Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Кристина Панкова | |
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от изпълнителния директор А. И. Д., чрез упълномощен представител юрисконсулт Б. П., против Наказателно постановление № К-15317 от 13.08.2015г. на Комисията за защита на потребителите, издадено от Директора на Главна Дирекция „Контрол на пазара“, с което на жалбоподателя за административни нарушения по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП и 192,т.2 от ЗЗП, са наложени съответно на основание чл. 222а от ЗЗП, вр. чл.113, ал.2 от ЗЗП административно наказание “имуществена санкция” в размер на 700.00 лева и на основание чл.230а, вр.чл.192, т.2 от ЗЗП административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200.00 лева В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Навеждат се доводи за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и за липса на осъществен състав на нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, не изразява, становище по същество. Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата. Районна прокуратура [населено място] редовно призовани не ангажират свой предствител и становище по същество. Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното: На 26.05.2015г. в магазин „ВИВАКОМ“, находящ се в [населено място] по повод постъпила жалба с посочен входящ номер № С-03-2171/15.05.2015г., относно неспазен срок за привеждане на телефона в съответствие с с договор за продажба и направени рекламации на телефон LG OPTIMUS L5 , закупен от посочения магазин е извършена проверка от служители на КЗП /св.Р. и Д./, при която, било установено, че телефона е закупен на 04.09.2013г. с договор за лизинг от Т. К. /л.31 от делото/, неправлино посочен като договор за продажба в атакуваното НП. На 24.03.2015г. жалбоподателката Т. предявила рекламация на закупения от К. телефон, което се удостоверявало със съответна сервизна поръчка и била издадена сервизна карта №[ЕГН], с която телефона е приет за ремонт. На 14.04.2015г. е4 издадена нова сервизна карта №[ЕГН]-1, в която се посочва, че телефона е тестван в магазина и същия е изпратен отново за ремонт. На 13.05.2015г. е издадена нова сервизна карта №[ЕГН]-1, в която също е записано, че телефона е тестван в магазина и същия е изпратен отново за ремонт. Във връзка с констатациите при проверката от контролните органи на оператора било разпоредено да представи пред КЗП на 02.06.2015г. писмен отговор по случая, издадените протоколи за извършен ремонт на апарата, както и актове за удовлетворение на предявените рекламации. Направените констатации, както и дадените разпореждания били отразени ни в КП№0189976/26.05.2015г. /л.38 от делото/, съставен на място от св.Р. в присъствието на св.Д. и св.Д. /упълномощен представител на оператора/. На 04.06.2015г. е съставен протокол за проверка на документи №082275/04.06.2015г. /л.29 от делото/, в който е отразено, че св.Д. е представила писмено становище, сервизни карти, договор за лизинг и становище от сревиза, обслужил ремонта, но не и протоколи за ремонт за всичките три рекламацияя и не е спазил изискването за издаването на акт за удовлетворяване на рекламациите. В тази връзка с цитирания протокол било разпоредено на 08.06.2015г. БТК да представи посочените протоколи, изададените актове за удовлетворяване и документ от сертифициран орган, доказващ техническото състояние на мобилния апарат. На 18.06.2015г. св.Д. отново се явила в КЗП като представила писмено становище по извършената проверка, но не и изисканите документи, а именно протоколи за ремонт, актове за удовлетворяване на рекламация и документ от сертифициран орган, като отново било дадено разпореждане за представяне на акт за удовлетворение от 13.05.2015г. Във връзка с установеното в хода на проверката контроните органи приели, че извършеното представлява нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП и чл.192, т.2 от ЗЗП, поради което На същата дата 18.06.2015г. бил съставен и АУАН№15317/18.06.2015г. от св.Р., затова че [фирма], в качеството си на търговец, осъществяващ дейност по продажба на телефони, аксесоари и далекосъобщителни услуги не е привел в съответствие с договора за продажба телефона в срока по чл. 113, ал.2 от ЗЗП, считано от 24.03.2015г., както и че на 18.06.2015г. не е представил изискани от контролния орган документи, което било квалифицирано като нарушение на чл.192, т.2 от ЗЗП. АУАН бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството св.Д., която подписала акта без възражения като вписала, че такива ще бъдат представени по късно. В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения. Въз основа на акта за нарушение, на 13.08.2015 година, Директора на Главна Дирекция „Контрол на пазара“, издала атакуваното НП № К-15317/13.08.2015 година, с което на дружеството - жалбоподателя за административни нарушения по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП и 192,т.2 от ЗЗП, са наложени съответно на основание чл. 222а от ЗЗП, вр. чл.113, ал.2 от ЗЗП административно наказание “имуществена санкция” в размер на 700.00 лева и на основание чл.230а, вр.чл.192, т.2 от ЗЗП административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200.00 лева НП е връчено на 14.10.2015 година. Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя Р. и свидетеля по акта, които поддържат написаното в акта, посочват в какво се изразяват нарушения и как са установени. В хода на съдебното производство е разпитана и З. Д., управител на магазин „Виваком“, която е присъствала на проверката и при съставяне на акта, същата заявява пред съда, че телефона е донесен с оплакване, че се рестартира, изпратен е на сервиз, от който е установено, че няма проблем с телефона, а е за подмяна на батерията, като клиентката отказала да подпише акта за удовлетворение. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите се подкрепят и от писмените доказателства. По делото е представено и прието като доказателство становище от 01.06.2015г. на К енд К Сервиз ЕООД /л.36/, от което е видно, че телефона е приеман два пъти на 26.03.2015 и на 16.04.2015г., съответно издаден на 09.04.2015г. и 11.05.2015г. със заключения неоснователна рекламация, като в констатации на техника е посочено, че е необходима подмяна на батерия. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите по делото, както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи. Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на , дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление, издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество. В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени и приети безспорни доказателства. Съдът намира възраженията за връчване на НП в нарушение на закона за неоснователни. Наказателното постановление е изпратено по пощата, но с известие за доставяне, т.е. удостоверено е по несъмнен начин неговото връчване с подпис и дата. Дори това да не бе така , този факт би имал значение при пропуснат срок за обжалване. В конкретният случай, жалбоподателят е депозирал жалбата си в предвидения 7-дневен срок, считано от получаване на НП / удостоверено с приложеното известие за доставяне – л.15 /, което е видно от пощенското клеймо на плик, с който жалбата е изпратена до АНО / л.58 / . Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушенията поради следните съображения: По отношения на нарушението на чл.113, ал.2 от ЗЗП В наказателното постановление за дата на извършване на нарушението е възприета датата на предявяване на първата рекламация – 24.03.2015г., от която е поставен в течение срока за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба, който в случая е обвързан с датата на проверката – 26.05.2015г. т.е посочен е период от 2 месеца. В случая е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не става ясно коя е точната дата на извършване на административното нарушение, която законът обвързва с изтичането на 1-месечен срок от предявяването на рекламация, още повече, че по отношение на конкретното устройство са предявени три рекламации през различен период от време и този срок, за всяка от рекламациите изтича в различен момент. Наличието на подобна неяснота е недопустимо, защото по този начин се засяга правото на защита на нарушителя, тъй като за него не става ясно на коя дата е прието, че е извършено нарушението.Допуснатото процесуално нарушение е съществено и е основание за отмяна на наказателното постановление, а в АУАН дори липсва подобно посочване и конкретизация. В разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН са указани всички задължителни реквизити, които следва да се съдържат в акт установяващ административно нарушение, респективно в наказателно постановление издадено въз основа на него. Повелителната норма на чл.42, т.3 от ЗАНН вменява в задължение на актосъставителя да посочи в акта ДАТАТА И МЯСТОТО на извършеното нарушение. Такова изискване за законосъобразност въвежда и нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение необходимите и задължителни реквизити на издаденото наказателно постановление. В процесният случай по този начин формулираното обвинение по отношение извършване на нарушенията, на практика е липса на дата както в АУАН, така и в НП. Описано е кога е извършена проверката, посочено и по чия инициатива е извършена същата, но въпреки подробно изложените обстоятелства относно направени от страна на клиента рекламация и действията на оператора в тази връзка, никъде не е записано и не може да бъде разбрано кога е извършено нарушението. Тези данни следва ясно и точно да се съдържат в акта и в постановлението и е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. В този смисъл, рамката на административното обвинение, страда от съществена непълнота, която не може да бъде поправена в хода на съдебното производство. Още повече като се изхожда от текста на сочената като нарушена норма следва, че в случая се касае за бездействие, поради което и би следвало задълженото лице да изпада в нарушение от деня следващ изтичане на срока и според настоящия състав именно това е дата на извършване , каквато обаче не е индивидуализирана за нито една от трите рекламации. Тази непълнота води до неяснота на обвинението и в крайна сметка обосновава крайния правен извод, че е нарушено правото на защита на санкционираното търговско дружество. На следващо място според настоящия състав квалификацията на деянието е непълна доколкото с текстовата част на НП и АУАН се вменява деяния, изразяващо се в непревеждане на телефон в съответствие с договор,неправилно определен като договор за продажба /по делото има доказателства, че е договор за лизинг/, както и че не е спазен срока за това задължение, което е регламентирано в две отделни алинеи на разпоредбата на чл.113 от ЗЗП, а в НП е отразено нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП. На следващо място съдът намира, че в атакуваното наказателно постановление липсва посочване на обстоятелства и доказателства, на които наказващия орган основава изводите си, макар че към момента на издаването му са били налични, както становището на санкционираното дружество, така и становище на сервиз и сервизни карти, същите не са обсъдени от наказавщия орган, липсват и мотиви дали съъщите са приети или не от издателя на атакуваното постановление. Посочените нарушения в производството по ангажиране на отговорност според настоящия състав са съществени и на практика са довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, което, предпоставя и незаконосъобразността на постановлението в тази му част, поради което и същото следва да бъде отменено. Макар, че в случая съдът не е длъжен да се произнася по същество за пълнота следва да се посочи, че според настоящия състав в рамките на развилото се съдебно производство не се доказа съставомерно нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. По делото бяха представени доказателства, които удостоверяват, че телефона е изпращан на ремонт и върнат в определените срокове с констатации, подробно обективирани в становище на обслужващия сервиз, действително липсващи в НП, което обаче не може да се вмени в отговорност на дружеството жалбоподател. Защо посоченото становище не е взето предвид от наказващия орган съдът не може да прецени, доколкото както вече беше посочено липсват мотиви в тази насока в наказателното постановление, но доколкото същото съществува и прието по делото съдът смята, че в случая липсва нарушение. Дори и да се приеме, че липсва акт за удовлетворяване на рекламация съдът намира че нарушение не е извършено, доколкото и бяха събрани доказателства, включително и чрез свидетелски показания, че потребителката е отказала да подпише такъв въпреки че и е предявен. Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му част като незаконосъобразно, при което намира подадената жалба за основателна , изложените от жалбоподателя доводи за процесуални нарушения за обосновани по аргументи посочени по – горе. По отношение на нарушението на чл.192, т.2 от ЗЗП. Съдът намира, че и в тази му част наказателното постановление е незаконосъобразно и страда от съществени пороци, водещи до неговата отмяна. На първо място посочената като дата на извършване на нарушение 18.06.2015г. според настоящия състав е дата на установяване на нарушението, а такава на извършване изобщо липсва. По делото са представени доказателства КП№0189976 от 26.05.2015г. и КП№082275 от 04.06.2015г., в които е посочено какъв срок е даден за представяне на документи, на коя дата е следвало да бъдат представени, поради което и съдът намира, че в случая датата на установяване на нарушение и датата на неговото извършване не съвпадат и в случая отново е допуснато нарушение на чл57, т.5 от ЗАНН, а именно липсва дата на извършване на нарушение, което както бе посочено по-горе е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на санкционираното лице. Това съдът намира за особено съществено, тъй като от този момент задълженото лице чрез бездействие допуска нарушение на цитираната правна норма. Посочването на ясна дата на извършване на противоправното деяние е важно и за правилната преценка по от досежно сроковете за съставяне на АУАН и НП, както и за изтичането на абсолютна погасителна давност. Този пропуск представлява съществено неотстранимо в настоящата фаза процесуално нарушение, тъй като е лишило жалбоподателя да узнае в пълен обем всички съществени факти от административното обвинение в тази му част и да организира адекватно защитата си. От друга страна датата на извършване на нарушение е основен реквизит от съдържанието и на двата акта, изискването за който е въведено с императивните разпоредби на чл.42, т. 3 от ЗАНН и чл.57, т.5 от ЗАНН. На следващо място по отношение на нарушението на чл.192, т.2 от ЗЗП, съдът констатира и друго съществено нарушение. В санкционната част на НП за това нарушение на основание чл.230а от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лв. Съгласно чл. 230а от ЗЗП - За възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по и за неизпълнение на разпореждане по , ал. 1, т. 2 и ал. 2 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв. В конкретния случай е ангажирана отговорност на юридическо лице, поради което предвидения минимум от законодателя е 1 000лв. В Постановление № 10/28.09.1973г. на Пленума на ВС изрично е прието че определянето на глоба под минималния размер, предвидено в закона е недопустимо т.е. представлява нарушение на административно-наказващите правила и води до незаконосъобразност на издаденото НП. Отклонението от посочената норма е резултат на неправилното разбиране или несъобразяване с целите на административното наказание - да се предупреди и превъзпита нарушителят и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите граждани за строго спазване на установения правен ред, както и за правилната оценка на обществената опасност на административните нарушения. По този начин не се противодейства в борбата с административните нарушения. Наказанието предвидено в нормата на чл. 230а от ЗЗП е с фиксиран минимум, като АНО не е имал законовото основание да прилага по-нисък размер от законоустановения минимум, което от своя страна води до порок в издаденото НП. Съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Според разпоредбата на чл.13 от ЗАНН, за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: а) обществено порицание; б) глоба и в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Цитираните разпоредби въвеждат принципа на законоустановеност на административните наказания, като това означава, че за конкретно административно нарушение може да се наложи, само вида наказание предвиден в съответната санкционна норма, при това само в границите определени от закона за съответното нарушение. Забраната за налагане на наказания под предвидения от закона минимум е въведена изрично с разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН, според която не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Този принцип се прилага безспорно и за санкциите определени от съответния закон в и по отношение на имуществените санкции, какъвто е настоящия. Ето защо съдът приема, че в случая определяйки наказание под минимума административнонаказаващия орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, което също е основание за отмяна на НП По същество и по отношение на това нарушение съдът намира, че неправилно е вменена отговорност на дружеството жалбоподател и описаното като извършено от него не покрива състава на сочената като нарушена норма. Сочената като нарушена разпоредба на чл. 192, т.2 от ЗЗП не създава задължения за търговците , за да може поради неизпълнението им да се ангажира тяхната отговорност. Текста на нормата изброява права на административните органи , а не вменява дължимо поведение на административно задължените лица. В този смисъл, неправилно е ангажирана отговорността на търговеца за нарушение на разпоредбата на чл. 192 , т.2 от ЗЗП. Дори с посочената санкционна норма да се вменява отговорност за възпрепятстване на служители при изпълнение на правомощията им по чл.192 от ЗЗП, според настощия състав в случая на дружеството е ангажирана отговорност за непредставяне на документи, което не може да бъде тълкувано като възпрепятстване, а по скоро като неизпълнение на разпореждане, което обаче е резгламентирано в друга разпоредба на ЗЗП, а именно чл.192а, за което обаче не е ангажирана отговорност, а е недопустимо едва в съдебната фаза да се подменя административнонаказателното обвинение. Като тук за пълнота следва да се посочи, че документи на практика са представени, придружени с подробно становище, поради което и деянието се явява несъставомерно по посочения състав. Предвид всичко изложено и като взе предвид, че Административно-наказателното производство е строго формален процес, при който в тежест на административно-наказващия орган е да докаже, обстоятелствата, изложени в АУАН и НП, както и спазване на процесуалните правила при тяхното съставяне, предявяване и връчване. Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № № К-15317 от 13.08.2015г. на Комисията за защита на потребителите, издадено от Директора на Главна Дирекция „Контрол на пазара“, с което на на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от изпълнителния директор А. И. Д. за административни нарушения по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП и 192,т.2 от ЗЗП, са наложени съответно на основание чл. 222а от ЗЗП, вр. чл.113, ал.2 от ЗЗП административно наказание “имуществена санкция” в размер на 700.00 лева и на основание чл.230а, вр.чл.192, т.2 от ЗЗП административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200.00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните, пред Административен съд Благоевград. . РАЙОНЕН СЪДИЯ |