Р Е Ш Е Н И Е
№ 260028 02.02.2021 година гр.Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на двадесет
и първи януари две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от
председателя т.д.№649 по описа за 2019г., намира за установено следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 от Кодекс за застраховането.
Ищцата Г.Ф.С., ЕГН ********** ***
твърди, че е майка на С. М. С., чиято смърт е причинена при ПТП на *****г.,
около 21.00 часа, на източно-обходния път ****, край жп надлез за с.******,
обл.***** в резултат на виновното поведение на водача на л.а.“***“ с рег***** А.Х.О..
Посочва се, че в резултат на неправомерно поведение, несъобразено с
разпоредбите на ЗДвП, същият е навлязъл в насрещната лента за движение и е
ударил движещия се насрещно л.а.“Сеат“ с рег.*****, управляван от М. Е. С..
Твърди се, че деянието е причинило на ищцата болки и страдания от смъртта на
нейния син – животът й се променил в отрицателна насока, изпитва дискомфорт в
ежедневието си.
Твърди се, че с уведомление за
настъпило застрахователно събитие с вх.№**** от 02.04.2019г. ищцата е уведомила
за инцидента ответника, с когото виновният водач има сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“. Тъй като застрахователното дружество
отказало да изплати обезщетение, Г.С. сезира съда с искане да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 200 000,00 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие смъртта на нейния син при описаното по-горе ПТП. Сумата се
претендира ведно със законна лихва, считано от 25.04.2019г. – денят, следващ
датата на изтичане на 15 работни дни от представяне на застрахователната
претенция, съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, до окончателното изплащане.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е
постъпил отговор от ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Св.София“№7, ет.5 чрез адв.Т.Т.. Оспорва, че виновен за ПТП е водача О. и
че механизма на ПТП е такъв, какъвто е описан в исковата молба. Твърди, че вина
за настъпилите вреди има пострадалият, който е пътувал без предпазен колан и е
приел да се качи в автомобил, управляван от водач в нетрезво състояние, както и
последният, който е карал с превишена скорост и с включени дълги светлини в
населено място.
Ответникът оспорва претенцията за
лихви и началния момент, от който същите се дължат, тъй като счита, че не е
изпаднал в забава предвид характера на договорната му отговорност.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Видно от приложената присъда по НОХД
№2314/2019г. по описа на ***** окръжен съд, с влязла в сила присъда А.Х.О. с
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на ******г. на път **** в землището на Община ******, при управление
на МПС – лек автомобил марка „БМВ” с рег.**** е нарушил правилата за движение
по пътищата, като с превишена скорост е навлязъл в лентата за насрещно
движение, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на повече
от едно лице, а именно: на М. С. М., ЕГН **********, М. Е. С., ЕГН **********, С.
М. С., ЕГН ********** и С. С. С., ЕГН **********.
Видно от представеното удостоверение за наследници, ищцата е майка на загиналия
С. М. С., ЕГН ********** и съпруга на М. С. М., ЕГН ********.
Предвид задължителната сила на присъдата /чл.300 от ГПК/ съдът приема,
че е налице виновно противоправно деяние, извършено от А.Х.О., който е нарушил
визираните в присъдата конкретни правила за движение и в резултат на това по
непредпазливост е причинил смъртта на С. М. С.. Няма спор и това се установява
от материалите по делото, че последният при ПТП е пътувал като пътник на задната
седалка зад шофьора на лек автомобил „Сеат Толедо” с рег.№****.
Страните не спорят, че за управлявания от виновния водач лек автомобил е
имало сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество
посредством полица №**********, валидна за периода 13.09.2018г. – 12.09.2019г.
Приетата по делото медицинска експертиза установява, че С. М. С. е починал от получените травматични увреждания
при претърпяното ПТП и конкретно от разкъсване на аортата, което е несъвместимо
с живота. Посочено е в експертизата още, че ролята на предпазния колан е била
нищожна. В съдебно заседание при приемане на заключението вещото лице уточнява,
че ако пострадалият е бил с предпазен колан, това евентуално би го предпазило
от някои наранявания по тялото, но не би могло да предотврати разкъсването на
аортата, което е причинено от инерционното движение на тялото при удара.
Приетата автотехническа експертиза на вещото лице В.С. установява, че от
техническа гледна точка най-вероятен е следният механизъм на настъпване на ПТП:
водачът А.Х.О. е управлявал лек автомобил „БМВ” по платното за движение на
източнообходен път гр.***** в посока от юг на север. По същото време водачът М.
Е. С. е управлявал лек автомобил „Сеат” по платното за движение на същия път в
посока от север на юг. При преминаване пред ляв завой водачът Х. е навлязъл в
лявата лента на платното и така е настъпил неизбежен удар в предните леви части
на двата автомобила. Причина за настъпване на автопроизшествието е навлизането
на Х. в насрещната лента на платното за движение на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно, т.е. когато там се е движел лек автомобил
„Сеат Толедо”. В момента на удара лек автомобил „БМВ” се е движел със скорост
около 109 км/ч, а лек автомобил „Сеат Толедо” – с около 57 км/ч.
Разпитаните свидетели на ответната страна А.Х.
и М.Я. с показанията си не установяват обстоятелства, които да сочат на виновно
поведение от страна на пострадалия С. М. С..
Ответното дружество не ангажира други доказателства, които да установяват наличие на виновно поведение на С., каквото се твърди – че е
приел да се качи в автомобил, управляван от водач в нетрезво състояние, както и
че последният е шофирал с превишена скорост и с включени дълги светлини. Ето
защо съдът приема за недоказано възражението на ответника за съпричиняване.
Предвид установената противоправност на деянието, виновно извършено от
водача на застрахования лек автомобил и настъпилия вследствие на това
вредоносен резултат, съдът счита, че съгласно чл.432, ал.1 КЗ са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника - застраховател за
репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния
син.
За доказване на конкретно преживените болки и страдания е разпитан
свидетелят М. Ш. Б. Той е видял ищцата на следващия ден след катастрофата и има
впечатления за това колко зле се е чувствала тя, плачела за сина си, в деня на
погребението идвали лекари от Бърза помощ, за да й поставят инжекция; сега
продължава за пие хапчета, но не е добре, всеки ден отива на гробищата, не може
да общува с другите както преди, не реагира адекватно.
Приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза установява, че при ищцата е налице психично страдание с дългогодишна
давност – рецидивиращо депресивно разстройство. Смъртта на сина й като внезапно
и неочаквано събитие е нарушило нейния нормален жизнен цикъл и провокирало
усещания за тъга и скръб със силен интензитет, изразени чрез обърканост,
безпомощност, безнадеждност, плач, слабост, нарушена концентрация на
вниманието, нарушен сън, апатия, усещане за самота и празнина. Към настоящия
момент С. продължава да провежда медикаментозно лечение, като са налични
остатъчни емоционални и невротични оплаквания.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищцата е
претърпяла значителни по интензитет душевни болки и страдания от внезапната
смърт на сина й, които ще я съпътстват до края на живота й. Претърпените
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване от ответника, като размерът на
дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост, съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Като отчита факта, че вредите са значителни и
трайни по характер, съдът приема, че
дължимото обезщетение в претендирания размер от 200 000,00 лева би било
справедливо, поради което искът ще се уважи изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ ответникът дължи лихва за
забава, считано от по-ранната дата от тази на уведомяването му за настъпилото
застрахователно събитие и датата на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице. В случая ищцата е уведомила ответника за настъпилото
застрахователно събитие на 02.04.2019г., видно от печата с входящ номер,
положен върху уведомлението /л.10/. Законна лихва върху търсената главница
обаче се претендира от един по-късен момент – 25.04.2019г., поради което именно
от тази дата ще се присъди лихва до окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Видно от представеното пълномощно и от договор за правна
защита и съдействие /л.209/ адв.Ж.Т. е представлявала ищцата безплатно при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. На основание чл.38, ал.2 ЗА ще се присъди
възнаграждение на адв.Т. в размер на 5530,00 лева, какъвто е размерът на
дължимото минимално възнаграждение с оглед цената на уважения иск, съгласно
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответното дружество ще бъде осъдено да заплати по сметка на съда дължимата по
делото държавна такса по иска в размер на 8000,00 лева, както и сумата 702,60
лева – направени разноски от бюджета на съда за експертизи.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – Застраховане“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5 да заплати на Г.Ф.С., ЕГН ********** *** сума в размер на
200 000,00/двеста хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на нейния син С. М. С., настъпила в
резултат на ПТП на *****г., виновно причинено от А.Х.О. при управление на лек автомобил марка „БМВ” с рег.№*****, за което деяние е налице
влязла в сила присъда по НОХД №2314/2019г. по описа на ****** окръжен съд, ВЕДНО
със законна лихва върху главницата,
считано от 25.04.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
Застраховане“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5 да заплати на
адв.Ж.В.Т. ***, офис * сумата 5 530,00
лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2 ЗА за процесуално
представителство на ищцата по настоящото дело.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
Застраховане“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Възраждане“, ул.“Света София“№7, ет.5 да
заплати по сметка на **** окръжен съд държавна такса в размер на 8 000,00 лева,
както и 702,60 лева – разноски за експертизи.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: