№ 269
гр. Плевен, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430105156 по описа за 2022 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с
цена на иска 1497,08 лв и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.9 ЗПК,
вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 108,96 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
*** ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление: *** против С. Ц. С.,
ЕГН**********, ***, в която се твърди, че на 07.08.2015 г. между „***" ЕАД
(кредитор), от една страна и С. Ц. С. (кредитополучател) от друга, е подписан
Договор № *** за отпускане на потребителски паричен кредит с чиста
стойност на кредита в размер на 1 800.00 лв. (хиляда и осемстотин лева).
Твърди, че това е сумата, която е получил кредитополучателят. Твърди, че
последния се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 30 анюитетни
месечни вноски, всяка от които в размер 78,79 лв., като първата падежна дата
е била 01.09.2015 г., а последната падежна дата е 01.02.2018 г. Общата
дължима сума, която е следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя
в края на периода, е в размер на 2 363,72 лв. (две хиляди триста шестдесет и
три лева и седемдесет и две стотинки). Твърди, че вследствие на
възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „***"
ЕАД отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него е
1
възникнало задължение да погаси кредита си съгласно условията по
сключения Договор за кредит. Твърди, че Кредитополучателят С. Ц. С. е
погасил 8 (осем) пълни вноски по дълга и една частична вноска в размер на
41,25 лв., както и е заплатил сума в размер на 4.31 лв., представляваща лихви
за просрочие, или общо внесените суми по задължението са в размер на
677.30 лв. Твърди, че по този начин, чрез постъпилите суми, са били погасени
8 (осем) пълни дължими вноски с настъпил падеж в периода 01.09.2015 г. -
01.04.2016 г., както и частично вноската с падежна дата 01.05.2016 г. -
след това длъжникът не е направил оставащите 21 (двадесет и една) пълни и
една частична вноски и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в
забава.
Твърди, че на дата 21.11.2016 г. между „***" ЕАД и "***" ЕАД е
сключен Договор за цесия, по силата на който „***" ЕАД /като цедент/ цедира
вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на "***" ЕАД
/като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „***" ЕАД прехвърля на
цесионера "***" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и
неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани
в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. Твърди, че
в предмета на сключения Договор за цесия от 21.11.2016 г. е включено и
вземането по Договор за потребителски кредит № *** от 07.08.2015 г.,
сключен между „***" ЕАД и С. Ц. С.. Твърди, еч придобитото от ищцовото
дружество, съгласно Приложение № 1, вземане възлиза на 1,606.04 лв. /
хиляда шестстотин и шест лева и четири стотинки /, от които: 1,497.08 лв.
остатък от непогасена главницата и 108.96 лв. остатък от възнаградителна
лихва за периода от 07.08.2015 г. /датата на сключване на договора за
кредит/до 21.11.2016 г. /дата на цесия/. Твърди, че с пълномощно от
21.11.2016 г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения Договор за цесия,
предишният кредитор /цедентът/ „***" ЕАД е упълномощил „***" ЕАД, ЕИК
***, да уведоми от името на „***" ЕАД всички длъжници по вземанията на
„***" ЕАД, които „***" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за
цесия от 24.10.2016г. Твърди, че предвид това и съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентьт „***" ЕАД, чрез пълномощника си „***"
ЕАД, е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника С. Ц. С. Уведомление
за извършеното прехвърляне на вземания. Пратката е изпратена до длъжника
на адрес: ***. Същата не е била получена на посочения адрес, като е
2
надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка. Моли,
в случай че съдът приеме, че длъжникът С. Ц. С. не е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания, да бъде прието, че с настоящата
искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомява за
сключен на 21.11.2016 г. Договор за цесия между „***" ЕАД и „***" ЕАД, по
силата на който „***" ЕАД, в качеството си на цедент, продава на цесионера
„***" ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредити. Посочва, че съгласно практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия
в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено
вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение №
123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК). Вземането по
Договор за потребителски кредит № *** е описано в Приложение 1, което е
неразделна част от договора за цесия и на това основание, считано от
21.11.2016 г. кредитор по вземането е цесионерът „***" ЕАД. Твърди, че към
днешна дата всички непогасени вноски по горепосочения Договор за кредит
са с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД С. Ц. С. е изпаднал в
забава. В този смисъл претендираното вземане е изискуемо в пълен размер.
Твърди, че към момента на подаване на настоящата искова молба,
гореописаното задължение на С. Ц. С. по Договор за потребителски кредит №
*** не е погасено. Моли да бъде признато за установено, че С. Ц. С. ЕГН:
**********, дължи на „***" ЕАД сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3394/2022
г. по описа на Районен съд- Плевен, а именно: сумата от 1,497.08 лв. /хиляда
четиристотин деветдесет и седем лева и осем стотинки/, представляваща
остатък от непогасена главницата по Договор за кредит № ***, договорна
лихва в размер на 108.96 лв., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението пред съда /21.06.2022 г./ до
окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 32.12 лв. /тридесет и
два лева и дванадесет стотинки/, представляващи платената държавна такса,
както и присъденото в заповедта юрисконсултско възнаграждение.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който взема становище за допустимост,
3
но неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията, че
ответникът е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита и за
извършената цесия на 21.11.2016 година, както се твърди в исковата молба.
Счита, че няма надлежно връчено уведомление за извършената цесия, тъй
като то не е връчено на длъжника. Исковата молба играе ролята на
уведомяване, само ако е получена лично от длъжника, но не и от назначения
му особен представител. Когато е изпращал уведомление до длъжника за
извършената цесия, ищецът не е приложил пълномощното, по силата на което
ищецът е упълномощен от предишния кредитор „***” ЕАД да съобщи на
длъжника, за да се приеме, че е спазено изискването на чл.99 ал.4 от ЗЗД.
Счита, че поради нередовността на уведомяването, то няма характер на
уведомяване по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД, което е задължително и липсата му
прави искането за заплащане на сумите необосновано, тъй като задължението
не е изискуемо. Твърди, че сключеният между „ ***” ЕАД и С. Ц. С. договор
за потребителски паричен кредит №*** е нищожен. Конкретните
съображения за нищожност на сключения договор, е че договорът е в
противоречие с чл.5 от ЗПК. Твърди, че Кредиторът не е предоставил на
потребителя предварително цялата необходимата информация във формата на
стандартен европейски формуляр, посочващ информация за потребителските
кредити, съгласно приложение 2 от ЗПК. Липсват доказателства по делото, че
кредиторът е предоставил на ответника необходимата информация преди
сключване на договора, с оглед възможността на последния да прецени
отделните клаузи относно начина на формиране на плащанията по главница и
лихва, което ще му позволи да вземе информирано решение при сключване на
договора, като предварително прецени своите възможности. Твърди, че
липсата на подписан стандартен европейски формуляр опорочава
сключването на договора и го прави нищожен. С оглед на което исковата
претенция на основание чл. 23 от ЗПК ще бъде основателна само и
единствено за главницата. Прави възражение за погасяване на вземането по
давност. След последното плащане на вноската за месец април 2016 година и
частично вноската за месец май 2016 година, и след цесия на вземането на
21.11.2016 година, взискателят не е предприел действия за събиране на
дължимите суми по кредита, поради което е изтекъл петгодишния давностен
срок, поради което искът се явява неоснователен. Оспорва претенцията за
договорна лихва по изложените по-горе съображения, че се дължи връщането
4
единствено на главница от 1497,08 лв. поради нищожност на договора. Ако не
бъде уважено това възражение, счита че лихвата не се дължи поради
погасяване на претенцията по давност преди завеждане на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно между страните и се установява от Договор за
потребителски паричен кредит № ***/07.08.2015 между С. Ц. С., в качеството
му на Кредитополучател и „***" ЕАД, в качеството на Кредитодател, че
последния е предоставил на С. С. потребителски паричен кредит в размер на
1800,00 лева. Съгласно сключения договор страните са постигнали съгласие,
че главницата или общия размер на кредита е 2363,72 лв., който представлява
сборът от следните компоненти: чиста стойност на кредита 1800,00 лв., такса
за разглеждане на кредита 54,00 лв. и застрахователна премия 130,15 лв.
Кредитополучателя се е задължил да върне отпуснатата в кредит сума ведно с
начислените лихви и разноски на 30 месечни вноски от по 78,79 лв., дължими
към 1-во число на месеца, от които първата вноска е на 01.09.2015г., а
последна на 01.02.2018 г. Уговорен е ГЛП от 13,99 % след гратисния период.
Уговорено е свояването на сумата и погасяването на вземанията по договора
да бъде извършено по посочената в договора банкова сметка. В представения
и подписан от ответника погасителния план е посочен размера на всяка
месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на
отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на
кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В
погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на
всяка една от вноските. Общата сума, която Кредитополучателят се е
задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на
2363,72 лв. Съгласно чл.12, ал.7 от общите условия на „***" ЕАД е уредено
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
От Декларация за приемане на застраховането по застрахователна
програма „Кредитна протекция плюс“, Застрахователен сертификат № *** и
общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“,
подписани от кредитополучателя, че е сключен договор за застраховка на
кредитополучателя, при условията, описани в договора и е уговорена
5
застрахователна премия, която е посочена в договора за кредит в размер на
130,15 лв. еднократно, определена по посочения в сертификата и съгласно
уговорения между страните начин.
Видно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.11.2016г.,
и Приложение 1, сключен между „***" ЕАД, ЕИК *** и „***" ЕАД с ЕИК ***
и вземането на „***" ЕАД от ответника, произтичащо от договор за
потребителски кредит № ***/07.08.2015 г., е прехвърлено в полза на „***"
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на
дружеството - кредитор. Съгласно чл. 3.2. от договора за цесия, *** ЕАД, в
качеството на цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия.
До кредитополучателя е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната
изискуемост от страна на „***" ЕАД. Уведомителното писмо е изпратено с
обратна разписка, която се е върнала като невръчена.
Видно от представените и неоспорени платежни нареждания
кредитополучателя С. С. е получил заемната сума, така както е уговорено в
договора за заем.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Видно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.11.2016г.,
и Приложение 1, сключен между „***" ЕАД, ЕИК *** и „***" ЕАД с ЕИК ***
и вземането на „***" ЕАД от ответника, произтичащо от договор за
потребителски кредит № ***/07.08.2015 г., е прехвърлено в полза на „***"
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на
дружеството - кредитор. Съгласно чл. 3.2. от договора за цесия, *** ЕАД, в
качеството на цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия.
Съдът намира, че уведомяването на длъжника не е надлежно сторено
преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Съгласно чл. 4.3. от
рамковия договора за цесия, ***т ЕАД, в качеството на цесионер се е
задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
6
извършената цесия, за което има уговорка в договора да прехвърляне на
вземания. До кредитополучателя е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомление за извършената цесия от страна на „***" ЕАД. Уведомителното
писмо е връчено и като приложение към исковата молба. Както приема
трайната практика на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., ТК), получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да
бъде съобразено по правилото на чл. 235, ал.3 от ГПК. Връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-
ответник./ в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018
г. ТК на ВКС/. С оглед приетото за редовно връчване на уведомлението като
приложение към исковата молба, съдът счита, че цесията е породила действие
спрямо ответника и той дължи плащане на произтичащите от процесния
договор задължения в полза на ищеца по делото.По този начин всъщност,
всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му
позволят да плати добре – на носителя на вземането, са изпълнени. Ответника
би могъл да възразява срещу нередовното си уведомяване за извършената
цесия, само в случай, че трвърди изпълнение на задължението към стария
кредитор. Такива възражения по делото не са противопоставени.
Не е спорно между страните и се установява от Договор за
потребителски паричен кредит № ***/07.08.2015 между С. Ц. С., в качеството
му на Кредитополучател и „***" ЕАД, в качеството на Кредитодател, че
последния е предоставил на С. С. потребителски паричен кредит в размер на
1800,00 лева. Съгласно сключения договор страните са постигнали съгласие,
че главницата или общия размер на кредита е 2363,72 лв., който представлява
сборът от следните компоненти: чиста стойност на кредита 1800,00 лв., такса
за разглеждане на кредита 54,00 лв. и застрахователна премия 130,15 лв.
Кредитополучателя се е задължил да върне отпуснатата в кредит сума ведно с
начислените лихви и разноски на 30 месечни вноски от по 78,79 лв., дължими
към 1-во число на месеца, от които първата вноска е на 01.09.2015г., а
последна на 01.02.2018 г. Уговорен е ГЛП от 13,99 % след гратисния период.
Уговорено е свояването на сумата и погасяването на вземанията по договора
да бъде извършено по посочената в договора банкова сметка. В представения
7
и подписан от ответника погасителния план е посочен размера на всяка
месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на
отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на
кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В
погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на
всяка една от вноските. Общата сума, която Кредитополучателят се е
задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на
2363,72 лв. Съгласно чл.12, ал.7 от общите условия на „***" ЕАД е уредено
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Получаването на заемната сума се установи от представите по делото
платежни нареждания. Липсва оспорване в този смисъл от ответника по
делото. Размера на вземанията за главница и възнаградителна лихва също не
са оспорени от ответника и се установяват от приложения погасителен план,
както и чрез самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК.
Липсват изложени твърдения от ответника и ангажирани от него
доказателства за извършено плащане на претендираните суми. Следователно,
предявените обективно кумулативно съединени искове се явяват основателни
в претендираните размери.
Своевременно е направено възражение от процеусалния представител
на ответника за погасяване на вземанията по процесния договор по давност.
Съгласно решение № 45 от 17.06.2020 г. по търговско дело № 237 по описа за
2019 г. на II ТО на ВКС е, че началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор
за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска.
Мотивите са, че съгласно чл.114 ЗЗД началният момент на течението на
давностния срок е моментът на изискуемостта на вземането на кредитора, тъй
като тогава той може да търси изпълнение. Затова неупражняването на
правото в рамките на давностния срок води до погасяване на правото на
принудително изпълнение. Когато вземането на банката по кредита е
разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната
част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото
от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната
част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за
плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси
изпълнение, включително и принудително, поради което бездействието му се
8
санкционира с течение на давностния срок по отношение на тази част от
вземането по кредита. Да се приеме противното означава да не се зачете
волята на страните по договора относно различната изискуемост на частите от
главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея течение на
давността. В случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от
страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение
на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие още при
сключването му или с допълнително споразумение. Ето защо не може да се
приеме, че от една страна кредиторът има право да търси изпълнение от
изискуемостта за съответната част от вземането, но от друга страна
бездействието му да го направи не води до течение на давностния срок за тази
част от вземането. Преобладаващата практика на ВКС обаче е в различен
смисъл, съдържа се в решения №65 от 06.07.2018г. по т.д.№1556/2017г. на
ТО, № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ ГО, № 261 от
12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ІV ГО и е обобщена в решение
№38/2019 по т. д. № 1157/2018 г. на II ТО на ВКС. Това решение е
постановено по въпроса дали плащанията за главница по договор за банков
кредит с погасителен план имат характер на периодични плащания с оглед
приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, или
е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, изчисляван
от датата на окончателния падеж/последната уговорена дата за окончателно
издължаване на кредита/. В него е прието, че уговореното между страните
връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище
съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед
мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични
плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт,
периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в
посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение
9
на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на
другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период
стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е
налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е
повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни
вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение
на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо приложима по отношение на
това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-
годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните погасителни вноски. Съществуващото противоречие следва да се
счита за преодоляно посредством решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от
21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС. В тези мотиви се
утвърждава практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане
на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в
интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на
кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с
периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете
страни по правоотношението престират и за тях възникват относително
самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ
правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане.
Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по правило
еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът
е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи
изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие
плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи
на определени дати,отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни,
периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно
и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена
вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост.
Следователно началният момент, от който започва да тече давностният срок
10
за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по
договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила
предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита./Решение № 50173/13.10.2022г. по гр.д.№4674/2021г. на 3-го г.ог. на
ВКС/. Съдът като взе предвид горните съображения и съобрази съдебната
практика, приема, че доколкото по делото не се установи обявяване на
предсрочна изискуемост, а настъпването на падежа на вземането на
30.01.2018г., то началния момент на 5-годишата погасителна давност е
посочената дата. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 21.06.2022г., т.е. преди изтичане на давностния срок и
възражението се явява неоснователно.
Поради изложеното предявените искове следва да бъдат уважени в
цялост, като бъде установена дължимостта на 1497,08 лв. главница и 108,96
лв. договорна лихва за периода от 07.08.2015г. до 21.11.2016г.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 82,12 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за особен
представител /32,12+100+400/ в размер на 532,12 лв. съразмерно с уважената
част на исковата претенция.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на
С. Ц. С., ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора *** ЕАД, ***, със
седалище и адрес на управление: *** сумата 1497,08 лева, в едно с лихвата за
забава считано от 21.06.2022г. до окончателното изплащане са сумата,
представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № ***
от 07.08.2015 г., сключен между *** ЕАД (кредитор) и С.
С./кредитополучател/, вземането по който е прехвърлено от кредитора на ***
ЕАД, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1961/23.06.2022г. по
ч.гр.д.№********** 3394/2022 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на
С. Ц. С., ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора *** ЕАД, ***, със
седалище и адрес на управление: *** сумата 108,96 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 07.08.2015г. до 21.11.2016г. по Договор за
потребителски паричен кредит № *** от 07.08.2015 г., сключен между ***
ЕАД (кредитор) и С. С./кредитополучател/, вземането по който е прехвърлено
от кредитора на *** ЕАД, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
1961/23.06.2022г. по ч.гр.д.№********** 3394/2022 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Ц. С., ЕГН**********, ***,
да плати на *** ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от
82,12 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.**********
3394/2022г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Ц. С., ЕГН**********, ***,
да плати на *** ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от
532,12 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12