Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

20.08.2019 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 20.11.2018 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1739

по описа за

2017

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Професионална гимназия по каменообработване  с. К., общ. Р., ЕИК ********* е предявила обективно съединени искове  против ЕТ. „Т - С.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г. С.“ № 20, с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1200 лв. представляваща наемна цена за периода от 03.04.2015 г. до 03.04.2016 г., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане; сумата от 894.60 лв. лихва за забавено плащане по периоди на възникване на всяко едно от месечните задължения за наем до 15.11.2017 г.; сумата от 1740 лв. представляваща обезщетение за ползване на автомобила след изтичане на договора за наем – за периода от 04.04.2016 г. до 15.11.2017 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и, на основание чл. 233 ал. 1 ЗЗД да бъде осъден ответника да върне на ищеца процесния автомобил. При условията на евентуалност е предявен и иск ако автомобила не се намери или се укаже унищожен ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2500 лв. представляваща стойността на автомобил.

Ответника оспорва исковете. Твърди, че не е получил автомобила и не го е ползвал процесния период.  Не оспорва подписите върху договора за наем и протокола за предаване.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 232 ал. 2 чл. 233 ал. 1, чл. 79 ал. 1 и чл. 59 ал. 1 ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-техническа и оценителна експертиза.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, а и не се оспорва от страните, че ПГКО с. К. е собственик на МПС, товарен автомобил марка „ГАЗ“ с рег. № ХХХХХ . С договор за наем от 03.04.2015 г. автомобила е даден под наем на ответника за срок от една година срещу наемна цена от 1200 лв., като 700 лв. от наема, представляваща наемната цена за 7 месеца, бъдат вложени в ремонт на автомобила, а останалите 500 лв. от наемната цена да бъдат платени по 100 лв. за срок от пет месеца, не по-късно от 15-то число на следващия месец срещу издадена данъчна фактура. Копие от договора е представен по делото. На същата дата автомобила бил предаден на наемателя с приемо-предавателен протокол приложен на лист 10 от делото. Срокът на договора е изтекъл на 03.04.2016 г. По силата на договора, първата вноска е следвало да постъпи при наемодателя – ищец през месец ноември 2015 г. Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба ответника не е платил нито един месечен наем, нито е върнал наетата вещ след изтичане на договора. На 10.06.2016 г. директора на училището е изпратил писмо до ответника, с което го е поканил да плати наем в размер на 500 лв. или да върне наетата вещ в пет дневен срок. Ответникът е отговорил, че е подал жалба за издирване на автомобила, тъй като същия е изчезнал. Твърди се, че договора за наем сключен между страните по делото не е бил развалян, ищеца наемодател е изпълнил задължението си да предаде вещта, а ответника не е изпълнил нито едно от своите задължения по договора.

Въз основа на горното ищецът е предявил настоящите искове.

В писмения си отговор – становище, ответника оспорва исковата молба както неоснователна. Твърди, че автомобила не му е предаден, тъй като е бил технически неизправен и без редовни документи за движение, поради което автомобила е оставен в двора на училището и не е вземан от него.

По делото е назначена и изслушана съдебно автотехническа експертиза, в заключението на която, неоспорено от страните и прието от съда като вярна обективна и компетентно изготвена, вещото лице посочило, че към момента на съставяне на приемо-предавателния протокол действителна стройност на процесния товарен автомобил е 816 лв., ако е с бензинов двигател и 888 лв., ако е с дизелов двигател, а към месец юни 2018 г. – момента на изготвяне на експертизата е 680 лв. с бензинов двигател и 740 лв. с дизелов двигател. Претендирания месечен пазарен наем за периода от 04.04.2016 г. до 05.11.2017 г. е средно по 80 лв. на месец или обща сума за периода 1440 лв.

По делото е разпитан свидетеля К.Т. *** като майстор поддръжка. Твърди че гимназията е имала такъв автомобил – газка със самосвал. Разбрал че автомобила ще бъде даден под наем. След няколко дни дошъл друг автомобил и на твърд буксир изкарал газката. Автомобила на училището не е бил в движение. Разбрал, че друг ще вземе автомобила под наем, за да му направи ремонт. Не познава човека който е изкарал автомобила.

Други доказателства по делото не са представени.

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника по силата на твърдения договор, както и, че е изправна страна по договора. Следва да докаже предаване на  наетата  движима вещ и приемането й от ответника. Относно претенцията за обезщетение за забава следва да се докаже датата на настъпване на падежа на всяка наемна вноска и съответно размера на обезщетението за забава и неустойка за забава. В случай, че твърди, че е върнал наетата вещ след прекратяване на договора, то следва да го докаже.

Не се спори между страните и от представения по делото договор за наем от 28.10.2016 г. се установява, че на тази дата между ищеца в качеството на наемодател и ответника в качеството на наемател е сключен договор за наем на процесния автомобил. В чл. 2 от договора страните са уговорили, че неразделна част от договора е протокол за предаване на наетата вещ, който е приложен по делото, и в него е отразено, че автомобила е предаден, с регистрационен талон и ключове 2 броя, както и че МПС е напълно окомплектовано, в съответствие с договорените между страните характеристики, без видими дефекти. Протокола е подписан от страните, и това не се оспорва.

Следва да се разгледат главните искове на ищеца за заплащане на наем за периода до прекратяване на договора и обезщетение за ползване след изтичане на срока на договора, както и акцесорният такъв за обезщетение за забава.

Съдът намира за основателен иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите наемни вноски за периода от сключване на договора за наем до датата на прекратяването му – 03.04.2015 г. до 03.04.2016 г. По делото безспорно се установи наличието на облигационно правоотношение по сключения договор за наем на автомобил, като е ирелевантно за заплащането на дължимия наем дали ответникът реално е ползвал наетия автомобил в този период. В Решение по т.д. № 73/2012 г. по описа на ВКС, І-в т.о., Решение № 97/23.07.2013 г. по т. д. № 73/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.  и др. е прието, че наемателят дължи заплащането на наемна цена за наетия недвижим имот и ако фактически не го е ползвал, след като наемният договор не е бил прекратен на основания, посочени в договора, или уредени от закона. Така приетото от съдебната практика е приложимо при наем, както на недвижими имоти, така и на движими вещи. Съгласно разпоредбите на ЗЗД договорът за наем се прекратява с изтичане на срока, за който е сключен, а ако е без определен срок – по реда на чл. 238 ЗЗД с едномесечно предизвестие, като развалянето поради неизпълнение е уредено в нормата на чл. 87 ЗЗД. След прекратяване на наемното правоотношение наемателят е длъжен да върне вещта – чл. 233, ал. 1 ЗЗД, а последиците от неизпълнение на това задължение са предвидени в правилата по чл. 236 ЗЗД – в конкретния случай ал. 2 на същия текст. Връщането на вещта по смисъла на чл.233 ал. 1 ЗЗД следва да се изразява в предоставяне на държането върху вещта от наемателя на наемодателя, като конкретните обстоятелства относно предаването се определят съобразно с договора, вида на вещта и други факти. Сам по себе си фактът, че наемателят не е ползвал предадената му по договора вещ, както твърди, не обуславя извод за прекратяване на наемното правоотношение и за връщането на вещта.  Съгласно съдебната практика  под "връщане" на имота, предмет на наемния договор, законът разбира предаването му от страна на наемателя на наемодателя. Предаването на имота не се изчерпва само и единствено с преустановяване ползването му от страна на наемателя. Имотът е предаден по смисъла на чл. 233 ал. 1 изр. 1 ЗЗД, когато наемателят е осигурил на наемодателя достъп до имота и му го е предал в състоянието, в което имотът е бил към момента на сключване на наемния договор. Предаването на държането на имота в състоянието, в което е бил към момента на сключването на наемния договор включва комплекс от фактически действия, които законът е възложил на наемателя именно с разпоредбата на чл. 233 ал. 1 изр. 1 ЗЗД. По своята правна същност връщането е двустранен акт на наемателя и наемодателя и то предприет от самия наемател.

 В случая ищецът се позовава на прекратяване на договора с изтичане на срока му.

С оглед на горното и предвид липсата на представени от ответника доказателства за заплащане на наемни вноски по сключения договора за наем за периода на действието на същият, по претенцията за заплащане на наемните вноски за периода от 03.04.2015 г. до 03.04.2016 г. се явява основателна и установена по размер, поради което следва да се уважи изцяло до размера на сумата от 1200 лв. Не се представиха по делото доказателства ответникът да е ремонтирал МПС, за което да е използвал сума в размер на 7 месечни наемни вноски, поради което дължи наем за целия период на договора. Съгласно чл. 2 ал. 3 от договора страните са уговорили лихва за забава в плащането на наемна вноска в размер на 0.1 % дневно от неизплатената сума. Съгласно  нормата на чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва  от деня на забавата, като нормата е диспозитивна и съответно страните могат да уговорят и друг размер, какъвто е настоящия случай. Договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и диспозитивността на нормата на чл. 86 ЗЗД дават възможност за различни разрешения с оглед на уговорките между страните. Правилата на чл. 86 ал. 1 ЗЗД намират приложение само при липса на договорна клауза.

С оглед на изложеното и предвид уважаването на претенцията за главница за периода, през който договорът е действал – 16.05.2015 г. до 15.11.2017 г., то съдът счита за изцяло основателна и претенцията за лихва за забава върху уважената главница, представляваща неплатени 12 наемни вноски за горния период. Изчислена с онлайн калкулатор лихви, общия размер на лихвата за забава върху всяка една неплатена месечна наемна вноска за исковия период до предявяване на иска възлиза на сумата от 894.60 лв., за която сума иска за лихва следва да се уважи, така, както е предявен.

Относно претенцията за заплащане на обезщетение за ползване на процесния автомобил след прекратяване на договора – от 04.04.2016 г. до 15.11.2017 г., то следва да се посочи, че съгласно чл. 236 ал. 2 ЗЗД ако наемателят продължи ползването на наетата вещ въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. Следва да се приеме, че наемодателя се е противопоставил наемателя да продължи да ползва веща, видно от неоспореното от ответната страна предупредително писмо на лист 12 от делото. Едно от задълженията по прекратения поради изтичане на срока договор е да заплаща месечен наем в размер на 100 лв., поради което следва да се приеме, че обезщетението възлиза на 100 лв. месечно, или за исковия период от 04.04.2016 г. до 15.11.2017 г. – т. е. 19 месеца и 10 дни, същото е в размер на 1930 лв., но тъй като иска е предявен за сумата от 1740 лв., за тази сума иска следва за бъде уважен, тъй като съдът не може да се произнесе свръхпетитум.   

Относно иска за връщане на наетата вещ след прекратяване на договора за наем, претенцията се явява основателна. От събраните по делото доказателства се установява, че договорът е прекратен, а наетата вещ към настоящия момент не е върната на ищеца, поради и което ответника следва да бъде осъден да я върне на наемодателя – ищец.

По делото не се установи по безспорен и категоричен начин, че автомобила е унищожен и не може да бъде върнат на ищеца, поради което съдът не дължи произнасяне по евентуално предявеният иск за заплащане на стойността на МПС в размер на 2500 лв.

      При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски в размер на 1896 лв., съобразно представения списък и оправдателни документи.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА ЕТ. „Т - С.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г. С.“ № 20, да заплати на Професионална гимназия по каменообработване  с. К., общ. Р., ЕИК *********, сумата от 1200 лв., представляваща неизплатена наемна цена по договор за наем на МПС - товарен автомобил марка „ГАЗ“ с рег. № ХХХХХ , сключен между страните на 03.04.2015 год., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и заплащане, начиная от 22.11.2017 год., сумата от 894.60 лв., представляваща договорна лихва за забава за периода от 16.05.2015 г. до 15.11.2017 г., сумата от 1740 лв., представляваща обезщетение за ползване на наетата вещ след прекратяване на договора – за периода от 04.04.2016 г. до 15.11.2017 г., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и заплащане, начиная от 22.11.2017 год., както и сумата от 1896 лв. деловодни разноски.    

ОСЪЖДА ЕТ. „Т - С.П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г. С.“ № 20, да върне на Професионална гимназия по каменообработване  с. К., общ. Р., ЕИК *********, вещта, предмет на договор за наем на МПС - товарен автомобил марка „ГАЗ“ с рег. № ХХХХХ , рама №6120, двигател №200339, сключен между страните на 03.04.2015 год.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      Районен съдия: