№ 515
гр. Благоевград, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500978 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба от адв.Г. Ю., пълномощник на Т. ЦВ.
СП. и ГР. К. СП.-длъжници по изп.д. № 563/2018 г. по описа на ЧСИ В.Тозева с район на
действие ОС-Благоевград срещу постановеното от ЧСИ разпореждане изх. №
37257/28.9.2021 г., в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Жалбоподателите сочат, че разпореждането, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е неправилно,
незаконосъобразно, немотивирано, постановено при допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила.
Сочат, че делото е образувано на 14.11.2018 г. и от депозиране на молбата за
образуването му е изминал период по-дълъг от 2 години, поради което са налице основания
за прекратяване на изп. дело.
Изтъкват, че те не са уведомени за цесията, поради което в нарушение на закона
е конституиран взискателя. Субективните предели на изп. лист, сочат за кредитор,
посочения такъв в самия изп. лист.
За наличие на перемпцията сочат следното:
Взискателят е бездействал в продължение на 2 години, считано от 22.2.2014 г.
респ. от 23.1.2015 г.
По изпълнителното дело вземането, предмет на изпълнението е погасено по
1
давност, поради което следва да бъде прогласено прекратяване на изпълнителното
производство и принудителното изпълнение по същото, поради перемпция. Сочат, че
образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение не се действия, които прекъсват давността. Затова молят разпореждането на
ЧСИ да се отмени и се постанови от съда настъпилото по право прекратяване на
производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Взискателят „ЕОС Матрикс“, ЕООД изразява становище за неоснователност на
жалбата. Цитира т. 10 от ТР 2/2013 г на ОСГТК на ВКС и без да конкретизира факти от
изпълнителното дело, сочи, че от документите, съдържащи се в него е видно, че от
образуването му през 2018 г. до днешна дата е налице валидно осъществявани изпълнителни
действия.
ЧСИ в мотивите по повод жалбата е посочил, че в атакуваното разпореждане
арагументирано е изразил защо счита, че не са налице основанията за настъпване на
перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочил, е че взискателят „ЕОС Матрикс“, ЕООД
е такъв въз основа на валидна цесия, за която чрез ЧСИ и пълномощно от стария кредитор е
уведомил длъжниците. Посочил е, че е извън преценката на съдебния изпълнител е дали
едно вземане е погасено по давност.
БлОС счита, подадената жалба за допустима. Подадена е от лица с правен
интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидени в закона срок.
За преценка на основателността й БлОС съобрази материалите по изп.д. 563/2018
г., от които се установява следното:. Г. Ю. пълномощник на Т.Ц.
Изпълнителното производство е образувано с разпореждане от ЧСИ от 22.11.2018
г. по молба на „ЕОС Матрикс“, ЕООД от 14.11.2018 г. В молбата е поискано да бъде
насрочен опис на движими вещи на адресите на длъжниците, за който да бъдат уведомени с
поканата за доброволно изпълнение, както и да се извърши обща справка в регистъра на
банковите сметки и сейфовете към БНБ за длъжниците и да се наложи запор върху
установените налични банкови сметки.
От извършената от ЧСИ справка в регистъра на банковите сметки и сейфове се
установява, че длъжникът Т. С. е титуляр на сметки в ПИБ, АД, ОББ, АД и Юробанк
България, АД, а длъжникът Г.С. - е титуляр на две сметки в Банка ДСК, ЕАД
С молба вх. № 10423/3.5.2019 г., изпратена по пощата на 24.4.2019 г. взискателят е
поискал да се наложи запор на длъжника Т. С. във визираните в молбата 3 банки.
Изпратени са запорни съобщения до Юробанк България АД, до ПИБ, АД и ОББ,
АД , получени от трите банки на 8.5.19 г.
От ОББ, АД е получен отговор, в който няма отбелязване в съответните графи
сметката да е блокирана и да има наложени запори по други изпълнителни листове, като е
посочено, че при липса на средства за обслужване, сметката може да бъде закрита; от
отговора на Юробанк България, АД е видно, че по откритата банкова сметка липсва авоар,
че има наложени предишни запори, с какъвто отговор е върнато и запорното съобщение и от
2
ПИБ, АД, че към момента сметката е блокирани с размера при бъдещи постъпления, че към
момента няма наличности в сметката и че има наложени предходни запори.
Изпратено е съобщение до Т. С. за наложените й запори в трите банки, което е
разпоредено да й се връчи чрез залепване на уведомление, тъй като при трите визирани от
връчителя посещения на адреса, лицето не е намерено, а по данни на съседи е отразено, че
тя не живее на адреса. Съобщението е изпратено на адреса, регистриран като постоянен и
настоящ на лицето, според справката от НБД. Съобщението е връчено чрез залепване на
уведомление на 29.8.2019 г.
До другия длъжник Г.С. е изпратено съобщение на адреса му регистриран за
настоящ и постоянен, също според справката в НБД - за насрочен опис за 8.7.2019 г. от 10 ч.
на движими вещи в жилището му, върнато от призовкаря, че на посочените от него три дати
лицето не е открито.
Поради нередовно уведомяване на длъжника ЧСИ с разпореждане е отсрочил
насрочения опис.
Насрочения за 18.11.2019 г. нов опис на движими вещи на Г.С. също е отсрочен от
ЧСИ с протокол от 18.11.2019 г. Съобщението за насрочения за 18.11.2019 г. е връчен на
Гр.С. на 4.10.2019 г.
С молба от взискателя вх. № 09815/9.4.2021 г. е поискано налагане на запор и на
двамата длъжници на сметките в Банка ДСК, ЕАД. Запорни съобщения до „Банка ДСК“,
ЕАД са изпратени от ЧСИ на 28.6.21 г.
Получени са отговори от банката на 22.7.2021 г., според които за Т. С. и Г.С. не се
установява наличие на банкови сметки, подлежащи на запориране.
Чрез упълномощения в хода на производството адвокат, който по изп. дело се е
афиширал с молба от 4.8.2021 г. с искане за запознаване с изпълнителното дело, към което
искане за справка е приложено пълномощното му и на който ЧСИ е връчил документ и за
двамата длъжници, в който е посочено че ЧСИ налага запор върху всички банкови сметки,
банкови касетки, както и сметки открити в лицензираните дружества за електронни пари и
платежни институции в РБ.
На 23.8.21 г. адвокатът депозира молба за прекратяване на изпълнителното дело
поради перемпция.
С разпореждането в атакуваната част ЧСИ е отказал прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, алр. 1, т. 8 ГПК.
БлОС счита разпореждането за законосъобразно.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява по
силата на закона, в случай, че в продължение на две години взискателят не поиска от съдия-
изпълнител предприемане на изпълнителни действия. В този случай прекратяването на
изпълнението настъпва по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебния-
изпълнител. Съдебният–изпълнител следва само да констатира, че производството е
3
прекратено по силата на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне наложените
обезпечения. Предполага се, че взискателят след като в продължение на две години не е
поискал извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника, той се е дезинтересирал
от хода на изпълнителното производство.
Очевидно предпоставките за прекратяване на изпълнението по силата на закона са две -
непредприемане на изпълнителни действия по молба на взискателя и изтичане на
двегодишен преклузивен срок. В случая, според БлОС те не са налице.
Изпълнителното дело е образувано на 22.11.2018 г.
По искане на взискателя по сметки в банки на длъжника Т. С. на 08.5.2019 г. са
наложени запори, за които същата уведомена чрез залепване на уведомление на 29.8.2019 г.
По отношение на другия длъжник – Г.С. по искане на взискателя е насрочен опис
на движими вещи за 8.7.2019 г., отсрочен заради невъзможност да бъде уведомен за
18.11.2019 г., за което отсрочване Гр. С. е уведомен на 4.10.2019 г. чрез залепване на
уведомление.
С молба на взискателя вх. № 09815/9.4.2021 г. е поискано налагане на запори на
длъжниците в друга банка, от която е получен отговор, че в нея С.и нямат сметки.
От изложените факти не се установява длъжникът да е бездействал по изпълнителното
дело в период от две години. Самите жалбоподатели също не конкретизират такъв, като
посочването на период извън рамките на конкретното изпълнително дело е без значение за
настоящото произнасяне. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия
момент, в който не се осъществява изпълнение т.е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - напр. не съдейства с невнасяне на
такси и разноски и така осуетява прилагането на съответния способ. Така сочи ВКС в Р.
37/24.2.2021 г. по гр.д. 1747/2020 г., както и че перемпция очевидно не настъпва, ако след
поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е
поискал нов изпълнителен способ, най-малкото, защото през това време може да се е
осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговия край не може да
се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ.
Следва да се отбележи, че в жалбата се смесват предпоставките на двата института - на
погасяване на вземането по давност, преценката, за която не е в правомощията на съдия-
изпълнител, и наличието на перемпция, при констатирането, на която съдия-изпълнител
прекратява изпълнителното производство. Общото между тях е, че едни и същи факти могат
да имат значение, както за давността, така и за перемпцията. Но различни са последиците от
тях: давността изключва принудителното изпълнение, но съдебният изпълнител не може да
е зачете, докато перемпцията изключва принудителното изпълнение, но в само в рамките
на конкретно образувано изп. производство, с която съдия-изпълнител следва да се
съобрази.
Несъстоятелно се сочи от жалбоподателите, че не са уведомени за цесията, поради
4
което в нарушение на закона е конституиран „ЕОС Матрикс“, ЕООД за взискател. Видно е,
че взискателят е такъв на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, въз основа на валидна цесия от
кредитора по изпълнителния лист, за която по настоящото дело чрез ЧСИ и пълномощно от
стария кредитор длъжниците са уведомени. Уведомлението за извършената цесия на Т. С. й
е връчено чрез залепване на уведомление на 29.8.2019 г., а на Г.С. – също чрез залепване на
уведомление на 7.10.2019 г.
По изложените съображения жалбата срещу постановеното разпореждане от ЧСИ,
с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство, поради перемпция е
неоснователна.
Водим от изложеното БлОС
РЕШИ:
Потвържда разпореждане изх. № 37257/28.9.2021 г., в частта, с която ЧСИ е
отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5