Определение по дело №684/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.103, ал.3 вр. чл.202, т.1 от АПК.

Образувано е по жалба на Р. С. С. от гр.Русе, чрез процесуалния му представител, против мълчаливия отказ на Д. П. Ф. - младши инспектор към РУ Пещера при ОД на МВР – Пазарджик да допусне възобновяване на производството по издаване и отмяна на заповед за задържане на лице № 315з-24/14.03.2023 г., издадена от същия орган, по подаденото от жалбоподателя искане от 18.07.2024 г., и против писмо с рег. № 31500-3582/09.08.2024 г., издадено от главен инспектор Х. Г. – ВПД началник на РУ Пещера при ОД на МВР – Пазарджик.

Жалбоподателят поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта по смисъла на чл.99, т.2 от АПК, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни както на него, така и на органа, издал заповедта за задържане, а именно заключението (с рег.№ И-8259/14.09.2023 г.) по назначената в хода на прокурорска преписка № 1384/2023 г. по описа на РП – Пазарджик (досъдебно производство № ЗМ 45/2023 г. по описа на РУ Пещера при ОД на МВР – Пазарджик) съдебна химикотоксикологична експертиза. Според заключението на вещите лица от Военномедицинска академия, след извършен анализ в пробите кръв и урина, взети от жалбоподателя, не било доказано присъствие на карбокси - Δ⁹ - THC (метаболит на тетрахидроканабинола, THC), нито наличие на други наркотични вещества. По тази причина и на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, с постановление от 04.10.2024 г. на наблюдаващия прокурор от Районна прокуратура – Пазарджик, ТО – Пещера, наказателното производство по досъдебното производство, водено за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, било прекратено.

В жалбата се твърди, че на 18.07.2024 г. компетентният да допусне възобновяването орган, а имено издателят на акта, бил сезиран с искане за възобновяване на производството по неговото издаване, подадено чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ). Срокът за произнасяне по това искане изтекъл на 01.08.2024 г., в който срок компетентният орган не се произнесъл, поради което по искането бил формиран мълчалив отказ. След изтичане на срока за произнасяне до жалбоподателя било изпратено писмо с рег. № 31500-3582/09.08.2024 г., издадено от главен инспектор Х. Г. – ВПД началник на РУ Пещера при ОД на МВР – Пазарджик, в което е посочено, че жалбоподателят следва да се обърне към компетентния съд. Според изложените в жалбата съображения издалият писмото орган не е компетентен да се произнася по исканото възобновяване. Жалбоподателят счита, че писмото, с което се отказва искането да бъде разгледано по същество, представлява нищожен акт и моли съда да постанови определение, с което да обяви същото за нищожно, респ. то да бъде отменено. Иска да бъде отменен и оспореният мълчалив отказ на органа, издател на заповедта за задържане, да допусне исканото възобновяване на административното производство, на който орган се иска да бъде изпратена преписката за произнасяне. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответниците по жалбата – Д. П. Ф. - младши инспектор към РУ Пещера при ОД на МВР – Пазарджик и Х. Г. – ВПД началник на РУ Пещера при ОД на МВР – Пазарджик не се явяват в съдебно заседание, не се представляват и не изразяват становище по същата.

Съдът намира, че жалбата е просрочена и поради това се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство следва да бъде прекратено на основание чл.159, т.5 от АПК.

Според чл.103, ал.3 от АПК отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV. Съдът споделя изложените от жалбоподателя подробни съображения, според които при непроизнасяне в срок от страна на компетентния орган по искане за допускане на възобновяване на административното производство се формира мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разпоредбата на чл.103, ал.3 от АПК изрично сочи, че на оспорване подлежи „отказът“, а не „изричният отказ“ да се допусне възобновяване. Родовото понятие „отказ“ включва както изричния, така и мълчаливия отказ на сезирания орган. Препращането към глава десета, раздел IV, в който е систематичното място на чл.197 от АПК, е само по отношение реда на обжалването, който включва и срока за обжалване, а не и досежно предмета на обжалване. Ето защо независимо дали се обжалва изричен или мълчалив отказ да бъде допуснато възобновяване на административното производство, приложим и в двата случая е 14-дневният срок за оспорване по чл.197 от АПК. Доколкото обаче нито в глава седма „Възобновяване на производства по издаване на административни актове“, нито в глава десета, раздел IV „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“ от АПК се съдържа правило, което да урежда началния момент на броенето на срока за оспорване при мълчаливите откази, то този момент следва да бъде определен в съответствие с разпоредбата на чл.149, ал.2 от АПК, според която срокът за оспорване тече от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

В случая жалбоподателят правилно (вж. чл.99 и чл.88, ал.1, т.6 от АПК вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР) е адресирал искането си до издателя на акта, производството по който се иска да бъде възобновено – до Д. П. Ф. - младши инспектор към РУ Пещера при ОД на МВР – Пазарджик. Същото е подадено чрез ССЕВ на 18.07.2024 г., в 11:25 ч. като електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис от процесуалния представител на жалбоподателя - адв.В. В. от РАК. То е връчено на РУ – Пещера, където посоченият полицейски орган изпълнява служебните си задължения, на 18.07.2024 г., в 12:52 ч., като е регистрирано с вх.№ 315000-3251/18.07.2024 г., видно от съдържанието на оспореното писмо с рег. № 31500-3582/09.08.2024 г.

Според чл.103, ал.2 от АПК административният орган разглежда искането за възобновяване по реда на глава шеста, т.е. по реда за оспорване на административните актове по административен ред, независимо дали то ще бъде разгледано от органа – издател на акта (в случаите, в които актът не подлежи на оспорване по административен ред) или от непосредствено по-горестоящия административен орган (в случаите, в които актът подлежи на оспорване по административен ред). Според чл.97, ал.1 от АПК, в относимите части на разпоредбата, в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение. Самата преписка по издаване на административния акт, производството по който се иска да бъде възобновено, се намира в РУ Пещера, т.е. именно при компетентния да разгледа това искане орган. Поради това следва да се приеме, че двуседмичният срок започва да тече от датата на постъпване на искането при компетентния орган и изтича, доколкото се брои на седмици, а не на дни, в съответния ден на последната седмица по аналогия на закона - чл.60, ал.4 от ГПК (препращането към правилата на ГПК в чл.144 от АПК е само за неуредените в дял трети „Производства пред съд“ от АПК въпроси, а не и към тези по дял втори „Производства пред административни органи“ от АПК, за които нормите на ГПК се прилагат, но не по препращане, а по аналогия - чл.46, ал.2, изр.първо от ЗНА).

Искането е постъпило при органа на 18.07.2024 г. (четвъртък), поради което срокът за произнасяне по исканото допускане на възобновяването е изтекъл, както правилно сочи и жалбоподателят, на 01.08.2024 г. (четвъртък, присъствен ден). С изтичането му се формира мълчалив отказ, който подлежи на оспорване в 14-дневния срок по чл.197 вр. чл.103, ал.3 от АПК. Както беше посочено, при мълчалив отказ срокът за оспорването му тече „…от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе“ – арг. от чл.149, ал.2 от АПК, който срок е изтекъл на 01.08.2024 г. И тъй като 14-дневният срок по чл.197 вр. чл.103, ал.3 от АПК се брои на дни, то на основание чл.60, ал.5 от ГПК вр. чл.144 от АПК той се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът (т.е. от деня, следващ изтичане на срока за произнасяне по исканото възобновяване), и изтича в края на последния ден. Следователно срокът за оспорване на мълчаливия отказ да бъде допуснато възобновяване на административното производство тече от 02.08.2024 г. Този ден (02.08.2024 г.) е първият ден след изтичане на срока за произнасяне, т.е. първият ден от срока за оспорване на мълчаливия отказ по чл.197 вр. чл.103, ал.3 от АПК и следва да бъде включен в общата му продължителност. Броен от 02.08.2024 г. включително, този срок изтича на 15.08.2024 г. (четвъртък, присъствен ден), който ден е само религиозен празник – У. Б., но не и официален такъв, а не, както неоснователно се поддържа в жалбата, на 16.08.2024 г. Видно от данните за квалифицирания електронен подпис, с който жалбата е подписана от адв. В. В. от РАК, жалбата е подписана с КЕП на 16.08.2024 г. като очевидно на тази дата жалбата е била изпратена и до РУ Пещера чрез ССЕВ, тъй като тя била регистрирана там с вх.№ 315000-3712/16.08.2024 г. Към датата на подаване на жалбата обаче – към 16.08.2024 г. срокът за оспорване на мълчаливия отказ да се допусне възобновяване на производството по издаване на заповедта за задържане вече е бил изтекъл предходния ден – на 15.08.2024 г. Поради това следва да се приеме, че жалбата е просрочена и като такава тя следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.159, т.5 от АПК.

Този извод не се променя предвид обстоятелството, че след формиране на мълчаливия отказ е последвал и изричен такъв, обективиран в писмо с рег. № 31500-3582/09.08.2024 г., издадено от главен инспектор Х. Г. – ВПД началник на РУ Пещера при ОД на МВР – Пазарджик, който орган, доколкото заповедта за задържане не подлежи на оспорване по административен ред, не разполага с компетентност да се произнася по исканото възобновяване. Както се приема и в т.8 от Постановление № 4 от 22.IX.1976 г. по гр. д. № 3/76 г., Пленум на ВС и както следва от чл.58, ал.3 от АПК, ако е подадена жалба срещу мълчаливия отказ, то тя следва да се приеме и да ѝ се даде ход като жалба срещу направения по-късно изричен отказ. Това правило обаче има отношение единствено към предмета на оспорването, а не към неговия срок. Последвалият изричен отказ не новира изтеклият преклузивен срок за оспорване на предхождащия го мълчалив отказ. Поради това срочността на жалбата, а оттам и нейната допустимост, следва да бъде преценявана спрямо датата на формирането на оспорения мълчалив отказ.

Независимо от чл.199 от АПК, с оглед изясняване на делото в пълнота, съдът е разгледал същото в открито съдебно заседание. Недопустимостта на жалбата обаче препятства постановяването на акт по същество – на определение по чл.200, ал.1 от АПК, поради което с настоящия съдебен акт, на основание чл.253 от ГПК вр. чл.144 от АПК, следва да бъде отменено и протоколното определение по чл.149, ал.1 от ГПК вр. чл.144 от АПК от 17.09.2024 г., с което е даден ход на устните състезания (ход по същество) по делото.

С оглед неговия изход в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани деловодни разноски, а доказателства за направени такива от ответника по жалбата липсват като липсва и искане за тяхното присъждане от последния.

Така мотивиран и на основание чл.253 от ГПК вр. чл.144 от АПК и чл.159, т.5 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ свое определение от съдебно заседание от 17.09.2024 г., с което е даден ход на устните състезания по делото.

О. Б. Р. жалбата на Р. С. С., с [ЕГН], от гр.Русе, против мълчаливия отказ на Д. П. Ф. - младши инспектор към РУ Пещера при ОД на МВР – Пазарджик да допусне възобновяване на производството по издаване и отмяна на заповед за задържане на лице № 315з-24/14.03.2023 г., издадена от същия орган, по подаденото от жалбоподателя искане от 18.07.2024 г., и против писмо с рег. № 31500-3582/09.08.2024 г., издадено от главен инспектор Х. Г. – ВПД началник на РУ Пещера при ОД на МВР – Пазарджик.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 684/2024 г. по описа на Административен съд – Русе.

Определението, в прекратителната му част, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.