Р Е
Ш Е Н
И Е №260247/30.12.2020 г.
гр.
ЯМБОЛ.30.12.2020.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .............. гражданска колегия в публично
заседание на .........03.12.2020г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.….....................…................и в присъствието на
прокурора..................................................................………като разгледа докладваното от
............................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.…………………...…...гр.дело N .60. .. по описа
за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното...........................................................
Производството по делото е образувано по
молба на „СКАТ ЕООД” с която желае да се приеме за установено, че съществува
вземане срещу „Минна компания – П.” АД, обективирано в Заповед за изпълнение по
чл. 410 издадена по ч.гр. дело № ***/2019 г. на Я.районен съд, за сумата от
3122.93 лв., от които 2326.64 лв. - главница и 796.29 лв. лихва за забава
считано от 05.07.2016 г. до 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
горната сума от датата на подаване на заявлението, до окончателното им
изплащане.
Претендира за направените разноски в
настоящото и в заповедното производство.
Ищецът твърди, че има търговски
взаимоотношения с ответното дружество като му е доставял различни видове
материали (кислород в бутилки, електроди, пропан - бутан в бутилки, въглероден
диоксид в бутилки, дюзи, ръкохватки и редуцир вентили и др.) подробно описани в
8 бр. фактури с №№ *** г., ***г.: ***г.; ***г.;***г.,***г.; ***г. ; ***г.
Общото задължение по тези фактури на
ответното дружество към 16.03.2015 г. е било 6328.64 лв., като на 03.12.2014 г.
същото е погасило част от задължението си в размер на 2000 лв., като е останало
задължение в размер на 4326.64 лв. подробно описано по стойност в изпратено и
потвърдено от длъжника писмо от 27.03.2015 г.
Ищецът твърди, че за погасяване на
задължението на длъжника са водени многократни разговори и между страните са
съставяни споразумителни протоколи, като в крайна сметка чрез допълнително
плащане и първоначалното плащане са погасени задълженията на длъжника по фактури
с №№ ***г., *** г.; ***г.; ***г.; ***г., и част от задължението по фактура № ***г.
в размер на 75.15 лв.
По този начин се формира оставащото
задължение от 2326.64 лв. главница по част от фактура № ***г. и незаплатени
фактури с №№ ***г.; ***г.
Ищецът претендира и заплащане на лихва
за забава в размер на 796.29 лв. считано от 05.07.2016 г. до момента на
завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК 18.11.2019 г., както и лихва от
18.11.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
В хода на производството исковете се
поддържат.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който счита предявеният иск за
неоснователен и недоказан. Според него липсват доказателства, които да
доказват, че действително ответника е в договорни отношения с ищеца, като в
този смисъл реално да са били доставяни посочените в приложените от него
фактури различни видове материали.Според ответника тези материали не са му доставяни.
Посочва, че, дори да се приеме, че има
договорни търговски взаимоотношения между двете дружества, то доставката на
материали имат характер на периодични доставки, видно от самите фактури и
датите на тяхното издаване, респ. моментите на доставяне и характера на
материалите. В този смисъл задълженията, които ответника има спрямо ищеца са
погасени по давност, на основание чл.111, б."в" ЗЗД, за всяка една от
издадените фактури.
Според него е налице погасяване по
давност и в случай, че съдът прецени, че не са налице условията за прилагане на
тригодишната давност по чл.111, а общата такава по ЗЗД, т.к. от пораждането на
задълженията по посочените фактури (между 30.04.2014 и 30.09.2014) и моментът
на завеждане на заповедно производство по реда на чл.410 ГПК (18.11.2019г.) са
изтекли повече от 5 години, поради което претендираните вземания не са дължими,
предвид настъпилата погасителна давност спрямо тях.
Оспорва претенцията за лихва за забава
поради погасяването й по давност. Освен че следва да се приложи погасяване по
давност на акцесорните плащания, доколкото е настъпила и погасителната давност
за самото вземане, то е настъпила самостоятелно и самата З-годишна погасителна
давност по смисъла на чл.111 ЗЗД по повод търсената лихва, както от момента на
пораждането й, така и от момента на ищцовата претенция- 05.07.2016г.
С оглед гореизложеното моли да бъдат
отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира за присъждане на направените
по делото разноски в хода на настоящото производство и в заповедното
производство.
В хода на производството възраженията се
поддържат.
След преценка на събраните по делото
доказателства поотдлено и в съвкупност съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № ***/2019г. по
описа на ЯРС се установява, че в полза ва „СКАТ“ ЕООД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***/2019г. срещу длъжника
„МИННА КОМПАНИЯ-П.“ АД за заплащане на сумата от 2326.64 лв. – главница,
представляваща доставна цена на стоки с вкл.ДДС по фактури №№ *** г., ***г., ***
г., *** г., *** г., *** г., *** Г.. и ***
г. , сумата 796.29лв. – лихва за забава за периода от 05.07.2016г. до
18.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението н съда – 18.11.2019г., до окончателното изплащане на
задължението, както и съдебни разноски в размер на 62.46 лв.- платена държавна
такса. По същата е постъпило възражение в срок от длъжника , поради което съдът
с разпореждане № ***/03.12.2019г. е указал на заявителя, че може да предяви
установителния си иск в едномесечен срок. За това разпореждане заявителят е бил
уведомен на 12.12.2019г., като на 13.01.2020г. същият е предявил иска си в
съда.
С
исковата си молба ищецът е представил към споразумителен протокол от
09.03.2016г. с датата 06.07.2016г. между „СКАТ“ ЕООД и „Минна Компания П.“ АД,
в което е записано, че „Минна Компания П.“ АД дължи на „СКАТ“ ЕООД сума в
размер на 4326.64лв. с включен ДДС на основание издадени фактури с номера ***,***,***,***,***,***,***
всичките от 2014г. С подписване на това споразумение страните са се договорили
„Минна Компания П.“ АД да погаси задължението си към „СКАТ“ ЕООД в резмер на
4326,64лв. с включен ДДС, като към сумата се прибавят и мораторните лихви. Като
приложение е представено писмо изх.№***/16.03.2015г. на „СКАТ“ ЕООД. Ищецът е
представил преводно нареждане за сумата от 2000лв. извършено от ответника по
фактури в полза на „Минна Компания П.“ АД от 05.07.2016г., както и заверени
копия от фактури ***
г. с издател „Скат“ ЕООД и получател „Минна компания П.“ АД гр.Ямбол, фактура №
*** г., фактура № *** г. с издател „Скат“ ЕОООД и получател „Минна компания П.“
АД гр.Ямбол, фактура № *** г. с издател „Скат“ ЕООД и получател „Минна компания
П.“ АД гр.Ямбол, фактура № *** г. с издател „Скат“ ЕООД и получател „Минна
компания П.“ АД гр.Ямбол, фактура № *** г. с издател „Скат“ ЕООД и получател
„Минна компания П.“ АД гр.Ямбол, фактура № *** г. с издател „Скат“ ЕООД и
получател „Минна компания П.“ АД гр.Ямбол, фактура № *** г. с издател „Скат“
ЕООД и получател „Минна компания П.“ АД гр.Ямбол.
По делото бе
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Според представеното
заключение процесните 8 броя фактури са осчетоводени в счетоводството на „Минна
Компания-П.“ АД, същите са въведени в „Дневници за покупките“ на ответното
дружество в законоустановените срокове, участват във формирането на резултата,
отразен в Справка-декларация по ЗДДС, и правото за ползване на данъчен кредит е
упражнено. Вещото лице е посочило по кои
фактури има погасени задължение, като е посочило, че по данни от счетоводните
регистри на ответното дружество, размерът на неизплатеното задължение на „Минна
Компания-П.“ АД към „СКАТ“ ЕООД е общо 2326.64лв. по следните фактури: по ф-ра
№ ***г. – остатък от 564,89лв., по ф-ра № ***г. – 1174.13лв. и по ф-ра № ***г.
– 587.62лв. Съдът изцяло възприема
заключението като обективно и компетентно дадено.
Във връз с направено от ответника
оспорване истинността на писмо изх.№ ***/16.03.2015г. на „СКАТ“ ЕООД на
осн.чл.193 от ГПК е открито производство
по оспорване на неговата истинността
относно положеният подпис на *** на „Минна компания П.“ АД - П. П., както и
относно и твърдението, че този подпис не се отнася за първа страница на писмото. Във връзка с
това оспорване, по делото бе назначена и изслушана съдебно почеркова
експертиза, която дава заключение, че подписа за „***“ на втора страница от
писмото не е положен от П.Я.П. с ЕГН **********,
ръкописния текст на първа страница от това писмо не е изпълнен от лицата П.Я.П.
– *** и *** М., двете страници на писмото са отпечатани върху една и съща по
вид и размер хартия, с едно и също принтерно устройство-черен лазерен принтер,
с еднакъв по вид и размер шрифт. Вещото лице е посочило, че не е възможно да се
установи времето на изготвяне на двете страници на документа, периодът на
вписванията и неговата давност. Съдът изцяло възприема заключението като
обективно и компетентно дадено.
За установяване факта на предаване на
стоките от ищеца на ответника по делото бяха допуснати и разпитани като
свидетели лицата С.Г.С. и Н.Д.Т., и двамата работили през процесния период в
„Минна компания П.“ АД. Същите заявиха, че са взимали материали свързани с
работата, - електроди за заваряне, кислород, резервни части, които ежедневно се
ползвали от фирма „СКАТ“, като само от нея можело да се вземе кислород.
Свидетелят Т. заяви, че бил *** на кислородна станция, като лично е ходил да закупува
кислород и снабдявили винаги от фирма „СКАТ“.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно
съединени искове по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.318 и
чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира
исковете за допустими с оглед дадените на заявителя – ищец в настоящото производство
указания за предявяване на иска съгл.чл.415,ал.2 от ГПК и предявяването им в
дадения едномесечен срок.
Искът по чл.422 ГПК е способ за съдебно
установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със
заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. Кредиторът следва
да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си
срещу вземането.
Предмет на иска по чл.327, ал.1 от ТЗ е
вземане, представляващо стойност на доставени на ответното дружество различни
видове материали – кислород в бутилки, електроди, пропан - бутан,въглероден
диоксид, дюзи, и др. подробно описани и удостоверени в издадените от ищеца
фактури.
Съгл.чл.327,ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
По
своята правна същност търговската продажба е вид търговска сделка и
представлява двустранен ,възмезден, консенсуален, неформален, комутативен
договор. Основните договорни задължения на продавача са да прехвърли
собствеността на стоката и да я предаде на купувача, а на последния да получи
вещите /стоката/ и да плати цената. В настоящият случай от заключението на ССчЕ
безспорно се установи наличието на задължение от страна на ответника към ищеца
по фактури по
ф-ра № ***г., ф-ра № ***г. и по ф-ра № ***г. в общ размер от 2326.64лв. От същото по безспорен начин се установи, че фактурите,
са осчетоводени в счетоводството на ответника, същите са въведени в „Дневници за покупките“ на
ответното дружество в законоустановените срокове, участват във формирането на
резултата, отразен в Справка-декларация по ЗДДС, и правото за ползване на
данъчен кредит е упражнено. Съгл. трайната
съдебна практика / реш.46 от 27.03.2009г, по т.д.№454/2008г. постановено по
реда на чл.290 ГПК, реш.42/19.04.2010г. постановено по т.д.№593/2009г. на ІІ
т.о. на ВКС, реш. №46/27.03.2009г. по т.д.№454/2008г. на ІІт.о. на ВКС/
отразеното във фактурата задължение съществува дори да се приеме, че същата е
неистински /неавтентичен/ документ, каквото оспорване не е направено. Отразяването на фактурата в счетоводството на
ответното дружество, включването й в дневника за прокупко-продажби по ДДС,
декларирането по ЗДДС, наличието на извършени частични плащания – представляват
недвусмислено признание за задължението и доказват неговото съществуване. Съдът приема, че
стоките, чието плащане се търси, са доставени и получени от ответника в деня на
издаване на фактурите, което се потвърждава и от събраните по делото гласни
доказателства / пок. на свидетелите С. и Т., които съдът кредитира като
незаинтересовани/.
Съдът намира, направеното от ответника
възражение за недължимост на претендираните суми, предмет на исковата
претенция, поради погасяването на вземането на ищеца по давност за основателно.
В настоящият случай за вземанията по
чл.327,ал.1 от ТЗ е приложима общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД.
Съобразно заключението на ССчЕ неизплатените задължения на ответника са по
фактури с дати 28.08.2014г. и 30.09.2014г. Съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Съгласно
чл. 327 ТЗ, плащане се е дължало при получаване на стоката. От този момент
вземането е станало изискуемо и е започнала да тече петгодишната погасителна
давност – чл. 114 и чл. 110 ЗЗД. При
липса на други уговорки между страните вземането по издадените фактури е
станало ликвидно и изискуемо от датата на издаването им. Поради изложеното
следва да се приема, че давностният срок за вземанията по тези фактури е
изтекъл съответно на 28.08.2019г. и 30.09.2019г. Ищецът е депозирал заявлението
си за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда на 18.11.2019г.,
т.е. след изтичане на давностния срок.
Следователно задълженията на ответника по ф-ра № ***г. – остатък от 564,89лв . , по ф-ра
№ ***г. – 1174.13лв. и по ф-ра № ***г. – 587.62лв. са били погасени по давност
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и
на това основание не се дължат.
Въпреки, че
ищецът не е въвел възражения за прекъсване на давността, съдът намира, че
следва да обсъди представения от него споразумителен протокол от 06.07.2016г.
към споразумителен протокол от 09.03.2016г., който е неподписан от ответното
дружество и приложеното към него писмо изх.№ ***/16.03.2015г. в което се
съдържат данни за признаване на задълженията. Безспорно се установи, че това
писмо е неавтентично, съгласно заключението на неоспорената почеркова
експертиза, което установи че подписа за
„***“ на втора страница от писмото не е
положен от П.Я.П. с ЕГН **********, и ръкописния текст на първа страница от
това писмо не е изпълнен от лицата П.Я.П. – *** и *** М.. Поради това на осн.чл.194, ал.3 във вр. с
ал.2 от ГПК съдът признава, че това писмо е неистински документ, поради което
го изключва от доказателствата по делото.
Досежно направеното възражение от ответника за погасяване по
давност на вземането на ищеца за мораторна лихва следва да се отбележи, че
съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД давностният срок за това вземане е
тригодишен и тече от всеки просрочен ден – чл.114, ал.1 от ЗЗД. Както беше посочено по-горе обаче главните
вземания са се погасили по давност към датата на подаване на заявлението, което
налага извода за погасяване по давност и на акцесорните вземания на ищеца за
мораторна лихва на основание чл.119 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното
предявените искове като неоснователни следва да се отхвърлят.
При този изход на делото на
осн.чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски по
делото, които съобразно представения списък са в размер общо на 1349,73лв.
Воден от горното, ЯРС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СКАТ“
ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Ямболен“ №5,
представлявано от И.С.К. – *** искове чл.422,
ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.318 и чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за установяване на вземанията му
против „МИННА КОМПАНИЯ П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Ямбол, ул.“Ямболен“ №13, представлявано от П.Я.П. обективирани в Заповед за
изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК № ***/2019г. издадена по ч.гр.д.
№ ***/2019г. по описа на ***РС за сумата от 2326.64 лв. – главница,
представляваща доставна цена на стоки с вкл.ДДС по фактури №№ *** г., *** г., ***
г., *** г., *** г., *** г., *** г. и ***
г. , сумата 796.29лв. – лихва за забава за периода от 05.07.2016г. до
18.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението н съда – 18.11.2019г., до окончателното изплащане на
задължението, както и съдебни разноски в размер на 62.46 лв.- платена държавна
такса, като неоснователни.
Признава на осн.чл.194, ал.3 във вр. с
ал.2 от ГПК, че писмо
изх.№ ***/16.03.2015г. издаден от „СКАТ“ ЕООД е неистински документ.
ОСЪЖДА „СКАТ“
ЕООД да заплати на „МИННА КОМПАНИЯ П.“ АД направените по делото разноски
в размер на 1349,73лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: