Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
младши
съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 16590 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 177893 от 27.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 56091/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ
Гражданско отделение (ІІ ГО), 170-ти състав, районният съд е отменил заповед №
РД – 08 – 1107/22.06.2018 г., издадена от Главния прокурор на Прокуратурата в
Република България, с която на З.И.М., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение", на основание чл. 138, т. 4 ЗСВ
вр. чл. 192, чл. 195, ал. 1, чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 вр. чл. 126, т. 10 и
т. 13 КТ вр. чл. 26, т. 5 от Правилника за вътрешния трудов ред в
администрацията на Главния прокурор, ВКП и ВАП вр. чл. 188, т. 2 КТ, като незаконосъобразна.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК съдът е разпределил отговорността за
разноските.
Срещу така постановеното решение в указания законоустановен срок по реда на чл. 259,
ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от Прокуратурата на
Република България, в която се излагат доводи за недопустимост и неправилност
на обжалваното решение. Акцентира се, че ищцата няма правен интерес от
предявяване на процесната искова претенция, тъй като трудовото й правоотношение
с ответника е прекратено. Изложени са подробни доводи за необоснованост на
изводите на районния съд, че описаното в оспорената заповед не съставлява
нарушение на трудовата дисциплина. Сочи се, че в заповедта са описани
конкретните задължения, неизпълнени от ищцата, по направленията „Бюджет и
финансиране” и „Транспорт”. В тази насока се акцентира и че през месец декември,
2017 г. не са били изплатени планирани обезщетения за пенсиониране на
магистрати и служители, за което са били осигурени необходимите средства.
Реално обезщетенията са изплатени през 2018 г., за което не е била подадена
своевременно информация. Съобразно изложеното се иска обжалваното решение да
бъде обезсилено, като процесуално недопустимо, или да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции
В указания
законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна – З.И.М., в който се излагат доводи за неоснователност на депозираната
въззивна жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Съобразно изложеното се иска същото да бъде потвърдено от въззивния съд. Претендират
се разноски.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок реда на по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 КТ. Съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение единствено в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените си задължения, настоящият
съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Във връзка с
доводите на въззивника за недопустимост на същото поради липса на правен
интерес е необходимо да се посочи следното:
Съгласно константната съдебна практика на ВКС,
обстоятелството, че в хода на делото или преди образуване на същото трудовото
правоотношение е прекратено, не води до отпадане на правния интерес от установяване на
незаконосъобразността на дисциплинарното наказание и отмяната му. Характерно за
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение" е, че има морално
съдържание. Поради това, практическото значение на отмяната му като незаконосъобразно
от съда след прекратяване на трудовото правоотношение е преди всичко морално,
т. е. законодателят отдава значение и на моралното съдържание на
дисциплинарното наказание, поради което не се отрича правният интерес на наказания работник и служител да
иска отмяната му като незаконосъобразно дори в случаите на прекратяване на
трудовото правоотношение, когато отмяната има само морално значение
(определение № 100 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3722/2013 г., III г. о.,
ГК). Отмяната на дисциплинарното наказание има обратно действие – премахват се
последиците на наказанието и се възстановява положението от преди налагането
му. Именно заради обратното действие на отмяната, работникът има интерес да води иска по чл. 357 КТ и след прекратяване на трудовото
правоотношение с наложилия наказанието работодател, за да изчисти
дисциплинарното си минало от присъствието и укора на т. нар. „морално
наказание", и за да се разреши повдигнатия спор за законността на
налагането му (определение № 1037 от 23.10.2013 г. на ВКС, III г. о. по гражд.
д. № 3729/2013). За пълнота е необходимо да се посочи и че към момента заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не е влязла в сила –
същата е предмет на съдебен контрол по висящо съдебно производство. В
обобщение, доводите на въззивника за недопустимост на обжалвания съдебен акт са
неоснователни, като цитираната в подкрепа на същите съдебна практика е
неотносима към процесния казус.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
В конкретния случай не се спори от страните, а и от
представените по делото доказателства – трудов договор и допълнително
споразумение към него, се установява, че ищцата – З.И.М., е полагала труд по
безсрочно трудово правоотношение с ответника – Прокуратурата на Република
България, на длъжност „Директор с код по НКПД – 2011:12137008 в
„Администрацията на Главния прокурор на Република България, Дирекция „Финансово
стопанска дейност“.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „Директор
Дирекция „Финансово-стопански дейности“ (л. 30 и сл. от делото пред СРС).
С оспорената в съдебното производство заповед № РД – 08 – 1107/22.06.2018 г. (л. 26 и сл.
от делото пред СРС), издадена от Главния прокурор на Прокуратурата в Република
България, на З.И.М. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение", на основание чл. 138, т. 4 ЗСВ вр. чл. 192, чл. 195, ал. 1, чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 вр. чл. 126, т.
10 и т. 13 КТ вр. чл. 26, т. 5 от Правилника за вътрешния трудов ред в
администрацията на Главния прокурор, ВКП и ВАП вр. чл. 188, т. 2 КТ.
Дисциплинарното наказание е наложено на ищцата за нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа – недостатъчно
ефективно осъществен предварителен контрол при планирането на разходи по
бюджетни сметки на третостепенните разпоредители с бюджети и при поемането на
разходи, неефективно ръководство на работата на дирекцията по направленията „Бюджет
и финансиране" и „Транспорт", неефективност в дейността по предлагане
и приемане на мерки за подобряване на организацията и качеството на работата и
в създаването на условия за ефективна работа на служителите в дирекцията, както
и на задължения, произтичащи от характера на работата.
Спорните по същество във въззивното производство въпроси са
свързани с това дали заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение
за уволнение" е мотивирана и наличието на твърдените от работодателя
нарушения на трудовата дисциплина.
На първо място, Софийски градски съд приема, че необходимо
съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по
смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите
признаци на нарушението – кога и от кого е извършено то и в какво се изразява.
Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за уволнение
е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието,
спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания
работник или служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при
обжалване на наложеното наказание. Следователно, достатъчно е нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя
начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и
документи – същественото е работникът
или служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на
наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред. Не
е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат
описвани конкретно всички действия на работника или служителя по извършване на
нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направените от него
твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани
извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито са според
оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на извършването им.
Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ (в този смисъл: Решение № 676 от 12.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о., ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК).
Въззивният съд намира, че заповедта, с която на ищеца е
наложено дисциплинарното наказание – предупреждение за уволнение, отговаря на
изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея са посочени периода, в който
работодателят твърди, че са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата,
при които са извършени и в какво се изразяват. Работодателят е посочил и
законовите текстове, под които счита, че се подвеждат същите – чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 вр. чл. 126, т. 10 и
т. 13 КТ, но
евентуалното несъответствие между описаното нарушение и правната му
квалификация само по себе си не води до незаконност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, а е от значение за това дали визираното деяние
принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо
налагането на дисциплинарно наказание. Съдът констатира, че третото твърдяно
нарушение, изразяващо се в неефективност в дейността по предлагане и прилагане
на мерки за подобряване на организацията и качеството на работа и създаване на
условия за ефективна работа на служителите в дирекцията не е индивидуализирано в достатъчна
степен в заповедта. Независимо от това, сам по себе си този факт не обуславя
незаконосъобразност на оспораната заповед. От една страна, така посоченото
нарушение съставлява обобщение на предходните две и се намира в неразривна
връзка с тях. От друга страна, съгласно константната практика на ВКС, ако по
отношение на част от нарушенията, дали основание за налагане на дисциплинарното
наказание, не е изпълнено изискването за конкретно посочване на самото
нарушение по фактически признаци и кога е извършено, т.е. нарушен е чл. 195,
ал. 1 КТ, трудовият спор за законосъобразността на наложеното наказание следва
да се разгледа във връзка с останалите нарушения, на които заповедта е
основава.
Изпълнени са и изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото е несъмнено установено по
делото, че преди издаване на процесната заповед от ищеца са били поискани
обяснения в разумен срок и достатъчен срок, с оглед конкретните обстоятелства
именно във връзка с процесните дисциплинарни нарушения. З.М. е дала писмени обяснения
(л. 16 и сл. от първоинстанционното дело), което сочи, че е разбрала какви
точно нарушениея й се вменяват. Следователно, следва да се приеме, че на ищеца
е била предоставена реална възможност да упражни правото си на защита. Спазени
са и сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното
наказание.
Предвид изложеното, предметът на съдебен контрол е очертан,
обезпечено е правото на защита на наказания служител и проверката по същество
на спора – за осъществяване на
нарушението и съответствието му с наложеното наказание, което работодателят
следва да установи чрез пълно доказване по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК – може да бъде осъществена.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 10 и т. 13 КТ,
работникът или служителят е длъжен да спазва вътрешните правила, приети в
предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват
трудовите си задължения, както и да изпълнява и всички други задължения, които
произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор
и от характера на работата. Чл. 187 КТ санкционира неизпълнението на посочените
задължения като нарушение на трудовата дисциплина.
Съгласно раздел II. „Основни задължения и
отговорности”, т. 1.1. „Функционални задължения” от длъжностната характеристика
на ищцата (л. 30 и сл. от делото пред СРС), задължение на последната е да
осъществява предварителен контрол за законосъобразност относно финансовата
обезпеченост включително, но неизчерпателно за следните дейности: разпределяне
на утвърдения бюджет със Закона за държавния бюджет по структурни звена,
планиране на разходите по бюджетните сметки на Прокуратурата и третостепенните
разпоредители с бюджети, извършване на вътрешнокомпенсирани промени по
бюджетните сметки на третостепенните разпоредители, разпределяне на месечни
лимити на плащанията, извършване на разходи – поемане на задължения. В т. 1.2.
от длъжностната характеристика е предвидено, че нейно задължение е и
осъществяването на предварителен контрол за законосъобразност на дейностите,
свързани с управление и стопанисване на сградния фонд и движимото имущество на
работодателя. Съгласно чл. 1.3., същата ръководи, организира и координира
цялостната работа на Дирекция „Финансово стопанска дейност”.
С оглед съдържанието на изгответния доклад с вх. №
1941/21.05.2018 г. (л. 125 и сл. от делото пред СРС) за цялостна проверка на
дейността на Администрацията на главния прокурор по отделни направления и при
така установените трудови задължения на ищцата, въззивният съд намира, че е
налице неизпълнение от последната на горепосочените й задължения, описани в
длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност, т.е. установяват се
описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения. Същите са установени
при извършените проверки на дейността на управляваната от нея дирекция по
направления „Бюджет и финансиране” и „Транспорт”.
В доклада е посочено, че общо неусвоените средства по
параграфи 01-00, 02-00 и 10-00 за
бюджетната 2017 г. са в размер на 2 024 911 лв., като абсолютната стойност
на неусвоените средства е съизмерима с годишния бюджет на окръжна прокуратура.
Проверяващите са констатирали, че вследствие на неефективно упражняван текущ
контрол по изпълнението на бюджетите на третостепенните разпоредители с бюджет
от структурата на Прокуратурата на Република България (ПРБ) от страна на
административните ръководители и ненавременни
действия от страна на Дирекция „Финансово стопанска дейност”, директор на
която е ищцата, е допуснато наличие на значими неусвоени средства по бюджета
към 31.12.2017 г.
Като извод е посочено, че контролните дейности при
изготвянето и изпълнението на бюджета на Прокуратурата и на третостепенните
разпоредители с бюджет не са осигурили
спазване на бюджетната дисциплина. Отчетено е, че дейностите по анализа на
очакваното изпълнение на бюджетите до края на бюджетната година са стартирали
едва след изтичане на третото тримесечие, което технологично ограничава във
времето възможностите за ефективни действия по управлението на бюджета. Дадени са
препоръки за засилване на контрола, в това число Дирекция „Финансово стопанска
дейност” да изисква от третостепенните разпоредители с бюджет от струкутрата на
ПРБ да представят писмен анализ на изпълнението на бюджетите им към полугодието
на всяка съответна бюджетна година и предварителна информация за очакваното
изпълнение до края на същата.
Предвид резултатите от извършената проверка, въззивният
съд намира, че през бюджетната 2017 г. е налице неефективно изпълнение от
ищцата на вменените й с длъжностната характеристика задължения за разпределяне
на утвърдения бюджет със Закона за държавния бюджет по структурни звена,
планиране на разходите по бюджетните сметки на Прокуратурата и третостепенните
разпоредители с бюджети и планирането на разходи, в резултат на което е допуснато
наличие на значими неусвоени средства по бюджета към 31.12.2017 г. в
горепосочения размер и не е осигурена бюджетната дисциплина в Прокуратурата на
Република България.
От изготвения доклад с вх. № 1941/21.05.2018 г. (л.
125 и сл. от делото пред СРС) въззивният съд намира за установени и описаните в
заповедта нарушения, изразяващи се в неефективно ръководство на дирекцията по
направление „Транспорт”. При проверката е установено, че през 2017 г.
неправилно се прилагат увеличения в размер на 5 % за движение на автомобили с
чести спирания, както и че са налице нарушения на чл. 11, ал. 3 и чл. 13 от
Вътрешните правила за разпределение на служебните моторни превозни средства на
Прокуратурата. По-конкретно, осъществявани и осчетоводявани са ремонти въз
основа на устен доклад от шофъора куриер до началника на отдел „Транспорт”, без
да са изготвени докладни записки относно необходимостта от извършване на ремонт
на автомобилите в счетоводството при отчитането на разходите по издадените
фактури. Не са изготвяни и отчети по чл. чл. 11, ал. 3 от обсъжданите правила.
От дадените от ищцата обяснения по реда на чл. 193 КТ (л.
16 и сл. от делото пред СРС) не се установяват изключващи отговорността й
обстоятелства. Ищцата не оспорва, че при прилагането на лятна норма за 8 броя
завтомобили в процесния период е допуснато несъответствие – не са свалени 5 %
от разработката на автомобилите. Не оспорва и че в досиетата на служебните
автомобили не във всички случаи се съхраняват докладни записки относно
необходимостта от извършване на ремонтни дейности. Обясненията й че в повечето
случаи необходимостта от извършване на текущи ремонти се установява от сервиз,
с който Прокуратурата има сключен договор за осигуряване на услуги по
извънгаранционна поддръжка на служебни автомобили, не изключват отговорността
й, тъй като т. 13 от Вътрешните правила за разпределение на служебните моторни
превозни средства и за организиране на траспортното обсужване (л. 158 и сл. от
делото пред СРС) са ясни и категорични. За осъществяване на ремонт е необходимо
изготвянето на докладна записка. Неизготвянето на такава съставлява нарушение
на приетите от работодателя вътрешни правила независимо от основанията за това.
Не оспорва и че, към шестмесечието е изготвяна електронна справка за изравняване
на горивото, но не е изготвян доклад от началника на отдел „Транспорт”,
съгласно изискването на чл. 11, ал. 3 от обсъжданите вътрешни правила. Не
изключва отговорността на ищцата и посоченото от нея в писмените й обяснения
обстоятелство, че неизплатените през месец декември, 2017 г. обезщетения на
магистрати и съдебни служители, за които са осигурени средства, са изплатени
през 2018 г. Усвояването на част от неусвоените средства през следващата
бюджетна година не санира наличието на допуснати пропуски при усвояването им за
предходната такава. Извод в тази насока не следва и от заявеното от ищцата, че
след съвместно обсъждане между нея, началника на отдел „Бюджет и финанси”, и
главния секретар е взето решение, че не е необходимо да се изисква анализ на
изпълнението на бюджета към 30.06.2017 г. и очакваното изпълнение към
31.12.2017 г., поради което такъв е изискан след изтичане на третото
тримесечие. В качеството на директор на Дирекция „Финансово стопански дейности”
именно ищцата отговоря за разпределянето на утвърдения бюджет, планирането на
разходи по бюджетните сметки на Прокуратурата и третостепенните разпоредители с
бюджети и извършването на разходи, като ръководи, организира и кординира
цялостната работа на поверената й дирекция. Включително отговаря за резултатите
от изпълняваните от нея функционални задължения – чл. 2 от длъжностната и
характеристика.
В обобщение, по изложените съображения, въззивният съд
намира за безспорно доказани по делото описаните в оспорената заповед № РД – 08 – 1107/22.06.2018 г., издадена от Главния прокурор на
Прокуратурата в Република България,
дисциплинарни нарушения.
При спор относно законността на наложеното
дисциплинарно наказание, какъвто е налице по делото, съдът е длъжен да извърши
съдебен контрол по въпроса за
съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното
дисциплинарно наказание, респективно относно това дали работодателят преди
да наложи дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189, ал. 1 КТ,
като е взел предвид тежестта на нарушението, която се определя от значимостта
на неизпълненото задължение и формата на вината, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя (в този смисъл: решение
№ 461 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 305
от 1.06.2010 г. по гр. д. № 620/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 372 от
1.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 236 от
19.09.2012 г. по гр. д. № 34/2012 г. на ВКС, III г. о.).
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение.
След съобразяване на посочените обстоятелства настоящият
съдебен състав намира, че наложеното на ищцата второ по тежест дисциплинарно
наказание по чл. 188, т. 2 КТ съответства на тежестта на установените по делото
нарушения на трудовата дисциплина. В процесния случай неефективното изпълнение
на основни трудови задължения, свързано със значими за работодателя
неблагоприятни последици, и установената при липса на самокритичност у
служителя в изразеното становище в писмените му обяснения по чл. 193 КТ,
обосноват по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ определеното от работодателя
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение", поради което и
релевираната претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
С оглед несъвпадането на изводите на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно, а предявената исковата претенция с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 КТ – отхвърлена, като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на въззивника-ответник
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство, както сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. В тежест на
въззиваемия, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК, следва да бъдат
възложени и разноските за държавна такса за разглеждане на въззивната жалба в
размер на 40 лв.
По аргумент от чл. 280, ал.
3, т. 3 ГПК настоящото решение
не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 177893 от 27.07.2019 г., постановено по гр. д. № 56091/2018 г. по
описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 170-ти
състав, включително в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от З.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: град
София, бул. „********, иск с правно
основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на наложеното й със заповед № РД – 08 –
1107/22.06.2018 г., издадена от Главния прокурор на Прокуратурата в Република
България, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" .
ОСЪЖДА З.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Прокуратурата на
Република България, с адрес: град София, бул. „********, на основание чл. 78
вр. чл. 273 ГПК, сумата от 140 лв., представляваща разноски и юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, както и сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.