Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262049
гр. Пловдив, 20.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 15155 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на
Г.Б.Б., ЕГН ********** против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
******* с правна квалификация член 439 ГПК и член 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в полза на
ответниковото дружество са били издадени 14 броя изп. листове против ищеца, в
качеството му на длъжник, за вземания на ответника за доставена ТЕ и БГВ, които листове са били
издадени въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение на парично
задължение по член 410 ГПК и влезли в сила решения по предявени искове с правно
основание по член 422 ГПК, и въз основа на които са образувани изп. дела, които
вземания не са дължат, поради изтекла давност.
Ищецът твърди, че е платил в хода на
образуваното принудително изпълнение без основание общата сума от 6561,97 лева,
която като недължимо платена следвало да му се върне.
В отговора на исковата молба,
подаден в срока по член 131 ГПК, ответникът излага, че исковете са
неоснователни, тъй като вземанията му не били погасени по давност.
Пловдивски районен
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
От представените по
делото копия на изп. дела съдът приема, че вземанията по изпълнителни
дела с № ********. по описа на ДСИ, ПРС, изп. дело № ******. по описа на ДСИ П.
и изп. д. № ****** по описа на *********. са погасени по давност и са били
отписани счетоводно.
По отношение на вземанията по изп. д. № *****
по описа на ********* се установява от заключенията на вещото лице – основно и
допълнително, че същите са погасени чрез плащане, ето защо не може да се счете,
че същите са погасени и по давност.
Съдът не споделя възражението на
ответника, че липсва правен интерес от предявяване на исковете, доколкото към
момента на подаване на исковата молба тези изпълнителни дела били прекратени, а
освен и били отписани счетоводно. За ищеца е налице правен интерес от
установяване на недължимостта им, доколкото постановеното съдебно решение се
ползва със сила на пресъдено нещо за страните.
Относно вземанията по изп. дело №
****** по описа на ******, продължено под № ******* по описа на *******
Изпълнителното дело е образувано по молба от
25.01.2010 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр. д. № ****** г.
по описа на ПРС, като в съдържанието й е включена и изрична молба за
пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, ведно с възлагане
по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител за предприемане на
всички необходими и възможни изпълнителни действия с оглед събиране на
вземането. Изричното искане за пристъпване към изпълнителни действия, ведно с
направено възлагане на ЧСИ по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ е годно да прекъсне
давността, което положение е възприето именно в т. 10 от ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Впоследствие са предприети редица изпълнителни действия, с всяко
от които е била прекъсвана течащата погасителна давност, съответно е бил
прекъсван срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 04.06.2010 г. длъжникът е подал молба за
разсрочено плащане, като взискателят е дал становище, че предложената сума е
недостатъчна. На 06.07.2010 г. Г.Б. е подал нова молба с посочване на по -
висока сума, която ще плаща ежемесечно за погасяване на дълга по делото, като
взискателят е дал съгласие за това, но понеже ищецът е спрял плащанията, с
молба с изх. № ******* г. до СВ - ******* е заявено вписване на възбрана на собствен
на длъжника недвижим имот.
С призовка
за принудително изпълнение с изх. № ******* г. е насрочен опис на възбранения
недвижим имот за 08.02.2011 г., като на 11.01.2011 г. длъжникът е подал молба
за отлагане на насрочения опис, със задължението да внася ежемесечно суми за
погасяване на дълга. Тъй като ищецът не е спазил условията за разсрочено
плащане, с призовка за приндително изпълнение от 03.06.2011 г. е насрочен опис
на възбранения недвижим имот за 05.07,2011 г., като на 28.06.2011 г. длъжникът
отново е подал молба за отлагане на насрочения опис, със задължението да внесе
сумата за погасяване на дълга най - късно до 08.07.2011 г., с което взискателят
е изразил съгласие, като с ППИ от 04.07.2011 г. описът на възбранения недвижим
имот е пренасрочен за 14.07.2011 г.
На
13.07.2011 г. длъжникът е подал нова молба за отлагане на насрочения опис, с
намерението си да плати, като ако не стори това описът да се извърши на
05.08.2011 г. Доколкото ищецът не е внесъл обещаната сума за погасяване на
дълга, с Протокол от 05.08.2011 г. е бил извършен опис на възбранения недвижим
имот, като с разпореждане на ***** е
насрочена публична продан на имота за периода 12.05.2012 г. -12.06.2012г., за
което на длъжника е връчено Съобщение с изх, № 3778/23.04.2012 г.
На 06,06.2012
г. е подадена молба от длъжника за спиране на изпълнението на основание чл.
454, ал. 1 от ГПК, като е внесена сумата от 800 лв., с оглед на което
изпълнението е спряно. Впоследствие
длъжникът е направил още две вноски в размер на 10 % от дълга - на 06.07.2012
г. и на 09,08.2012 г.
На
07,06.2013 г. е депозирана молба от ЕВН ТР за присъединяване към това дело на
изп. дело № ***** г. и на изп. дело № *****., и двете по описа на *******като е
направена и изрична молба за пристъпване към изпълнение по трите присъединени
изп. дела.
На
12.03.2015 г. е депозирана молба от ЕВН ТР за присъединяване към това дело на
изп. дело № ******* на изп. дело № ****** г., на изп. дело №******г. и на изп.
дело Ns******г., и
четирите по описа на ******, като е направена и изрична молба за пристъпване
към изпълнение по всички присъединени изп, дела.
На
02.06.2015 г. е депозирана молба от взискателя за предприемане на изпълнителни
действия чрез опис и продажба на собствения на длъжника недвижим имот.
С
Разпореждане от 30.06.2015 г. ЧСИ е присъединил изп. дело № ****** г., изп.
дело № ****** г., изп. дело № ***** г. и изп. дело № ******* г. и четирите по
описа на******** към процесното изп. дело № ***** г. по описа на *****, като е
разпоредил извършените действия по което и да е от делата да се счита за
действие по всички присъединени дела.
На
28.09.2016 г. взискателят е депозирал молба за извършване на изпълнителни
действия с всички предвидени в ГПК способи.
На
08.02.2017 г. е представена справка за остатък и е направено искане за
извършване на изпълнителни действия.
С молба изх.
№ ********* г. до СВ - ****** е заявено вписване на възбрана на собствен на
длъжника недвижим имот, вписана под № ******* г.
На
08.07.2017 г. делото е прието от ****** под № ******.
С
разпореждане с изх. № ****** г. е насрочен опис на движими вещи в имота на
длъжника за 23.03.2018 г.
С
разпореждане с изх. № ****** г. е насрочен опис на движими вещи в имота на
длъжника за 22.06.2018 г.
На
09.11,2018 г. е депозирана молба от взискателя за предприемане на изпълнителни
действия.
Със запорно
съобщение с изх. Ns ***** г. е наложен запор на банковите сметки на
длъжника в банка „ДСК" ЕАД като на длъжника е връчена ППИ за наложения
запор с изх. № ****** г.
По нататък длъжникът е
подал жалба до ПОС, с която обжалвал отказа на ***** да прекрати процесното
изп. дело № ***** г. по описа на ******** на основание чл. 433, т. 8 от ГПК,
като с решение по образуваното в.ч.гр.д. № 1456/19 г. по описа на ПОС съдът е
отхвърлил тази жалба.
По отношение на изп.
дело № ****** г. по описа на *****
Изпълнителното
дело е образувано на 13.02.2013 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч. гр. д. № 19267/12 г. по описа на ПРС, като в молбата за образуване има
изрична искане за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи,
ведно с възлагане по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител да
предприема всички необходими и възможни изпълнителни действия с оглед събиране
на вземането, ето защо изричното искане за пристъпване към изпълнителни
действия, ведно с направено възлагане на ****по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ,
което искане е годно да прекъсне давността, с оглед възприетото в т. 10 от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
На
18.05.2015 г. е депозирана молба от взискателя за предприемане на изпълнителни
действия с конкретно посочване на изпълнителни способи, като с постановление от
12.10.2015 г. делото е прекратено от ***** на основание чл. 433, ал. 1, т.,8 от ГПК, а впоследствие ЕВН е изтеглило изпълнителния лист и образувало ново изп.
дело под № ***** г. по описа на ******.
По отношение на изп. дело
№ 124/16 г. по описа на *****.
Вино от
приложеното копие на изпълнително дело същото е образувано на 05.02.2016 г. въз
основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 19267/12 г. по описа на
ПРС, като в същата е включено изрично искане за пристъпване към изпълнение с
всички предвидени в ГПК способи, ведно с възлагане по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ
на частния съдебен изпълнител да предприема всички необходими и възможни
изпълнителни действия с оглед събиране на вземането, ето защо изричното искане
за пристъпване към изпълнителни действия, ведно с направено възлагане на ЧСИ по
смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ е годно да прекъсне давността, съгласно т. 10 от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът счита, че вземането не е било погасено по
давност към момента на образуване на изп. дело, тъй като давността е била
прекъсната на 13.02.2013 г. с образуването на изп. дело № ****** г. по описа на
*****, след което на 05.02.2016 г. отново е била прекъсната, преди да е
изтекла, с образуване на изп. дело № ***** г. по описа на *******. Предприети
са и следните изпълнителни действия, с всяко от които е била прекъсвана
течащата погасителна давност, съответно е бил прекъсван срокът по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК като наложен запор върху
пенсията на длъжника с ПДИ от
08.02.2016г.
На
22.03.2016 г. длъжникът е подал молба за разсрочено плащане на задълженията по
делото, като е направил следните доброволни вноски: на 22.03.2016 г. - 50 лв.,
на 04.08.2016 г. - 250 лв., на 22.11.2016 г. - 150 лв., на 09.12.2016 г. - 50
лв., на 09.05.2017 г. - 200 лв., на 27.07.2017 г. - 150 лв., на 25.10.2017 г.
-150 лв., на 31.01.2018 г. - 150 лв., на 09.02.2018 г. - 50 лв., на 09.03.2018
г. - 50 лв., на 01.06.2018 г. - 100 лв., на 20.07.2018 г. - 100лв„ на
29.09.2018 г. - 100 лв., на 09.10.2018 г. - 50 лв., на 09.11.2018 г. - 50 лв.,
на 30.01.2019 г. - 100 лв. и на 19.02.2019 г. - 435 лв. На 03.10.2017 г. и на
16.10.2018 г. от взискателя са депозирани молби за предприемане на изпълнителни
действия чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника, като ***** с разпореждане е посочило, че действия
не следва да се предприемат, тъй като по делото редовно постъпват вноски за
доброволно погасяване на дълга.
С
разпореждане от 19.02.2019 г. изпълнителното дело е приключено като изплатено.
По отношение на изп. дело № ***** г. по описа на
******
Видно от приложенията изпълнителното дело е
образувано на 29.07.2016 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 7936/16 г. по описа на ПРС, като
е налице изрична молба за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК
способи, ведно с възлагане по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ на частния съдебен
изпълнител да предприема всички необходими и възможни изпълнителни действия с
оглед събиране на вземането, ето защо с така подаденото искане давността е била
прекъсната. По делото са били извършени следните изпълнителни действия, с всяко от които е
била прекъсвана течащата погасителна давност, съответно е бил прекъсван срокът
по чл, 433, ал. 1, т. 8 от ГПК:на 03.08.2016г. е наложен запор върху пенсията
на длъжника, като на 01,09.2016 г. длъжникът е подал молба за разсрочено
плащане на задълженията по делото, като е направил следните вноски: на
22.11.2016 г. - 150 лв., на 09,05.2017 г. - 200 лв., на 27.07.2017 г. - 150
лв., на 03.10.2017 г. - 100 лв., на 31.01,2018 г. - 200 лв., и на 19.02.2019 г.
-662.41 лв. На 03.10.2017 г. взискателят е депозирал молба за предприемане на
изпълнителни действия чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника,
като със запорно съобщение от 22,11.2017 г. е наложен запор на банковите сметки
на длъжника в банка „ДСК" ЕАД.
С
разпореждане от 19.02.2019 г. изпълнителното дело е приключено като изплатено.
По отношение на изп. дело №
****** г. по описа на *****
Изпълнителното
дело е образувано на 07.08.2012 г. въз основа на изпълнителни листове, издадени
по ч.гр.д. № 10426/11 г. и гр. д. 14791/11 г. по описа на ПРС, като е налице и
изрична молба за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи,
ведно с възлагане по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител да
предприема всички необходими и възможни изпълнителни действия с оглед събиране
на вземането, ето защо с така подаденото искане давността е била прекъсната.
Впоследствие са предприети редица изпълнителни
действия, с всяко от които е била прекъсвана течащата погасителна давност,
съответно е бил прекъсван срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – на
23.10.2012г. е наложен запор на пенсията на дъжника, като на 07,06.2013 г. взискателят е депозирал молба
за присъединяване на ИД № ******* г. по описа на ****** към ИД № ****** г. по
описа на ******, като в таизи молба е поискано изрично предприемане на изп.
действия по двете изп. дела, с насочване на изпълнението върху дв. вещи и недв.
имоти на длъжника.
На 18.05.2015 г. взискателят е депозирал молба за
предприемане на изпълнителни действия чрез налагане на запор на пенсията на
длъжника и опис на движими вещи в жилището му. На 12.08.2016 г. взискателят е депозирал
молба за предприемане на изпълнителни действия, като е посочил изпълнението да
се насочи върху движимите вещи и недвижимите имоти на длъжника. На 02.10.2017
г. взискателят е депозирал молба за предприемане на изпълнителни действия чрез
налагане на запор на банковите сметки на длъжника, като на 30.10.2017г. е
наложен запор на банковите сметки на длъжника в банка „ДСК" ЕАД.
На 17.10,2018 г. взискателят е депозирал молба за
предприемане на изпълнителни действия чрез налагане на запор на банковите сметки
на длъжника.
С Призовка за прин. изпълнение от 20.11.2018 г. е
насрочен опис на движими вещи в жилището на длъжника за 24.01.2019 г., като
на 04.01.2019 г. длъжникът е подал молба
за разсрочено плащане на задълженията по делото, като е поискал насроченият за
24.01.2019 г, опис да се отложи, за което взискателят е изразил съгласие, а
ищецът е направил следните вноски за
погасяване на дълга:на 22.01.2019 г. - 200 лв., на 19.02.2019 г. - 200 лв., на
18.03.2019 г. - 120 ЛВ., на 15.04.2019 г. - 120 лв., на 20.05.2019 г. - 120
лв., на 14.06.2019 г. - 120 лв., на 16.07.2019 г, - 120 лв.
На
09.09.2019 г. взискателят е депозирал молба за предприемане на изпълнителни
действия с посочване на конкретни изпълнителни способи, като със запорно
съобщение изх. № ****** г. до РУСО - пенсии е наложен запор на пенсията на
длъжника.
За
процесното вземане се прилага петгодишната погасителна
давност, тъй като
вземането е признато за дължимо със съдебно решение, като заповета за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 10426/11 г. по описа на Районен съд - *****, е влязла в
сила след влизане в сила на решение по заведеното от ЕВН ЕАД срещу Г.Б. гр. д.
14791/11 г. по описа на ПРС, VIII гр. с-в след подадено възражение по чл. 414
от ГПК.
По отношение на изп. дело № ***** г.
по описа на ****** продължено под № *******. по описа на ******.
Изпълнителното
дело е образувано на 07.08.2012 г. въз основа на изпълнителни листове, издадени
по ч. гр. д. № 1404/11 г. и гр. д. 4746/11 г. по описа на ПРС, като в нея се
включва и изрична молба за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК
способи, ведно с възлагане по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител да предприема
всички необходими и възможни изпълнителни действия с оглед събиране на
вземането, ето защо така формулираното искане е годно да прекъсне давността,
което положение е възприето в т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По делото са
предприети изпълнителни действия, с всяко от които е била прекъсвана течащата
погасителна давност, съответно е бил прекъсван срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК като с молба за вписване на възбрана с изх. № ******* г. до СВ -
******на 10.02.2012 г. е вписана възбрана върху собствен на длъжника недвижим
имот.
На
07.06.2013 г. взискателят е депозирал молба за присъединяване на ИД № ***** г.
по описа на ******* към ИД № ***** г. по описа на ******, като с молбата
изрично е поискано да се предприемат изп. действия по двете изп. дела, като е
посочено изпълнението да се насочи върху движимите вещи и недвижимите имоти на
длъжника. На 12.03.2015 г. взискателят отново е депозирал молба за
присъединяване на ИД № **** г. по описа на ***** към ИД № ******., по описа на
******. В молбата изрично е поискано да се предприемат изп. действия по двете
изп. дела, като е посочено изпълнението да се насочи върху движимите вещи и
недвижимите имоти на длъжника. С разпореждане на *** делата са присъединени на
30.06.2015 г., като на 28.09.2016 г. взискателят е депозирал молба за
предприемане на изпълнителни действия.
На
08.07.2017 г. делото е прието от ***** под № *****., като с разпореждане с изх.
№ ****** г. е насрочен опис на движими вещи в имота на длъжника за 23.04.2018
г.
До длъжника
е изпратено разпореждане за продължаване на изпълнителното дело с изх. № *****
г„ с което е насрочен опис на движими вещи в жилището му за 22.06.2018 г.
На
12.11.2018 г. взискателят е депозирал молба за предприемане на изпълнителни
действия чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника,
За
процесното вземане е приложима петгодишната погасителна давност, тъй като
вземането е признато за дължимо със съдебно решение, като заповедта за
изпълнение, издадена ло ч.гр.д. № 1404/11 г. по описа на Районен съд - *****, е
влязла в сила след влизане в сила на решение по заведеното от ЕВН ЕАД срещу
Г.Б. гр. д, гр. д. 4746/11 г. по описа на ПРС, XX гр. с-в след възражение по
чл. 414 от ГПК.
По отношение на изп. дело №
***** г. по описа на ******* продължено под № ****** г. по описа на *****
Изпълнителното
дело е образувано на 19.03.2014 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 19153/13 г. по описа на ПРС, като в същото има и изрична молба за
пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, ведно с възлагане
по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител да предприема всички
необходими и възможни изпълнителни действия с оглед събиране на вземането, ето
защо с това изрично искане за пристъпване към изпълнителни действия, ведно с
направено възлагане на ЧСИ по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ е прекъсната давността
съгласно възприетото в т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предприети
са и изпълнителни действия, с всяко от които е била прекъсвана течащата
погасителна давност, съответно е бил прекъсван срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, като на 12.03.2015 г. взискателят е депозирал молба за присъединяване
на ИД № 141/14 г. по описа на ******* към ИД № 25/10 г. по описа на ******,
като в молбата изрично е поискано да се предприемат изп. действия по двете изп.
дела, като е посочено изпълнението да се насочи върху движимите вещи и
недвижимите имоти на длъжника, а с разпореждане на ****** делата са
присъединени на 30.06.2015 г.
На
30.09.2016 г. ЕВН ЕАД е депозирало молба за предприемане на изпълнителни
действия, а на 08.07.2017г. делото е прието от ******* под № ****** г.
На
19.10.2017 г. взискателят е депозирал молба за предприемане на изпълнителни
действия чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника, като с
разпореждане с изх. № ***** г. е насрочен опис на движими вещи в имота на
длъжника за 16.05.2018 г.
До длъжника
е изпратено разпореждане за продължаване на изпълнителното дело с изх. № *****
г., с което е насрочен опис на движими вещи в жилището му за 22.06.2018 г.
На
15.11.2018 г. взискателят е депозирал молба за предприемане на изпълнителни
действия чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника,
По отношение на изп. дело №
**** г. по описа на ****, продължено под № ****** г. по описа на ******.
Изпълнителното
дело е образувано на 10.06.2014 г. въз основа на изпълнителни листове, издадени
по ч.гр.д. № 5722/13 г. и гр, д. 10927/13 г. по описа на ПРС, като в него е
налице и изрична молба за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК
способи, ведно с възлагане по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ на частния съдебен
изпълнител да предприема всички необходими и възможни изпълнителни действия с
оглед събиране на вземането, ето защо с това изрично искане за пристъпване към
изпълнителни действия, ведно с направено възлагане на ЧСИ по смисъла на чл. 18
от ЗЧСИ е прекъсната давността съгласно възприетото в т. 10 от ТР № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
По делото са
предприети изпълнителни действия, с всяко от които е прекъсната течащата
погасителна давност, съответно е бил прекъсван срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК, като на 12.03.2015 г. взискателят е депозирал молба за присъединяване
на ИД ***** г. по описа на **** към ИД ******* г. по описа на ******* В молбата
изрично е поискано да се предприемат изп, действия по двете изп. дела, като е
посочено изпълнението да се насочи върху движимите вещи и недвижимите имоти на
длъжника. С разпореждане на ЧСИ делата са присъединени на 30.06.2015 г. На
30.09.2016 взискателят е депозирал молба за предприемане на изпълнителни действия. На 08.07.2017
г. делото е прието от ******№ ****** г.
На
19.10.2017 г. взискателят е депозирал молба за предприемане на изпълнителни
действия чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника. С разпореждане
с изх. № ****** г. е насрочен опис на движими вещи в имота на длъжника за
31.05.2018 г.
До длъжника
е изпратено разпореждане за продължаване на изпълнителното дело с изх. № ******
г., с което е насрочен опис на движими вещи в жилището му за 22.06.2018 г.
На
15.11.2018 г. взискателят е депозирал молба за предприемане на изпълнителни
действия чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника.
По отношение
на процесното вземане е приложима петгодицшата погасителна
давност, тъй като
вземането е признато за дължимо със съдебно решение. Заповедта за изпълнение, издадена
по ч.гр.д. № 5722/13 г. по описа на Районен съд - ******в, е влязла в сила след
влизане в сила на решение по заведеното от ЕВН ТР срещу Г.Б. гр. д. 10927/13 г.
по описа на ПРС, XIII гр. с-в след възражение по чл. 414 от ГПК.
По отношение на изп. дело № ** г. по описа на *** под № ** г. по описа на
*****изпълнителното
дело е образувано на 21.02.2012 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 22889/11 г. по описа на ПРС. В нея се включва и изрична молба за
пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, ведно с възлагане
по смисъла на чл, 18 от ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител да предприема всички
необходими и възможни изпълнителни действия с оглед събиране на вземането, ето
защо с така извършеното изрично искане за пристъпване към изпълнителни
действия, ведно с направено възлагане на ЧСИ по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ е
годно да прекъсне давността, съгласно разрешенията на т. 10 от ТР № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
На
14.05.2012 г. длъжникът е представил доказателства, че е внесъл сумата от 800
лв. по делото, а впоследствие са предприети следните изпълнителни действия, с
всяко от които е била прекъсвана течащата погасителна давност, съответно е бил
прекъсван срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК:
На
07.06.2013 г. взискателят е депозирал молба за присъединяване на ИД № ***** г.
по описа на ***** към ИД № ****** описа на *******, като в молбата изрично е
поискано да се предприемат изп. действия по двете изп. дела и е посочено
изпълнението да се насочи върху движимите вещи и недвижимите имоти на длъжника.
На 12.03.2015 г. взискателят отново е депозирал молба за присъединяване на ИД №
***** г. по описа на ***** към ИД № ****** г. по описа на *******като в молбата
изрично е поискано да се предприемат изп. действия по двете изп. дела, като е
посочено изпълнението да се насочи върху движимите вещи и недвижимите имоти на
длъжника. С разпореждане на делата са присъединени на 30.06.2015 г., като на
28.09.2016 г. ответникът е депозирал молба за предприемане на изпълнителни
действия.
На 08.07.2017
г. делото е прието от ****** под № ****** г.
На
02.10.2017 г. взискателят е депозирал молба за предприемане на изпълнителни
действия чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника като с
разпореждане с изх. № 25118/19.03,2018 г. е насрочен опис на движими вещи в
имота на длъжника за 13.04.2018 г.
До длъжника
е изпратено разпореждане за продължаване на изпълнителното дело с изх. №
******* г, с което е насрочен опис на движими вещи в жилището му за 22.06.2018
г. На 12.11.2018 г,
взискателят е депозирал молба за предприемане на изпълнителни действия чрез
налагане на запор на банковите сметки на длъжника.
Всяко
поискано от страна на ответниковото дружество изпълнително действие, както и с
всяко насрочено или извършено от частния съдебен изпълнител такова давността е
била прекъсвана.
При
извършване на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и дали вземането на кредитора е погасено
по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на
определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е
активността на взискателя, като в случая е налице процесуална активност на
кредитора, тъй като той е поддържал висящността на изпълнителния процес с
регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи и не следва да бъде
санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за
погасено по давност поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Съгласно т.
10 от ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ - независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. От значение за прекъсване
на погасителната давност са както датите, на които взискателят е поискал
съответното изпълнително действие, така и датите, на които съдебният изпълнител
е насрочил или предприел съответното изпълнително действие.
Съгласно
решение № 37 от 24.02.2021г. по гр. дело № 1747 от 2020Г. на ВКС, ІVг.о. в
производство по член 290 ГПК съдът е
намерил, че въпросът при какви условия и кога настъпва перемпцията не е бил
разгледан в т. 10 от ТР № 2/2013 г.., като според върховните съдии нова
погасителна давност за вземането, когато изп. процес е прекратен поради
перемция на осн. член 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тече от последното й прекъсване с
надлежно извършено изп. действие или признание на вземането от длъжника, като
перемпцията е без правно значение за давността. Единствената правна последица
от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново – отделно изп. дело, тъй като старото е прекратено по право, като
новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съд.
изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело, във всички
случай той е длъжен да приложи поискания изп. способ.
Ето защо и
въз основа на изложеното по-горе, съдът счита, че изброените по-горе процесни вземания не са погасени
по давност, като предявените искове за недължимост на сумите по изп. листове,
издадени по ч. гр. д. №16220/2009г. на ПРС, ч. гр.д. №19267/2012 г. на ПРС; ч.
гр. д. 7936/16г. на ПРС, ч. гр. д. № 10426/11 и гр.д. № 14791/11 г. на ПРС, ч.
гр. д. № 1404/11 г. и гр.д. № 4746/11г. на ПРС, ч. гр.д. № 19153/13г. на ПРС,
ч. гр.д. № 5722/13г. и гр. д. № 10927/13г. на ПРС и ч. гр.д. № 22889/11г. на
ПРС, за които са били образувани изп. производства са неоснователни и следва да
се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на исковете с правно основание член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В първото по
делото открито съдебно заседание ищецът е направил уточнения в размерите на
претендираните за връщане суми суми по изп. дело № ***** г. и изп. д. № ******.
Съдът намира
,че претендираната за връщане сума от 6571,28 лева е била събрана от ищеца в
хода на редовно образувано висящо изпълнително производство на базата на
редовни изп. листове, поради което няма основание да се приеме, че тази сума е
събрана от ищеца-длъжник без основание.
Ето защо
искът за връщането им следва да се отхвърли като неоснователен.
По
разноските:
На ищеца ще
се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете, тъй като ответникът
не е извършил признание на исковете, които съдът констатира в размер на 191
лева за адв. възнаграждение и разноски за държавна такса и вещи лица в размер
на 253,28 лева или общо сумата от 444,28 лева.
На ответника
съобразно отхвърлената част от исковете ще се присъдят разноски за юрк.
възнаграждение в размер на 150 лева за юрк. възнаграждение и разноски за вещо
лице и такса *** в размер на 306,60
лева, или общо 456,60 лева.
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. член 439 ГПК между Г.Б.Б., ЕГН **********, като длъжник и ЕВН
България Топлофикация ЕАД, ЕИК *****, като взискател, че вземанията по изп. лист от
12.07.2006г. по ч. гр. д. № 5344/2006г. на РС****, по който изп. лист е
образувано изп. дело № *******. по описа на ДСИ ****; вземанията по изп. лист
от 20.02.2008г. по ч. гр.д. № 2022/2008г. на РС ***, по който изп. лист е
образувано изп. дело № ******. по описа на ДСИ **** и вземанията по изп. дело №
******. по описа на *****, които изп. дела са били присъединени към изп. дело №
*******. по описа на ****** с район на действие ОС ***, не се дължат, поради
погасяването им по давност, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове касаещи вземанията
по изп. листове, издадени по ч. гр. д. №16220/2009г. на ПРС, ч. гр.д.
№19267/2012 г. на ПРС; ч. гр. д. 7936/16г. на ПРС, ч. гр. д. № 10426/11 и гр.д.
№ 14791/11 г. на ПРС, ч. гр. д. № 1404/11 г. и гр.д. № 4746/11г. на ПРС, ч.
гр.д. № 19153/13г. на ПРС, ч. гр.д. № 5722/13г. и гр. д. № 10927/13г. на ПРС и
ч. гр.д. № 22889/11г. на ПРС, въз основа на които изп. листове са образувани
изп. дело № *****. по описа на *****, продължено под № **** по описа на *****;
по изп. дело № ***** г. по описа на ЧСИ *****; изп. дело № ***** г. по описа на *****; изп. дело № ****** г. по описа на *****; изп. дело № ****** г.
по описа на ЧСИ ****** продължено под № 5632/17г. по описа на ******; изп. дело № ***** г. по описа на
********, продължено под № **** г. по описа на ******; по изп. дело № *** г. по
описа на *****, продължено под № ***** г. по описа на ******; изп. дело № *****
г. по описа на ******, продължено под № ***** г. по описа на *******, като недоказани
и неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.Б.Б., ЕГН ********** против ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК ****** искове по член
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК ***** да върне на Г.Б.Б., ЕГН
********** следните суми: сумата 1435,01 лева, платена по изп. д. № *****. по
описа на *******; сумата от 686 лева платена по изп. д. № ****** г. по описа на
******; сумата от 1883,38 лева, платена по изп. д. № *****. по описа на *****
сумата от 1223,89 лева, платена по изп. д. № *****. по описа на ****** и сумата
от 1343 лева платена по изп. д. № *****.
по описа на ********, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЕВН
България Топлофикация ЕАД, ЕИК ***** да заплати на Г.Б.Б., ЕГН ********** разноски в
размер на 444,28 лева.
ОСЪЖДА Г.Б.Б., ЕГН
********** да заплати
на ЕВН
България Топлофикация ЕАД, ЕИК ***** разноски в размер на 456,60 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия: /п/ Анета Трайкова
Вярно
с оригинала.
Секретар:
Н.Н.