НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 260430/29.9.2020г.
Гр. Варна, 29.09.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение , ХLII –ри СЪСТАВ, в публично съдебно заседание
проведено на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 21109 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.№ 96 599/27.11.2019
г.от ищцата Е.С.Г., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване - *, чрез адвокат
Д.Д. от ВАК против Е.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание
чл. 227, ал. 1, б. „В“ ЗЗД и цена на
иска 20 906 лева. Исковата молба е надлежно уточнена с молба от 6165/23.01.2020 год. В изпълнение на
дадените от ВРС указния и в срок, ищцата,чрез служебно определеният й от НПБПП
адвокат Д.Д. е депозирала нарочна писмена молба с вх.№ № 6165/23.1.2020 г. ведно с приложените: заверено за вярност с оригинала
копие на договор за делба на наследствен имот, копие на схема на недвижим имот
от 10.1.2020 г. на АГКК Варна. След уточняване на исковата молба, с определение
постановено по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК ВРС е освободил Е.Г. от заплащане на
държавни такси и разноски по исковото производство.
Предметът
на искова защита е визиран в исковата молба и напълно уточнен, така че е видно,
че искът предявен от Е.Г. против отв. Е.Г. е само един и намира правното си
основание в нормата на чл. 227, ал. 1, б. В ЗЗД:
Обективирано
е искане да бъде постановено Решение по силата на което ВРС да
приеме за установен, че е налице сключен договор за дарение обектививиран в
нот.акт №*, том *, дело № *на нотариус приРС Варна Ал.Г., с вх.рег.№ на СВ № *,
том *,по силата на които Е.С.Г. е отстъпила на дарената Е.С.Г. веднага и
безвъзмездно определеното имуществено благо – недвижим имот, находящ се
в гр.Варна, р-н *, п.к. 9000, ** /състоящ се от стая кухня и сервизни
помещения, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *, брой
надземни етажи – 8, брой подземни етажи –0, с предназначение – жилищна сграда-
многофамилна , която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *,
предназначение на самостоятелния обект - жилище – апартамент, брой нива
на обекта -1, посочена в документа площ 48,03 кв.м., прилежащи части ИЗБА
№* – 2,19 кв.м., съседни самостоятелни
обекти в сградата - на същия етаж: *.*.; под обекта –няма, над обекта – *.* ведно с 0,6474 % ид.ч.от
общите части на сградата;
Да
бъде установено,че ответницата Е.С.Г.,
ЕГН ********** е отказала поисканата от нуждаещата се от издръжка дарителка Е.Г. и да бъде
отменено направеното дарение, обективирано в нот.акт №*, том *, дело № *на
нотариус при РС Варна Ал.Г., с вх.рег.№ на СВ № *, том *, на основание чл. 227,
ал. 1, б. „В“ ЗЗД.Исковата
молба отговаря напълно на съдържателните изисквания на процесуалния закон,
поради което производството по делото е било оставено „без ход“ с оглед
вписване на исковата и уточнителна молби в АВ СВ Варна, съгласно нормата на чл. 114 ЗС.
След вписване на
исковата молба е била изпълнена и процедурата по чл. 131 ГПК, като отговор на
исковата молба не е депозиран и до края на съдебното дирене.
Ищцата основава
исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти: По силата на правна
сделка, обективирана в нотариален акт *, ДЕЛО *по описа на нотариус Ал. Г.
ищцата дарила на внучката си и ответница ,чрез законния представител на
ответницата баща й С. Г. /починал/
собственото си жилище находящо се във Варна, ж.к.*, * състоящо се от стая кухня и сервизни
помещения със ЗРП 48,03 кв.м ведно с прилежащо избено
помещение 1 с площ от 2,19 кв.м. и 0,6474 % ид.ч. от общите части на сградата и
правното на строеж върху мястото 55,14 кв.м., при съседи на жилището – паркинг, тр. площ, тр.площ и на
избеното помещение – коридор, вх. *, паркинг и изба на
ап. *,
като имотът попадал в Първи микрорайон на ж.к. *.
Сочи се ясно още в сезиращата молба, че през последните години здравословното
състояние на ищцата било изключително влошено, като от съдържането на ЕР на
ТЕЛК № 0215/13.7.2014 г. било видно,че оценката на
работоспособността на ищцата още към 2004 г. била 99,02 %, което не позволявало
на ищцата да се обслужва сама без чужда помощ. Сред общите заболявания на
ищцата били : двустранна коксартроза, обуславящ почти пълно ограничаване на
двигателните функции на ищцата, дискова херния с лубосакрален дефицит,
дископатия, ограничени болезнени движения с нарушаване на осите на движение,
хипертония трета степен и тромбофлебитни проблеми. Пред 2013 г. заявява ищцата,
че при падане си счупила лявата тазобедрена става, като последвала операция а
след 2 седмичен престой в болница била изписана. У дома си ищцата останала неподвижна
на легло половин година. По това време тогава 19 ет годишната й внучка Е.
/ответницата по делото/ живеела с ищцата, синът на ищцата Св.Г.и съпругата му Е./снаха
на вече покойния син на ищцата/. Към този момент обаче ответницата Е. била
надарена от баба си и ищца по делото.Ищцата била почти неподвижна ,нуждаела се
от помощ , но т.к. и синът й и снаха й работели, внучката й Е. не й помагала
,като поради това се наложило синът на ищцата да ангажира жена. Вместо да
помага на дарителя, надарената, твърди ищцата малтретирала психически и
физически баба си – вземала парите от пенсията й и когато ищцата
откажела-ответницата й удряла шамари. В началото ищцата не смеела да се оплаче,
но после споделила със сина й снаха си, като Е. тогава започвала да работи,но
не се задържала за повече от месец два на работа и живеела при баба си,баща си
и майка си защото не можела да посреща материалните си потребности. Към него
момент твърди ищцата,че ответницата се прибирала в късните часове явно
употребила алкохол или други упойващи вещества, чупела покъщнина, блъскала
врати а ищцата започнала да спи заключена в стаята си /така както и сина и
снаха й/ понеже ищцата се страхува от внучка си .По повод тези прояви на
ответницата ищцата заявява, че се налагало често да търсят помощ на телефон
112. При един от поредните нощни скандали през м. 11 – на 19.11.2017 г.,
употребилата алкохол Е. отново чупела и крещяла обиди спрямо баба си и
родителите си а ищцата силно уплашен за да се спаси не смеела да отключи стаята
си в която спяла. В тази точно нощ, заявява ищцата,че ответницата била откарала
в *
в МБАЛ“ *“-
Варна, за което след лечение била съставена епикриза. През м.02.2018 г. ,след
пореден скандал, твърди ищцата, Е. се опитала да влезе в стаята при баба си
като й крещяла че иска пари, че била длъжна да й даде пари а ищцата през
заключената стая й отговаряла, че няма пари и.В този момент майката на Е.
защитила ищцата като казала на дъщеря си да не притеснява баба си, но от своя
страна Е. започнала да души майка си със синджира на кучето, като крясъците
били чувани от ищцата. От този момент Е. заживяла самостоятелно в надареното от
баба й жилище. Независимо, че живеели разделени, ищцата твърди, че Е. ходела в
баба си да й ика пари, случвало се да влезе у баба си докато баба й е сама а
когато баба й отказвала да й даде пенсията си, Е. ставала агресивна, блъскала баба си както е седнала
на леглото, удряла й шамари. Синът на ищцата пояснява още ищца,че не бил
здравословно добре и физически слаб, като не можел да защити майка си от дъщеря
си.Именно поради поведението на Е. майка й подала жалба за домашно насилие като
с Решение от 21.09.2018 г. постановено по гр.д.№ 8190/2018 г.ВРС задължил Е. да
се въздържа от домашно насилие. Твърди се в исковата молба, че през
последваната година здравето на ищцата силно се влошило, като придвижването й
станало невъзможно без чужда помощ , тежкото здравословно състояние на ищцата,
напредналата й възраст били причина за значително увеличаване на необходимите й
средства за издръжка като лекарствата били скъпо струващи. Месечно за изписвани
на ищцата лекарства като аналгин и други обезболяващи, без да бъде ползвано
намаление и или рецептурна книжка се налагало ищцата да плаща средно около 100
лева. Сочи се, че снахата на ищцата била тази която с парите от пенсията на
ищцата й купувала лекарствата а за да може да живее и посреща елементарните си
битови нужди на ищцата и били нужни и грижи и средства. Месечно се налагало да
се плащат 300 лева на жена която да гледа ищцата а с другите разходи средно
месечните разходи на ищцата надхвърляли сумата от 600 лева, т.е. сума над
333,71 лева- получавана от ищцата пенсия. На последно място ищцата е
конкретизирала в исковата си молба, че през м. юли 2019 г. поканила надарената
й внучка Е.Г. да й заплаща месечна издръжка от 200 лева с нотариална покана, но
вместо да издържа дарителката, ответницата звъняла на вратата на баба си
/апартамента в който ищцата живеела със снаха си/ с искания ищцата да даде пари
на ответницата-пари каквито ищцата нямала а ищцата не отваряла за да не й бъде
нанесен отново побой. В подкрепа на твърденията си ищцата е направила искания
за събиране на писмени доказателства – представените с исковата молба заверени
за вярност с оригинала копия на документи, искания да бъдат допуснати гласни
доказателства /л. 8/ за конкретно посочените факти и обстоятелства, искания за
допускане на СМЕ и ССчЕ с ясно посочени въпроси /л. 8, л. 9/. В уточнителна
молба приложена на л. 47 – 50 ищцата е пояснила исковата си молба като е
посочила правно основание на което е станала носител на вещното право на
собственост върху недвижимия имот предмет на разпоредителната сделка, датата на
сделката, прецизирала е исканията си до съда.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала отговор.
Видно от протокола от
протокола от проведеното открито съдебно заседание, обективирано е било
искане от адв.Д. – процесуален представител на ищцата, съдът да се произнесе с
акт по същество на спора при условията на чл. 238 от ГПК.Настоящият съдебен
състав е намерил искането за постановяване на Неприсъствено решение за
основателно. Това е така, защото съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не
е представил в срок отговор на искова молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В
настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК,
поради което и искането на ищцовата страна е било уважено и съдебното дирене
прекратено.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са
били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването му в съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в
негово отсъствие, както и че предявеният иск вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като предявените
искове следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, въпреки
изхода от спора съдът не присъжда съдебно –деловодни разноски в полза на ищцата
поради факта,че искане за присъждане на
разноски не е направено.
В настоящия случай ,обаче ВРС съобразявайки
факта,че е освободил ищцата съгласно чл. 83 ГПК от заплащане на държавни такси
,следва на основание чл. 78, ал.6 ГПК да възложи дължимата се такса в тежест на
ответницата. При данъчна оценка на
недвижимия имот 20 906,00 лв. дължимата се държавна такса възлиза
на 4 % върху ¼ от данъчната оценка – т.е. сумата от 209,06 лева е
таксата която ВРС възлага с оглед изхода на спора в тежест на ответницата.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал.1 от ГПК и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните – ищцата Е.С.Г., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване - *, чрез
адвокат Д.Д. от ВАК и ответницата Е.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че е налице сключен договор за дарение
обектививиран в нот.акт №*, том *, дело № *на нотариус при РС Варна Ал.Г., с
вх.рег.№ на СВ № *, том *,по силата
на които Е.С.Г. е отстъпила на дарената Е.С.Г. веднага и безвъзмездно
определеното имуществено благо – НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в гр.Варна, р-н *,
п.к. 9000, ** /състоящ се от стая кухня и сервизни помещения, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *, брой надземни етажи – 8, брой подземни
етажи – 0, с предназначение – жилищна сграда- многофамилна , която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор *, предназначение на самостоятелния
обект - жилище – апартамент, брой нива на обекта -1, посочена в документа площ
48,03 кв.м., прилежащи части ИЗБА №1 – 2,19 кв.м., съседни самостоятелни обекти
в сградата - на същия етаж: *.*.; под обекта –няма, над обекта – *.* ведно с 0,6474 % ид.ч.от
общите части на сградата; че ответницата Е.С.Г.,
ЕГН ********** е отказала поисканата от
нуждаещата се от издръжка дарителка Е.С.Г., като ОТМЕНЯВА направеното дарение,
обективирано в нот.акт №*, том *, дело № *на нотариус при РС Варна Ал.Г., с
вх.рег.№ на СВ № *, том *, на основание чл. 227, ал. 1, б. „В“ ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съда по сметка на Районен съд Варна СУМАТА от 209,06 лева (двеста и
девет лева и шест стотинки ) –дължима държавна такса на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните- на ищцата
чрез адв. Д..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :