Р Е Ш Е Н И Е
№ 1699
Гр. П., 02.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02160/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД срещу Е.В. Н-А кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 1 688,99 лв., представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит № ***г., законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение – 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 269,70 лв., представляваща договорна лихва за периода от 04.05.2017 г.
до 12.04.2018 г., сумата
от 444,91 лв., представляваща стойност на услугата „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, дължима за
периода от 11.05.2017 г. до 12.04.2018 г., сумата от 81,63 лв., представляваща
такса за оценка на кредитното досие, дължима за периода от 11.05.2017 г. до
12.04.2018 г., сумата от 213,90 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 05.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението /до 30.01.2019
г./, за които суми по ч. гр. дело № 00703/2019 г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, X-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 31.01.2019 г.
Ищецът твърди, че между ответницата Е. Н-А, в
качеството ѝ на заемател и „Провидент Файненшъл България“ ООД, в
качеството му на заемодател, е сключен договор за потребителски паричен кредит
№ ***г., по силата на който ѝ е отпуснат кредит в размер на сумата от 2
000 лв. под формата на потребителски заем за покриване на лични нужди. Заемната
сума е предадена лично на заемополучателя от кредитора – чрез кредитен
консултант в брой – по местоживеенето на ответницата. Договорена е лихва в
размер на сумата от 394,51 лв., като ответницата се задължила да върне
главницата, заедно с лихвата чрез 60 равни седмични погасителни вноски от по 39,91 лв. всяка, с падеж на
първата погасителна вноска на 23.02.2017 г. и падеж на последната погасителна
вноска на 12.04.2018 г. На А. е начислена такса за оценка на кредитното досие в
размер от 100 лв., чието плащане е разсрочено на 60 седмични вноски в размер от
по 1,67 лв., чрез включването им в основните погасителни вноски по договора за
кредит. Посочва се, че по искане на кредитополучателя ѝ е предоставена
допълнителна услуга – доставка на заемната сума в брой по местоживеенето на А.
и седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето ѝ. За
тази услуга заемополучателят следва да заплати на „Провидент Файненшъл
България“ ООД сумата от 1 815,97 лв. Поради допусната забава в плащанията
от страна на ответницата на същата е начислена лихва за забава за периода от
05.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
Ищецът поддържа, че ответницата е заплатила сума в общ размер от 660 лв., като
след частично погасяване на вземания по договора, същата продължава да дължи
процесните суми. Посочва се, че с договор за цесия от 01.07.2017 г. кредиторът
„Файненшъл България“ ЕООД /с предишно търговски наименование Провидент Файненшъл
България“/ прехвърлил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД вземанията си срещу Е. Н-А,
произтичащи от процесния договор за кредит. С Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към
допълнително споразумение от 01.11.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. „Изи Асет Менджмънт“ АД
цедирало тези вземания на ищеца. Поддържа се, че до ответницата са изпращани
съобщения за извършените цесии, но същите са се върнали с отбелязване
„непотърсени“. Намира, че като действие по уведомяване на длъжника за
настъпилата промяна в кредитора следва да се счита връчването на уведомлението
на ответницата като приложение към исковата молба. Счита за дължима и
претендира законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските в производството.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответницата Е.В. Н-А оспорва предявените искове с твърдението,
че ищщцовото дружество не е активно легитимиран носител на вземанията, с оглед
липсата на проведено редовно извънсъдебно уведомяване на ответницата за
извършените цесии. Посочва се, че към датата на твърдяната първа цесия не са
били налице изискуеми вземания, които да бъдат прехвърлени, тъй като крайният
падеж на договора за кредит е настъпил на 12.04.2018 г. Намира, че цесията,
извършена в полза на ищеца, не е породила действие, тъй като липсват
доказателства за възмездния ѝ характер. Счита договорът за кредит за
нищожен, като сключен в нарушение на ЗПК, регламентиращ задължителните му
реквизити, конкретно, че не е написан в изискуемия шрифт, няма посочен срок на
договора, не е посочена методиката за изчисляване на ГЛП и не става ясен
размерът на всяко отделно вземане, включено в месечната погасителна вноска. Не
е приложен и погасителен план, не са посочени ГПР и общата сума, дължима от
потребителя. Поддържа, че липсват индивидуализиращи данни за лицето –
представител на дружеството-кредитор, което е подписало договора. С оглед на
изложеното ответницата дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита.
Оспорва дължимостта на сумите, начислени като такса за оценка на досие и на услугата
кредит у дома, които клаузи в договора намира за нищожни, като неравноправни.
От същите ответницата се е отказала изрично с анекс от 22.03.2017 г. Претендира
разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Провидент
Файненшъл България“ ООД, в качеството му на заемодател и ответницата Е. Н-А, в
качеството ѝ на заемател, е сключен договор за потребителски кредит № ***г.,
по силата на който на същата е предоставена паричната сума от 2 000 лв. под
формата на потребителски заем за покриване на лични нужди срещу задължението на
заемателя да върне на заемодателя сума в общ размер от 4 310,48 лв. на 60 седмични
вноски, от които 59 в размер на сумата от по 71,85 лв. и последна вноска в
размер от 71,33 лв., с падеж на първата вноска на 23.02.2017 г., при фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 31,82 % и годишен процент на разходите от 48
%. Съгласно договора уговорената между страните възнаградителна лихва възлиза
на сума в общ размер от 394,51 лв. Заемополучателят дължи и сумата от 100 лв.,
част от сумата от 4 310,48 лв., представляваща такса за оценка на кредитното
досие. Установява се, че ответницата е избрала и допълнителна услуга - „Кредит у дома“, изразяваща се в домашна
доставка на заемната сума в брой по местоживеенето ѝ, както и седмично
домашно събиране на вноските по кредита ,
за което дължимата такса възлиза на 1 815,97 лв. Съгласно чл. 25 от договора 30
% от таксата е дължима за разходите, свързани с организирането на самата услуга
и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на заемателя, а останалата
част за разходите по събиране на седмичните вноски от дома на А.. Изяснява се,
че вноската за тази услуга е включена като част от седмичните такива и подлежи
на намаляване единствено при пълно предсрочно погасяване на кредита и то, само
по отношение на втория изграждащ я компонент. Предвидена е – в клаузата на чл.
26 от договора възможността на заемополучателят да се откаже от от услугата
„Кредит у дома“ по всяко време с писмено уведомление до кредитния консултант,
който отказ порежда действие от момента на сключване на анекс между страните.
Установено е, че в този случай клиентът не дължи единствено разходите, свързани със седмичното
събиране на вноските в дома на клиента до датата на последното плащане.
Съгласно
клаузата на чл. 4 от договора кредитът се предоставя на клиента в срок от 10 календарни дни от сключване на договора
чрез банков превод по банковата сметка, предоставена от заемателя, като в
клаузата на чл. 27 страните са уговорили, че с подписването на самия договор последният
удостоверява, че е получил пълния размер на кредита. В клаузата на чл. 3 и б.
„Б“ и б. „В“ от договора е предвидено, че заемополучателят дължи връщане на
заемната сума заедно с договорна лихва и такса за оценка на кредитното досие.
Първото седмично плащане съгласно чл. 6 от договора следва да бъде осъществено
в срок от 19 календарни дни от сключване на договора, а следващите плащания в
деня, в който е била дължима първата погасителна вноска, който принцип е
приложим за всяка следваща седмица до пълното погасяване на кредита.
Съгласно
клаузата на чл. 9 от договора в случай, че заемополучателят не плати на падежа
седмичната вноска в полза на „Провидент Файненшъл България“ ООД се поражда
правото да начисли неустойка, равняваща се на законната лихва за забава за
периода от падежа на вноската до датата на плащането. Предвидено е, че когато
плащанията не са достатъчни, за са покрият непогасените задължения, платените
суми се погасяват в следната последователност: законна лихва за забава, такса
за услугата „Кредит у дома“, такса за оценка на досието, лихва, обезщетение при
предсрочно погасяване на кредита и главница.
Изяснява
се, че договорът е сключен въз основа на искане от ответницата Е. А.,
обективирано във формуляр за кандидатстване за кредит от 09.02.2017 г. за
отпускане на кредит в размер на сумата от 2 000 лв., които да погасява чрез 60
седмични вноски, с вписани лични данни, трудова ангажираност. Попълнен е и
Стандартен европейски формуляр от двете страни /обстоятелство, неоспорено от
ответницата/ с вписани размер на заема, начин на усвояването му, срока на
договора, общата дължима сума, фиксираният лихвен %, ГПР, с отбелязване за
получаването му от А..
Данните
по делото сочат, че между „Провидент Файненшъл Блгария“ ООД и Е. Н-А е сключен
Анекс № 1 от 22.03.2017 г. към договора за потребителски кредит № ***г., с който
поради заявен отказ от кредитополучателя от услугата „Кредит у дома“ е
уговорено, че занапред отпада таксата за бъдещите седмични посещения от
кредитора за събиране на седмичните вноски от дома на клиента, но не отпада
неплатената към датата на подписване на анекса такса по вече извършеното
предоставяне на вноските, нито таксата за вече извършените седмични посещения.
Вследствие от този отказ общият размер на кредита се намалява със стойността на
отпадналите такси, като размерът на седмичната погасителна вноска се променя на
50,66 лв. и на 50,14 лв. – последна вноска. Падежът на вноските остава
непроменен. Съгласно клаузата на чл. 5 от Анекса заемополучателят следва да
превежда в полза на кредитора ежеседмично стойността на седмичната вноска чрез
банков превод по посочена банкова сметка ***не на вноските, което ще става
изключително по банков път. Уговорено е, че всички останали клаузи от договора
запазват своето действие.
С
потвърждение за сключена цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Файненшъл България“ ЕООД потвърждава извършването на цесия на
вземания в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на договор за продажба
на вземания от 01.07.2017 г., в т. ч. на вземане към ответницата Е. Н.по
договор за кредит № ***г. с отпусната главница от 2 000 лв.
От
приетия като писмено доказателство по делото Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството
си на продавач – цедент е прехвърлило на ищцовото дружество „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, като купувач – цесионер вземанията, произтичащи от
договори за кредити, заедно с всички допълнителни права, включително начислени
лихви и разходите, направени за събиране на вземанията, които да бъдат индивидуализирани
в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.
В
Приложение № 1/01.06.2018 г. към Рамковия договор под № 3621 е включено вземане
спрямо ответницата Е. Н.по договор от 14.02.2017 г. с отпусната главница от 2
000 лв., общо дължима сума от 3 039,60 лв. и дължим остатък от същата към
01.06.2018 г. в размер от 2 584,34 лв.
С
Уведомително писмо с изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/***/25.06.2018 г. „Файненшъл България“
ЕООД, чрез ищцовото дружество, уведомява ответницата Е. Н-А за извършено в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърляне на вземанията, произтичащи от
договор за кредит от 14.02.2017 г.
С
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАЛ-ФН/*** от 25.06.2018 г. „Изи Асет Мениджмът“ АД,
чрез ищцовото дружество, уведомява ответницата Е. Н-А за извършено в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД прехвърляне на вземанията, произтичащи от
договор за кредит № ***, които към тази дата възлизат на сума в общ размер от 2
584,34 лв., като ѝ предоставя възможност в срок до 5 дни от получаването на
писмото да погаси дължимата сума.
В
известие за доставяне № 889237, изпратено до ответницата на адреса по договора
за кредит, е отразено, че пратката, съдържаща процесното уведомително писмо, е върната
като непотърсена от адресата.
От
изводите на вещото лице, обективирани в изслушаното и прието по делото
заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че съгласно
процесния договор за потребителски кредит от 14.02.2017 г. ответницата следва
да върне на дружеството – заемодател сума в общ размер от 4 310,48 лв. на 60
седмични вноски. Ответницата е извършвала плащания в общ размер от 660 лв. След
отнасянето им за погасяване на съответните вземания съгласно поредността,
установена в процесния договор, продължават да са дължими главница в размер от 1
688,99 лв. договорна лихва за периода от 03.05.2017 г. до 10.04.2018 г. в
размер от 269,70 лв., такса за оценка на досие в размер от 81,63 лв., такса за
услугата „Кредит у дома“ в размер от 444,91 лв. или общо неплатеното задължение
по договора възлиза на 2 485,23 лв. Посочено е, че таксата за събиране на
вноските по местоживеенето на кредитополучателя, като компонент от таксата за
услугата „Кредит у дома“ е прекратена, което е довело до промяна в размера на
седмичната вноска по кредита на 50,66 лв., считано от 28.03.2017 г. В
заключението е изяснено, че ГПР е в размер на 48 %, което е 4,8 пъти размера на
законната лихва към датата на сключване на договора за кредит и включва сбора
от лихвата по кредита и таксата за оценка на досие, но не и таксата за услугата
„Кредит у дома“, тъй като последната по характера си представлява комисиона за
услуги, предоставени единствено по искане на клиента. При изслушването си пред
съда вещото лице изяснява, че при изготвяне на заключението не са му
предоставени квитанции или приходни касови ордери, от които да е видно, че
седмичните вноски са събирани от дома на кредитополучателя, каквито са
счетоводните записвания. Посочва, че след отказа от услугата „Кредит у дома“ за
събиране на сумите след 28.03.2017 г. не е начислявана такава такса.
Експертизата достига до извод, че размерът на лихвата за забава върху
неплатената главница за периода от 03.05.2017 г. до 30.01.2019 г. възлиза на
сумата от 210,45 лв. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на
чл. 202 ГПК, съобразявайки, че в същото е даден отговор на всички поставени
задачи, изготвено е въз основа на материалите по делото и проверка при ищцовото
дружество и е останало неоспорено от страните.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за
установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на
ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Възникването
в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване: 1). наличието на твърдяното облигационно отношение с ответницата, породено от договор за заем, сключен при спазване изискванията
относно форма и съдържание, установени в ЗПК, предаването на заемната сума на заемополучателя,
уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора; 2).
наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на
кредита с лихва, на такса за оценка на кредитното досие и на такса за услугата
„кредит у дома“; 3). че е изпълнил насрещните си задължения, обуславящи
възникването на правото да получи стойността на тези услуги; 4). да установи
вземанията си и по размер, както и размера на обезщетенията за забава за
процесния период; 5). ищецът е станал титуляр на сочените вземания на
твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество, придобило вземанията.
Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу дължимостта на сумите, е подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за
ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
Съдът намира
за безспорно установено по делото възникването на облигационно правоотношение
между „Провидент Файненшъл България“ ООД, в качеството му на заемодател и
ответницата Е. Н-А, в качеството ѝ на заемател, чийто правопораждащ
юридически факт е процесният договор за потребителски кредит № ***г., приложен и
приет по делото в заверен препис. Доколкото се касае за реален договор, то
неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното
предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Между
страните не се спори, че заемодателят е изпълнил задължението си и реално е
предоставил на заемателя сумата от 2 000 лв., предмет на паричния заем, който
факт следва и от удостоверителното волеизявление на ответницата за получаване
ѝ, обективирано в клаузата на чл. 27 от договора за кредит.
Същевременно по делото се установи, че ответницата е извършвала частични
плащания по договора, което действие съдът намира за извънсъдебно признание по
см. на чл. 175 ГПК, направено от същата за сключването на договора, предаване
на заемната сума и пораждане на насрещното ѝ задължение да заплаща на
заемодателя съответните седмични вноски при настъпване на уговорения падеж.
Изясни се,
че процесният договор е сключен на 14.02.2017 г., при което породеното от него
облигационно правоотношение се регулира от специалните правила на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК –
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по – особена по своя
вид с оглед на последиците ѝ, визирани в чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като последният дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите
разходи.
В разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 ЗПК е регламентирано сключването на договора за потребителски
кредит в писмена форма с размер на шрифта не по-малък от 12. Действително, от
страна на ищцовото дружество, въпреки дадените му указания с оглед оспорването
от ответната страна, не бяха ангажирани доказателства относно конкретния размер
на шрифта, на който е написан текстът на процесния договор от 14.02.2017 г.
Същевременно съдът, като съобрази смисълът на това законодателно разрешение, а
именно потребителят, в качеството си на страна по сделката, да разбере ясно и
точно смисълът на договорните клаузи, и преценявайки, че процесният договор,
приложен в заверен препис по делото, е в четлив вид, намира, че в случая не е
налице соченото основание за неговата нижощност.
Неоснователно
е и възражението на ответницата за липсата на яснота относно лицето, подписало
договора от името на кредитора. От съдържанието на последния се установи, че
обективира насрещните изявления и на двете страни – заемодателя „Провидент
Файненшъл България“ ООД и на заемателя Е.В. Н-А, насочени към постигане на един
резултат – възникване на облигационно заемно правоотношение със съответните
права и задължения. Този факт, както и предаването на заемната сума, са
достатъчни за извод, че такъв договор между страните е сключен. Наред с това,
интерес да оспорва представителната власт на лицето, подписало договора има
именно субектът, от чието име е сключен, а не насрещната страна по
правоотношението.
Същевременно,
съдът съобрази, че съгласно нормата на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК в съдържанието
на договора за потребителски кредит следва да се съдържа и погасителен план.
Погасителният план посочва дължимите плащания, сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
Процесният
договор съдържа информация за съответните плащания и срокове – посочен е общият
размер на дължимата по договора сума, общите размери на главницата, договорната
лихва, таксата за оценка на досие и на услугата „Кредит у дома“, броят на
вноските и техният размер, конкретният падеж на първата от тях и начина на
определяне на падежа на следващите.
Уговореното
заплащане на задължението по кредита чрез 60 седмични вноски, от които 59 в
размер на сумата от по 71,85 лв. и последна вноска в размер от 71,33 лв., с
падеж на първата вноска на 23.02.2017 г. не следва да се приема за погасителен
план по смисъла на цитираните повелителни норми. Договорът не съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на частта от главницата и
на частта от лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, съответно на
останалите такси по договора. Не става ясно как се формира сумата от 71,85 лв.,
съответно сумата от 71,33 лв., съставляващи седмичната погасителна вноска.
Произтичащото от ЗПК задължение за кредитора е да посочи разбивка не само на
целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна
погасителна вноска. Макар в договора за кредит да е описано какво включва
общото задължение в размер от 4 310,48 лв., то не е посочено в стойността на
всяка една седмична вноска какъв е размерът на главницата, лихвите и
допълнителните разходи. Включително таксата „Кредит у дома“ следва да бъде
отразена в погасителен план, тъй като съгласно чл. 25 от договорните
разпоредби, същата се заплаща на равни вноски през периода на действие на
договора за кредит, а не се начислява еднократно. Не са посочени и конкретните
падежни дати на всяка седмична вноска. Вписан е само падежът на първата, а
определянето на последващите е общо формулирано и подлежащо на изчисление – чл.
6 от договора.
С оглед изложеното,
съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в
нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, тъй като няма
изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради което е
налице пълна недействителност (нищожност на договора) – арг. чл. 22 ЗПК.
В допълнение
и за прецизност следва да се отбележи, че по делото от страна на ищеца не са
ангажирани доказателства, въпреки дадените му указания за това, за изпълнението
на услугата „Кредит у дома“ от страна на ищеца, който съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК следва чрез пълно и главно доказване да установи това обстоятелство, за да
обоснове възникването на задължението на ответника да заплати нейната стойност.
По отношение на таксата „оценка на досие“, която по своята правна същност
представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността на
кредитополучателя, съдът намира, че същата противоречи на забраната на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Следователно,
имайки предвид последиците на недействителността, съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК потребителят – ответницата по делото следва да дължи връщане само на
чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
По делото се
изясни, че в случая чистата стойност на кредита възлиза на сумата от 2 000 лв. Същата следва да
бъде намалена с вече платената от А. обща сума в размер от 660 лв. по кредита,
отнесена от дружеството – кредитор за погасяване на отделните вземания по
кредита, недължимостта на които, извън главницата, следва от приетата по делото
нищожност на договора. Следователно, останалата неплатена главница по договора възлиза
на сумата от 1 340 лв., чието плащане ответницата дължи.
Съдът намира
за установено по делото, че активно материалноправен носител на това вземане е
именно ищцото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, придобило
вземания по процесния договор за потребителски кредит № ***г., в частност
главницата по него, от третото за процеса лице „Изи Асет Мениджмънт“ АД по
силата на договора за цесия от 01.07.2017 г., а последното от кредитора
„Файненшъл България“ ЕООД /с предишно търговско наименование Провидент
Файненшъл България“/ по силата на Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към
допълнително споразумение от 01.11.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.
От страна на ответницата не е оспорено
сключването на договорите за цесия, нито включването в предметния им обхват на
главницата по процесния договор за кредит, доколкото доводите ѝ са
насочени срещу надлежното ѝ уведомяване за цесиите, липсата на доказателства
за възмездния характер на последната и прехвърлянето на неизискуеми вземания.
Съдът намира
тези възражения за неоснователни, предвид следните съображения:
По делото се
установи, че до ответницата Е. Н-А са изготвени уведомителни писма, с които
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, я уведомява от името на дружествата –
цеденти за настъпилата промяна в кредитора по договорното правоотношение.
Данните по делото сочат, че тези писма са изпратени на адреса на ответницата,
посочен в договора за кредит, както и, че пратката е останала непотърсена от
адресата. Доколкото няма данни за това колко пъти е бил посетен адреса, в кои
дни и оставяни ли са известия, съдът приема, че това уведомяване не е произвело
правно действие.
Въпреки
това, съдът счита, че ответницата следва да се счита за уведомена за
настъпилата промяна в кредиторите на вземанията по процесния договор за паричен
заем с получаване на уведомленията заедно с препис от процесната искова молба,
представляващо новонастъпил факт, чието правно значение следва да бъде
съобразено в настоящия процес – арг. чл. 235, ал. 3 ГПК. Предвид това и
доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомяването, то получаването на същото като приложение към
исковата молба в рамките на съдебното производство по предявен иск за
изпълнение на цедираното вземане следва да се приема за надлежно връчване (в
този смисъл Решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г., II т.
о. на ВКС и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г., I т. о.
на ВКС).
Ето защо,
процесните цесии са породили действие и спрямо Е. Н-А носител на процесното
вземане за главница е именно ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
В тази връзка
съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за непораждане на
правни последици на договора за прехвърляне на вземания, сключен с ищеца,
обосновано с липсата на изискуемост на прехвърлените вземания, тъй като
последните са включени в Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към Рамковия договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., т.е. в момент,
следващ изискуемостта на вземанията по процесния договор за кредит, обусловена
от падежа на последната вноска. Наред с това, видно е от съдържанието на
рамковия договор, че в същия изрично е уговорено всички последващи вземания,
предмет на прехвърляне между страните, да бъдат индивидуализирани в ново
приложение № 1, доколкото се касае за договор с рамков характер – арг. § 2, т.
2.1 и т. 2.2 от същия.
Обстоятелството
дали последният има възмезден характер засяга отношенията между страните по
него, в качеството им на цесионер и цедент и не рефлектира върху пораждането на
последиците му, в частност по отношение на третите лица – длъжници. Наред с
това, видно е от съдържанието на договора, че в същия е уговорена покупна цена на
вземанията – арг. § 3.
Предвид
всичко изложено, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен за сумата от 1 340 лв., представляваща останалата непогасена и изискуема
главница по договора за потребителски кредит № ***г. и в тази част следва да
бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 1 688,99 лв. или за
сумата от 348,99 лв. искът се явява недоказан по размер и следва да бъде
отхвърлен. Върху уважената част от главницата следва да бъде присъдена законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Поради неплащането
в срок на главницата по кредита и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответницата
дължи лихва за забава, но за периода от 13.04.2018 г. /денят, следващ падежа на
последната погасителна вноска по кредита според съвпадащите твърдения на
страните, когато е станала изискуема главницата в целия ѝ уважен размер/
до 31.01.2019 г. /датата на подаване на заявлението/ в размер на сумата от 109,44
лв., определен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен
калкулатор. За тази сума предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер от 213,90 лв. или за сумата от 104,46 лв. и за периода от 05.05.2017 г.
до 12.04.2018 г. – отхвърлен като
неоснователен.
Предявените
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД се
явяват недоказани по основание и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и
двете страни, включително за разноските, направени в хода на заповедното
производство по ч. гр. дело №
00703/2019 г. по описа на Районен съд – П., в който смисъл са задължителните за
съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с
уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 55,84 лв. –
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по
ч. гр. дело № 00703/2019
г. по описа на Районен съд – П.и сумата от 164,32 лв. – разноски за държавна
такса, депозит за вещото лице и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете
съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37
от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на
ищеца, както и конкретната фактическа и правна сложност на делото. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответницата, съразмерно с отхвърлената част от
исковете следва да бъде присъдена сумата от 92,60 лв., представляваща направени
разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение. Съдът намира
за неоснователно възражанието на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
последното, тъй като уговореният му размер от 200 лв. е в рамките на минимума,
установен в чл. 7, ал. 2, вр. ал. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на пълномощника на
ответницата – адв. Д.М. от ПАК следва да
бъде присъдена сумата от 194,46 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска защита на ответната страна, определен в
съответствие с разпоредбите на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2 Закона за
адвокатурата (ЗА), вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът определи следващото
се на пълномощника адвокатско възнаграждение в размер от 420 лв. /при минимален
от 418,93 лв./, при съобразяване с обема на извършените процесуални действия,
фактическата и правна сложност на делото и приключването му в рамките на едно
съдебно заседание.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу Е.В. Н-А, с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „***обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.В. Н-А дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД сумата от 1
340 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски
кредит № ***г., законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение – 31.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането
и сумата от 109,44 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 13.04.2018 г. до 30.01.2019 г., за
които суми по ч. гр. дело № 00703/ 2019 г. по описа на Районен съд – П., ГО, X-ти състав е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
31.01.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете
за сумата над уважения размер от 1 340 лв. до пълния предявен размер от 1 688,99 лв. или
за сумата от 348,99 лв. – гглавница и над уважения размер от 109,44 лв. до
пълния предявен размер от 213,90 лв. или за сумата от 104,46 лв. и за периода от 05.05.2017 г. до 12.04.2018 г.
– лихва за забава.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис 4 срещу Е.В. Н-А, с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че Е.В. Н-А дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата
от 269,70 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 04.05.2017 г. до 12.04.2018 г., сумата от 444,91 лв., представляваща стойност на
услугата „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, дължима за периода от 11.05.2017 г. до 12.04.2018 г. и сумата
от 81,63 лв., представляваща такса за оценка на кредитното досие,
дължима за периода от 11.05.2017 г. до 12.04.2018 г., за които суми по ч. гр.
дело № 00703/2019 г. по описа на Районен съд – П., ГО, X-ти състав е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.01.2019 г.
ОСЪЖДА Е.В. Н-А, с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата от 55,84 лв., представляваща сторени разноски по ч. гр. дело № 00703/2019
г. по описа на Районен съд – П., както и сумата от 164,32 лв., представляваща сторени разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Е.В. Н-А, с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес:***, ул. „***, сумата от 92,60 лв., представляваща разноски по ч.
гр. дело № 00703/2019 г.
по описа на Районен съд – П..
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗА, да заплати на адв. Д.М.
от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на упражняване на дейността: гр. П.,
ул. „*** сумата от 194,46 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 00703/2019
г. по описа на съда, да се върне на съответни съдебен състав с приложен заверен
препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: