РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 30.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Светла И.
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 140 по описа за 2021 година на същия съд, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Феникс - 017” ЕООД, гр. Ловеч,
подадена чрез пълномощник срещу Решение № 260072 от 23.07.2021 година, постановено по наказателно
административен характер дело № 1023 по описа за 2020 година на Районен
съд – Ловеч, в
частта, с която е осъдено да заплати на ТД на НАП Велико Търново,
представлявана от директора, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
В касационната жалба се излага,
че съдебно
решение в
обжалваната част е неправилно.
Доводите са, че с
оглед изхода на спора РС е следвало да вземе предвид, че съгласно на чл.63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП може да присъжда разноски на страните.
Излага, че в случая предвид
изменението на наказателното постановление, е уважена частично и претенцията на
жалбоподателя, като в същото време е прието, че е налице и основание за
ангажиране на неговата административно наказателна отговорност, но неправилно е
определен размера на наложеното административно наказание. Иска се отмяна на
първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и присъждане на
разноските по съразмерност на основание на чл.63 от ЗАНН вр. чл.143 АПК, вр.
чл.78 ГПК.
По искане на „Феникс - 017” ЕООД за
изменение на решението от Ловешкия районен съд, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
вр. чл.228АПК, вр. чл.14 АПК, вр. чл.248 ГПК измени Решение от 23.07.2021 год.,
постановено по АНД № 1023/2020год. по описа на ЛРС в частта относно разноските по
съразмерност, РС се е произнесъл с определение № 260166 от 15.11.2021 година по наказателно
административен характер дело № 1023 по описа за 2020 година на Районен съд –
Ловеч
С посоченото определение № 260166 от 15.11.2021 година, постановено по
наказателно административен характер дело № 1023 по описа за 2020 година на
Районен съд – Ловеч, решаващият състав, в производство по реда на чл.306, ал.1,
т.4, предл.2-ро от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, е оставил без уважение
претенцията на „Феникс - 017“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Ловеч, кв.„Младост“, бл.325, вх.Б, ет.4, ап.12, представлявано от управителя
Х.С., да им бъдат присъдени разноски по съразмерност, като неоснователна.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез процесуалният си
представител адв.Д. поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея
съображения. Претендира да бъдат присъдени
сторените разноски по делото за касационната инстанция.
Ответникът
–ТД на НАП гр.Велико Търново, редовно призован не изпраща представител. В
постъпило по делото Становище с вх. № 4124/17.12.2021 г., чрез старши ю.к. Д.И.
оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за правилност на решението и
моли съдът да го остави в сила, както и да присъди разноски за касационната инстанция от 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна
и моли да бъде уважена.
Административен съд Ловеч, в настоящият
касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази
наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като
извърши служебна проверка по чл.218 ал.2
от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно
решение в обжалваната част с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по
чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение,
подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, се явява неоснователна по следните съображения:
С Решение № 260072 от 23.07.2021 година, постановено по
наказателно административен характер дело № 1023 по описа за 2020 година на
Районен съд – Ловеч, решаващият състав е изменил наказателно постановление №
522760-F553487 от 07.07.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности” -
Велико Търново, при Централно управление на НАП, с което на „Феникс - 017“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, кв.„Младост‘‘, бл.325, вх.Б,
ет.4, ап.12, представлявано от управителя Х.С., с което е било наложено
административно наказание на основание чл.185, ал.2, изр.2-ро, във връзка с
чл.185, ал.1 от ЗДДС - имуществена санкция в размер на 700 лева, като е намалил
размера на същата на 500 лева. С решението съдът е присъдил в полза на ТД на
НАП В.Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
В жалбата и в хода на съдебните
прения по делото, чрез процесуалния представител на жалбоподателя е било
поискано присъждане на направените по делото разноски, по което искане съдът не
се е произнесъл с постановеното по делото решение. Това е направил с определение
№ 260166 от 15.11.2021 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 1023 по описа за
2020 година на Районен съд – Ловеч, с което решаващият състав, в производство
по реда на чл.306, ал.1, т.4, предл.2-ро от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, е
оставил без уважение претенцията на „Феникс - 017“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр.Ловеч, кв.„Младост“, бл.325, вх.Б, ет.4, ап.12, представлявано
от управителя Х.С., да им бъдат присъдени разноски по съразмерност, като
неоснователна. Определението е влязло в законна сила на 01.12.2021г.
Изводите относно присъждането на
разноските по делото с оглед изхода на спора и на своевременно предявените
претенции от двете страни, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят
от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне , по
арг. на чл. 221 ал.2 от АПК.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /редакцията на правната норма ДВ бр.
94/29.11.2019 г. /, в съдебните производства по обжалването на наказателните
постановления, страните имат право на разноски по реда на АПК. ЗАНН не
предвижда хипотезите при които се присъждат разноски, а препраща към АПК.
Именно в чл.143 от АПК, са уредени хипотезите при които възниква задължение на административният
орган да възстанови направените по делото разноски от страна на жалбоподателят.
На първо място е тогава когато е налице отмяна на обжалваният административен
акт – чл.143, ал.1 от АПК, каквато хипотеза в настоящият случай не е налице. Обжалваното
наказателно постановление не е отменено изцяло, нито частично. Единствено и
само е намален размера на наложената санкция, като същата е определена в
предвиденият от закона минимален размер. Втората хипотеза, в която
жалбоподателят има право на разноски е когато,оспореният административен акт е
оттеглен и производството по делото е прекратено на това основание. Отново не е
налице и тази хипотеза – наказателното постановление не е оттеглено, напротив –
същото остава в правния мир и с него е санкционирано неправомерното поведение
на търговското дружество. Именно крайният резултат от съдебното обжалване
следва да се има в предвид при определянето сторените разноски от страните в
производството. В случая наказателното постановление не е отменено като незаконосъобразно.
Разноски се дължат в полза на
административнонаказващият орган, доколкото е установено, че жалбоподателят е
извършил вмененото нарушение, а какъв е окончателният размер на санкцията
определена от съда, е въпрос без значение. По правната си същност наказателното постановление представлява
правораздавателен административен акт, с който се ангажира и реализира
административнонаказателната отговорност на лице извършило административно нарушение,
т.е. водещ факт е извършеното нарушение, а не вида и размера на наложеното
наказание.
Поради тези съображения съдът счита, че с
оглед доказването в обсъждания тук случай на извършеното от страна на
жалбоподателя административно нарушение, то той следва да бъде осъден да заплати
изцяло сторените от наказващия орган разноски, а не по съразмерност, в какъвто
смисъл са наведените в касационната жалба доводи. В тази връзка правилно РС е
присъдил и юрисконсултско възнаграждение, като относно размера обосновано е
съобразил реализираното процесуално представителство и това, че делото не се
отличава със значителна фактическа и/или правна сложност за да го определи, в
минимално предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/,
размер от 80.00 /осемдесет/ лева.
Предвид гореизложеното, съдът
счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч в
обжалваната част за правилно.
С оглед изхода на спора и
направеното в тази връзка искане от процесуалния представител на касационният
ответник, на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН/редакцията на правната норма
ДВ бр. 94/29.11.2019 г. / във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ съдът присъжда в полза на ТД на НАП гр.Велико Търново
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., платимо от касатора. За
определянето му в минимално предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ размер съдът съобрази реализираното процесуално представителство,
изразяващо се в изготвено писмено Становище и това, че делото не се отличава
със значителна фактическа и/или правна сложност.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Ловешки
административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260072 от 23.07.2021 година,
постановено по наказателно
административен характер дело № 1023 по
описа за 2020 година на Районен
съд – Ловеч, в
обжалвата част.
ОСЪЖДА „ФЕНИКС - 017” ЕООД, БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ж.к.”Младост”,
бл.325, вх.Б, ет.4,
ап.12, представлявано от
управителя Х.С.С., да заплати на ТД на НАП Велико Търново, представлявана от
директора, сума в размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение пред касационната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.