Решение по дело №127/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 80
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 28 март 2020 г.)
Съдия: Светлана Димитрова Митрушева Атанасова
Дело: 20202330200127
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 80/25.2.2020 г.

 

Гр. Ямбол , 25.02.2020г.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Ямболски районен съд……………………………....наказателна колегия в публичното

заседание на двайсет и четвърти февруари.……..………………..………………... през двехиляди и двайста година  в състав:

                                                                                                                    Председател:  С.Митрушева

                                                                                                        Съдебни заседатели:

                                                                                                                           Членове:                                                                                  при секретаря ……………….Г.М...….. …………………….. и в присъствието на прокурора…….……………………………….………  .. като разгледа докладваното от ………………………………С.Митрушева……………..н.а.х.д. №    127    по описа

За 2020год................................................................................................................................

 

Производството е по чл. 72 ал.4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на С.И.Т. срещу Заповед № 1679зз-28/ 05.02.2020г.  на задържане на лице, издадена от ***. А.К.Д. ***. В жалбата се излагат съображения за материална незаконосъобразност на атакувания административен акт, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез защитника си , поддържа жалбата. Счита същата за основателна и доказана и моли за уважаването й и присъждане на направените по делото разноски.

Ответника по жалбата ***. А.К.Д., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакувания с нея индивидуален административен акт за правилен и законосъобразен, поради което се иска оставянето ме в сила, а подадената срещу него жалба, като неоснователна – без уважение.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 05.02.2020г. ответникът по жалбата ***  А.К.Д. и св. *** И.Т. били назначени в наряд за времето от 19.00ч. на 5.02.2020г до 07.00ч. на 06.02.2020г.  При извършване на обход на ж.к.“В.“  в гр.Я. около  21. 20ч. забелязали до бл. № ** спрян лек автомобил „Мазда“ с двама души в купето. П. решили да им извършат проверка. По време на същата било установено, че лицата са жалбоподателят С.И.Т. и Г.П.И.. Тъй като в автомобила, в който се намирали проверените лица миришело силно на марихуана полицейските служители ги попитали дали имат в себе си или в автомобила наркотични вещества или оръжие, след което ги поканили да излязат от автомобила. Излизайки от автомобила жалбоподателят Т. видимо се притеснил, сложил ръцете си в джобовете и отказал да съдейства на п.с.. Г. И. заявил, че не носи в себе си забранени вещества и доброволно показал на п. съдържанието на джобовете си. Въпреки, че получил няколкократни разпореждания от ответника по жалбата Д. и св. Т. извади ръцете си от джобовете  и да покаже съдържанието им Т. първоначално категорично отказал да изпълни разпореждането. Впоследствие, след няколкократно подканяне доброволно предал на полицейските служители 1 бр. плик от тютюн, съдържащ 1 бр. бяла цилиндрична кутия със съдържание зелено кристалообразно вещество, 1 бр. джъмпер с бяло прахообразно вещество, 1 бр. джъмпер с черно кристалообразно вещество, 1 бр. синьо-черен джъмпер със съдържание суха зелена листна маса. В съставения протокол за доброволно предаване Т. вписал собственоръчно, че марихуаната и пикото са негови за лична употреба.  Въз основа на тези данни било образувано ДП № 68/05.02.20г на РУ-Ямбол и жалбоподателят бил отведен в РУ-Ямбол и задържан за срок от 24 часа, като за целта била издадена от ***. А.К.Д. Заповед № 1679зз-28/ 05.02.2020г.  за задържане на лице . Въз основа на нея Т. бил задържан за периода от 21.30ч. на 05.02.2020г до 16:15ч. на 6.02.2020г

Видно от представеното по делото Писмо изх. № 611/2020 от 11.02.2020 на ЯРП ДП 68/2020г по описа на РУ Ямбол е образувано с оглед извършено престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 т.1 НК. Към настоящия момент в ЯРП няма постъпила информация по делото да е било привлечено обвиняемо лице.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства. Същите не са оспорени от страните и пряко кореспондират помежду си.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е порцесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на настоящото производство е Заповед №  1679зз-28/ 05.02.2020г.  за задържане на лице, издадена от ***. А.К.Д. ***, с която на осн. Чл. 72 ал.1 т.1 ЗМВР е разпоредено задържане за срок от 24 часа на С.И.Т. .

Оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал.1 ЗМВР, в рамките на неговата компетентност и  при спазване на предвидената в чл.74 ал.1 ЗМВР форма – издадена е писмена заповед, връчена на адресата.

Съдът счита като неоснователни наведените в жалбата оплаквания, че оспорената заповед не съдържа основания за издаването й. Изрично в заповедта е посочено, че лицето се задържа на основание чл. 72 ал.1 т.1 ЗМВР поради това, че лицето е заподозряно в извършването на престъпление по чл. 354 а от НК , като е пояснено, че същото държи в себе си наркотични вещества. Всичко това позволява на лицето да разбере на какво основание е задържано и в тази връзка да организира защитата си.  

Съгласно чл. 72 ал.1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лица въз основа на някое от предвидените в разпоредбата основания, като издадат съответната заповед за задържане. В т.1 от същия текст е предвидено, че може да бъде задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Целта на мярката не е да се наложи наказание за извършено престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му, да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети разследването. От показанията на св. Т. и приложената по делото докладна записка по безспорен начин се установява, че към момента на издаване на заповедта за задържане е имало данни, че жалбоподателят е съпричастен към извършване на престъпление по чл. 354а от НК за което е образувано ДП 68/20г по описа на РУ-Ямбол. За издаване на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 72 ЗМВР не е необходимо по безспорен и категоричен начин да е установено, че лицето е автор на инкриминираното деяние, и по кой конкретен текст на материалния закон следва да бъде квалифицирано последното, а в най общи линии следва да бъде установена съпричастността му към извършване на престъпления. Обстоятелства, които в конкретния случай са налице. Макар към момента на задържането на Т. да не е бил направен полеви тест на предаденото от последния вещество същият собственоръчно е написал в протокола за доброволно предаване, че предадените от него предмети представляват пико и марихуана, тоест високорискови наркотични вещества, а и полицейските служители са установили, че в автомобила, в който се е намирал жалбоподателя е миришело на марихуана. Всичко това е давало достатъчно основания да се приеме, че Т. е съпричастен към извършването на престъпление по чл. 354а НК. Обстоятелството, че в заповедта за задържане не е посочена конкретната алинея на чл. 354а от НК също не я прави незаконосъобразно доколкото точната квалификация на деянието е предмет на установяване в хода на образуваното наказателно производство и не предопределя законността на задържането по ЗМВР.

Въз основа на изложеното по-горе съдът приема, че оспорената заповед за задържане на лице е законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба от С.И.Т., като неоснователна - подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото и на сн. Чл. 143 ал.4 АПК ответната страна има право да и бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100лв.-юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е определен на осн. Чл. 24 от Наредбата за заплащане правната помощ вр. чл. 37 ал.1 ЗПП вр. чл. 78 ал.8 ГПК.

Водим от изложеното и На осн. Чл.1 72 ал.2 АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.Т. ЕГН: ********** против Заповед за задържане  на лице №  1679зз-28/ 05.02.2020г.  , издадена от ***. А.К.Д. *** на осн. Чл. 72 ал.1 т.1 ЗМВР

ОСЪЖДА С.И.Т. ЕГН: ********** *** разноски в размер на 100лв (сто лв)

Решението подлежи на обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                                                                         Районен съдия: