живот.
Следствие на инцидента ищцата е претърпяла негативни емоционални
състояния, затворила се в себе си, спряла да спортува, разделила се с
приятеля си, напълняла.
Като не е преценил горните обстоятелства и като не се е съобразил с
икономическата конюнктура към 2017 г., както и със съдебната практика по
аналогични казуси, първоинстанционният съд е определил обезщетение в
завишен размер.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя
10
размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Неправилно първоинстанционният съд е намалил/редуцирал на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното на ищцата застрахователно
обезщетение. В този смисъл това възражение във въззивната жалба на ищцата
е напълно основателно. Първостепенният съд е постановил решението си в
противоречие на съдебната практика - Решение № 121/18.09.2014 г., т.д. №
2859/2013 г., ВКС, ТК и др., с което е прието: „При съпричиняване по чл.53
ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка
„Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо
увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент ”.
Също така следва да се посочи, че приносът следва да е личен, на самия
пострадал и в пряка причинна връзка с конкретно негово обективно
поведение, а не на трето лице. И не на последно място, с отговора си
ответникът не е въвел възражение за принос от страна на пострадалата ищца.
С оглед на горното, въззивната жалба на ищцата е основателна, а тази на
ответното застрахователно дружество е неоснователна, поради което и
обжалваното съдебно решение ще следва да бъде отменено в частта, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 18 000 лв. до сумата от 30000 лв. и вместо
него бъде постановено ново, с което искът бъде уважен за сумата от още 12
000 лв., ведно със законната лихва от 29.05.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По отговорността за разноските:
По разноските пред първоинстанционния съд. Същите следва да бъдат
преизчислени, съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция.
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски на основание чл.83,
ал.2 от ГПК, поради което такива не е правила, съответно не й се дължат.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от
02.06.2021 г. ищцата е представлявана безплатно пред първоинстанционния
съд на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА от адвокат М. Н. - Т., поради което и
ответникът дължи на адвокат Т. на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
11
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
При материален интерес от 45 000 лв., минималното адвокатско
възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от
1880 лв. От тази сума и съобразно уважената част от иска /30 000 лв./ на
адвокат Т. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1253,33 лв.,
съответно 1504 лв. с ДДС. При това положение на адвокат Т. ще следва да
бъде присъдено допълнително сума в размер на 604,97 лв. с ДДС за
осъщественото от нея безплатно процесуално представителство пред
първоинстанционния съд, която сума представлява разликата над присъдената
от СОС сума в размер на 899,03 лв. до дължимия размер от 1504 лв.
Ответникът е направил разноски в размер на сумата от 2470 лв., от
която: 2000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 20 лв.-депозит
свидетел и 450 лв.-депозит вещи лица. От общата сума и съобразно
отхвърлената част от иска /15 000 лв./ на ответника се дължат разноски в
размер на сумата от 823,33 лв. Следователно решението и в частта, с която
ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК
разноски за разликата над дължимите от 823,33 лв. до присъдената сума от 1
745,10 лв. следва да бъде отменено.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество ще следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд – София още сумата от 478,05 лв. държавна такса,
представляваща разликата над присъдената от 721,95 лв. до дължимата от
1200 лв. и в полза на Софийски окръжен съд още сумата от 137,36 лв.,
представляваща разликата над присъдена от 195,97 лв. до дължимата от
333,33 лв.-възнаграждения вещи лица и свидетел заплатени от бюджета на
съда, съобразно уважената част от иска.
По разноските пред настоящата въззивна инстанция.
Тъй като въззивната жалба на ответника не се уважава, нему не се
дължат и разноски направени във връзка с нея пред настоящата въззивна
инстанция.
Въззивната жалба на ищцата се уважава частично, поради което
разноски се дължат и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената
част на въззивната жалба.
12
Обжалваемият интерес е в размер на сумата от 27 000 лв. При този
интерес минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1340
лв., от която и на адвокат Т., представлявала безплатно ищцата пред
настоящата инстанция съобразно договор за правна защита от 31.05.2022 г. се
дължи сума в размер на 595,56 лв., съответно 714,67 лв. с ДДС, предвид
представените доказателства за регистрирането на адвокат Т. по ЗДДС,
съобразно уважената част от въззивната жалба /12 000 лв./
На ответника и по тази жалба, съобразно отхвърлената й част, разноски
не се дължат, поради не представени доказателства за извършени такива.
Същият не е подал отговор срещу въззивната жалба на ищцата, съответно не е
заявил и съответно посочил коя част от разноските са за защита по
подадената от ищцата въззивна жалба и коя за изготвяне, подаване и
процесуално представителство по подадената от самия ответник въззивна
жалба. В представения договор за правна помощ е уговорено само адвокатско
възнаграждение за подаване на въззивна жалба, образуване на делото и
процесуално представителство във връзка с това.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260110/29.12.2021 г., постановено по т.д. №
99/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, в частта му, с която е
отхвърлил иска за неимуществени вреди на Л. Т. В. срещу ЗД „Бул инс“ АД за
сумата от 12 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 18
000 лв. до дължимата сума от 30 000 лв., в частта с която ищцата е осъдена
да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски за
разликата над дължимите от 823,33 лв. до присъдената сума от 1 745,10 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на
Л. Т. В., ЕГН **********, гр.***, кв.***, ул. „***“ № *, със съдебен адрес:
гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.3 адвокат М. Н. - Т. допълнително още
сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за
13
претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, получени в пряка причинна връзка с ПТП,
реализирано на 27.09.2017 г. на път II-81 /гр. Костинброд към гр. Монтана/,
виновно причинено от водача на лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег. №
********, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна
полица № BG/02/**********, валидна от 07.07.2017 г. до 22.10.2017 г., когато
е прекратена, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано
от 29.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат М. Н. - Т.-САК с
ЕГН **********, гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.3 допълнително още
сумата от 604,97 лв.с ДДС /шестстотин и четири и 0,97 лв./ с ДДС-адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СОС и адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред САС в размер на
714,67 лв. с ДДС /седемстотин и четиринадесет и 0,67 лв./
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на
основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Апелативен съд – София още сумата от 478,05 лв. /четиристотин
седемдесет и осем и 0,05 лв./ държавна такса, представляваща разликата над
присъдената от 721,95 лв. до дължимата от 1200 лв. и в полза на Софийски
окръжен съд още сумата от 137,36 лв. /сто тридесет и седем и 0,36 лв./,
представляваща разликата над присъдена от 195,97 лв. до дължимата от
333,33 лв.-възнаграждения вещи лица и свидетел заплатени от бюджета на
съда, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15