Решение по дело №241/2020 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20207190700241
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

№ 36

 

гр. Разград, 29.03.2021 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

с участието на секретаря Пламена Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 241 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.

Постъпила е жалба от „Еуро & Конт“ ЕООД – гр. Разград, ЕИК *********, против Ревизионен акт № Р-03001719005809-091-001 от 11.05.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 182 от 29.10.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данъчен период 2018 г., както следва: корпоративен данък – 50.01 лв. лихви; задължителни осигурителни вноски по КСО за фонд „ДОО“ – общо 11 213.32 лв., от които главница 9 577.25 лв. и лихви 1 636.07 лв.; осигурителни вноски по КСО за фонд „ДЗПО – Универсален пенсионен фонд“ – общо 3 788.29 лв., от които главница 3 235.55 лв. и лихви 552.74 лв. и здравноосигурителни вноски по ЗЗО – общо 7 801.78 лв., от които главница 6 632.90 лв. и лихви 1 168.89 лв.  В жалбата се твърди, че ревизионният акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, за което се излагат подробни  съображения. Иска се актът да бъде отменен с присъждане на разноските по делото.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001719005809-020-001 от  03.09.2019 г., изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03001719005809-020-002 от 13.12.2019 г., като е разпоредено извършването на ревизия на „Еуро & Конт“ ЕООД – гр. Разград с обхват задължения за корпоративен данък, ДОО за осигурители, вноски за здравно осигуряване за осигурители и Универсален пенсионен фонд за осигурители за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.

Със заповед № Р-03001719005809-023-001 от 26.03.2020 г. производството е било спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 ДОПК и е било възобновено със Заповед № Р-03001719005809-143-001 от 27.04.2020 г.

В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период „Еуро & Конт“ ЕООД е извършвало специализирана търговия на едро с други хранителни стоки с код по КИД 2008:4638. Дружеството притежава пунктове за изкупуване на диворастящи гъби в градовете Варна, Дулово, Ловеч, Велики Преслав, Попово, Шумен и Разград. Ревизираното лице е изкупувало трюфели от доставчици юридически лица и физически лица.

През 2018 г. от физически лица са били закупени 13 208,10 кг трюфели за 1 397 344,90 лв. За всяка доставка от физически лица са представени договори за доставка, протоколи за покупко-продажба, разходни касови ордери за изплатените суми, сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ, както и служебни бележки за доходи от друга стопанска дейност на други стойности.

„Еуро & Конт“ ЕООД не е начислило задължителни осигурителни вноски и здравни вноски върху изплатените доходи на физическите лица.

Органите, извършили ревизията, са приели, че дейността на физическите лица, които събират диворастящи гъби и билки с цел реализиране на доходи от тях, е стопанска дейност по смисъла на Закона за горите и за целите на Кодекса за социално осигуряване тази дейност се квалифицира като полагане на труд без трудови правоотношения. Осигуряването на лицата, които полагат труд без трудови правоотношения следвало да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 КСО, и по чл. 127, ал. 1 и чл. 157 КСО, а относно здравноосигурителните вноски били приложими разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗО.

Направени са справки кои лица са в трудово правоотношение, пенсионери и самоосигуряващи се лица. Извършена е проверка на изплатените доходи съобразно представените от ревизираното лице документи. Определен е осигурителният доход след приспадане на разходите за дейността от полученото възнаграждение и са изчислени дължимите осигуровки и лихвите за просрочие към тях към 11.03.2020 г., както следва:

- ЗОВ за фонд „ДОО“ за фонд „Пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и трудова злополука и професионална болест“ – в размер на 9 577.25 лв. и лихви в размер на 1 636.07 лв.;

- ЗОВ за фонд „ДЗПО – Универсален пенсионен фонд“ – в размер на 3 235.55 лв. и лихви в размер на 552.74 лв.;

- здравноосигурителни вноски по ЗЗО – в размер на 6 632.90 лв. и лихви в размер на 1 168.89 лв.

Ревизиращите органи са проверили и задълженията на дружеството по ЗКПО за 2018 г. Установили са, че е подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО, с която е деклариран счетоводен финансов резултат печалба в размер на 450 939,56 лв. и формиран данъчен финансов резултат – данъчна печалба 456 094,55 лв. Декларираният корпоративен данък 9609,46 лв. е платен на 26.03.2019 г.

 Горните фактически и правни изводи са отразени в Ревизионен доклад № Р-03001719005809-092-001 от 11.03.2020 г., в който е направено предложение за установяване на съответните задължения.

Предложението е било възприето от органа по приходите, който е издал оспорения пред съда ревизионен акт № Р-03001719005809-091-001 от 11.05.2020 г. С него е прието, че са налице основания за допълнително облагане на ревизираното лице с горепосочените ЗОВ и здравноосигурителни вноски, и лихвите към тях, както и с лихва в размер на 50,01 лв. за невнесени в срок авансови вноски за корпоративния данък за м. 11.2018 г. и м.12.2018 г., платени на 26.03.2019 г., вместо в срока по чл. 90, ал. 1, т. 2 ЗКПО.

Ревизионният акт е бил предмет на административен контрол и е бил потвърден с Решение № 182 от 29.10.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП. Решаващият орган е изложил мотиви, че предвид наличието на сключени граждански договори между ревизираното лице и физическите лица – доставчици на трюфелите, дейността по събиране и доставка на трюфелите следва да се третира като дейност по извънтрудови правоотношения по съгласно § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ, съответно реализираните от лицата доходи са такива от стопанска дейност, които за целите на КСО и ЗЗО се квалифицират като доходи от полагане на труд без трудови правоотношения. Решаващият орган е заключил, че законосъобразно и при спазване разпоредбите на КСО и ЗЗО са определени размерите на осигурителните вноски и лихвите за просрочие, както и допълнителното задължение за лихва по ЗКПО, поради което е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза със задача да даде заключение за размера на осигурителните вноски и на здравно осигурителните вноски за 2018 г. за всяко от физическите лица, изброени в ревизионния доклад, както и за размера на дължимите лихви, включително лихвата върху корпоративния данък за 2018 г. Експертът сочи, че в КСО и ЗЗО липсват изрично разписани текстове как следва да се осигуряват лицата по чл. 29, ал. 1, т. 2, б.„а” ЗДДФЛ, които упражняват дейност по занятие без регистрация като стопански субекти в регистър БУЛСТАТ, съответно като самоосигуряващи се лица. Вещото лице е категоризирало доставчиците според осигуряването им, взело е предвид изплатените суми, преценило ги е като осигурителен доход от извънтрудово правоотношение и при съобразяване на разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 и ал. 6 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 3а, т. 4 и ал. 5 ЗЗО е дало заключение за размера на дължимите осигурителни вноски и здравноосигурителни вноски за 2018 г. за всяко физическо лице – доставчик на трюфели. Данните са систематизирани в следната таблица:

Име, фамилия

Осигурителен кръг на лицето по КСО за съответ

ния месец

Дата на изплаща не на възнаграждението

изплатена сума

Осигури

телен доход извън

трудово правоотно шение

Осигур. доход на друго основание

Дължими осигурителни вноски

19,8%/14,8%

5%

8%

ДОО

ДЗПО

НЗОК

Г. С. Ч.

 пенсионер

  1.2018

 28 012.00

 2 400.00

 200.00

 -

 -

 192.00

А. Е. Ч.

неосигурено лице

  1.2018

 25 568.00

 2 600.00

 -

  384.80

  130.00

 208.00

Е. Б. Ч.

 СОЛ

  2.2018

 10 622.00

  -

 -

 -

 -

 -

Г. С. Ч.

 пенсионер

  2.2018

 4 888.00

 2 400.00

 200.00

 -

 -

 192.00

А. Е. Ч.

неосигурено лице

  2.2018

 21 150.00

 2 600.00

 -

  384.80

  130.00

 208.00

Е. Б. Ч.

 СОЛ

  3.2018

 8 460.00

  -

 -

 -

 -

 -

Р. К. Р.

 осигурен на друго основание

  4.2018

 10 402.98

 1 810.00

  790.00

  267.88

  90.50

 144.80

П. В. П.

 СОЛ

  4.2018

 23 244.98

  -

 -

 -

 -

 -

М. И. Г.

 осигурен на друго основание

  4.2018

 16 050.31

  941.60

  1 658.40

  139.36

  47.08

 75.33

К. Б. Ч.

 осигурен на друго основание

  4.2018

 14 100.00

 2 061.28

  538.72

  305.07

  103.06

 164.90

Е. Б. Ч.

 СОЛ

  4.2018

 27 636.00

  -

 -

 -

 -

 -

А. К. А.

 пенсионер

  4.2018

 15 174.42

 2 362.30

 237.70

 -

 

 188.98

А. С. Г.

 осигурен на друго основание

  4.2018

 14 144.56

 1 189.60

 1 410.40

  176.06

  59.48

 95.17

С. Т. С.

 СОЛ

  5.2018

 8 969.29

  -

 -

 -

 -

 -

Р. К. Р.

 осигурен на друго основание

  5.2018

 6 556.50

 1 810.00

  790.00

  267.88

  90.50

 144.80

П. А. А.

 СОЛ

  5.2018

 47 885.70

  -

 -

 -

 -

 -

П. М. М.

 осигурен на друго основание

  5.2018

 36 602.75

 1 634.85

  965.15

  241.96

  81.74

 130.79

П. В. П.

 СОЛ

  5.2018

 8 217.48

  -

 -

 -

 -

 -

М. И. Г.

 осигурен на друго основание

  5.2018

 7 430.70

  941.60

 1 658.40

  139.36

  47.08

 75.33

М. Д. Д.

 СОЛ

  5.2018

 24 374.48

  -

 -

 -

 -

 -

М. Й. С.

неосигурено лице

  5.2018

 6 956.00

 2 600.00

 -

  384.80

  130.00

 208.00

А. К. А.

 пенсионер

  5.2018

 30 720.23

 2 362.30

 237.70

 -

 

 188.98

С. Т. С.

 СОЛ

  6.2018

 1 110.23

  -

 -

 -

 -

 -

С. С. П.

 осигурен на друго основание

  6.2018

 46 664.80

 2 343.47

  256.53

  346.83

  117.17

 187.48

Р. Г. Я.

 СОЛ

  6.2018

 37 844.12

  -

 -

 -

 -

 -

Р. И. В.

 пенсионер

  6.2018

 5 105.33

 2 288.87

 311.13

 -

 -

 183.11

П. Ц. А.

 осигурен на друго основание

  6.2018

 46 857.11

 1 300.00

 1 300.00

  192.40

  65.00

 104.00

П. А. А.

 СОЛ

  6.2018

 1 674.00

  -

 -

 -

 -

 -

Н. К. П.

 осигурен на друго основание

  6.2018

 39 513.84

 1 981.31

  618.69

  293.23

  99.07

 158.50

М. Д. Д.

 СОЛ

  6.2018

 22 598.07

  -

 -

 -

 -

 -

В. Д. В.

 пенсионер

  6.2018

 46 857.13

 2 358.92

 241.08

 -

 -

 188.71

Б. Н. Б.

 осигурен на друго основание

  6.2018

 46 970.76

 2 023.00

  577.00

  299.40

  101.15

 161.84

С. Т. С.

неосигурено лице

  8.2018

  970.36

 2 600.00

 -

  384.80

  130.00

 208.00

Р. И. В.

 пенсионер

  7.2018

 41 778.02

 2 358.92

 241.08

 -

 -

 188.71

М. Й. С.

неосигурено лице

  7.2018

 6 775.05

 2 600.00

 -

  384.80

  130.00

 208.00

Ц. П. Ц.

 осигурен на друго основание

  8.2018

 46 859.00

 1 977.62

  622.38

  292.69

  98.88

 158.22

Б. А. А.

неосигурено лице

  8.2018

 46 953.00

 2 600.00

 -

  384.80

  130.00

 208.00

А. С. А.

 СОЛ

  8.2018

 26 707.75

  -

 -

 -

 -

 -

П. С. П.

неосигурено лице

  9.2018

 46 461.38

 2 600.00

 -

  384.80

  130.00

 208.00

М. Й. С.

неосигурено лице

  9.2018

 7 167.03

 2 600.00

 -

  384.80

  130.00

 208.00

К. И. К.

неосигурено лице

  9.2018

 46 277.61

 2 600.00

 -

  384.80

  130.00

 208.00

З. В. Ц.

неосигурено лице

  9.2018

 46 753.25

 2 600.00

 -

  384.80

  130.00

 208.00

Г. И. Г.

 СОЛ

  9.2018

 46 320.85

  -

 -

 -

 -

 -

Г. Д. Д.

 осигурен на друго основание

  9.2018

 46 461.38

 2 086.94

  513.06

  308.87

  104.35

 166.95

В. Н. Б.

 осигурен на друго основание

  9.2018

 46 839.73

 2 083.88

  516.12

  308.41

  104.19

 166.71

Б. Б. Б.

 осигурен на друго основание

  9.2018

 46 785.68

 2 090.00

  510.00

  309.32

  104.50

 167.20

Е. Д. З.

 осигурен на друго основание

  10.2018

 28 200.00

 2 034.00

  566.00

  301.03

  101.70

 162.72

Н. З. З.

 осигурен на друго основание

  11.2018

 18 984.24

 1 301.00

 1 299.00

  192.55

  65.05

 104.08

М. Д. Т.

неосигурено лице

  11.2018

 24 443.76

 2 600.00

 -

  384.80

  130.00

 208.00

З. Н. З.

неосигурено лице

  11.2018

 22 560.00

 2 600.00

 -

  384.80

  130.00

 208.00

А. Б. А.

неосигурено лице

  11.2018

 18 612.00

 2 600.00

 -

  384.80

  130.00

 208.00

Н. З. З.

 осигурен на друго основание

  12.2018

 6 204.00

 1 301.00

 1 299.00

  192.55

  65.05

 104.08

 

 

ОБЩО

 

 

9577.26

 

3235.55

 

6499.39

 

 

В сравнение с размера на задълженията по ревизионния акт  експертизата е установила разлика само по отношение на здравноосигурителните вноски, които по акта са 6 632.89 лв., а според вещото лице - 6 499.39 лв. Причината е, че от размера на осигурителния доход не е била приспадната получаваната пенсия за съответния месец от лицата Г. С. Ч., А. К. А., Р. И. В. и В. Д. В. Съответно, лихвите върху това задължение са изчислени на 1146,43 лв. Видно от последния лихвен лист към заключението /л. 120/, вещото лице е изчислило и лихвите за забавените вноски по ЗКПО, които са в размер на 50,01 лв.

При определяне на лихвите вещото лице е съобразило Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения. Съгласно член единствен, ал. 2 от ПМС № 426/2014 г. дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1, който в случая е 10 %. ПМС № 426/2014 г. е издадено на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД и регламентира определянето на годишния и дневния размер на лихвата за забава по всички видове парични задължения. Поради това неоснователно е възражението на жалбоподателя, че изчисляването на лихвата по тези правила е само за банкови цели, а действителната лихва следва да се определи като годишната база се раздели на 365 дни. Предложеният метод не е нормативно аргументиран.

Съдът преценява заключението на вещото лице като компетентно и обективно. Доколкото то е относимо към фактическите установявания по ревизионния акт и не е оспорено от страните, съдът го приема, но въпросът дали са налице основанията за допълнително облагане на ревизираното лице е правен и отговорът му се съдържа в следващите доводи.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал. 1, пр. 1 ДОПК и след проведено оспорване на ревизионния акт по административен ред.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

При преценката, дължима по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в необходимата писмена форма и има реквизитите по чл. 120 ДОПК.

Видно от съдържанието на приложения по делото оптичен носител, заповедта за възлагане на ревизия, заповедта за изменение на заповедта за възлагане на ревизията, заповедите за спиране и възобновяване на производството, ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, приравнен на саморъчен - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, в срока на валидност на КУКЕП по чл. 25 ЗЕДЕУУ.

При извършване на ревизията и при издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. Вярно е изложеното в жалбата, че не са спазени сроковете по чл. 117 – чл. 120 ДОПК. Съобразно заповедта за възлагане на ревизията и заповедта за измененинето й срокът за извършване на ревизията е бил до 17.02.2020 г. Ревизионният доклад е съставен на 11.03.2020 г., въпреки че чл. 117, ал. 1 ДОПК определя срок за съставянето му не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. В случая ревизионният доклад е бил връчен на 12.03.2020 г. и срокът за подаване на възражение е бил до 26.03.2020 г., като на същата дата ревизионното производство е било спряно. Възобновено е на 27.04.2020 г., а ревизионният акт е издаден на 11.05.2020 г. Но сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК са инструктивни и не влияят върху компетентността на съответния орган, а неспазването им не обосновава съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяна на ревизионния акт /вж. Решение № 4004 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11315/2019 г., I о., Решение № 2233 от 26.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 74/2015 г., I о. и др. /. 

Съдът намира, че в частта относно установените допълнителни задължения за осигурителни вноски ревизионният акт е издаден в нарушение на материалния закон.

Безспорно е по делото, че през 2018 г. „Еуро & Конт“ ЕООД е закупило трюфели от физически лица. Спорът е дали дружеството има качеството на осигурител. Съгласно чл. 5, ал. 1 КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.

Съгласно чл. 6, ал. 2 КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Съгласно чл. 10 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1.

В чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 КСО са посочени като задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец; както и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

Съгласно чл. 127, ал. 1 КСО горните категории лица подлежат и на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, като съгласно чл. 157, ал. 6 КСО осигурителните вноски за ДЗПО се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО.

Разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 3, б. „а“ – „в“ и т. 4 ЗЗО предвиждат задължително здравно осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, и пенсионерите.

В разглеждания случай правоотношенията между „Еуро & Конт“ ЕООД и физическите лица – доставчици на трюфели са основани на договори за доставка, в изпълнение на които дружеството е платило стойността на доставените трюфели. Касае се до покупко-продажба на стоки, по която е платена цена и тя не представлява осигурителен доход, съответно купувачът по сделките не носи осигурителна тежест.

Несъмнено, осъществяваната дейност от физическите лица по събиране и предаване на трюфелите е стопанска дейност. Съгласно чл. 100, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за горите не представляват стопанска дейност и не се издават позволителни за ползвания на горски плодове, семена, гъби, билки и други растения и на животни, които не са дивеч, когато се събират за лични нужди. По аргумент на противното, дейността по събиране на трюфелите с цел продажба е стопанска дейност.  Но тази дейност не е била възлагана от ревизираното дружество на физическите лица – доставчици и то не е заплащало възнаграждение за положения труд при добива на трюфелите, за да възникне задължението му да внася осигуровки.

При всички видове задължително осигуряване основата за определяне на осигурителните вноски е полученият доход от трудова дейност. Доставчиците на трюфели не са престирали работна сила или определен изработен резултат, за което да са получили възнаграждение от жалбоподателя. Както е указано в Решение № 2093 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9921/2020 г., I о., ако е полаган труд от лицата, предавали странични продукти на ревизираното лице в ревизирания период срещу възнаграждение, то този труд не е част от съдържанието на извънтрудово правоотношение, та с осъществяването на тази трудова дейност да се обвърже възникването на задължението за осигуряване.

Не случайно в заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза е отбелязано, че в КСО и ЗЗО липсват регламентация за начина на осигуряване на лицата по чл. 29, ал. 1, т. 2, б.„а” ЗДДФЛ, които упражняват дейност по занятие без регистрация като стопански субекти, съответно като самоосигуряващи се лица. С разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО (изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) в кръга на осигурените лица са включени лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ – физически лица, които получават доходи от стопанска дейност, и са търговци по смисъла на Търговския закон, но не са регистрирани като еднолични търговци. Но доставчиците на трюфели не попадат в тази категория, а и ревизираният период предхожда изменението на КСО.

Предвид горното съдът приема, че жалбоподателят няма задължение да начислява и внася задължителни осигурителни вноски и здравноосигурителни вноски върху изплатените възнаграждения на физическите лица – доставчици на трюфели. При липсата на такова задължение не е налице отговорност за забавено изпълнение и не се дължат лихви за просрочие. Поради това ревизионният акт в частта, в която са установени такива задължения, е материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

В частта по ЗКПО ревизионният акт е обоснован и жалбата срещу него в тази част следва да бъде отхвърлена. Не се спори между страните, че вноските за м.11.2018 г. и м.12.2018 г. не са платени в срока по чл. 90, ал. 1, т. 2 ЗКПО (в относимата редакция ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) - до 15-о число на месеца, за който се отнасят. Експертизата е потвърдила, че дължимата лихва за забава е 50,01 лв., какъвто е установеният размер по ревизионния акт.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК страните имат право на разноски. Жалбоподателят е направил разноски в общ размер на 1900 лв. и съразмерно уважената част на жалбата следва да му бъдат присъдени 1896 лв. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно. Платеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат е в размер на 1250 лв. и незначително надвишава минималния размер от 1215,60 лв. по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но делото представлява фактическа и правна сложност. Юрисконсултското възнаграждение за ответника, определено в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., е 1215,60 лв., при което дължимото съобразно отхвърлената част от жалбата е 2,66 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Ревизионнен акт № Р-03001719005809-091-001 от 11.05.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 182 от 29.10.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, в която в тежест на „Еуро & Конт“ ЕООД – гр. Разград, ЕИК *********, са установени допълнителни задължения за данъчен период 2018 г., както следва: задължителни осигурителни вноски по КСО за фонд „ДОО“ – общо 11 213.32 лв., от които главница 9 577.25 лв. и лихви 1 636.07 лв.; осигурителни вноски по КСО за фонд „ДЗПО – Универсален пенсионен фонд“ – общо 3 788.29 лв., от които главница 3 235.55 лв. и лихви 552.74 лв. и здравноосигурителни вноски по ЗЗО – общо 7 801.79 лв., от които главница 6 632.90 лв. и лихви 1 168.89 лв., или общо 22 803,39 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еуро & Конт“ ЕООД – гр. Разград против ревизионния акт в частта му, в която е установено задължение за корпоративен данък – 50.01 лв. лихви, като неоснователна.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Еуро & Конт“ ЕООД – гр. Разград за разноски по делото сумата 1896 лв.

ОСЪЖДА „Еуро & Конт“ ЕООД – гр. Разград да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 2,66 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                 ПРЕЕДСЕДАТЕЛ:/п/