Р Е Ш Е Н И Е
№ 2018г., гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание
на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 1267 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК и е образувано по жалба на „** **“ ЕООД /в
несъстоятелност/, представлявано от Г.П.С. – синдик, против Решение №
69/29.03.2018 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение
жалбата му с вх. № 16667/21.03.2018г. по описа на ТД на НАП-Варна подадена от „**
** ЕООД срещу действията на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП-Варна обективирани в разпореждане
изх.№ С180003-137-0001659/13.02.2018 г.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на оспореното решение, поради допуснати при постановяването му нарушения на
материалния закон, като се претендира неговата отмяна. Поддържа се, че за задълженията за корпоративен данък, дължим
за периода 01.01.2001г.-31.12.2001г., които е следвало да бъдат платени до
31.03.2002г., абсолютния давностен срок предвиден в чл.171, ал.2 ДОПК е изтекъл
на 01.01.2013г., като в тази хипотеза вземанията се отписват служебно, съгласно
нормата на чл.173, ал.2 ДОПК. Идентични са твърденията в жалбата и досежно
останалите задължения за корпоративен данък, за които е отказано отписването,
като давностните сроковете съответно са изтекли: за задълженията за 2002г. на
01.01.2014г., а за задълженията за 2003г. - на 01.01.2015г. Сочи се, че е незаконосъобразно становището застъпено в
оспореното решение, че прекъсването на давността по чл.685а, ал.1 ТЗ оказва
влияние върху прилагането на абсолютната давност, тъй като в нормата на чл.171,
ал.2, изр.последно ДОПК изчерпателно са изброени случаите, при които този срок
не се прилага. Предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност не
попада в изброяването, поради което счита, че единствено законосъобразен се
явява изводът, че вземанията са погасени и следва да бъдат отписани. Извън
горното, твърди, че за корпоративния данък, дължим за 2001 г. и 2002г, този 10
годишен срок е бил изтекъл преди предявяване на вземането в производството по
несъстоятелност по реда на ТЗ. С откриване на производството по несъстоятелност
публичното изпълнение не се спира за разлика от изпълнителните дела за частни
вземания. Т.е. не са налице никакви пречки и законови ограничения публичният
изпълнител да извършва действия за реализация на интересите на хазната като
извършва изпълнителни действия с цел погасяване, чрез удовлетворяване на
публичните вземания, като в този смисъл е разпоредбата на чл.193 ДОПК.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата и отправя искане за отмяна на
решението на Директора на ТД на НАП – Варна и на потвърденото с него
разпореждане на публичния изпълнител с присъждане на сторените по делото
разноски. Поддържа, че един от способите за погасяване на публичните вземания
е погасяването им по давност съгласно чл.168 т.3 от ДОПК, институт уреден в
разпоредбите на чл.171 и чл.172 ДОПК. Изричната разпоредба на чл.171 ал.2 ДОПК
предвижда, че с изтичането на абсолютната десетгодишна давност се погасяват
всички публични вземания, независимо от спирането и прекъсването на давността,
като този период започва да тече от 01.01. на годината следваща годината, в
която публичните задължения е следвало да бъдат изплатени. Изключения от този
абсолютен давностен срок има въведени от законодателя и те са изчерпателно
изброени. Това са случаите в които вземанията са отсрочени, разсрочени или е
направено спиране на изпълнението по искане на длъжника. По делото не се
установява да е относима нито една от посочените хипотези, поради което счита,
че абсолютният 10 годишен давностен срок е изтекъл и тези задължения са
погасени.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на
жалбата. Сочи, че с образуването на ревизионното
производство на основание
т.1 ал.1 на чл. 172 от ДОПК погасителната давност в полза на дружеството на
публичните задължения, представляващи корпоративен данък, включени в обхвата на
ревизията, е спряла да тече. С издаването на Ревизионен акт №*********/07.01.2009г., с който са установени
процесните задължения, са настъпили последиците, предвидени в ал.2 на чл.172 от ДОПК, а именно давността е била прекъсната и е започнала да тече нова давност. Съгласно чл. 685а ал.1 от ТЗ с предявяването на
вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва. Давността спира да тече, докато трае производството по
несъстоятелност. На 24.03.2014г. е предявено с
вх.№8813/24.03.2014г. вземането на НАП, възникнало на основание РА. По изложените съображения отправя искане за
отхвърляне на жалбата като неоснователна и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за изяснено от фактическа страна следното:
Обжалваното пред Директора на ТД на НАП –
гр. Варна Разпореждане изх.
№С180003-137-0001659/13.02.2018г., е издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Варна по повод възражение от „**
**“ ЕООД /в несъстоятелност/ представлявано от синдика Г.П.С., подадено до Директора на ТД на НАП – Варна, с което е
отправено искане на основание чл.173 ДОПК да бъдат отписани от
данъчно-осигурителната сметка на „** **”ЕООД /в несъстоятелност/ всички задължения
за главници и лихви, посочени в РА №*********/07.01.2009г. поради изтекла десетгодишна абсолютна погасителната давност.
В обжалваното разпореждане публичният
изпълнител е описал публичните задължения на дружеството в несъстоятелност, за
чието събиране е образувано изпълнителното дело като изрично е посочил, че
съгласно чл.685а ал.1 ТЗ с предявяването на вземане в производството по
несъстоятелност давността се прекъсва. С тези мотиви е отказал да прекрати
събирането на следните вземания:
1/Корпоративен
данък по Ревизионен акт № *********/07.01.2009г. за периода 01.01.2001г.-31.12.2002г. главница
18097,80 лева и лихва 19187,58 лева общо в размер на 37285,38 лева.
2/Корпоративен данък по Ревизионен акт №
*********/07.01.2009г. за периода
01.01.2003-31.12.2003г. главница -0.00 лева и лихва в размер на 43942,88 лева
общо в размер на 43942,88 лева.
3/Корпоративен данък по Ревизионен акт №
*********/07.01.2009г. за периода
01.01.2003г.-31.12.2003г. главница в размер на 535,32 лева и лихва 510,16 лева
или общо в размер на 1045,48 лева.
4/Корпоративен данък по Ревизионен акт №
*********/07.01.2009г. за периода 01.01.2001г.-31.12.2002г. главница 0,00 лева
и лихва в размер на 29870,94 лева или общо в размер на 29870,94 лева.
5/Корпоративен данък по Ревизионен акт №
*********/07.01.2009г. за периода
01.01.2003г.-31.12.2003г. главница в размер на 67582,17 лева и лихва в размер
на 64406,07 лева или общо в размер на 131988,24 лева.
Разпореждането било получено лично от синдика
на дружеството в несъстоятелност на
12.03.2018г. С жалба срещу същото бил сезиран Директора на ТД на
НАП-Варна който с решение №69/29.03.2018г. приел, че жалбата е допустима, но
разгледана по същество е неоснователна. Приел е, че разпореждането е съобразено с разпоредбите на
ДОПК и ТЗ, уреждащи давността, тъй като
съгласно чл. 685а ал.1 от ТЗ с предявяването на вземане в производството
по несъстоятелност давността се прекъсва. Давността спира да тече, докато трае
производството по несъстоятелност. От
допълнителен списък №2 на приети от синдика вземания на кредиторите на „** **“ ЕООД в открито производство по
несъстоятелност е видно, че на 24.03.2014г. е предявено с вх.№8813/24.03.14г.
вземането на НАП, възникнало на основание РА №*********/7.01.2009г. и на ИД
№1024/10г. Следователно от 24.03.2014г. давността е прекъсната, а до момента е
спряна, докато трае производството по несъстоятелност. Предвид изложеното и на
основание чл. 267, ал. 2, т.5 ДОПК Директора на ТД на НАП-Варна
оставил без уважение жалба вх.№ 16667/21.03.2018г.
по описа на ТД на НАП- Варна, подадена
по пощата с пощенско клеймо от 19.03.2018г. от „** **“ ЕООД срещу действията на публичен изпълнител Сияна Халачева от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП- Варна, обективирани в Разпореждане с изх.№ С180003-137-0001659/13.02.2018г.
По делото е приобщено изпълнително дело №**********/2010г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата разгледана по
същество е основателна, по следните съображения:
Жалбата е подадена пред надлежен
съд, от легитимирано лице адресат на оспорения административен акт, в
законоустановения срок, като е налице
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 266, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да
се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на
компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил,
в 7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на
данните по преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, в случаите, когато жалбата е оставена без
уважение, какъвто е разглежданият, актът на решаващия орган може да се обжалва
пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална
дирекция. При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се налага
изводът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са както
действието на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение на
директора на ТД на НАП. Следователно, съдът извършва преценка дали при издаването
на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност
- наличието на компетентност, изискването за писмена форма, спазване на
процесуалните правила при издаването им, съответствието им с приложимите
материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона.
Оплакването за погасяване на публичното
вземане поради настъпила абсолютна давност е основателно.
Разпоредбата на чл. 193, ал.1 от ДОПК сочи, че имущество, върху което преди
откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за
обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително
изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител
при условията и по реда на този кодекс.
Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно
ал.2 на чл.171 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. С Ревизионен акт № *********/07.01.2009г. са
установени задължения за корпоративен данък, който за съответната година се внася в срок до 31 март на следващата година
по арг. от чл.93 ЗКПО. От това следва, че за
задълженията за корпоративен данък, дължим за периода
01.01.2001г.-31.12.2001г., е следвало да бъдат платени до 31.03.2002г.,
абсолютния давностен срок предвиден в чл.171, ал.2 ДОПК е изтекъл на
01.01.2013г., за задълженията по РА за КД за 2002г. на 01.01.2014г., а за
задълженията за по РА за КД за 2003г. - на 01.01.2015г., поради което е изтекъл срокът на абсолютната давност за
вземанията по РА. Видно от разпореждане изх.№1042/2010/000130/16.01.2014г.
публичният изпълнител е приел за погасени по давност част от вземанията
установени по РА. Разпоредбата на чл.171, ал.1 ДОПК, въвеждаща абсолютната
10-годишна давност за публични вземания, представлява санкция за бездействието
в този срок на органите по приходите и публичните изпълнители, на които е
възложено обезпечаването и събирането на публичните вземания. Тя се явява
специална норма спрямо разпоредбите на чл.685а от ТЗ, предвид което последните
не могат да я дерогират. Абсолютната давност за публични вземания настъпва
автоматично с изтичането на 10 години от началото на давностния срок и е
независима от спирането или прекъсването на давността през този период. Съгласно
чл.173, ал.2 ДОПК вземанията се отписват служебно с изтичането на срока
по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Абсолютната давност е
настъпила, съответно вземанията са се погасили.
С оглед изложеното като е потвърдил
незаконосъобразно разпореждане на публичния изпълнител директорът на ТД на
НАП-Варна е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а
преписката бъде върната за ново произнасяне съобразно мотивите дадени в настоящото решение.
При
този изход на спора се явява основателно искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да ги
заплати в общ размер на 550 лева, от които 50 лева държана такса и 500 лева
адвокатски хонорар, съобразно договор за правна защита и съдействие/л.21/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
69/29.03.2018 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без
уважение жалба вх. № 16667/21.03.2018г. по описа на ТД на НАП-Варна подадена от
„** ** ЕООД срещу действията на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП-Варна обективирани в
разпореждане изх.№ С180003-137-0001659/13.02.2018 г.
ОТМЕНЯ разпореждане изх.№
С180003-137-0001659/13.02.2018г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП-Варна по изпълнително дело №**********/2010г.
ВРЪЩА делото като преписка на публичен изпълнител
в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна за произнасяне съобразно
мотивите дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да заплати
на „** **“ ЕООД, /в несъстоятелност/, представлявано от Г.П.С. – синдик сумата
в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: