№ 2810
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110133920 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано по искова молба на Д против Б, с която е предявен осъдителен иск с
правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищецът Д твърди, че в качеството си на застраховател по договор
за имуществена застраховка „Каско+” е изплатил за реализирано на 17.09.2020 г. ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 5 799,43 лв., представляваща обезщетение за
нанесените имуществени вреди по т.а. „Пежо Бипър“, рег. № РВ, изплатена на автосервиз
„С. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на
застрахования при ответника – Б, по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил.
Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова
полза е възникнало регресно вземане за платената сума, ведно със сумата в размер на 25 лв.
– ликвидационни разходи. Въпреки отправената регресна покана, ответникът не е погасил
задължението си и към настоящия момент. Поради което предявява настоящия иск за
осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 5 824, 43 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2021 г., до погасяването,
представляваща заплатено по застраховка „Каско+” застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 17.09.2020 г. Претендира разноските по
производството.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК Б оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
плащането на застрахователно обезщетение в размер на 5 799,43 от страна на ищеца.
Оспорва механизма и начина на настъпване на ПТП. Оспорва да е налице валидно
застрахователно правоотношение между ответника и водача на л.а. „Нисан Х Трейл“, рег. №
СМ. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача С.К., като счита,
че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът, застрахован при ищеца. Счита, че
не е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди.
Поради изложеното моли за отхвърляне на иска, като претендира и разноски по
производството.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:
От събраните писмени и гласни доказателства и заключението на приетата САТЕ се
установява, че процесното ПТП е настъпило на 17.09.2020 г. около 16:00 ч. в гр.София на
кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ срещу № 4А, за което е съставен констативен
протокол за ПТП № от 17.09.2020 г. поради непропускане от водача на л.а. „Нисан Х
Трейл“, рег. № СМ, движещия се т.а. „Пежо Бипър“, рег. № РВ реализира ПТП. По случая е
заведена преписка по щета № 44012132025226 в застрахователното дружество Д, с което
увреденият автомобил имал сключена имуществена застраховка „Каско” със
застрахователна полица № 440220151000562 със срок на валидност 01.01.2020 г. до
31.12.2020 г.
По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът с определение по доклада на делото е
приел за безспорни между страните и поради това за ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства: Гражданската отговорност на другия участник в процесното ПТП е
била застрахована при ответника, както и извършено плащане на посочената в исковата
молба стойност на лицето, извършило ремонт на автомобила.
От изслушаната по делото съдебно автотехническа експертиза се установява, че
стойността за възстановяване, определена по цени на фирмен сервиз, съгласно описа на
уврежданията, възлиза на 5799,43 лв., като тази сума вещото лице определя като достатъчна
за възстановяване на щетите на процесния автомобил до състоянието му преди ПТП. При
анализът на механизма на произшествието и съпоставката на щетите от двустранния
констативен протокол и описа на застрахователя, вещото лице посочва, че щетите по
увредения лек автомобил от техническа гледна точка, са вследствие на реализираното ПТП
на 17.09.2020 г. Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ събитието е настъпило по
описания в протокола механизъм, като описаните в исковата молба вреди се намират в пряка
причинна връзка именно с този механизъм.
От показанията на свидетелите К. ИВ. ИВ. и СТ. М. КР., безспорно се установява
механизмът на настъпване на ПТП, възпроизведен по-горе, по който страните нямат спор.
Макар и двустранният протокол/находящ се на л.12 от делото/ да не съдържа подпис на СТ.
М. КР., свидетелят потвърди пред съда при предявяването му в открито съдебно заседание
на 01.03.2022 г., че в колона А е неговият почерк и изявлението „признава вината си“ е
негово.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства, изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза и показанията на свидетелите К. ИВ. ИВ. и СТ. М. КР., които като еднозначни и
непротиворечиви, кредитира изцяло.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Всички посочени по-горе факти са установени от страна на ищцовото дружество.
Ответникът от своя страна не доказа възражението си, че вина за настъпване на ПТП има
участникът застрахован при ищеца. Вещото лице е посочило механизма, по който е
2
настъпило процесното ПТП, съпоставяйки данните от събраните писмени доказателства и
настъпилите по автомобила щети. Същият се потвърждава и от показанията на разпитаните
по делото свидетели. С оглед на изложеното се установява, че застрахованият при ответника
водач на МПС е нарушил предимството на застрахования при ищцовото дружество
автомобил, като не го е пропуснал, в резултат на което е настъпило ПТП. От всичко
изложено се установява, че процесното ПТП е било реализирано противоправно и виновно
/съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД/ от
застрахования при ответното дружество водач на МПС, поради което ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди.
Ищецът е заявил за плащане регресната си претенция в размер на 5824,43 лв., с
включени ликвидационни разходи в размер на 25 лв., но ответникът отказал да заплати
застрахователно обезщетение. Размерът на причинените вреди се установява от
изслушаното по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
изцяло кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е
посочило, че стойността на щетата, определена по цени на фирмен сервиз, съгласно описа
на уврежданията, възлиза на 5799,43 лв., размер съответстващ на заявената регресна
претенция. Обезщетението следва да бъде определено по фактури, така както е извършено
от официалния сервиз на марката, тъй като видно от свидетелството за регистрация на МПС
част II и изслушаната САТЕ, към датата на ПТП, увреденото МПС е било на 2 години, 11
месеца и 3 дни след пускане в експолатация, респ. нанасените щети следва да бъдат
възстановявани във фирмен автосервиз. В хипотезата на чл.411, ал.1 КЗ отговорността на
застрахователя по „Гражданска отговорност” е до размера на платеното на увреденото лице
обезщетение, но не е обвързан от него. При това положение, предявеният иск следва да бъде
уважен в пълен размер.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху дължимата сумата, следва да се присъди
законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба – 15.06.2021 г. до
окончателното й изплащане.
С оглед изложеното предявеният иск е основателен и на ищеца следва да се присъдят
разноски, както следва: за ищцовото дружество 232,98 лева внесена държавна такса, 150
лева депозит за вещо лице, 120 лева депозит за разпит на свидетели и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 745,20 лв. или разноски в общ размер на 1 248,18 лв.
Възражението за прекомерност на процесуалния представител на ответника е
неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение с вкл. ДДС е определено на
минимума по НМРАВ
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Позитано“ № 5, да заплати на Д ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Витоша" No 89Б, сумата 5824,43 лв. на основание чл.411, ал.1 КЗ,
представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка за
вреди по т.а. „Пежо Бипър“, рег. № РВ от ПТП на 17.09.2020 г. около 16:00 ч. в гр.София на
кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ срещу № 4А причинено от застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. „Нисан Х Трейл“, рег. №
СМ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 15.06.2021 г. до изплащането
на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в общ размер на 1 248,18 лв.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4