№ 1021
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110130714 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от М. Т. М. срещу /ФИРМА/ обективно
кумулативно съединени установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и
пр. 3 ЗЗД, за признаване на установено, че клаузите на сключения между страните договор за
паричен заем № 40016687493/11.04.2023г., предвиждащи заплащане на възнаграждение за
услугата „Фаст“ и за услугата „Флекси“, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и
пред.3 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
11.04.2023г. е сключил договор за паричен заем № 40016687493 с /ФИРМА/ в размер на
1500,00 лв. В договора били уговорени две допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“, за
които следвало да плати допълнителни такси от 1100 лв. за двете услуги. Посочва още, че в
нарушение на ЗПК, в ГПР на кредита не било включено възнаграждението за двете услуги.
Твърди, че двете клаузи за допълнителни услуги целят единствено заобикаляне на нормите
на ЗПК, като същите заблуждават потребителя. Посочва, че същите противоречат и на
добрите нрави. С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че клаузите от договора, предвиждащи заплащане на
възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“, са нищожни.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който
признава предявените искове. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото и разноските
следва да останат в тежест на ищеца.
В съдебно заседание, ищецът М. Т. М., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 370684/18.11.2024г. ищецът поддържа исковата молба и моли
за уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
1
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото не се оспорват от ответника твърденията на ищеца, че между /ФИРМА/,
като заемодател и М. Т. М., като заемател е сключен договор за паричен заем №
40016687493 от 11.04.2023г., съгласно който на М. М. е предоставен заем в размер на 1500
лева със срок на кредита 24 месеца и краен срок за връщане на заемната сума до 20.04.2025г.
Не се оспорва и твърдението на ищеца, че съгласно договора същият е закупил и пакет от
допълнителни услуги в размер на 1100,00 лева, като общата сума която е следвало да бъде
върната по договора възлиза на сумата от 3353,02 лева.
По гореустановеното и с оглед предмета на доказване, съдът намира, че по делото се
установи безспорно, че между М. М. и ответното дружество е било налице сключено
правоотношение по договор за потребителски кредит, като към процесния договор, към
датата на сключването му е бил приложим ЗПК /в редакцията му от ДВ, бр. 104 в сила от
01.01.2021г.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13
от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП,
като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предмет на спора е уговорката в договора относно заплащането на сумата от 1100,00
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. Възможността
за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а ал. 1 ЗПК, но съгласно ал. 2 на същия
член законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Заплащането на възнаграждение в
размер 1100, 00 лв. за приоритетно разглеждане на искането за потребителски кредит има
очевидния характер на такси/комисионни във връзка с усвояването на кредит, а
възможностите за отлагане и намаляване на вноски и смяна на датата на падежа по
естеството си са такива, свързани с управление на кредита. Тъй като допълнителните услуги
касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещи несигурни
събития, а и са неясно формулирани, уговарянето им е в нарушение на императивните
разпоредбите на чл. 10а ал. 2 и 4 ЗПК, поради което тези уговорки са нищожни, съгл. чл. 21,
ал. 1 ЗПК. Уговорките за заплащане на допълнителния пакет от услуги са неравноправни и
по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Заплащането на възнаграждението за различните видове
допълнителни услуги от потребителя е предварително и дължимо само за правото,
предоставено от заявителя на длъжника да се възползва от всяка от посочените услуги, без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде реално използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Видно от чл. 15.2.3. от общите условия обаче за
осъществяването на тази възможност е необходимо подписване на допълнително
споразумение, т. е. за да се възползва длъжникът от пакета допълнителни услуги, се изисква
одобрение от кредитора, което означава, че следва да се плати предварително за възможност,
която зависи от волята на кредитора. Независимо, че тези услуги може да не бъдат
предоставени от кредитора, цената по тях остава дължима, като не е предвидена възможност
за отпадане или намаляването й. Това поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не
защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. Тъй като клаузите за заплащане на
пакет от допълнителни услуги са неравноправни и обективно няма доказателства по делото
2
да са уговорени индивидуално, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП те са нищожни, като
противоречащи на закона.
Твърденията за нищожност на тези клаузи не се оспорват от ответното дружество. По
изложеното исковете следва да бъдат уважени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Ответникът с отговора на исковата молба моли съда така
претендираните разноски да останат в тежест на ищеца, като се позовава на нормата на чл.
78, ал.2 от ГПК, а именно, че е признал иска, както и че не е дал повод за образуване на
настоящото производство. Съдът прие така предявеният иск за основателен, което формира
сила на присъдено нещо върху това, че ответникът не притежава право на принудително
изпълнение на своето вземане, като обаче задължителната сила на решението не рефлектира
върху предпоставките по чл. 78, ал.2 от ГПК. Затова ответникът има право на разноски и при
уважаване на този иск, ако не е дал повод за завеждането му и ако е признал иска. Съгласно
закона ответникът не дължи разноски, когато е признал, че вземането не подлежи на
принудително изпълнение – така Решение № 365 от 23.09.2022г. на ВКС по ч.гр.д. №
3019/2022г. на III ГО, ГК. Това означава, че при решаване на въпроса за разноските съдът
следва да се съобрази с поведението на кредитора – ако бездейства, не предприема никакви
мерки за удовлетворяване на вземането си, не сочи изпълнителни способи, ако е образувано
изпълнително производство, други искания и други изявления с процесуални последици за
длъжника. Макар и да е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иска,
признанието на иска в един исков процес, и в конкретност се съобразява и с преценката дали
е дал повод кредитора за предявяване на иска по смисъла на чл. 78, ал.2 от ГПК, за да се
възлага върху него тежестта за разноските /Определение № 744/18.04.2023г. по гр.д. №
1170/2023г. на ВКС, III ГО./ В настоящият случай, както съдът констатира по-горе няма
данни по делото ответникът да е предприел действия по образуване на изпълнително
производство за събиране на вземането, но има такива, че вземането не е отписано от ЦКР
при БНБ и такива, че ищцата е получила покана за доброволно изпълнение за заплащане на
сума по договора, с указания, че при неплащане на сумата в посочения срок, ще се
предприемат действия по събиране на вземането. След като има данни че ответното
дружество претендира сума, за която ищецът се е задължил по процесния пакет с
допълнителни услуги и дори и да не оспорва осъществяването на релевантните за предмета
на спора факти и обстоятелства, обосноваващи основателността на иска, не са налице
кумулативно дадените предпоставки на чл. 78, ал.2 от ГПК и е правно обосновано да се
възложат в тежест на ответника разноските по делото. Така на ищеца следва да бъде
присъдена заплатената от нея сума за държавна такса по делото в размер на 50,00 лева,
съгласно представения по делото списък с разноски.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузите на сключения между /ФИРМА/, като
заемодател и М. Т. М., като заемател договор за паричен заем № 40016687493/11.04.2023г.,
предвиждащи заплащане на възнаграждение за услугата „Фаст“ и за услугата „Флекси“ на
основание чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. М., сумата в размер
на 50,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4