Решение по дело №50/2023 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

            №                                    2023 г., гр. Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

 Х-ти касационен състав,

в публично заседание на  2.02. 2023 г., в състав :

                               Председател :  Красимир Кипров                                                    Членове    :       Ралица Андонова

                                                        Стоян Колев

при секретаря   Ангелина Георгиева

с  участието на прокурора  Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело № 50  по описа на съда за 2023  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството  е  по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по жалба на  М.В.И. ,  против решение № 1532/ 17.11.2022 г. по НАХД № 3398/2022 г. по описа на  ВРС, с което е  потвърдено издаденото от  директора на РД „АА“-Варна НП № 23-0000534/ 6.07.2022 г.  и  И. е осъден  да заплати на РД „АА“-Варна разноски в размер на 80 лв.   В жалбата  са развити доводи за  постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон , предвид пропускът  на въззивния съд да констатира липсата на вина у наказаното лице и допуснатите от наказващия орган съществени процесуални нарушения по чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както  са развити и такива за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, предвид липсата на обсъждане и коментар на събраните по делото писмени доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за отмяна на НП. В съдебно заседание  касационната жалба се поддържа лично от И. и упълномощения  от него адвокат  Е..  

       

Ответникът -  директорът на  Регионална дирекция „Автомобилна администрация“- Варна, чрез подаденият от упълномощения юрисконсулт В. С. писмен отговор на касационната жалба  изразява становище за оставяне в сила  на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност отправя искане за определяне адвокатското възнаграждение на противната страна при условията на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.  

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.  

         

След преценка на изложените от страните доводи  и  извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е   основателна.

         

С   обжалваното НП  е   наложена   на  основание чл. 93в, ал.17, т. 3 от ЗАвП на настоящият   касатор   глоба   в размер на 1500 лв.  за нарушение  на чл. 36, пар.2, т.(ii) от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г,  а именно :  затова, че на 18.04.2022 г. около 10.15 ч. в  обл. Варна, преди разклона за пристанище „Варна Запад“, в посока гр. Девня, М. И. управлява влекач марка „Волво“ с рег. № **с прикачено полуремарке с рег. № **, извършващ обществен превоз на товари- тор, оборудвано с дигитален тахограф марка „ Continental“,  като водачът  не представя за времето от 10.05 ч.  на 15.04.2022 г.  до 06.18 ч.  на 18.04.2022 г.  всеки ръчен запис  и/или  разпечатка , тахографски листи  ако е управлявал МПС оборудвано с аналогов тахограф или удостоверение за дейности по образец, като в  представената за проверка карта на водача № 00000000004093000 , валидна до 10.09.2024 г. ,  няма регистрирани данни за гореспоменатия период.

         

За да  потвърди   НП , районният съд  е приел, че АУАН и НП съдържали всички реквизити изискуеми се от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН ; че превозът бил извършен за собствена сметка с МПС оборудвано с дигитален тахограф ; че въззивникът И. не е могъл да представи ръчен запис и разпечатка или удостоверение, че не е управлявал МПС за периода посочен в НП, в който смисъл същият извършил нарушение на чл. 36, пар. 2, т.ii от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. , за което правилно била приложена санкционната норма на чл.93в, ал.17, т. 3 от ЗАвП.

         

Касационният съд намира, че е налице посоченото   в жалбата основание по чл. 348, ал.1, т. 1  от НПК за отмяна на въззивното решение  -  нарушение на  материалния закон.     

          Обжалваното НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал.1 , т. 5 от ЗАНН, което въззивният съд не е констатирал -  описанието на нарушението от фактическа страна е неясно в степен ограничаваща правото на защита, поради което в случая е налице допуснато от наказващия орган съществено нарушение на процесуалните правила , налагащо отмяна на НП.

Видно е от обстоятелствената част на НП, че  описанието на деянието се състои в пресъздаване на съдържанието на всички точки от ал.17  на  чл.93в от ЗАвП , без да е ясно точно коя от тях  съответства  на  действително установените при проверката факти. Този извод се потвърждава по категоричен начин от обстоятелството , че въпреки отразената констатация  за оборудване на процесното МПС с дигитален тахограф  /посочени са марка и тип/, то дадено е  в  използвания  израз   „тахографски листи, ако е управлявал МПС оборудвано с аналогов тахограф“ описание характерно именно за аналоговия тахограф.  Потвърждава се и от обстоятелството , че  съдържанието на цитираната в НП т. 3 от ал.17 на чл. 93в от ЗАвП касае само ръчните записи и разпечатки, но не и  посочените тахографски  листи , удостоверение по образец и карта  на водача.  От друга страна, фактическото описание  на нарушението не съответства на  изпълнителното деяние по посочената санкционна норма на чл. 93в, ал.17, т.3 от ЗАвП – изпълнителното деяние   е обективирано  в нормативния израз  „не представи  документите“, противно на което  в НП е описано, че при проверката има представяне на документи, а именно  представена е картата на водача. Въпреки, че за процесуалната законосъобразност на НП следва да се съди единствено от неговото обективно съдържание без  необходимост същото да бъде  изяснявано  чрез събраните по делото доказателства, то неяснотата в  отправеното  с НП обвинение  срещу М. И.  остава и след събиране  от въззивния съд на показанията на разпитаният като свидетел актосъставител Б. И. – извън преповтореното от него съдържание на НП, същият не дава показания извършените от него  действия  по проверката да са се състояли в изискване от водача на ръчни записи и разпечатки по смисъла на  цитираната в НП разпоредба на чл. 36, пар.2, т. ii от Регламент № 165/ЕС/2014 г. – дадените показания са затова,  че единствено е изискана картата на водача, след което е проверено нейното съдържание. Същевременно, отразеното в НП съдържание на картата на водача, а именно че няма регистрирани данни за посоченият период,  сочи на деяние  чиято правна квалификация не съответства на посочената в НП санкционна норма на чл. 93в, ал.17 от ЗАвП – така както е дадено описанието, то касае се за деяние състоящо се в неспазване на изискванията  на чл. 34, пар. 5, б. “б“ от Регламент № 165/2014 г. относно правилното използване на картата на водача, представляващо адм.  нарушение по чл. 93в, ал.2 от ЗАвП.

Така съдържащото се в НП множество от противоречия и неясноти,  допуснати при описанието  на нарушението, обективира наличието на съществено нарушение на процесуалните правила,  винаги налагащо отмяна  на НП. При  тези обстоятелства, като е потвърдил  незаконосъобразното  НП вместо да го отмени, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, налагащо отмяна на постановеното от него решение, включително в частта му за разноските.  

След отмяната и при решаване на делото по същество от касационния съд съгласно изискванията на чл. 222, ал.1 от АПК, процесуално незаконосъобразното НП следва да бъде отменено по същите гореизложени съображения.

При този изход на делото, в полза на И. следва да бъдат присъдени съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН разноски за адвокатско възнаграждение, каквито са поискани в хода на въззивното производство. Съгласно тогава представеният договор  от 27.09.2022 г. за правна защита и съдействие,  такива са сторени в размер на 300 лв. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,  съдът намира за неоснователно – платеното адв. възнаграждение е в размер по-нисък  от минималния такъв съгласно чл. 18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/9.07.2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което ЮЛ на ответника следва да възстанови  на И. разноски  за адвокатско  възнаграждение в размер на 300 лв.

           

Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                  

Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло  решение № 1532/17.11.2022 г. по НАХД № 20223110203398/2022 г. по описа на ВРС  и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ  :

 

ОТМЕНЯ издаденото от директора на Регионална дирекция „АА“ гр. Варна  НП № 23-0000534/6.07.2022 г., с което на основание чл. 93в, ал.17, т.3 от ЗАвП е наложена на М.В.И. глоба в размер на 1500 лв.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на М.В.И., ЕГН ********** *** за разноски по делото сумата от 300 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

 

 ЧЛЕНОВЕ  :