МОТИВИ към решение № 1276/16.06.2017 год. по анх дело № 2193/2017 год. по описа на ВРС, четиридесет и пети състав

 

Производството е по чл. 375 и сл. НПК.

            С постановление на ВРП от 15.05.2017год. е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на П.Х.М. с ЕГН ********** *** за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б”б”,предл.2,вр.чл.342,ал.1,предл.3 от НК и за налагането  на административно наказание на основание чл. 78а НК.

В проведеното съдебно заседание Варненската районна прокуратура не изпраща представите, не заявява становище.

Обвиняемия П.М. редовно призован се явява лично в съдебно заседание и с адв.Ат. Д., ВАК, признава фактите изложени в постановлението на прокуратурата, не дава обяснения. При дадената му последна дума изразява съжаление за извършеното.

Адв.Д. моли съда да наложи на подзащитния му предвиденото административно наказание в неговия минимален размер, като по отношение на кумулативно предвиденото наказание „ лишаване от право да управлява МПС” моли съда на осн.чл.78а, ал.4 от НК да не го налага, тъй като ползването на МПС от страна на подзащитния му било от изключителна важност.

От фактическа страна :

Обв. П.Х.М. е правоспособен водач на МПС за категория „В" от 1996 г., притежаващ СУ на МПС № ********* от 23.07.2014 г. за категории „СЕ, С, В, М, Ткт, АМ", валидно до 23.07.2019 г. Обвиняемият управлявал лек автомобил „Рено Меган" с per. № ***, собственост на Х.Х.. Автомобилът бил обособен за таксиметрови превози.На 19.01.2017 г. около 09,00 ч. обв. М. управлявал горепосоченият лек автомобил „Рено Меган" с per. № *** в гр. Варна по ул. „Д-р Людвиг Заменхоф" в посока към ЖП-гара Варна. Времето било ясно, пътната настилка била мокра и на места заледена, а видимостта - нормална. Улицата била еднопосочна, права, след кръстовището с ул. „Дебър" е с широчина 5 м., с надлъжен низходящ наклон, преминаваща под тунел, над който имало изградена административна сграда. По същото време свидетелката Кремена Радилова слязла от автомобила на съпруга си на кръстовището на ул. „Дебър" и ул. „Заменхоф", качила се на левия тротоар на ул. „Заменхоф" и продължила да върви пеша по тротоара надолу в посока към тунела, за да отиде на работа. В този момент обв. М. *** и навлязъл по ул.„Заменхов" с автомобила си на първа скоростна предавка.

 Поради заледената пътна настилка и низходящия наклон скоростта на автомобила бързо се увеличила до 13,89 км./ч. и обвиняемият изгубил контрол него.
Възприел пешеходката, движеща се по тротоара на разстояние около 4 метра пред него. Не успял да овладее автомобила, който се занесъл първо надясно към паркирани там автомобили.

За да избегне удар с тях, М. извил волана вляво, опитвайки да спре, но не успял да избегне пешеходката.
Автомобилът се качил на левия тротоар и последвал удар с предната лява част в тялото на св. Радилова. Ударът настъпил на 1,25 м. вляво от левия бордюр върху левия тротоар и на около 8,80 метра от началото на тунела. След сблъсъка Радилова ударила с глава предното панорамно стъкло на автомобила в долната лява част, претърколила се пред автомобила и паднала по гръб на земята на разстояние около 5,50 м. след удара в зоната на намиращ се вляво вход/изход за паркинг. Автомобилът, управляван от обв. М., продължил движението си надолу по улицата и се блъснал в дясно в стената на тунела, където преустановил движението си.

Свидетел-очевидец на ПТП станал св. Александър Тончев, който бил спрял собствения си автомобил малко по-надолу в тунела. Свидетелят веднага се затичал към пострадалата, която била в съзнание и се опитвала да се изправи. В този момент и обв. М. се доближил до нея, поискал да й помогне да стане, но св. Тончев го спрял, тъй като не се знаело дали няма някакви счупвания. На тел. 112 бил подаден сигнал от работещ в близост човек, който не бил свидетел на инцидента. Малко по-късно пристигнали екипи на полицията и на Спешна помощ, пострадалата Радилова била транспортирана в Спешния център на МБАЛ „Св. Анна- Варна".

Обв. М. бил изпробван за алкохол на място от полицейските служители, като техническото средство отчело 0,00 промила.

От изготвената по делото съдебномедицинска експертиза е установено, че на 19.01.2017 г. като пешеходка, ударена от МПС, Кремена Радилова е получила счупване на гръбначния стълб в поясната област - тялото на ЛЗ (трети поясен прешлен), като е претърпяла операция - вертебропластика на прешлена. Това увреждане е резултат на удар с или върху твърди, тъпи предмет и може да бъде получено при блъскане на пешеходката от движещ се автомобил с последващо преминаване пред капака на автомобила и падане и удряне върху земната повърхност. Увреждането е обусловило трайно затруднение на движението на снагата за период от 2-3 месеца при обичаен оздравителен процес (средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК).

От заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза, е установено следното: Скоростта на движение на автомобила „Рено Меган" непосредствено преди удара е била около 13,89 км./час.
Опасната зона за спиране на автомобила при определената му скорост е
била 11,84 м. От техническа гледна точка водачът на автомобила е могъл да
предотврати ПТП единствено ако е продължил да управлява автомобила си
по пътното платно с риск да предизвика удар в някой от паркираните вдясно
автомобили, тъй като опасната му зона е била 11,84 метра, а водачът е възприел пешеходката на разстояние 4 метра пред себе си. Причината за възникване на ПТП от техническа гледна точка е скоростта, с която автомобилът е навлязъл в зоната на заледения участък след кръстовището с ул. „Дебър", съчетано с неадекватна преценка и поведение на водача преди и в момента на загуба на устойчивост (хлъзгане) и последващо насочване на автомобила към левия тротоар.

За водачите на моторни превозни средства съществува нормативно определено задължение непрекъснато да контролират управляваното от тях превозно средство и да избират скоростта си за движение, съобразявайки атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост и др., за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

РП Варна е приела, че обв. М. виновно е
нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението,
с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението".
 Вследствие на тези нарушения  според РП Варна е настъпило пътно-транспортното произшествие между лекия автомобил „Рено Меган" и пешеходката Кремена Радилова, като в пряка причинна връзка с ПТП е причинената на Радилова средна телесна повреда.

Видно от справката за съдимост обв.М. не  е осъждан . 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа  на събраните по делото доказателства – гласни - обясненията на обвиняемия,свидетелските показания, прочетени и приети по реда на чл.281 и сл. от НПК; протокол за оглед на местопроизшествие, свидетелство за съдимост; химическа експертиза, АТЕ, съдебно-медицинска експертиза,справка за нарушения по ЗДвП, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК и включени в доказателствения материал на осн. чл.378, ал.2 от НПК.

Изготвените по делото  СХЕ, СМЕ, АТЕ съдът възприе изцяло, тъй като намери, че са обективно и компетентно дадени, в съответствие със специалните знания на вещите лица в съответната област.

При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:

При така направения анализ на доказателствата, съдът приема, че с действията си  обв. П.Х.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343,ал.1,б.”б”,предл.2,вр.чл.342,ал.1,предл.3 от НК

Според състава на съда от обективна страна на 19.01.2017г. в гр. Варна при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Рено Меган", с per. № ***, обв.М. нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", и по непредпазливост причинил на К.И.Р.средна телесна повреда, изразяваща се в счупването на трети поясен прешлен, което обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за около 2-3 месеца при обичаен оздравителния процес.

Нарушението на чл.20 ал.2 ЗДвП от подсъдимия  се изразява в това, че не е съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия  и с характера на пътя , за да намали скоростта или да спре превозното средство, когато възникне опасност за движението.

Деянието по този законов текст е извършено от подс. М. по непредпазливост. Отношението на подсъдимия към настъпването на общественоопасните последици е непредпазливо, като се касае за престъпна небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици в резултат на извършеното от него нарушение на правилата за движение по пътищата, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Съдът оправда обв.М. за извършеното нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП, тъй като намери, че същото няма отношение  към настъпилата катастрофа, тъй като отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта. В конкретния казус, няма данни водачът да е изгубил контрола върху превозното средство, като самостоятелно нарушение на правилата за движение, респ. това да се дължи отклоняване на вниманието, разсейване и пр.

Нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите с кои фактори да се съобразяват при избиране скоростта на движението и регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е в рамките на максимално допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните за безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка.

В случая съдът намира, че са налице условията на чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия М. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. За престъплението по чл.343, ал.1, б.„б”, предл.2 във вр. с чл.342, ал.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три години или „Пробация”.

От приложеното свидетелство за съдимост е видно, че обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Няма данни по делото да са причинени имуществени вреди с деянието.

Ето защо съдът намира, че в случая са налице условията на чл.78а от НК, поради което обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание глоба в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева), след като се съобрази със смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и имущественото състояние на обвиняемия.

  Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема чистото му съдебно минало, направените в хода на наказателното производство самопризнания, проявена самокритичност.

Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.

Предвид гореизложеното съдът счита, че на М. следва да бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Настоящата съдебна инстанция счита, че с така наложеното на обвиняемия М. административно наказание ще се постигнат успешно целите на личната и генерална превенции.

 Събраните в хода на делото данни отнасящи се за допуснатото деяние и на личността на дееца, както и сравнително малкото наложени наказания за нарушения на ЗДвП , професията на обвиняемия , която съгласно приложената по делото справка налага ежедневно да управлява автомобила си, степента на обществена опасност на дееца,както и икономическите условия в страната мотивират съдът да не налага на  административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, каквото е предвидено в  чл. 78, ал. 4 във вр. с чл. 343г във вр. с чл. 343 от НК.

При този изход на делото, съгласно изискванията на закона – чл.189, ал.3 от НПК, направените  разноски по делото в размер на 373,48 лв., представляващи заплатени  възнаграждения на вещи лица за изготвени от тях експертизи /автотехническа експертиза; съдебно-медицинска експертиза; химическа експертизи/, следва да бъдат заплатени от обвиняемия.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                                                       Съдия при РС Варна: