Решение по дело №140/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 177
Дата: 30 декември 2021 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20217130700140
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 30.12.2021 година

       

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав: 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                      Членове:    МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                                                      ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Светла И.

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. 140 по описа за 2021 година на същия съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

              Образувано е по касационна жалба на „Феникс - 017” ЕООД, гр. Ловеч, подадена чрез пълномощник срещу Решение № 260072  от 23.07.2021 година, постановено по наказателно административен характер дело № 1023 по описа за 2020 година на Районен съд – Ловеч, в частта, с която е осъдено да заплати на ТД на НАП Велико Търново, представлявана от директора, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

              В касационната жалба се излага, че  съдебно решение в обжалваната част е неправилно. Доводите са, че с оглед изхода на спора РС е следвало да вземе предвид, че съгласно на чл.63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП може да присъжда разноски на страните. Излага, че в случая предвид изменението на наказателното постановление, е уважена частично и претенцията на жалбоподателя, като в същото време е прието, че е налице и основание за ангажиране на неговата административно наказателна отговорност, но неправилно е определен размера на наложеното административно наказание. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и присъждане на разноските по съразмерност на основание на чл.63 от ЗАНН вр. чл.143 АПК, вр. чл.78 ГПК.                

            По искане на „Феникс - 017” ЕООД за изменение на решението от Ловешкия районен съд, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, вр. чл.228АПК, вр. чл.14 АПК, вр. чл.248 ГПК измени Решение от 23.07.2021 год., постановено по АНД № 1023/2020год. по описа на ЛРС в частта относно разноските по съразмерност, РС се е произнесъл с определение № 260166  от 15.11.2021 година по наказателно административен характер дело № 1023 по описа за 2020 година на Районен съд – Ловеч

               С посоченото определение № 260166  от 15.11.2021 година, постановено по наказателно административен характер дело № 1023 по описа за 2020 година на Районен съд – Ловеч, решаващият състав, в производство по реда на чл.306, ал.1, т.4, предл.2-ро от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, е оставил без уважение претенцията на „Феникс - 017“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, кв.„Младост“, бл.325, вх.Б, ет.4, ап.12, представлявано от управителя Х.С., да им бъдат присъдени разноски по съразмерност, като неоснователна.  

    В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез процесуалният си представител адв.Д. поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. Претендира да бъдат присъдени  сторените разноски по делото за касационната инстанция. 

    Ответникът –ТД на НАП гр.Велико Търново, редовно призован не изпраща представител. В постъпило по делото Становище с вх. № 4124/17.12.2021 г., чрез старши ю.к. Д.И. оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за правилност на решението и моли съдът да го остави в сила, както и да присъди  разноски за касационната инстанция от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

     В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна и моли да бъде уважена. 

               Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши  служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение в обжалваната част с материалния закон, прие за установено следното:

               Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

             С Решение № 260072  от 23.07.2021 година, постановено по наказателно административен характер дело № 1023 по описа за 2020 година на Районен съд – Ловеч, решаващият състав е изменил наказателно постановление № 522760-F553487 от 07.07.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности” - Велико Търново, при Централно управление на НАП, с което на „Феникс - 017“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, кв.„Младост‘‘, бл.325, вх.Б, ет.4, ап.12, представлявано от управителя Х.С., с което е било наложено административно наказание на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС - имуществена санкция в размер на 700 лева, като е намалил размера на същата на 500 лева. С решението съдът е присъдил в полза на ТД на НАП В.Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

               В жалбата и в хода на съдебните прения по делото, чрез процесуалния представител на жалбоподателя е било поискано присъждане на направените по делото разноски, по което искане съдът не се е произнесъл с постановеното по делото решение. Това е направил с определение № 260166  от 15.11.2021 година, постановено по наказателно административен характер дело № 1023 по описа за 2020 година на Районен съд – Ловеч, с което решаващият състав, в производство по реда на чл.306, ал.1, т.4, предл.2-ро от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, е оставил без уважение претенцията на „Феникс - 017“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, кв.„Младост“, бл.325, вх.Б, ет.4, ап.12, представлявано от управителя Х.С., да им бъдат присъдени разноски по съразмерност, като неоснователна. Определението е влязло в законна сила на 01.12.2021г.  

               Изводите относно присъждането на разноските по делото с оглед изхода на спора и на своевременно предявените претенции от двете страни, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне , по арг. на чл. 221 ал.2 от АПК.

               Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН  /редакцията на правната норма ДВ бр. 94/29.11.2019 г. /, в съдебните производства по обжалването на наказателните постановления, страните имат право на разноски по реда на АПК. ЗАНН не предвижда хипотезите при които се присъждат разноски, а препраща към АПК. Именно в чл.143 от АПК, са уредени хипотезите при които възниква задължение на административният орган да възстанови направените по делото разноски от страна на жалбоподателят. На първо място е тогава когато е налице отмяна на обжалваният административен акт – чл.143, ал.1 от АПК, каквато хипотеза в настоящият случай не е налице. Обжалваното наказателно постановление не е отменено изцяло, нито частично. Единствено и само е намален размера на наложената санкция, като същата е определена в предвиденият от закона минимален размер. Втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на разноски е когато,оспореният административен акт е оттеглен и производството по делото е прекратено на това основание. Отново не е налице и тази хипотеза – наказателното постановление не е оттеглено, напротив – същото остава в правния мир и с него е санкционирано неправомерното поведение на търговското дружество. Именно крайният резултат от съдебното обжалване следва да се има в предвид при определянето сторените разноски от страните в производството. В случая наказателното постановление не е отменено като незаконосъобразно. 

             Разноски се дължат в полза на административнонаказващият орган, доколкото е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а какъв е окончателният размер на санкцията определена от съда, е въпрос без значение. По правната си същност    наказателното постановление представлява правораздавателен административен акт, с който се ангажира и реализира административнонаказателната отговорност на лице извършило административно нарушение, т.е. водещ факт е извършеното нарушение, а не вида и размера на наложеното наказание. 

              Поради тези съображения съдът счита, че с оглед доказването в обсъждания тук случай на извършеното от страна на жалбоподателя административно нарушение, то той следва да бъде осъден да заплати изцяло сторените от наказващия орган разноски, а не по съразмерност, в какъвто смисъл са наведените в касационната жалба доводи. В тази връзка правилно РС е присъдил и юрисконсултско възнаграждение, като относно размера обосновано е съобразил реализираното процесуално представителство и това, че делото не се отличава със значителна фактическа и/или правна сложност за да го определи, в минимално предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, размер от 80.00 /осемдесет/ лева.

             Предвид гореизложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч в обжалваната част за правилно.

             С оглед изхода на спора и направеното в тази връзка искане от процесуалния представител на касационният ответник, на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН/редакцията на правната норма ДВ бр. 94/29.11.2019 г. / във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът присъжда в полза на ТД на НАП гр.Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., платимо от касатора. За определянето му в минимално предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ размер съдът съобрази реализираното процесуално представителство, изразяващо се в изготвено писмено Становище и това, че делото не се отличава със значителна фактическа и/или правна сложност. 

              Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав  

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение 260072 от 23.07.2021 година, постановено по наказателно административен характер дело № 1023 по описа за 2020 година на Районен съд – Ловеч, в обжалвата част. 

              ОСЪЖДА „ФЕНИКС - 017” ЕООД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ж.к.”Младост”, бл.325, вх.Б, ет.4, ап.12, представлявано от управителя Х.С.С., да заплати на ТД на НАП Велико Търново, представлявана от директора, сума в размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

            Решението е окончателно. 

 

   

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.