Р Е Ш Е Н И Е № 899
15.06.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1160/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Д.Г., ЕГН:
**********, с адрес: ***, чрез адв. Д.М. против
Електронен фиш Серия К, № 2803170 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди електронният фиш да не
съдържа задължителни реквизити на съдържанието си – дата на издаването му, да не
е посочено точно и ясно мястото на извършване на нарушението, посоката на
движение на контролираното превозно средство, да не е изяснено дали разрешената
максимална скорост на движение в съответния пътен участък е била определена с
пътен знак, поради това че автомобилът се е движил в населено място или извън
такова, по автомагистрала или скоростен път. Взема становище да не съществува
административен адрес гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 111. Моли ЕФ да бъде
отменен поради допуснати съществени процесуални нарушения. В писмено становище
с вх. № 27914/29.05.2020 г. повереникът поддържа жалбата, претендира
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в писмено становище с рег. №
317000-2927/19.02.2020 г. от г. ю. И. П., с пълномощно по делото, оспорва
жалбата и поддържа електронния фиш. Взема становище при издаването му да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ЕФ да съдържа всички задължителни
реквизити на съдържанието си, а нарушението да е установено с одобрен тип
средство за измерване, преминало метрологична проверка и след изваждане на
максимално допустимата грешка като гаранция за правилно измерена скорост. Моли
жалбата да бъде оставена без уважения, а ЕФ да бъде потвърден. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от А.Д.Г., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 31.01.2020 г.,
установено от разписка за връчване на ЕФ, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 12.02.2020 г., поради което срокът по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следа да
бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 19.05.2019 г. в 16:02 часа в гр. Пловдив, на ул.
„Васил Левски“ № 111 в посока ул. „Георги Бенев“ жалбоподателят А.Д.Г. управлявал
собствения си лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № … със скорост на движение от
74 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с
посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен
номер 11743ca. Стойността
на измерената скорост от техническото средство била 77 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност
на скоростта на движение от 74 км/ч, при което било изчислено, че е налице
превишаване на разрешената скорост с 24 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против
жалбоподателя Г. бил издаден Електронен фиш Серия К № 2803170, с който му било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени
доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била
измерена скоростта на движение на лекия автомобил с рег. № …, е от одобрен тип
и със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018 г. (лист
15 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен
номер 11743ca е преминало
последваща периодична проверка на 11.10.2018 г. със заключение,
че същото съответства с одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване, включително защитни стикери.
Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/-
3км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (рег. №
1030р-13453/20.05.2019 г.) се установява, че на дата 19.05.2019 г. мобилна
система за видеоконтрол ARH CAM S1 с № 11743ca е заснела статични изображения с
номер от …, с начален час на работа 15:30 ч. и краен час на работа 18:00 ч. и с
място на контрол гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 111, където е действало
ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.
От приложения към преписката снимков материал с № … се
изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. №
… е била 77 км/ч, а заснемането е било извършено на 19.05.2019 г. в 16:02 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № … се
установява, че същото е собственост на жалбоподателя А.Д.Г..
От удостоверение с изх. № С6-94-0М-40/17.03.2006 г. по
описа на район „Северен“ при Община Пловдив (лист 23 от делото) се изяснява, че
на територията на гр. Пловдив съществува административен адрес ул. „Васил
Левски“ № 111.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно
задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 111 в посока ул. „Георги Бенев“; датата – 19.05.2019 г.;
точният час на извършване на нарушението – 16:02 часа; регистрационният номер
на МПС – …; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят А.Д.Г.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с
превишена скорост от 74 км/ч при ограничение от 50 км/ч; нарушената разпоредба
– чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и
мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по
указаната банкова сметка.
***, че с ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г. чл. 7 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. беше отменен, поради което от 16.01.2018 г. мястото за
контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната
му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в
интернет страницата на МВР, поради което липсата на тези обстоятелства не
съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
Същевременно съдът намира, че нарушението е установено
в съответствие с нормативно разписаните правила и при използването на одобрен
тип средство за измерване. Налице е и ясна връзка между процесния електронен
фиш и приложената към него снимка № 0185252 от радар № 11743ca. От
Протокол за използване на АТСС се установява, че процесното техническо средство
е било позиционирано в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 111. Работата с него
е започнала на 19.05.2019 г. в 15:30 часа и е приключила в 18:00 часа на същата
дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № …, а
последното с № ... Процесният клип е с № … и следователно е заснет от
техническо средство ARH CAM S1 с фабричен
номер 11743ca на дата 19.05.2019 г.
Неоснователно е възражението за издаване на
електронния фиш в нарушение на правилото по чл. 34 от ЗАНН чрез непосочването
на дата на неговото издаване. Няма как непосочването на обстоятелство, което не
съставлява част от задължителното съдържание на обжалвания акт, а именно дата
на издаване, да влече неговата незаконосъобразност. Съдът вече изложи мотивите
си защо приема задължителните реквизити на съдържанието на ЕФ да са били
надлежно спазени. Следва да се посочи, че в производството по издаване на
електронен фиш не е приложим режимът на чл. 34 от ЗАНН в смисъла, вложен от жалбоподателя,
тъй като в случая АУАН не се съставя, като в този смисъл е и трайната съдебна
практика (така Решение № 1315 от
24.06.2015 г. по к.а.н.д. № 1282/2015 г. на Административен съд – Пловдив).
Електронният фиш по силата на закона представлява не изявление на определен
орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната
законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, което
обстоятелство в случая е спазено. В тази връзка неоснователно се явява възражението
за допуснато нарушение по чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява
сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения
и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство
по издаване на електронните фишове. В производството по издаване на електронен
фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН се прилага
само за неуредените случаи. В хипотезата с издаване на електронния фиш не са
предвидени два етапа, каквито съдържа общият процес по ЗАНН – обвинение чрез
предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване
на наказателно постановление. Електронният фиш е едновременно и двете. В него
се съдържа описание на нарушението, което се констатира с техническо средство,
и се налага наказание, предвидено в закона (така Решение № 2013 от 18.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1962/2019 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 786 от 08.04.2019 г. по к.а.н.д. № 3876/2018
г. на Административен съд – Пловдив).
Неоснователно е и твърдението да не е надлежно
индивидуализирано мястото на извършване на нарушението. Посочено е в
електронния фиш, че деянието е осъществено в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“
№ 111 в посока ул. „Георги Бенев“. Така направеното описание позволява мястото
на извършване на нарушението да бъде отграничено от кое да е друго място в
обективната действителност, като същевременно не възниква никакво съмнение или
неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на
установените правила, както и че това е станало в границите на населено място.
Напълно неотносимо към редовността на описанието на мястото на извършване на
нарушението е отстоянието на ул. „Георги Бенев“, чрез която е обозначена
посоката на движение на жалбоподателя, до мястото на деянието. Ноторно известен
за съда факт е, че ул. „Георги Бенев“ в гр. Пловдив се намира единствено на юг
спрямо мястото на извършване на нарушението – гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ №
111, поради което наказващият орган е използвал допустим и напълно недвусмислен
начин за описание на посоката на движение на жалбоподателя. Преминавайки през
ул. „Васил Левски“ № 111 в посока ул. „Георги Бенев“ в гр. Пловдив означава, че
водачът се движи в посока от север на юг. В протокола по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. е удостоверено, че именно тази е била посоката на
движение на контролираните превозни средства при заснемането и установяване на
процесното нарушение на жалбоподателя.
Оборено от доказателствата по делото е и възражението
на посочената в ЕФ улица „Васил Левски“ в гр. Пловдив да не съществувал № 111.
Фактът, че съществува административен адрес, съвпадащ с описаното в ЕФ място на
извършване на нарушението, се доказва от удостоверението с изх. №
С6-94-0М-40/17.03.2006 г. по описа на район „Северен“, приложено на лист 23 от
делото. От същото се установява, че противно на твърденията по жалбата има
записан поземлен имот в гр. Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 111, а именно УПИ
ДСО „Петрол“, кв. 7, 8 по плана на СИЗ - III, гр. Пловдив.
На следващо място неоснователно е възражението да не е
установено по делото каква е била разрешената максимална скорост на движение в
процесния пътен участък. Както от словесното описание на нарушението, така и от
правната му квалификация по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е
наказан за това, че от обективна страна е управлявал МПС с превишена скорост от
24 км/ч в населено място, където на водача е било забранено да превишава 50 км/ч. В тази връзка налице е пълно
съответствие между приетите за установени от АНО факти и правната квалификация
на деянието. В обстоятелствената част на ЕФ е посочено, че разрешената стойност
на скоростта е 50 км/ч. Настоящият съдебен състав намира, че е направено ясно,
недвусмислено и надлежно описание на нарушението. Ако за жалбоподателя е
останало неясно какво наказващият орган е приел да е било действалото
ограничение на скоростта на движение в процесния пътен участък, то това не се
дължи на порок в съдържанието на ЕФ. Никъде не се твърди - нито при словесното
описание на нарушението, нито предвид правната му квалификация, разрешената
максимална скорост на движение да е била сигнализирана с пътен знак. Щом
липсват такива твърдения, то не е ограничено или затруднено правото на
жалбоподателя да бъде запознат и да се защитава срещу едно ясно
административното обвинение. Все в тази връзка липсват и твърдения деянието да
е извършено на автомагистрала или на скоростен път. Следва да се посочи и че
фактическите изводи на АНО нарушението да е извършено в населено място – в гр.
Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 111, и където разрешената стойност на скоростта е
50 км/ч, са обосновани и се подкрепят от установените по делото факти от
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В последния е
удостоверено контролът да е осъществяван на същото място и при действие на
посоченото ограничение на скоростта.
Не се споделят от съда и възраженията по
допълнителното писмено становище от повереника на жалбоподателя. Всички те
почиват на необоснованото твърдение да не е съставен протокол по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. В действителност за използването на дата 19.05.2019
г. в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 111 на процесната преносима система за
контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1 и с фабричен № 11743ca е съставен
протокол с рег. № 1030р-13453/20.05.2019 г. Същият е приложен по преписката и е
приет като писмено доказателство по делото. Протоколът е надлежно съставен
съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Той
служи като доказателство за установяването на всички онези обстоятелства, за
които в писменото становище на жалбоподателя се твърди да не са били изяснени
по делото, а именно за мястото на разположение на процесното техническо
средство – гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 111; датата на използването му –
19.05.2019 г.; посоката на движение на контролираните МПС – от север на юг. По
тези съображения съдът приема за неоснователно твърдението, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана въз основа на предположения, напротив – всички
относими към тази преценка обстоятелства, са надлежно доказани по делото.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен
фиш правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и
безпротиворечив доказателствен материал се доказва жалбоподателят Г. да е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 19.05.2019 г. в 16:02 часа в гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 111, в посока ул. „Георги Бенев“ жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № …, като се е движил със
скорост от 74 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Деецът е формирал съзнание за това, че е управлявал моторно
превозно средство, съзнавал е с каква скорост се е движил, както и какво е
действащото ограничение при движение в населено място и на посочения пътен
участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното
превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост на движение.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на
жалбоподателя. Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства
жалбоподателят да е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното
движение в 16:02 часа на 19.05.2019 г. със собствения му лек автомобил с
превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при
управлението на автомобила от друго лице съгласно правото му по чл. 189, ал. 5,
изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно установената от закона презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно
собственикът на превозното средство се смята за извършител на нарушението,
санкционирано с електронния фиш, се явява необорена, а издаването на процесния
ЕФ против жалбоподателя е направено при правилно приложение на закона.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването
на разрешената максимална скорост е с 24 км/ч, поради което то попада в
приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на
превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост в населено
място. Съдът намира и че правилно е установена стойността на скоростта на
движение на жалбоподателя, а именно 74 км/ч. В електронния фиш изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност
на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава
като от измерената скорост, която в случая се установи да е 77 км/ч, се извадят
3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След
извършване на аритметичната операция се получава и установената стойност на
скоростта, а именно 74 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш.
Стойността на разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради което правилно е
установено превишаване с 24 км/ч. По тези съображения настоящият състав намира,
че не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата
скорост. Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер, то съдът приема, че наложеното
наказание е правилно определено и не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установиха никакви обстоятелства, от
които да се приеме, че нарушението съставлява маловажен случай, а степента му
на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от
този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери,
че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
По делото
присъждане на разноски са поискали и двете страни, но доколкото съдът намери
жалбата за неоснователна, то следва да бъде уважена единствено претенцията на
административнонаказващия орган. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ
бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към
максималния размер на възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът
определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална
горна граница. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт.
Последният не се е явил в проведеното открито съдебно заседание по делото, така
както и повереникът на жалбоподателя, но е взел писмено становище с рег. №
317000-2927/19.02.2020 г. (лист 6-7 от делото), с което са оспорени
възраженията по жалбата и е предложено на съда на кои доказателства да бъде
дадена вяра, както и какви факти да бъдат приети за установени от тях. От друга
страна съдът намира, че делото не разкрива завишена фактическа или правна
сложност, в хода на съдебното следствие не са разпитвани свидетели. Като отчете
тези обстоятелства настоящият състав намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне. За заплащане на същото следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателят А.Д.Г..
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 2803170 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на А.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА А.Д.Г.,
ЕГН: ********** да заплати на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.