Определение по дело №340/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по две частни жалби – по частна жалба В. № 5357/28.10.2013 г. на Д. М., против определение № 4480/7.10.2013 г., с което са присъдени разноски на ответната страна и по частна жалба В. № 6369/3.12.2013 г. от другия ищец - Р. М., против определение№ 5091, с което е отхвърлено искането й за освобождаване от ДТ и е върната, подадената от нея ЧЖ срещу същото определение № 4480 за присъдените разноски на ответната страна.

Жалбите са връчени на ответника на 7.4.2014 г. /л. 126 и 127 от делото/ като становище е изразил само по ЧЖ на Д. М..

От материалите по делото се установява следното от фактическа и правна страна:

С определение 1828/17.4.2013 г. производството пред РС е прекратено.Няма доказателства определението да е връчено на ответника „Б., . Ответното дружество е поискало да му се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като според чл. 78, ал. 4 от ГПК такива се дължат и при прекратяване на производството. РС е постановил определение № 4480/7.10.2013 г., с което е осъдил ищците - Д. и Р. М - да му заплатят разноски в размер на 2 970 лв.

Р. М. е подала на 16.10.2013 г. частна жалба В. № 5072 против определение № 4480. На 23.10.2013 г. е депозирала молба, в която е посочила, че представя декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК и служебна бележка от Агенцията по заетостта. С писмо от 6.12.2013 г. РС й е указал да внесе държавна такса от 15 лв., получено от нея на 11.12.2013 г. На 14.11.2013 г. РС е постановил определение № 5091, с което е отхвърлил искането на Р. М. за освобождаването й от заплащане на ДТ и е върнал ЧЖ срещу определение № 4480. Срещу това определение е подадена ЧЖ В. 6369/3.12.2013 г., която е администрирана и е изпратена на БОС за произнасяне,заедно с ЧЖ В. № 5357/28.10.2013 г., подадена от Д. М. против определение № 4480, която също е администрирана.

От изложеното следва, че въззивното производство е образувано по две редовни жалби: По ЧЖ на Д. М. против определение № 4480/7.10.2013 г. и по ЧЖ на Р. М. против определението№ 5091/14.11.2013 г., с което не е освободена от ДТ и е върната нейната ЧЖ срещу определение № 4480/7.10.2013 г., която е идентичната на ЧЖ на Д. М..

Окръжният съд счита, че първо дължи произнасяне по ЧЖ на Р. М. и едва след приключване с влязъл в сила акт по въпросите, третиращи се в атакувания от нея С. акт, то се следва произнасяне и по ЧЖ на Д. М., едновременно с идентичната ЧЖ на Р. М., насочена срещу акта, който атакува и Д.М..

ЧЖ на Р. М., предмет на настоящото производство е основателна. Според настоящият състав районната инстанция не е следвало да прилага последиците от неизпълнение на даденото й указание за внасяне на ДТ от 15 лв., след като не я е освободил от ДТ, тъй като междувременно на 28.10.2013 г. е депозирана частна жалба от Д. М. срещу същото определение 4480, с който съвместно са осъдени да платят разноски на ответното дружество, по която частна жалба Д.М. е внесъл ДТ. Двамата жалбоподатели на основание чл. 19 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, предвиждащ, че за частна жалба се събира държавна такса от 15 лв. дължат една държавна такса по подадените от тях ЧЖ, след като атакуват един и същ акт - определението, с което са осъдени да заплатят разноски на насрещната страна. РС е следвало да прецени, че към14.11.2013 г. - датата на постановяване на определение № 5091 не е налице правен интерес за Р. М. да иска освобождаване от държавна такса, поради което произнасянето на съда е недопустимо. Затова в тази част определение № 5091 следва да се отмени и се остави искането на М. без разглеждане. В контекста на изложеното основателно е искането й за отмяна на определението в частта, с което й е върната ЧЖ, като последица от неосвобождаването й от държавна такса. С оглед приетото от настоящият състав, то въззивното производство следва да се прекрати и делото се върне на РС, който да връчи на насрещната страна ЧЖ В. 5072, след което делото се изпрати на ОС, за произнасяне по нея и ЧЖ на Д. М., които имат за предмет определение № 4480 на РС-Разлог.

Водим от изложеното Окръжният съд

О п р е д е л Þ:

Обезсилва определение № 5091/14.11.2013 г., постановено по гр.д. № 1378 по описа за 2013 на РРС, в частта, в която Р. Г.М. не е освободена от ДТ и оставя без разглеждане искането й, поради липса на правен интерес.

Отменя определение № 5091/14.11.2013 г., постановено по гр.д. № 1378 по описа за 2013 на РРС,в частта, в която върната ЧЖ В. № 5072/16.10.2013 г. на Р. М. срещу определение № 4480/7.10.2013 г.

Връща делото за връчване на ЧЖ В. № 5072/16.10.2013 г., подадена от Р. М. на насрещната страна, след което се изпрати на БОС за произнасяне.

Прекратява в.ч. гр. производство № 407/14 г. по описа на БОС в частта, образувано по частна жалба В. № 5357/28.10.2013 г. на Д. М., против определение № 4480/7.10.2013 г., с което са присъдени разноски на ответната страна, която ще се разгледа с ЧЖ В. № 5072/16.10.2013 г. на Р. М. след администрирането й, тъй като с двете се атакуват един и същ С. акт.

При връщане на делото в БОС съдът ще се произнесе по ЧЖ на Д. М. и по ЧЖ на Р. М..

Определението, в частта, в която се обезсилва определението на РРС може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: