Решение по дело №943/2021 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ № 261109 / 1.11.2021г.

 

гр. ******, 01.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: Мариета Динева-Палазова

 

при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия Динева-Палазова гр.д. № 00943 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация - ******“ АД срещу Е.Н.Г. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за сумата от 489,99 лева, представляваща 1/ 2 идеална част от общото задължение от 979,98 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 56, находящ се в гр. ******, ул. “**** *******“, бл. **, вх. *,  от които главница в размер на 430,45 лева, представляваща 1/ 2 идеална част от главницата 860,89 лева, дължима за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 59,55 лева, дължима за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., представляваща 1/ 2 идеална част от законната лихва за забава в размер на 119,09 лева, както и законната лихва върху главницата от 430,45 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Е.Н.Г., чрез пълномощника си адв. С.В. - ПАК, е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че между страните е налице облигационно правоотношение, твърдейки, че макар и да е собственик на идеална част от процесния недвижим имот, то същата не е ползвател на имота, респ. не дължи заплащането на начислената топлоенергия за процесното жилище. Релевира възражение за недължимост на вземанията, поради погасяването им по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

От представения договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти, сключен на 21.12.1990 г., се установява, че на посочената дата Н.Г.С.е закупил процесния недвижим имот апартамент № 56, находящ се в гр. ******, ул. “**** *******“, бл. **, вх. * от ИК на общинския (районен) народен съвет. Видно от удостоверение за наследници № 0158/05.08.2009 г., Н.Г.С.е починал на 20.02.2009, за което е съставен акт за смърт № 210 от 24.02.2009 г., и е оставил за наследници дъщеря си ответницата Е.Н.Г. и сина си В.Н.Г.. По силата на чл. 5, ал. 1 ЗН Е.Н.Г. и В.Н.Г. са придобили по равни дялове- по 1/ 2 идеална част от процесния имот по силата на наследствено правоприемство.

По делото не са събрани доказателства относно реалното доставяне на на топлоенергия за процесния имот и период, като доказателствените искания за допускане изслушването на съдебнотехническа и съдебноикономическа експертизи са оттеглени от ищеца с молба с вх. № 274071/08.07.2021 г., с която е заявил, че признава, че претендираните от него суми са погасени по давност.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Приложено е ч.гр.д. № 5994/2020 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на “Топлофикация-******” АД с вх. № 265990/06.11.2020 г., е издадена заповед № 260789/10.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е.Н.Г. за вземанията, предмет на предявените искове. В срока по чл. 414 ГПК срещу заповедта е подадено възражение от длъжника, и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.

Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда — етажна собственост е резултат от писмено искане, направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната собственост.

По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства се установи, че ответницата Е.Н.Г., като съсобственик, притежаващ 1/ 2 идеална част от процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между нея и ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона.

Това води до извод, че между ответницата и ищцовото дружество е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото не се ангажираха доказателства относно реалната доставка за претендирана топлинна енергия, поради което исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

Единствено в допълнение и доколкото страните не спорят по този въпрос, следва да се посочи, че исковете са погасени и по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - ******” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30-дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).

С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец април 2017 г. от исковия период е настъпила на първия ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.06.2017 г., а тригодишният давностен срок изтича на 01.06.2020 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 06.11.2020 г., т. е. след изтичане на давностния срок. В този смисъл съдът възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно.

По разноските:

С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски в исковото производство съгласно представен списък по чл. 80 ГПК за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие от 25.06.2021 г., в който е инкорпорирана разписка за плащане на хонорара в брой.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „Топлофикация – ******” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу Е.Н.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, искове с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Е.Н.Г. *** АД сумата от 489,99 лева, представляваща 1/ 2 идеална част от общото задължение от 979,98 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 56, находящ се в гр. ******, ул. “**** *******“, бл. **, вх. В,  от които главница в размер на 430,45 лева, представляваща 1/ 2 идеална част от главницата 860,89 лева, дължима за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 59,55 лева, дължима за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., представляваща 1/ 2 идеална част от законната лихва за забава в размер на 119,09 лева, както и законната лихва върху главницата от 430,45 лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед № 260789/10.12.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5994/2020 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „Топлофикация – ******” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, да заплати на Е.Н.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи разноски за исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 5994/2020 г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

СЪДИЯ: