НОХД № 1589/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия А.Н.В. ***, е за престъпление по чл.354а ал.3
т.1 от НК, а именно за това, че на 03.08.2019 г.,около 04.20 ч., в гр. Пазарджик, ул.” „***“
пред №53, в себе си, без надлежно разрешително по чл.32 ал.1 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал високорискови
наркотични вещества- амфетамин с нетно тегло 0.358 гр. със съдържание на
активен компонент амфетамин 28 тегловни % на стойност 10.74 лв. и марихуана с
нетно тегло 0.682 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
8.9 тегловни % на стойност 4.09 лв.- всичко на обща стойност 14.83 лв.,
съгласно Приложение №2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 год. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Производството пред първата
инстанция е по реда на глава ХХІV от НПК- „Бързо производство“.
Подс. В. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен защитник. Не се
признава за виновен и не дава обяснения. В правото си на лична защита обобщено
твърди, че от позицията, на която се е намирал е невъзможно да видян от
полицейските служители. Лично и чрез защитника си моли съда за оправдателна
присъда.
Представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик
поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна присъда, като при
определяне вида и размера на наказанието да бъдат отчетени смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия излага аргументирано
становище, че подсъдимият не е извършил вмененото му престъпление, като
обвинението е останало недоказано и алтернативно обосновава становище, че
извършеното от подс. В. представлявало малозначителен случай, като предлага да
бъде приложен чл.9 ал.2 от НК, като се постанови оправдателна присъда.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. А.В. е неосъждан и по местоживеене се ползва с
добро име. Преди извършване на настоящето деяние против него в РУ- Пазарджик
било водено ДП №675/2019 г., за държане на високорискови наркотични вещества-
марихуана и амфетамин. С постановление от 24.07.2019 г. досъдебното
производство било прекратено от прокурора на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПКр
във вр. с чл.9 ал.2 от НК, като било прието, че извършеното от подс. В. деяние
било малозначително, поради явна незначителност на обществената му опасност.
На 02.08.2019 г. срещу 03.08.2019 г. свидетелите Н.Р.
и И.Г.- мл. инспектори в група ООР при РУ- Пазарджик били дежурен автопатрул. Около
04.20 часа на 03.08.2019 г. те се намирали на кръстовището между бул. „А. ***,
където забелязали подс. В.. Последният бил сам и стоял пред входна врата на
имот на ул. „***“ №53. Свидетелите Р. и Г. разпознали подсъдимия, за когото
имали информация, че е лице което наскоро е било залавяно за държане на
наркотични вещества. Поради тази причина решили да му извършат проверка.
Полицаите спрели патрулния автомобил до подс. В., който започнал да трепери.
Това засилило съмнението в полицейските служители, още повече че забелязали, че
дясната ръка на подсъдимия била свита. Св. Г. и св. Р. слезли от полицейския
автомобил, като първият бил от страната на подс. В. и насочил към него
прожектора си и го осветил. Тогава двамата полицаи видели, че подсъдимият леко
махнал с дясната си ръка и изхвърлил на земята две топчета- черно и бяло, който
паднали близо до него. Тогава св. Р. разпоредил на подсъдимия да не мърда, след
което му поставил белезници. Св. Г. осветил двата предмета на земята и попитал В.
какво имало в пликчетата. Той притеснено отвърнал, че това не били негови неща.
Тъй като полицейските служители се усъмнили, че в пликчетата има забранени от
закона вещества, подали сигнал в ОДЧ, от където била изпратена дежурна ОСГ, за
да извърши оглед на мястото. Междувременно на подс. В. била извършена
документна проверка, при която била установена самоличността му. Пристигналата
на мястото ОСГ извършила оглед, при който било установено, че в пространство
представляващо площадка, оформена от къща, находяща се на № 53 на ул. „***“, се
намират две полиетиленови пликчета с неправилна форма, наподобяващи топчета
едното бяло, а другото черно. Бялото било с бруто тегло 1,01 грама и съдържало
бяло прахообразно вещество, реагиращо при тестване с полеви тест на амфетамин, а
черното- с бруто тегло 1,11 грама и съдържало зЕ.листна маса, реагираща на
канабис при извършения полеви наркотест. Двата предмета били иззети и опаковани
и запечатани в отделни пликове като обект 1 и обект 2, като пликовете били
подписани от участвалите в огледа поемни лица.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото
наказателно производство.
При проведеното изследване на иззетите при огледа и
приобщени като веществени доказателства по делото, вещества- бяло прахообразно
вещество и суха зЕ.листна маса, по назначената физико-химическа експертиза, чието
заключение съдът цени като обективно и компетентно изготвено, било установено,
че намереното и иззето бяло прахообразно и на бучки вещество, съдържало
психоактивното вещество- амфетамин (1-фенилпропан-2-амин) с процентно
съдържание на активен компонент- амфетамин 28 тегловни %. Нетното тегло на
веществото, измерено с ел. везна, било установено на 0,358 грама, като след
изследването бил останал остатък 0,308 грама. Установено било също, че сухата
растителна маса, представлявала марихуана с установено нетно тегло 0,682 грама
и процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХТ)- 8,9
тегловни %. При проведеното изследване било изразходено цялото количество на наркотично
вещество.
Съгласно приложение № 2 към член единствен на Постановление на МС №
23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, цената на 1 гр. марихуана е 6 лв., а на 1 грам амфетамин-
30 лв. С оглед на това държаното количество амфетамин от подс В. възлиза на
стойност 10,74 лева, а тази на държаната марихуана-
4,09 лева.
Амфетаминът и марихуаната са
високорискови наркотични вещества според Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и са включени в Приложение № 1 към чл.3 т.1-
Списък I на Наредбата на МС за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични. За притежаването на тези вещества подс. В. няма надлежно
разрешително.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите Н.Р. и И.Г., дадени на съдебното следствие, а също и от
писмените доказателства, приети по делото и заключението на извършената
експертиза.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Р. и Г., т.к. същите са
непротиворечиви и взаимно се допълват по отношение на основните факти и
обстоятелства, елементи от фактическия състав на престъплението. Освен това
кореспондират и се допълват от писмените доказателства и експертното заключение,
а и не се оборват от нито едно от доказателствата по делото. Свидетелите Р. и Г.
са преки очевидци на поведението и действията на подс. В.. Те са категорични в
показанията си, че ясно са видели, че подсъдимият стиска предмет в дясната си
ръка и че при осветяването му с прожектора от полицейския служител е изхвърлил
от ръката си държаното. Категорични са, че са видели къде са паднали
предметите, хвърлени от подс. В. и че представляват две полиетиленови топчета в
черен и бял цвят. Полицейските служители описват и мястото, на което са
забелязали да стои подс. В. като сочат, че същото представлява площадка
оформена от къщата на № 57 на ул. „***“ и че мястото, където са паднали
топчетата при изхвърлянето им представлява затревена площ. Товяа описание,
което свидетелите дават съвпада и с отразеното в протокола за оглед и
изготвения фотоалбум към същия. Вярно е, че св. Р. първоначално посочи друга,
съседна на ул. „***“ улица,у а именно „Ал. Стамболийски“, но впоследствие
поясни, че живее в гр. П., работи от скоро в гр. Пазарджик и не познава добре
улиците и посочи, че улицата на която е видян подс. В. от него и колегата ме е
именно „***“. За достоверността на показанията на свидетелите може да се съди и
от това, че видно от фотоалбума към протокола за оглед местоположението на
подсъдимия е било добре осветено и от работещото улично осветление на този
участък от пътя. Вярно е, че подсъдимият пред свидетелите Р. и Г. е заявил, че
двете топчета не са негови, но тези му извън процесни твърдения по никакъв
начин не се опровергаха от събрания доказателствен материал по делото. От
същите се установява, че само подсъдимият е бил в непосредствена близост до
мястото, където са намерени двете топчета и че именно той е лицето, което ги е
държало и при пристъпване на полицейските органи към извършване на проверка на
същия, той се е освободил от тях, като ги е изхвърлил. В този смисъл
твърденията на подс. В. в правото му на лична защита, че се е намирал на място,
от където не било възможно да бъде забелязан от полицаите, останаха голословни
и неподкрепени от което и де е доказателство, като категорично се опровергават
от коментираните по-горе обективни доказателства.
Категорично се доказа и от заключението на физикохимичната експертиза и от
разпита на вещото лице в съдебно заседание, че съдържанието в двете топчета
представлява наркотично вещество- едното марихуана, а другото- амфетамин, като
експертът поясни, че качеството и на двата наркотика е добро за българския
пазар, предвид тегловните проценти на установените активни вещества в същите.
Установено е също, че подс. В. не разполага с издадено по реда на ЗКНВП
разрешително за държане на наркотични вещества.
Всичко изложено до тук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си
изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството на
престъплението в лицето на подсъдимия и за неговата виновност.
С оглед на всичко казано до тук и при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият А.Н.В.
е осъществил признаците на престъпния състав на чл.354а ал.3 т.1 във вр. с
чл.26 ал.1 от НК, като на 03.08.2019г.
около 04:20ч в гр. Пазарджик, на ул.“***“ пред №53 в себе си, без надлежно
разрешително по чл.32 ал.1 от ЗКНВП е държал високорискови наркотични вещества
– амфетамин с нетно тегло 0,358 гр. със съдържание на активен компонент
амфетамин 28 тегловни % на стойност 10,74 лв., и марихуана с нетно тегло 0,682
гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8,9 тегловни % на
стойност 4,09 лева- всичко на обща стойност 14,83 лева.
Подс. В. е имал представи за всички обективни елементи на състава на
престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл. От свидетелските показания става
ясно, че същият по неустановен по делото начин се е сдобил с процесните наркотични вещества марихуана и амфетамин
напълно съзнателно и преднамерено, знаел е какво държи в себе си предвид и
неговите реакции (изхвърлил веществата преди да му бъде извършена полицейска
проверка, бил е нервен и притеснен), знаел е и целта с която се е снабдил с
тези наркотици и за каква цел ще бъдат ползвани. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване- знаел е, че държи наркотични вещества, както и техния вид и
количество, наясно е бил че притежанието на същите е забранено от закона и че
прави това без надлежно разрешение.
Съдът не споделя становището на защитата, че престъплението представлява
маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК. На първо място предметът на
престъплението са два вида високорискови наркотични вещества- марихуана и
амфетамин. Държаната марихуана е с общо нетно тегло 0,682 грама, а амфетаминът-
0,358 грама, което количество и за едното
и за другото наркотично вещество съвсем не е за еднократна употреба, макар че
не изключва личната такава. От това общо количество
марихуана например могат да бъдат приготвени доста цигари за пушене.
Амфетаминът в това количество също е предназначен за няколко приема. Вярно
е, че стойността на държаните наркотични вещества- общо 14,83 лв. е ниска, далеч
под размера на МРЗ, но тя не е водещ елемент за съставомерността на деянието.
Освен това публично известен е фактът, че стойността
на 0,682 грама марихуана и на 0,358 грама амфетамин на нелегалния пазар
надхвърля съответно сумите10,74 лв. и 4,09 лв. В случая се касае за тежко
умишлено престъпление, поначало с висока степен на обществена опасност, което
предполага и настъпването на вредни последици (или възможност да настъпят
такива) за здравето и живота, поради което е налице висока обществена опасност на деянието, която не може да бъде
пренебрегната. Отделно от това и данните за личността на подс. В. го
определят като деец също с висока степен на обществена опасност. Вярно е, че
същият е неосъждан към датата на деянието и се ползва с добро име сред
съжителите си в квартала. От доказателствата по делото обаче се установява, че
същият има криминална регистрация и е извършител на деяние по чл.354а ал.3 т.1
от НК, което е извършено от него на 03.06.2019 г. Видно от прокурорското
постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.07.2019 г.
(л.29-30 от БП) е, че подс. В. на посочената дата е държал два вида наркотични
вещества- марихуана с нетно тегло 0,567 грама с ТХТ 9,75 тегловни %, марихуана
с нетно тегло 0,390 грама с ТХТ 5,23 тегловни процента и амфетамин- 0,052 грама
с 29,95 тегловни % активен компонент. Съдът намери, че преценката на прокурора
за малозначителност на извършеното от подс. В. на 03.06.2019 г. деяние е
неправилна, поради което и изпрати сигнал до Окръжния прокурор при ОП- Пазарджик
за проверка по реда на инстанционния контрол на прокурорското постановление.
Настоящето деяние е извършено от подс. В. само два месеца по-късно и няколко
дни след като коментираното по-горе наказателно производство водено срещу него,
е било прекратено. Настоящето деяние отново е за държане на високорискови
наркотични вещества- марихуана и амфетамин.
Всички тези обстоятелства определят
конкретното деяние като такова със завишена степен на обществена опасност в сравнение с типичните престъпления от този вид. Обществената
опасност на това деяние следва да се отчита на база на засегнатите обществени
отношения, регулирани със съответната норма, на база бързонарастващия брой на
престъпления от този вид, което засяга главно подрастващите и младежите в
най-уязвимата за тях възраст.
Така изложените съображения изключват маловажността на
случая.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на деянието в
лицето на подс. В. се доказа по един несъмнен начин от съвкупния анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
деянията.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36
от НК- относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието бе отчетена високата степен
на обществена опасност на деянието. Престъплението
по чл.354а ал.3 т.1 от НК засяга обществени
отношения, регулирани със съответната норма, на база бързонарастващия брой на
престъпления от този вид, което засяга главно подрастващите и младежите в
най-уязвимата за тях възраст.
Съдът отчете обществената опасност на
конкретното държане на високорискови наркотични вещества- марихуана и
амфетамин, която е висока, като се има предвид мястото, времето и начина на
извършване вида и количеството на предмета на престъплението.
Подс. В. е със сравнително завишена степен на
обществена опасност. Вярно е че е неосъждан и се ползва с добро име сред
съседите си, но е криминално проявен предвид предходно извършеното деяние и то
от същия вид каквото е и настоящето, като въпреки че производството е водено
спрямо него е било прекратено от прокурора, това обстоятелство не изиграло своята възпираща и превантивна роля,
като броени дни след това подсъдимият е осъществил настоящето престъпление. В
този смисъл е очевидна нагласата за изграждане на трайни престъпни навици у
подсъдимия.
Подбудите за извършването на престъплението се коренят
в незачитането на установения в страната правов ред. Ниската правна култура на
подсъдимия и заниженият му самоконтрол също са конкретни причини за извършване
на престъплението.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства за подс. В. съдът отчете честото му съдебно минало, не голямото
количество на държаните наркотични вещества, младата възраст и тежкото му
материално положение и имотно състояние, а като отегчаващи- недобрите
характеристични данни предвид предходно осъщественото деяние от същия вид.
С оглед на гореизложеното и след като бяха отчетени
смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съобразно
относителната им тежест съдът, при тези данни намери, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, подробно изброени по-горе, при наличието на които
и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С
оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК като
определи наказанието лишаване от свобода под минимума предвиден в закона и
осъди подсъдимия В. на три месеца лишаване от свобода и не наложи кумулативно
предвиденото наказание „глоба”, като съобрази тежкото материално и финансово
състояние на подсъдимия. Така определеното по вид и размер
наказание, съдът намери за справедливо и обосновано, като е от естество да
изпълни предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.
С оглед данните за личността на подсъдимия съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание не
се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода,
поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването за
изпитателен срок от три години.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на Наблюдателната
комисия при Община Пазарджик.
На основание чл.354а ал.6 от НК съдът постанови вещественото доказателство-
остатък от наркотично вещество- 0,308 гр. амфетамин, като предмет на
престъплението, и празни опаковки от наркотичните вещества, приложени по
досъдебното производство на л.11 от ДП, като средство за извършване на престъплението,
да се отнемат в полза на държавата, като след влизане на присъдата в сила да се
унищожат.
При така постановената осъдителна присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия А.В. да заплати сторените по делото разноски в размер на
103.92 лева по сметка на ОД на МВР- Пазарджик, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Пазарджик деловодни разноски в размер на 40.60
лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: