Решение по дело №8030/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 30.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

         Анета Илиева

 

при секретаря Антоанета Луканова.………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………...…съдия Михайлов ….в.гр.дело № 8 030...по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258  от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от П. И.Д., с която обжалва решение № 352 971 от 06.03.2018 г., постановено по гр.д. № 40 566/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 150 състав.  Инвокирани са доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдът не е разгледал събраните по делото факти в необходимата дълбочина и не е обсъдил всички доводи. В тази връзка твърди, че от събраните по делото доказателства се установяват предпоставките за ангажирането на отговорността на ответника да заплати застрахователно обезщетение.  Твърди, че исковата молба е била депозирана в съда преди да е изтекла давността, поради което направеното възражение е неоснователно. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да се уважат претенциите, като претендира разноски и пред двете инстанции.

                        Ответникът по въззивната жалба З. „А.“ АД оспорва същата. Твърди, че доводите са концентрирани върху материалната неправилност на решението. Твърди, че исковете са отхвърлени като погасени по давност, както и че ищецът не е ангажирал доказателства за спaзен тригодишен срок. Моли съда да постанови решение, с което да се потвърди решението, като претендира и разноски.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

                        Не се спори между страните, а се установява и от решение № 352 971 от 06.03.2018 г., постановено по гр.д. № 40 566/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 150 състав, че съдът е отхвърлил иска на П.И. Д., с правно основание чл.405 от КЗ /отм./, във вр. с чл.86, във вр. с чл.84, ал.З от ЗЗД, против З. „А.” АД, за заплащане на сумата от 19 900 лева - главница, представляваща вредите /стойността на застрахованото МПС към датата на събитието/, които ищецът търпи като последица от настъпилото застрахователно събитие, за сумата от 5 993.50 лева, представляващи лихва за забава върху главницата, считано от 09.04.2013 г. /датата на която изтича 15-дневения срок по чл.405, ал.1, във вр. с чл.108, ал.1 от КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение/, до датата на подаване на исковата молба в съда - 16.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 16.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, като погасен по давност и е осъдил, на основание чл.78, ал.З от ГПК, П.И. Д. да заплати на З. „А.” АД, сумата от 50 лева, представляваща направени разноски пред настоящата инстанция.

                        Не се спори между страните, а се установява и от представената застрахователна полица №0306В048553 от 20.03.2012 г., че ответното дружество е застраховател на лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5” с ДК №********собственост на ищеца, по имуществена застраховка „Каско”, с договорено застрахователно покритие по клауза „П” - Пълно Каско на МПС, по смисъла на ОУ към застраховката, със срок на действие на застраховката 24.03.2012 г. - 23.03.2013 г., при застрахователна сума 19 900 лева, като в деня на сключване на процесната застраховка „Каско” е платена цялата дължима премия по полицата и договорът е влязъл в сила на същата дата.

 

                        Не се спори между страните, а се установява и от издаденото на 19.10.2013 г. удостоверение от Четвърто РУП- СДВР- гр.София, че В.Д.Д. е заявила пред органите на полицията на 14.03.2013 г., че за времето от 17:00 часа на 13.03.2013 г. до 08:45 часа на 14.03.2013 г., неизвестен извършител противозаконно е отнел лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5”, с ДК №********собственост на П.И.Д., ЕГН **********, че по случая е образувано досъдебно производство №636/14.03.2013 г. по описа на Четвърто РУП-СДВР, за престъпление по чл.346, ал.1 от НК, което на 17.10.2013 г. е спряно с постановление на прокурор, че извършителят на деянието не е установен, автомобилът е обявен за ОДИ и към датата на издаване на удостоверението не е намерен.

                        Не се спори, а се установява и от издаденото на 31.07.2017 г. удостоверение от Четвърто РУП- СДВР-гр.София е, че воденото досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.346, ал.1 от НК е спряно с постановление на СРП от 17.10.2013 г., и към датата на издаване на удостоверението, процесният автомобил не е открит.

                        Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ищецът заявил събитието пред ответника на същата дата - 14.03.2013 г. В уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС”, И.П.Д. - син на ищеца, обяснил, че на 13.03.2013 г. около 17:00 часа е паркирал колата на баща си пред блока в ж.к. ********, ул.”3латишки проход”, а на другия ден, след като станал за лекции, колата вече е липсвала. Отразил, че липсата на автомобила е установена на 14.03.2013 г. в 07:30 часа, като за събитието са уведомени органите на полицията.

                        Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът е отказал да заплати обезщетение, като е мотивирал отказа си с твърдения, че ищецът не е изпълнил основни свои задължения по застрахователния договор, а именно: не представил свидетелство за регистрация - част II, който бил оставил в автомобила, както и че не е изпълнил задължението си за незабавно предаване на всички заключващи устройства и свидетелство за регистрация - част I.

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Предявени са обективно съединени искове, с правно основание по чл.405 от КЗ /отм./, и чл.86, във вр. с чл.84, ал.З от ЗЗД.

 

            С атакуваното решение № 352 971 от 06.03.2018 г., постановено по гр.д. № 40 566/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 150 състав, съдът е отхвърлил иска на П.И. Д., с правно основание чл.405 от КЗ /отм./, във вр. с чл.86, във вр. с чл.84, ал.З от ЗЗД, против З. „А.” АД, за заплащане на сумата от 19 900 лева - главница, представляваща вредите /стойността на застрахованото МПС към датата на събитието/, които ищецът търпи като последица от настъпилото застрахователно събитие, за сумата от 5 993.50 лева, представляващи лихва за забава върху главницата, считано от 09.04.2013 г. /датата на която изтича 15-дневения срок по чл.405, ал.1, във вр. с чл.108, ал.1 от КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение/, до датата на подаване на исковата молба в съда - 16.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 16.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, като погасен по давност и е осъдил, на основание чл.78, ал.З от ГПК, П.И. Д. да заплати на З. „А.” АД, сумата от 50 лева, представляваща направени разноски пред настоящата инстанция.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

             Релевираните от ответникът доводи са свързани с твърдения за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, както и неправилно възприемане, че иска е погасен по давност. Така наведените основания за незаконосъобразност не кореспондират с възприетото от съда по отношение на наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността, с изключение на довода, че предявените искове не са погасени по давност.

Константната съдебна практика приема, както и съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, задължението на въззивния съд за служебно произнасяне се отнася само за валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта му в обжалваната негова част. По отношение обаче правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или следи за защита интереса на определени частноправни субекти. Следователно, извън тези две хипотези, при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на изрично посочените негови фактически констатации. Ограниченията в проверката на правилността на атакуваното първоинстанционно решение от въззивната интстанция обхващат само релевантните и кореспондиращи с изводите на първоинстанционния съд доводи за неправилност на решението. В конкретния случай, това са доводите, че предвидената в закона тригодишна давност не е изтекла.

    С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че така наведеният довод за незаконосъобразност на атакуваното решение е неоснователен. В разпоредбата на чл.378, ал.1 от КЗ /отм./ е предвидено, че правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки „Живот” и „Злополука” и при застраховка „Гражданска отговорност” - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. В случая се касае до упражняване на права по имуществена застраховка „Каско”, като за нея е приложима давността, предвидена в чл.378, ал.1 от КЗ - три години от датата на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното събитие „противозаконно отнемане на МПС” е настъпило в периода от 13.03.2013 г. до 14.03.2013 г., следователно три годишния давностен срок е изтекъл на 14.03.2016 г. Исковата молба е заведена в съда на 16.06.2016 г. /пред СГС/, т.е. след изтичане на давностния срок.  

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

    По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски в настоящата инстанция съдът намира, че такива се дължат на въззиваемият, поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 50 лв., разноски за юристконсулт. 

    Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

 

Р   Е   Ш    И:

 

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 352 971 от 06.03.2018 г., постановено по гр.д. № 40 566/16 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 150 състав, като правилно и законосъобразно.

            ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на З. „А.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 50 (петдесет) лв., на основание чл.78 от ГПК.

           Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

                                              

                                                                                 

 

                                                                                                                      2.