Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...........
гр.Плевен, 02,11,2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІХ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Анета
Христова, като разгледа докладваното от съдията
НАЙДЕНОВА гражданско дело №4460
по описа на съда за 2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Пред РС Плевен е
постъпила искова молба от Р.А.В., ЕГН **********,***, съдебен адрес – адв.С.М.
от ПАК, против „Е.“ ЕАД – в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***. В ИМ се твърди, че по силата на Договор за възлагане на ликвидация
на ЕАД с държавно имущество №ДВ-08/17,07,2008 г. на ищеца било възложено
извършването на процедура по ликвидация на ответното дружество и бил определен
за ликвидатор. Сочи се, че на 22,06,2015 г. бил заличен като ликвидатор на
дружеството, като останало неизплатено възнаграждение към момента в размер на
12 500,00 лева за периода юли 2014 г. – 22,06,2015 г. Ищецът счита, че му
се дължи и лихва за забава за периода от изискуемостта на всяко едно от
дължимите възнаграждения – първо число на следващия месец, до датата на
предявяване на иска. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да му заплати сумата от 12 500,00 лева главница,
представляваща възнаграждение по чл.266 от ТЗ за периода юли 2014 г. – 22,06,2015
г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 2500,00 лева, представляваща лихва за забавено
изплащане на възнаграждението за периода от изискуемостта на всяко едно от
дължимите възнаграждения – първо число на следващия месец, до датата на
предявяване на иска. Претендират се и разноски. В с.з. процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи претенцията. В писмена защита,
депозирана в последното с.з., процесуалният представител на ищеца развива
подробни съображения в подкрепа на иска си.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ликвидатора на ответното дружество – В.В., в
който се сочи, че не се възразява срещу претендираните трудови възнаграждения и
техния размер, въпреки че са погасени по давност. Сочи се, че претендираната
сума от осчетоводена в дружеството, като при възможност ще бъде изплатена.
Възразява се по отношение на претендираната лихва, като се твърди, че за
процесния период ищецът е бил ликвидатор на дружеството и е било именно негово
задължение да изплаща дължимите възнаграждения. Сочи се, че финансовото
състояние на дружеството е било много лошо към момента на прекратяване
пълномощията на ликвидатор на ищеца, и едва към 08,09,2016 г. били изплатени всички
задължения към държавата и други ЮЛ. Сочи се, че и за лихвата е изтекла
погасителната давност. В с.з., за което е редовно призован, ответникът не се
представлява.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения в
заверено копие Договор за възлагане на ликвидация на ЕАД с държавно имущество
№ДВ-08/17,07,2008 г. е, че на ищеца е било възложено извършването на процедура
по ликвидация на ответното дружество, срещу възнаграждение в размер на четири
минимални работни заплати месечно.
Не се спори по делото, че
считано от 22,06,2015 г. дружеството-ответник има вписан нов ликвидатор – В.В..
От заключението на ВЛ
по изготвената СИЕ се установява, че дължимото възнаграждение на ищеца за
периода м.юли 2014 г. – 22,06,2015 г. възлиза на 12 810,35 лева, а лихвата
за забава върху тази сума за периода от първо число на следващия месец до
датата на предявяване на иска – 19,06,2018 г., е в размер на 460,26 лева.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, или
да иска обезщетение за неизпълнение. Неизпълнението
се проявява в две основни форми - пълно неизпълнение и неточно изпълнение.
Пълното неизпълнение е налице, когато длъжникът не е осъществил предметното
съдържание на дължимата престация, когато не е извършил нищо от това, което
трябва да извърши или даде. Пълно неизпълнение е налице и тогава, когато
длъжникът е осъществил всичко което дължи, но с такова закъснение или толкова
лошо, че изпълнението е безполезно за кредитора. Частичното изпълнение е неточно изпълнение.
То не съответства на дължимото в количествено отношение. При него длъжникът е
осъществил само част от дължимия резултат. Предпоставките
за уважаване на иск за реално изпълнение са - 1.Наличие на облигационно
отношение/правомерен юридически факт, от който възниква задължение за
изпълнение/; 2.Неизпълнение, пълно или частично на това задължение; 3.Реалното
изпълнение да е възможно. Посочените три предпоставки трябва да съществуват
кумулативно. Безспорно се установи в
настоящото производство, че между страните е възникнала валидна облигационна
връзка по силата на Договор за възлагане на ликвидация на ЕАД с държавно
имущество №ДВ-08/17,07,2008 г. Ответникът не твърди неизпълнение на
задълженията на ответника, нещо повече – в писмения отговор по чл.131 от ГПК
признава начисляването на дължимото възнаграждение на ищеца в счетоводството на
ответното дружество. От заключението на ВЛ също се установява, че сумите са счетоводно
начислени, като са приспаднати удръжки за лични осигурителни вноски и за ДДФЛ.
ВЛ е изчислило и размера на дължимата сума за възнаграждения по Договора, както
и лихвата за забава.
С оглед всичко гореизложено съдът счита, че предявения иск
в размер на 12 810,35 лева /след допуснато изменение на размера по реда на
чл.214, ал.1 от ГПК/ е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Сумата се
дължи ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда –
19,06,2018 г., до окончателното изплащане на сумата. По отношение възражението
на ответника за изтекла погасителна давност – съдът счита същото за
неоснователно. Претендираната сума не представлява трудово възнаграждение,
поради което за нея важи общата петгодишна погасителна давност. Тъй като
падежът за заплащане на възнаграждението за м.юли 2014 г. е 01,08,2014 г., то
към момента на предявяване на иска – 19,06,2018 г., петгодишната погасителна
давност не е изтекла.
По
отношение претенцията за лихва за забава - исковата
претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забавено плащане на главницата е акцесорна по отношение на главния иск. За да
възникне отговорността за заплащане на обезщетение за забава, следва да е
налице изискуемост на главното вземане. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. От обсъдения по-горе Договор за възлагане на ликвидация на
ЕАД с държавно имущество №ДВ-08/17,07,2008 г. се установява, че възнаграждението е следвало да се изплаща ежемесечно, но
не по-рано от проследното число на текущия месец. Ето защо съдът приема, че на
първо число на месеца, следващ месеца за който се дължи, дължимото по договора
възнаграждение е следвало да бъде изплатено. Ето защо съдът приема, че за
дължимото възнаграждение за м.юли 2014 г. ответникът е изпаднал в забава на
01,08,2014 г, а за останалите дължими възнаграждения – с настъпването на първо
число на месеца, следващ месеца за който се дължи. ВЛ е установило,
съобразявайки гореизложеното, че дължимата лихва за забава възлиза на 4 460,26
лева. В отговора на ИМ ответното
дружество е направило възражение за погасяване на претендираните суми по
давност. Съдът счита, че макар и общо направено, направеното възражение е
съотносимо и към претендираната сума за лихва за забава и следва да бъде
обсъдено от съда. Събразявайки разпоредбата на чл.111, буква «в» от ЗЗД и
датата на завеждане на ИМ – 19,06,2018 г., съдът счита, че възражението е
частично основателно за сумата от 4228,38 лева – дължима лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение по договора за периода преди 01,07,2015 г. Ето
защо следва ответното држество да бъде осъдено да заплати на ищеца лихва за
забава в размер на 231,88 лева, а за разликата до претентдираните 4460,26 лева
искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. Следва да бъде отбелязано,
че съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ищеца, развити в
писмената защита, че «ответникът оспорва само дължимостта на лихва върху трудово възнагражгдение с изтекла
тригодишна давност», а няма направено възражение при хипотезата на чл.111,
буква В от ЗЗД. Както бе посочено и по-горе, в отговора на ИМ е направено общо
възражение за погасяване по давност на дължимите суми, по което съдът е длъжен
да се произнесе както касателно главницата, така и по отношение на лихвата за
забава.
При
този изход на делото ответникът дължи на ищеца и сторените деловодни разноски с оглед уважената част от исковете, или разноски за адвокатско
възнаграждение, ДТ, допълнителна ДТ, депозит за ВЛ и съдебно удостоверение в
общ размер на 1746,76 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9, ал.1 от
Договор за възлагане на ликвидация на ЕАД с държавно имущество
№ДВ-08/17,07,2008 г. вр.чл.266 от ТЗ, „Е.“
ЕАД – в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.А.В., ЕГН **********,***, сумата
от 12 810,35 лева главница, представляваща възнаграждение по чл.266 от ТЗ за периода юли 2014 г. – 22,06,2015 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 19,06,2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „Е.“ ЕАД – в
ликвидация,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.А.В.,
ЕГН **********,***, сумата от 231,88
лева, представляваща лихва за забавено изплащане на възнаграждението за
м.юни 2015 г. за периода 01,07,2015 г. – 19,06,2018 г., като за разликата до претендираните 4460,26 лева и за периода преди
01,07,2015 г. ОТХВЪРЛЯ предявеният иск КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Е.“
ЕАД – в ликвидация, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА Р.А.В., ЕГН **********,***,
деловодни разноски в общ размер на 1746,76 лева,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: