Р Е Ш Е Н И Е
№………./………..11.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА –МЛ.С.
при секретар Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 2214 по описа на
ВОС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се развива след Решение № 63/22.04.2021г. по гр.дело № 2380/2020г. по описа на
ВКС, трето г.о., с което е отменено Решение №248/25.02.2020г. по в. гр. дело № 2214/2019г. по описа на ВОС и потвърденото с него Решение №
4153/10.10.2019г. по гр. дело
№ 16346/2018г. по описа на ВРС, отхвърлен е като неоснователен предявения от Й.П.М.
срещу Т.Л. иск с правно основание чл. 284,
ал. 2 от ЗЗД и делото е върнато за разглеждане на
предявените от Й.П.М. срещу Т.Л. евентуални искове.
При новото
разглеждане на делото съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Й.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу Т.Д.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, в условията на евентуалност искове
както следва:
1. С правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 000.00
лева, представляваща част от претенция цялата в размер от 86 971.50 лв. сбор от изтеглени от ответницата от банкова сметка ***, в периода
17.03.2016 год. – 25.01.2019 год. парични средства, в изпълнение на договор за
поръчка от 17.03.2016 год.
2. С правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД - за присъждане на сумата като получена на
отпаднало основание, а именно – развален договор за поръчка от 17.03.2016 год.
3. С правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на сумата от 20000.00 лв.
като обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на неправомерни
действия на ответника, в качеството му на упълномощено лице, съгласно пълномощно
рег. № 9632/ 12.07.2016 год., изразяващи се в отказ от предаване на
изтеглената, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год., от банкова сметка ***,
сума.
4. С правно основание чл. 59 от ЗЗД
за присъждане на сумата от 20000.00 лв. като изтеглени от банкова сметка
*** „Уникредит Булбанк“ АД, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год. парични
средства, с които ответницата неоснователно се е обогатила.
В исковата молба се излага, че ищеца познава ответницата, като с нея са
имали емоционална връзка. Той упражнява професията моряк , поради което на
12.07.2016 год. упълномощил ответницата с правата до го представлява пред
всички банки и клоновете им на територията на страната, като оперира
неограничено с паричните средства по сметките му, поради което считано от
17.03.2016 год. между тях са възникнали
мандатни отношения, за които пълномощникът заявява воля с конклудентни
действия, именно теглене на суми от сметките на ищеца. По силата на неформалния
договор за поръчка, от страна на ответницата са поети задължения за извършване
на фактически действия, в пределите на учредената по силата на пълномощното от
12.07.2016 год., представителна власт, за пазене на полученото имущество с
грижата на добър стопанин, да уведоми ищеца за изпълнението, да му даде сметка
и за предаване на всичко, което е получил. В исковия период от 17.03.2016 год.
– 07.11.2016 год., въз основа на съставеното пълномощно, ответницата е
изтеглила от банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД сума в общ размер от 20
000 лв., която независимо от отправената покана не е предадена на ответника.
Поради неизпълнение на задължението за предаване на полученото, считано от
29.10.2018 год. /депозиране на исковата молба/, договорът е развален от
довереника. В условията на евентуалност твърди , че в резултат на извършени
плащания от ответницата от името на ищеца по посочения по-горе договор за
изработка от 02.11.2016г. се е стигнало
до разместване на имуществени блага – Т.Л. се е обогатила неоснователно за
сметка на ищеца. Твърди се в уточняваща молба, че плащайки по договора за
строителство със средства на ищеца и от негово име тя е получила имотна облага,
т.к. придобива правото на собственост върху построеното със средства на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът – Т.Д.Л. е депозира писмен отговор, с който изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че с ищеца са били във
фактическо съпружеско съжителство, представляващо интимна, духовна и материална
връзка между мъж и жена. Не оспорва упълномощаването и тегленето на средствата,
посочени в исковата молба, но твърди, че упълномощаването е извършено поради
здравословното състояние на ищеца, влошено поради злополука от средата на 2016
год., обусловило трудности в предвижването. По изричното желание на ищеца,
около 15 – 20 хил. лева, са вложени в строителството на къща в с. К., като той
лично се е разплащал със строителите. Излага твърдения , че ищецът е бил наясно
за теглените суми , още повече, че същия е разполагал с интернет банкиране и би
могъл във всеки един момента да следи движенията на средствата по неговите
сметки. Оспорва твърдението за отправена покана за възстановяване на
изтеглените суми, както и,че ищеца е научил за теглените суми едва при
завръщането си в страната през 2018г. Безспорно доказателство за това е
изпратеното от М. на 15.03.2017г. писмо по ел.поща , в което заявява , че
никога не е имал претенции за пари и за къщата.Твърди се, че не е налице
неоснователно обогатяване т.к. по делото безспорно е установено, че в
продължение на близо пет години ищеца е живял с Л. в нейния имот, като тя се е
грижила и за имота и за него. Ищеца по негово настояване предоставя собствения
си имот и сключва договор за строителство от негово име, за да живеят страните
заедно в нов дом.Излага се,че ищеца не
изпълнил това т.к. срещнал друга жена и решил да приключи отношенията си с Л. и
с всичко , което е постигнато между тях до този момент.
С Определение №260257/29.07.2021 г. след направено от ищеца изявление за
оттегляне на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, на основание
чл.232 от ГПК съдът е прекратил производството по в. гр. д. № 2214/2019 г. и по гр.д.№ 16346/2018г. по описа
на ВРС в частта по предявения от Й.П.М. срещу Т.Д.Л. иск с
правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД
- за присъждане на сумата от 20 000
лева, като получена на отпаднало основание, а именно – развален договор за
поръчка от 17.03.2016 год.
С протоколно определение от 25.10.2021 г. с оглед направено оттегляне на
иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, на основание чл.232 от ГПК съдът е
прекратил производството по в. гр. д.№ 2214/2019г. по описа на ВОС и по гр.д.№ 16346/2018г. по
описа на ВРС, в частта относно предявения от Й.П.М. против Т.Д.Л. иск с правно
основание чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника за сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
неправомерни действия на ответника, в качеството му на упълномощено лице,
съгласно пълномощно рег. № 9632/12.07.2016 год., изразяващи се в отказ от
предаване на изтеглената, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год., от
банкова сметка ***.
При тези обстоятелства, предмет на
настоящото производство е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за присъждане на
сумата от 20000 лв. като изтеглени от банкова сметка *** „Уникредит булбанк“
АД, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год. парични средства, с които
ответницата неоснователно се е обогатила.
В открито съдебно заседание на
25.10.20121г. Й.П.М. чрез процесуалния си представител заявява, че така
предявения иск не е предявен като частичен, а е за сумата от 20 000 лева. Поддържа
го, претендира уважаването му и присъждане на сторените по делото разноски.
Представя писмени бележки.
В съдебно заседание по същество Т.Д.Л.,чрез процесуалния си представител
оспорва иска. Претендира отхвърлянето му , прави възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК.Представя писмени бележки.
От събраните по делото пред първа и въззивна инстанция
доказателства съдът намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Нормата на чл. 59 от ЗЗД изисква
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго да му върне онова, с което се
е обогатил, до размера на обедняването. За да е бъде уважен предявеният иск
следва да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: да е
налице обогатяване на едно лице за сметка на друго; да е налице обедняване на
ищеца; да е налице липса на основание за обогатяването на обогатилото се лице;
да не съществува друга правна възможност, т.е. друг иск за защита на лицето,
което е обедняло /ищеца/.
Не се спори между
страните по делото, че ищецът Й.М. е
упълномощил ответната страна Т.Л., с нотариално заверено пълномощно рег. №
9632/12.07.2016 г. на нотариуса Р.К., с район на действие Районен съд гр. Варна
да извършва всякакви правни и фактически действия от негово име и за негова
сметка, в това число да го представлява пред всички банки и клоновете им и да
оперира неограничено с банковите му сметки, включително и да извършва тегления
от тях. От съдържанието
на представеното пълномощно се установява,че волята на страните е Т.Л. да извършва
разпоредителни сделки в пълен обем със средствата по банковите сметки на Й.М.,
т.е. страните са били обвързани от мандатното правоотношение/чл.284 от ГПК/.
Безспорно установено
по делото, а и доказано от събраните
писмени и гласни доказателства, е че за
процесния период 17.03.2016-7.11.2016г. правата по пълномощното са упражнени и
пълномощникът е изтеглил от банковите сметки на упълномощителя претендираната
сума 20000лв. С тях обаче ищцата не се е
обогатила неоснователно т.к. по делото няма спор, а и е доказано от приетите
писмени и гласни доказателства, че: на 02.11.2016г. ответницата е сключила от
името на ищеца като възложител договор
за изработка с Д.П.като изпълнител – по силата на който възложителят е
възложил, а изпълнителят е приел да извърши строителство на къща в имот с
пл.№.ІV-611 в с.К.,обл.Варна, срещу възнаграждение в размер на 40000лв.;
плащането на същото е уговорено и
реализирано на етапи и е извършвано и от двамата,заедно или по отделно в
зависимост дали ищеца е бил в страната.
Къщата в с.К. - предмет на
договора за изработка, е била правена по избор и желание на страните по делото.
За изцяло изплатените по договора суми са направени и съответни отразявания в
него от изпълнителя. Към договора за
изработка е подписан и анекс от ищеца чрез пълномощника му –ответника за допълнителни СМР, които също са заплатени.
На 20.05.2017г. в договора е направено отбелязване - „чисти сметки“ подписано
от ищеца и от изпълнителя Д.П.. С тези мотиви – че доколкото задължението на
възложителя да плати дължимото по договора за изработка възнаграждение е
погасено чрез престиране от ответницата като пълномощник на ищеца - от негово
име и за негова сметка, по времето на отсъствието му от страната, с изтеглени
от банковите му сметки суми в общ размер на 37500лв., то процесните – общо
20000лв., изтеглени за предявения период, съставляват част от сумата 37500лв.,
респективно следва да се приеме, че задължението за отчет и предаване е изпълнено
- с Решение № 63/22.04.2021г. по гр.дело №
2380/2020г. по описа на ВКС главният иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е отхвърлен, като
неоснователен.
Доколкото вземането, възникващо на
основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, предполага наличието на разместване
на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от
договор, гестия или деликт, предявеният
в условията на евентуалност - да бъде разгледан в случай, че съдът намери, че
не е налице мандатно правоотношение по силата на договор за поръчка между
страните - иск за неоснователно обогатяване се явява недопустим и
производството по него следва да бъде прекратено.
Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл.78 ал.4
от ГПК на въззивната страна следва да се присъдят разноски, както следва: 1230.00 лева – направени разноски за заплатен
адвокатски хонорар и депозит за вещо лице за производството по гр. д. №
16346/2018г. на ВРС, като съда счита възражението на ищеца по чл.78 ал.5 от ГПК
за основателно до сумата 1130.00 лева възнаграждение за едни адвокат предвид
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения; 400.00 лева за заплатена държавна такса пред ВОС, както
и сумата от 430.00 лева –заплатени държавни такси пред ВКС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо производството предявения от Й.П.М., ЕГН: **********, с адрес: *** против Т.Д.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД, за присъждане
на сумата от 20000.00 лв. изтеглени от банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“
АД, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год. парични средства, с които
ответницата неоснователно се е обогатила .
ОСЪЖДА Й.П.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1230.00/хиляда
двеста и тридесет/ лева – направени
разноски по гр. д. № 16346/2018г. на ВРС ; 400.00/четиристотин/ лева разноски за
въззивното производство ;
на основание чл.294
ал.2 от ГПК - 430.00/четиристотин и
тридесет/лева –разноски пред ВКС .
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.