РЕШЕНИЕ
№ 4591
гр. София, 15.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110209080 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е след отмяна на решение № 4675 от 06.12.2022 г. на СРС по НАХД №
11908/2022 г., като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни
указания по приложението на закона, конкретно посочени в решение № 4303/28.06.2023 г.
по КАНД № 2430/2023 г. на АССГ, VІІ касационен състав.
С жалбата е атакуван Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 5873735 от 13.05.2022 г.,
издаден от Столичната дирекция на вътрешните работи, с който на М. Б. И. с ЕГН
********** и адрес в гр. С, ул. „Б“ № , ет. , ап. , на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4
от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800.00 /осемстотин/
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на издадения му електронен фиш, тъй като
последният бил незаконосъобразен и неправилен, издаден при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и несъобразяване с материалния закон. На първо
място се твърди, че ЕФ не бил приведен в съответствие с утвърдения от министъра на
вътрешните работи образец, вследствие на което в съдържателен план не включвал законово
установените реквизити, сред които данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територията било установено нарушението, както и точна информация за конкретния
участък от пътя с описание на мястото и географските му координати. Санкционираното
лице се позовава и на опороченост на процедурата по връчването на електронния фиш, тъй
като административнонаказващият орган пропуснал да разясни на водача правата му по
1
повод издадения му ЕФ и не му предоставил реална възможност да упражни правото си на
защита. Отделно от това в жалбата се сочи, че използваното за заснемане на
правонарушението техническо средство не съответствало на одобрения тип средство за
измерване, не било индивидуализирано в съдържанието на ЕФ и не било преминало
първоначална и последваща метрологична проверка. С тези доводи жалбоподателят е
мотивирал становището си за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема
отношение по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, изходяща от легитимирано лице, съдържаща
необходимите реквизити и насочена към подлежащ на съдебен контрол акт.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
На 02.05.2022 г., в 17:24 часа жалбоподателят М. Б. И. с ЕГН ********** е
управлявал моторно превозно средство марка „Шкода“, модел „Суперб“ с рег. № , в град
София по ул. „Околовръстен път“ (II-18) при номер 257 с посока на движение от ул.
„Самоковско шосе“ към бул. „Св. Климент Охридски“. На посоченото място било въведено
ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 90 км. /ч., което следва от
законовата разпоредба за максималната позволена скорост извън населено място, ако на
самото място не е предвидено с пътен знак да бъде установена по-голяма или по-малка
скорост като максимално допустима. При установеното ограничение на скоростта в
процесния участък автомобилът е засечен да се движи със скорост от 85 км./ч., от която
скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 82 км./ч.
Нарушението е установено с автоматично техническо средство „CORDON M2“ със сериен
№ MD1196 след приспаднат толеранс от -3%. Нарушението е извършено в условията на
повторност - в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 5543326 от
19.01.2022 г. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на
жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800.00 /осемстотин/ лева за нарушаването
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства: справка в АИС – КАТ за промяна в регистрацията на МПС, заповед №
8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, протокол от проверка № 08-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г. на Българския институт по метрология, извлечение от справка за вписан
тип средство за измерване в сайта на БИМ, решение за одобрение на типа уред за измерване,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 02.05.2022
г., справка за нарушител/водач, снимка на техническо средство за заснемане нарушения на
2
правилата за движение по пътищата, ежедневна форма на отчет, електронен фиш серия К №
5543326 от 21.02.2022 г., списък с намерени фишове, писмени уведомления от СДВР и АПИ,
както и схема за организацията на движението в процесния пътен участък. Съдът кредитира
изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята
съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото, поради което и по-подробният
им анализ в случая се явява ненужен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът намери, че при издаването на
оспорения електронен фиш са допуснати съществени процесуални нарушения и същият е
незаконосъобразен.
На първо място следва да бъде отбелязано, че в ЕФ не се съдържа ясно и точно
описание на приложимата санкционна разпоредба, като това нарушение на процесуалните
правила съществено е ограничило правото на защита на жалбоподателя да разбере срещу
какво следва да се защитава, както и възможността му да организира защитата си чрез
способите, предоставени му от закона. На жалбоподателя е наложена глоба в размер на
800.00 лева на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда налагане
на по-тежки административни наказания в хипотеза на нарушение, извършено в условията
на повторност. Съгласно приложената норма, „когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца“. В електронния фиш обаче не е посочено кое точно
нарушение е извършено повторно, за да може да се определи глобата в двоен размер. Това
накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение му е
наложена тази глоба, а също така препятства съда да прецени дали на жалбоподателя е
наложен правилният размер на административното наказание, тоест с колко е превишена
максимално допустимата скорост, какво наказание се предвижда за това нарушение и едва
ако то е извършено повторно по смисъла на параграф 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, дали
наложената глоба от 800.00 лева представлява двойния размер на предвидената за
съответното нарушение санкция. Разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП представлява
квалифициран състав, който обаче трябва да бъде обвързан с основния състав на
нарушението, за да се установи какъв именно трябва да е размерът на наказанието, в
зависимост от това дали основният състав предполага превишение на скорост при движение
в населено място (ал. 1), извън населено място (ал. 2) или при осъществяване на обществен
превоз на пътници и опасни товари (ал. 3), както и спрямо конкретната хипотеза на някоя от
трите алинеи. Доколкото подобна привръзка отсъства, бланкетната норма на
квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, която не предвижда конкретен размер на
наказанието, не е била попълнена със санкционната норма на основния състав, към който тя
препраща. В конкретния случай реално липсва посочване на относимата санкционна норма,
3
което несъмнено води до ограничаване правото на защита на наказаното лице да разбере не
само фактическите, но и правните рамки на обвинението, което му е повдигнато.
Гореизложеното съставлява самостоятелно отменително основание, предпоставено от
процесуалната незаконосъобразност на разглеждания ЕФ.
На следващо място съдът установи наличието и на друго формално нарушение,
опорочаващо административнонаказателното обвинение в неговите основи и правен
оспорения фиш негодно процесуално средство за санкциониране на жалбоподателя. В хода
на производството не бяха ангажирани доказателства по отношение на това дали ЕФ серия
К № 5543326 от 19.01.2022 г. (който е обусловил квалифициращия признак „повторност“) е
бил връчен на жалбоподателя, кога е станало това и съответно кога същият е влязъл в сила.
Отбелязването „влязъл в сила“ срещу колоната на акта в справката за нарушения на водача
не представлява доказателство за този факт, тъй като остават неизяснени важни факти като
основанието за влизане в сила на ЕФ (необжалваемост, необжалване в срок, потвърждение
по реда на инстанционния контрол или друго), момента на връчване, както и този на влизане
в сила. При това положение не може да се прецени кога оспореният електронен фиш е
влязъл в сила и дали последващото деяние, за което е издаден обжалваният ЕФ, е извършен
в едногодишния срок от влизането му в сила.
В същото време обаче настоящият съдебен състав установи, че оспореният фиш
същевременно е и неправилен поради порочното приложение на материалния закон и
погрешно дадената квалификация на нарушението. От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства безспорно се установява, че нарушението е било извършено извън
населено място, докато от обстоятелствената част и квалификацията, дадени в електронния
фиш, неправилно личи, че то е извършено в населено място. В ЕФ е посочено, че водачът се
санкционира за нарушаването максимално допустимата скорост от 50 км./ч., която съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е общоважима за населените места. От представеното по делото
писмено уведомление от Областното пътно управление за гр. София на Агенция „Пътна
инфраструктура“ (л. 16 от делото) обаче се установява, че към датата на извършване на
нарушението в процесният участък не е бил поставен пътен знак В26 за ограничаване на
скоростта, следователно максимално допустимата скорост за движение е била 90 км./ч.
(приложима за извън населените места). Нещо повече, сочи се още, че по цялата дължина на
ул. „Околовръстен път“ (II-18) не са налице поставени пътни знаци Д11 и Д12,
обозначаващи началото и края на населеното място или селищното образувание, от където
се извежда и непротиворечивият извод, че процесният участък се счита за ситуиран извън
границите на населеното място. Подобно съждение се явява правдиво, тъй като е ноторно
известен факт, че Околовръстният път на гр. София притежава обслужващо транспортните
нужди на периферните райони на столицата предназначение, а в инфраструктурен план
бележи границите на населеното място без да се включва землището на града, поради което
и излиза извън обхвата на легалното понятие „територия на населеното място“, дадено в § 5,
т. 6 от ЗУТ. При това положение се оказва, че действителното ограничение на скоростта в
процесния пътен участък съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 90 км./ч., съответно
4
преминавайки през зоната за видео заснемане, в която е било поставено автоматизираното
техническо устройство, със скорост от 82 км./ч.(след приспадане на съответния толеранс),
жалбоподателят се е движил при правилно подбрана скорост на движение и не е нарушил
императивните правила, въвеждащи ограничителните граници за това.
По изложените съображения съдът отчете, че обжалваният електронен фиш е явява
незаконосъобразен и поради това следва да бъде отменен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен Фиш Серия К № 5873735 от 13.05.2022 г., издаден от
Столичната дирекция на вътрешните работи, с който на М. Б. И. с ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 800.00 /осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5