РЕШЕНИЕ
№ 2588
Бургас, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ |
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20247040701856 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от К. Б. Н., [ЕГН], чрез адв. П. Н. от АК – Бургас, против заповед № 23-00320-000269 от 21.08.2024 г. на полицейски инспектор при ОД МВР Бургас, РУ Поморие, за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за 365 дни.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Сочи незаконосъобразност на обжалвания акт, иска неговата отмяна и претендира разноски.
Ответникът – полицейски инспектор при ОД МВР Бургас, РУ Поморие, редовно уведомен, се явява лично, като оспорва жалбата. Представя административната преписка по издаване на заповедта.
Факти
На 21.08.2024 г. на жалбоподателя е съставен АУАН № GA 13226999, за това, че на посочената дата, около 01:00 ч. в [населено място], на [улица]срещу дом 6, с посока на движение от [улица]към [улица], управлява собствения си лек автомобил [Марка], рег.№ [рег. номер], като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. На водача бил издаден талон за изследване № 0153035 (л.12), в който е вписано, че лицето отказва да му бъда извършена проверка с техническо средство или тест. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.174, ал.3, т.1 от ЗДвП (л.37).
В докладна записка с рег.№ 320р-10830/22.08.2024 г. (л.11) е посочено, че около 00:58 ч. на 21.08.2024 г. автопатрул на РУ Поморие забелязал в [населено място], общ. Поморие, по [улица]да се движи лек автомобил [Марка] модел „147“, с рег.№ [рег. номер], с включени габаритни светлини, като мл. автоконтролъор Г. подал сигнал за спиране през прозореца на служебния автомобил със стоп-палка образец „МВР“, разпоредил устно да спре, но автомобилът не спрял.
В докладната записка по случая мл. автоконтролъор Г. пояснява, че при разминаването автомобилът бил с отворен прозорец и служителят познал водача на МПС, а именно К. Н. – познато лице, което преди известно време е бил установен, като водач на МПС управлявал под въздействието на наркотични вещества. На предната дясна седалка имало друго лице, също познато на служителя – К. П.. Полицейският служител и водача Н. се спогледали през отворените прозорци, като изражението на водача издавало притеснен вид. Автопатрулът предприел маневра обратен завой и последвал автомобила, движейки се на разстояние около 10 метра отзад, като имали ясен поглед към него и лицата. Според полицейския служител двете лицата си разменили местата без да излизат от автомобила. При последвалата проверка К. Н. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.
По делото е разпитан свидетеля К. П., който заявява, че К. Н. му предоставил за ползване собствения му автомобил „Алфа Ромео 147“. П. отишъл до [населено място], за да вземе приятеля си К. Н., който бил на гости. Свидетелят заявява, че той е управлявал автомобила на жалбоподателя. Приближавайки към дома си на [улица]в [населено място] видял движещ се зад тях друг автомобил, който „започна да ми пресвятка на къси и дълги светлини“. Колата била бяла на цвят, без надписи и други обозначения, а от нея излезли двама униформени служители на полицията и приближили управляваната от К. кола. Разпоредено им било веднага да излязат от автомобила, след което двамата с К. излезли навън, последвал обиск и проверка. В показанията си другият свидетел – Т. П. (баща на К. П.) заявява, че при пристигането пред дома им, автомобилът на К. е бил управляван от неговия син – К., който излязъл от мястото на водача. Пристигналият на мястото полицейски автомобил не бил обозначен и не бил с включен светлинен сигнал. Свидетелят сочи, че и двамата (К. и К.) били облечени с тениски с къс ръкав, тъмни на цвят, като са късо подстригани и са били с брада.
Изслушан е и свидетелят Г. Г. – съставител на АУАН, който посочва, че на въпросната дата изпълнявал служебните си задължения на територията на община Поморие. Около 00:58 часа на 21.08.2024 г. в [населено място], на [улица]забелязал срещу тях да се движи лек автомобил „Алфа Ромео“, който бил с включени само габаритни светлини и криволичел по пътното платно, на зигзаг. Автомобилите (полицейският и този на жалбоподателя) се движели един срещу друг и последвало разминаване между тях. Свидетелят Г. управлявал служебния автомобил с отворени прозорци и имал пряка видимост към шофьорското място на другия автомобил, който също бил с отворени прозорци и мястото, където става разминаването било осветено. При разминаването свидетелят видял, че водач на автомобила е К. Н.. Същият бил познато за свидетеля лице, тъй като преди около известно време е установен да управлява същия автомобил под въздействието на наркотични вещества. Свидетелят предприел действия по спиране на автомобила със стоп палка. Водачът не се подчинил на разпореждането за спиране и ускорил движението си. Преди автомобилът да завие надясно, полицейският служител извършил обратен завой, като последвал лекия автомобил „Алфа Ромео“ и се движел на разстояние около десет метра, като свидетелят Г. продължавал да има видимост към него. На [улица]автомобилът няколко пъти намалил скоростта, почти да спирал, но отново потеглял. Пред дом № 6 автомобилът спрял напълно и в същия момент свидетелят възприел как лицата вътре, без да излизат от автомобила, разменят местата си. Към този момент полицейския автомобил се е намирал на не повече от пет метра зад процесния автомобил. Свидетелят Г. заявява, че в момента, в който пристъпил към проверка, преди лицата да слязат от автомобила, му е направило впечатление, че левият крак на пасажера бил от страната на мястото на водача: „двата им крака бяха разменени“.
Правни изводи
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Заповед № 23-00320-000269 от 21.08.2024 г. е издадена от компетентен орган, съобразно правилото на чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД МВР Бургас за оправомощаване на длъжностни лица от МВР за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.7 са посочени полицейските инспектори, какъвто е издателят на процесния административен акт (л.21).
Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 от АПК.
В производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата.
Относно приложението на материалния закон
Съгласно чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля К. П., който е пристрастен, поради близките си отношения с жалбоподателя. От показанията на актосъставителя и редовно съставеният акт за установяване на нарушението, подписан и от другия полицейски служител – очевидец В.В., се установява, че именно К. Н. е управлявал процесното МПС на 21.08.2024 г. в [населено място], когато се е движил срещу управляваното от свидетеля Г. превозно средство/служебен автомобил и е последвало разминаване, при което актосъставителят ясно е възприел кой управлява МПС. Липсват основания показанията на полицейският служител да не се кредитират с доверие, като обективни и безпристрастни. Фактът, че познава К. Н. от предходна проверка не означава, че е пристрастен, поради липсата на каквито и да било лични отношения. Представеният от процесулания представител на жалбоподателя протокол от заседание пред друг съд и по друго дело не може да се цени като доказателство, съответно съдът не следва да го обсъжда в настоящото производство.
Фактът, че служебният автомобил не е бил обозначен с надписи или стикери, съответно, че не е бил със спецален режим на движение е ирелевентно по отношение предмета на доказване, а именно кое лице е управлявало лек автомобил „Алфа Ромео 147“ в [населено място], навлизайки по [улица]на посочената дата. Свидетелят Г., през прозореца на служебния автомобил, е подал ясен и видим сигнал със стоп палка (по образец на МВР). След спирането на МПС и започването на проверката, водачът до този момент – К. Н., е следвало да изпълни разпореждането и да се подложи на тест на употреба на алкохол, което обаче не е сторил, а с това си поведение е изпълнил и състава на вмененото нарушение, обуславящо издаване на заповедта.
Заявеното от другият свидетел Т. П., че двамата (К. П. и К. Н.) са били облечени с тъмни тениски и са били със сходни прически и брада, не опровергава заявеното от свидетеля Г., защото той лично е възприел лицето на водача, по време на движението на превозното средство и го е разпознал конкретно.
Липсата на запис от камера по време на движението не опровергава показанията на актосъставителя и констатациите на редовно съставеният АУАН, а успешната размяна на местата между двете лица, при което К. Н. е излязъл от дясната врата (на пасажера), а К. П. е излязъл от лявата страна (на водача), при вече спрян автомобил, също не променя факта, че К. Н. е бил водач, към момента, в който е възприет от служителите на полицията, движили се със служебен автомобил по същата улица. От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че това лице е именно адресата на заповедта – К. Н..
Фактическите основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта – чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. ПАМ нямат санкционен характер. Те се прилагат без оглед на вината, чрез тях се реализира диспозицията на правната норма. За да приложи ПАМ за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не е административно наказание, по арг. от чл.12 и чл.13 от ЗАНН. Действително по делото са представени, издадени по отношение на жалбоподателя наказателни постановления за налагане на глоба и лишаване от право да се управлява МПС. В случая се касае за отделни производства – по налагане на ПАМ и по ангажиране административнонаказателната отговорност на водач на МПС.
Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК. Целта на тази мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не е административно наказание. Именно затова тя се прилага незaвисимо от реализиране на административнонаказателната или наказателната отговорност на дееца.
В случая, макар и пестеливо, административният орган е изложил мотиви относно продължителността на мярката, а и такива могат да се изведат от документите, съдържащи се в административната преписка – АУАН и справката за нарушител/водач, съдържаща данни за идентични нарушения и съставени на лицето актове за установяване на административни нарушения, издадени наказателни постановления и фишове за нарушения на ЗДвП.
При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, т.е. той действа в условията на обвързана компетентност.
Предвид изложеното оспорената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.
По тези съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, II-ри състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Б. Н., [ЕГН], против Заповед № 23-00320-000269 от 21.08.2024 г. на полицейски инспектор при ОД МВР Бургас, РУ Поморие.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.
Съдия: | |