№ 870
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500802 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на двете
страни в производството срещу Решение № /19.10.2022г. по гр.д.№ 7919/21 по
описа на СГС, I-28 състав, с което е:
- отхвърлен предявения от С. Д. Н. срещу „Кредит Тръст“ ООД, иск по
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
кредит №7- 2019/14.10.2019 г. в неговата цялост поради противоречието му
със закона, както и отхвърлени предявените при условията на евентуалност
искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП,
искове за прогласяване нищожността на клаузите по т. 7 част I-ва; т. 7.2 част
I-ва; т. 8 част I-ва; чл. 4, ал. 3 част II-ра; чл. 5, ал. 9 част II-ра; и чл. 13, ал. 1
част II-ра от Договор за кредит №7-2019/14.10.2019 г.;
- прогласена е за нищожна, по предявен иск от С. Д. Н. срещу „Кредит
Тръст“ ООД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл.
143 от ЗЗП, клаузата на чл. 5, ал. 9, част II-ра от сключения между страните
Договор за кредит №7-2019/14.10.2019 г.;
- признато за установено по предявените от „Креди тръст“ ООД срещу
С. Д. Н. , искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че
ответницата С. Д. Н. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 64
231,31 евро, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2020 г. до
1
окончателното плащане, което вземане произтича от Договор за кредит №7-
2019 от 14.10.2019 г., обезпечено с договорна ипотека, учредена с Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 92, том I,
общ peг. № 2665, дело № 83 от 2019 г. на Нотариус А. Г., рег. № *** в НК, и
въз основа на ипотечния акт е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК, по гр.д. №63088/2020 г., по описа на СРС, 155 състав, и която сума от 64
231,31 евро представлява сбор от вземания по договора за кредит, както
следва: 61 355 евро, представляваща непогасена главница по договора за
кредит; 883,51 евро, представляваща възнаградителна лихва по чл. 4, ал. 1
част II-ра от договора, дължима за периода от 21.10.2020 г. до 13.11.2020 г.;
95,27 евро, представляваща застраховка на обезпечението по кредита; 1419,30
евро, представляваща възнаградителна лихва по вноски с падежи от
20.09.2020 г. до 20.10.2020 г.; 478,23 евро, представляваща лихва за забава по
чл. 4, ал. 4, част II от договора върху просрочените задължения, дължима за
периода 18.11.2020 г. - 15.12.2020 г., ;
- отхвърлен иска по чл. 422 ГПК за разликата над 64 231,31 евро до
присъдените със заповедта за изпълнение 79 468,50 евро като неоснователен,
и която разлика е формирана като сбор от следните суми, приети за
недължими по договора за кредит: 9 938,56 евро - вземане за неустойка за
неизпълнение, съгласно, чл. 5, ал. 9, част II от договора за кредит върху
просрочените вноски за периода 28.05.2020 г. – 13.11.2020 г.; сумата 5207,04
евро, явяваща се разликата над 1 419,30 евро до 6626,34 евро, представляваща
възнаградителна лихва по вноски, падежирали в периода 20.05.2020 г. –
19.09.2020 г.; сумата 91,59 евро, явяваща се разликата над 478,23 евро до
569,82 евро и представляваща лихва за забава по чл. 4, ал. 4, част II от
договора върху просрочените задължения, дължима за периода 18.11.2020 г. -
15.12.2020 г.
В жалбата си жалбоподателят С. Д. Н. твърди, че обжалва решението в
частта, в която са отхвърлени установителните й искове за обявяване на целия
договор за кредит за нищожен, както и за нищожност на клаузите, за които е
отхвърлен иска; в частта в която е уважен иска с правно основание чл. 422 от
ГПК над размера от 49 860,40лв., както и в частта, в която е осъдена да
заплати сумата 95,27 евро застраховка на обезпечението. Твърди, че
решението в тези му части е неправилно и незаконосъобразно, като безспорно
по делото било установено, че са налице неравноправни клаузи. Твърди, че с
оглед размера на възнаградителната лихва следва да се приеме, че има
неравенство на престациите, като липсва основание да заплаща толкова
висока лихва, тъй като кредита й е обезпечен с ипотека. Твърди, че тъй като
уговорената лихва надвишава два пъти законната лихва е налице съдебна
практика на ВКС, която приема, че в този случай е уговорката е нищожна.
Твърди, че договорът за кредит е нищожен и на основание, че не е
индивидуално уговорен, както и тъй като не е посочено при определяне на
ГПР от какви компоненти се формира същия, което е императивно правило в
ЗКНИП. Счита, че нищожността на част от клаузите влече нищожност на
2
целия договор за кредит, тъй като нищожните клаузи от договора не могат да
бъдат заместени от императивни правила или че същият би бил сключен ако
в него не са били уговорени тези клаузи. Счита, че следва да се приложи чл.
38 от ЗКНИП. Моли да бъде отменено решението в обжалваните части, като
бъде уважен иска за обявяване на договора за кредит за нищожен и бъде
отхвърлен иска над признатия размер. Претендира разноски.
Подаден е отговор на жалбата, в който се оспорва същата. В срока за
отговор „Креди Тръст“ ООД е подал насрещна въззивна жалба, в която
обжалва решението в частта, в която е обявена за нищожна договорната
клауза на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от
ЗЗП, а именно клаузата на чл. 5, ал. 9, част II-ра от сключения между страните
Договор за кредит №7-2019/14.10.2019 г., както и в частта, в която е
отхвърлен иска му по чл. 422 от ГПК до пълния предявен размер. Счита, че е
налице противоречие в диспозитива на постановеното решение, в който
веднъж се отхвърля иска за нищожност на целия договор, а после се обявява
за нищожна конкретна клауза. Твърди, че кредитополучателката не може да
се ползва от потребителска защита, тъй като сключения от нея договор е за
търговската й дейност, което сама е заявила при отпускането и получаването
му и тъй като получените суми по кредита са ползвани за погасяване на
разнородни задължения, включително и за търговски такива, в частност на
ищцата С. Н., в качеството й на ЕТ „Темпо- С. Н.“. Твърди, че само по себе си
уговарянето на прекомерна неустойка не прави същата нищожна, когато тя не
излиза извън присъщите й цели – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, а в случая това не било налице. Твърди, че същата е
начислена само върху просрочените вноски, а не и върху тези с ненастъпил
падеж. Твърди, че черпи правата си и от ипотечния договор, в който е
уговорена неустойката, а този договор не е изрично прогласен за нищожен в
тази част, а това е направено само за договора за кредит. Счита, че тъй като
част от сумите дължими за неустойки са вече платени, а не е налице иск за
връщане на недължимо платено, то не следва да се присъждат сумите за
неустойка, само тези, които не са плетени до момента. Претендира разноски.
Подадена е частна жалба срещу определение № 12207/28.11.2022г. по
същото дело, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. В нея страната прави
оплаквания, че не са й присъдени всички дължими разноски за адвокатска
защита по всички предявени обективно съединени искове и неправилно СГС е
оставил без уважение молбата й за изменение на решението в частта за
разноските.
Подаден е отговор на частната жалба, в който се оспорва същата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира , че решението е валидно и допустимо.
По наведените в жалбата оплаквания относно неговата правилност в
обжалваната част съобрази следното:
От събраните писмени и гласни доказателства се установява следното
3
от фактическа страна:
„Кредит Тръст“ ООД като кредитор, в качеството му на финансова,
небанкова институция, и С. Д. Н. като кредитополучател са сключили
Договор за кредит №7-2019/14.10.2019 г., по силата на който физическото
лице е получило уговорената сума по кредита от 61 355 евро. Вземанията на
кредитора по договора са били обезпечени с договорна ипотека, учредена с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
92, том I, общ peг. № 2665, дело № 83 от 2019 г. на Нотариус А. Г. - № *** в
НК, върху апартамент №2, находящ се в гр. София, ул. „Борово“ № 41, ет. 2, с
площ от 74,60 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение и идеални
части от правото на строеж. В т. 6, част I-ва от договора е уговорено
погасяване на месечни вноски по погасителен план, за срок от 60 месеца и с
падежна дата на всяка вноска 20-то число на месеца, при първоначален
гратисен период от 12 месеца, в който се дължи само лихва в размер на
1104,39 евро месечно.
В т. 7 от част I от договора между страните е уговорено: Лихвен
процент: променлив, формиран от референтен лихвен процент, определен по
методиката на т. 7.2 към датата на усвояване на кредита, увеличен с надбавка
в размер на 21,60%, но не по-малко от 21,60%. В този смисъл, ако стойността
на референтния лихвен процент е отрицателна величина, за целите на
изчисляване на лихвения процент по настоящата т. 7, референтният лихвен
процент ще се калкулира със стойност 0 (нула);
т. 7.1.: Референтният лихвен процент към датата на подписване на
настоящия договор, е в размер на – 0,387% (минус нула цяло триста осемдесет
и седем хилядни процента) и лихвеният процент по т. 7, на тази база, би бил в
размер на 21,60%, но в случай че към датата на усвояването на кредита
размерът на референтния лихвен процент е различен, той става приложим по
този договор;
7.2.: Методика за изчисляване на референтния лихвен процент -
шестмесечния индекс EURIBOR, публикуван на страницата на REUTERS или
BLOOMBERG или на общодостъпни финансови сайтове и/или медия,
публикуваща данни за този индекс като www.euribor.org, www.euribor-rates.eu,
за датата, която е два работни дни преди датата на първо усвояване;
т. 7.3.: Лихвеният процент по т. 7 в частта 6-месечен EURIBOR се
преизчислява и променя от Кредитора два пъти в годината, на 01-ви юни и на
01-ви декември. Преизчисляването се извършва съгласно стойността на 6-
месечния EURIBOR, обявена на страницата на REUTERS или BLOOMBERG
или на общодостъпни финансови сайтове и/или медия, публикуваща данни за
този индекс като www.euribor.org,www.euribor-rat.es.eu, за датата, която е два
работни дни преди 01-ви юни и 01-ви декември. Лихвата, преизчислена,
съгласно предходното изречение, се прилага от датата на съответната
промяна;
т. 8.: Годишен процент на разходите по кредита (ГПР), изчислен към
4
датата на сключване на договора, при така определения лихвен процент по т.
7 по-горе: 24,07%. В част II чл.6.2 от Договора е уговорено, че ГПР включва
лихва съгласно т.7 от част I; такси и комисионни от т. 10, част Iи
застрахователна премия за застраховка на обезпечението по чл. 5 ал.8 от част
II.
В чл. 4, ал. 3, част II-ра от договора за кредит, е предвидено, че при
забава на плащанията на дължимите погасителни вноски или други
задължения по кредита, продължила повече от три дни от датата на падежа, за
срока на забавата всички просрочени вноски (главница и лихва) и други
задължения се олихвяват с лихва за забава – ОЛП (основен лихвен процент,
обявен от БНБ за съответния период) плюс 10 (десет) процентни пункта
годишно, върху размера на съответната просрочена вноска и/или друго
задължение. Наказателната лихва за забава се дължи заедно и независимо от
лихвата по т. 7 от част I.“
В чл. 5, ал. 9, част II-ра, е уговорено заплащане на неустойка за
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора и/или
общите условия, продължило повече от 7 дни, в размер на 0,2% върху
остатъка от главницата за всеки ден неизпълнение.
По ч.гр.д. №63088/2020 г., по описа на СРС, 155 състав, по заявление по
чл. 417 ГПК, подадено от „Кредит Тръст“ ООД срещу С. Д. Н., в полза на
дружеството е издадена заповед за незабавно изпълнение от 29.01.2021 г. за
сумата 79 468,50 евро (с левова равностойност 155 426,88 лв.), като вземане,
произтичащо от договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот № 92, том I, общ peг. № 2665,
дело № 83 от 2019 г. на Нотариус А. Г. - № *** в НК, с която са обезпечени
задълженията на длъжника по Договор за кредит № 7-2019 от 14.10.2019 г.
Както в заявлението, така и в исковата молба, депозирана по реда на чл. 422
ГПК, посочените в заповедта вземания в общ размер на 79 468,50 евро, са
били индивидуализирани от кредитора като главница, лихви, такси.
От заключението на изслушаната и приетата по делото, неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за целия период
кредитът се е олихвявал с минимално предвидения процент от 21,60 %
годишно, като последното плащане е на 30.09.2020 г.
Сумата по кредита е усвоена от ищцата на два пъти, като по нейно
искане на 24.10.2019г. е погасено задължение по договор за кредит с
„Уникредит Булбанк“ АД с левовата равностойност на 48 000 евро. На
18.11.2019г. по сметка на ищцата е преведена сумата – левовата
равностойност на 12 607,50 евро – 24 658,13лв. и сумата 1 461,98 лв. е
преведена за нотариални такси за договора за ипотека.
Ищцата е заплатила, видно от заключението на вещото лице общо
сумата 12 687,40 лв. дължима договорна лихва за периода от м. 12.19г. до м.
07.20г. Заплатена е и сумата 9 913,39 лв. неустойка за периода от 24.07.20г. до
30.09.2020г. Не е погасена никаква част от главницата.
5
Към 18.11.2020 г., видно от заключението на вещото лице, са били
непогасени сумите: 1 419,30 евро - възнаградителна лихва по вноски с падежи
от 20.09.2020 г. до 20.10.2020 г.; 883,51 евро - текуща лихва по част II, чл. 4,
ал. 1 от договора, от 21.10.2020 г. до 13.11.2020 г., вкл.; 95,27 евро -
застраховка на обезпечението; 12,09 евро - лихва по Част II, чл.4, ал.З, за
периода от 21.09.2020 г. до 13.11.2020 г.; както и целият размер на главницата
от 61 355 евро.
С нотариална покана акт №117, том V, рег. №11323/13.11.2020 г., по
описа на нотариус В. М., на 18.11.2020 г. С. Н. е уведомена от кредитора, че
обявява вземанията по процесния кредит за предсрочно изискуеми предвид
настъпилата забава в изплащането.
По делото е представен и договор за банков ипотечен кредит на фи от
физическо лице между С. Н. и „Уникредит Булбанк“ АД от 19.07.2017г. за
сумата 100 000лв. и срок 20г., с уговорена лихва в размер на 4,50% и ГПР
5,3966%, с месечна вноска от 655 лв., който е бил предсрочно погасен с част
от сумата по процесния договор за кредит. Този договор е било обезпечен с
ипотека върху имота, който е послужил за обезпечение по процесния договор,
която е била заличена при неговото предсрочно погасяване.
Въз основа на твърденията и исканията, формулирани в исковата молба,
СГС правилно е квалифицирал иска на ищцата като такъв с правно основание
чл. 143 от ЗП във вр. чл. 146 ал. 1от ЗП и чл. 26 от ЗЗД. На базата на приетото
за установено от фактическа страна правилно е направил извод, че същият е
отчасти неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен и
да бъде частично уважен по отношение на нищожността на клаузата за
неустойка.
Установено е обстоятелството, че ищцата има качеството на потребител
и породилите се между страните облигационни отношения се регулират от
разпоредбите на Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
(ЗКНИП), тъй като процесният договор за кредит е обезпечен с ипотека и
попада в приложното поле на чл. 1, ал. 2 ЗКНИП и същевременно не е налице
някое от изключенията, визирани в чл. 3 от закона. Ответната по този иск
страна не доказва твърдението си, че договорът за кредит с ищцата е сключен
с оглед нейната дейност като търговец, а не за нейни лични нужди. Видно от
заключението част от сумата е послужила за предсрочно понасяване на друго
задължение, което е поето като физическо лице (без значение, че съдлъжника
е търговско дружество „Финико Трейд“ ЕООД) , а останалата част е получила
също като физическо лице по банкова сметка и не доказано плащанията
извършени с тези суми да са по търговски сделки.
Не се доказаха основания за нищожност на клаузите уговарящи
договорната лихва и ГПР по кредита. Тези клаузи не противоречат на чл. 29
ал.9 от ЗКНИП – ГПР, в който основен компонент е договорната лихва да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и в чуждестранна валута, определена с постановление на
6
Министерския съвет, което към настоящия момент е 50%. Клаузата за
уговарянето на възнаградителната лихва не противоречи и на морала, като
прекомерна. Същата е индивидуално уговорена между страните, тъй като
видно от представената Част II от Договора за кредит, последен абзац,
условията по договора са били предложени на ищцата и тя е приела същите, с
приемането на предложението за сключването му. Ищцата е погасила свое
задължение, което не е било толкова обременително със сума по настоящия
договор за кредит, като е поела настоящото задължение при посочените
условия, което води до извода, че същата се е съгласила с условията по
договора. Ищцата е имала възможност също така да се откаже срок от
сключването на договора, ако е считала същия за изключително
обременяващ, но тя е започнала да изпълнява същия.
Във въззивната жалба е посочена съдебна практика, която приема, че
при договори за кредит, обезпечени с ипотека, ако размерът на
възнаградителната лихва надхвърля двойни размер на законната лихва е
налице прекомерност. Правилен е изводът на СГС, че тази практика е
неприложима, тъй като същата е преди приемането на ЗКНИП и тъй като в
конкретния случай надвишаването на двойния размер на законната лихва е
минимално – с 1,6 %. Без значение за размера на същата е обстоятелството, че
договорът е обезпечен с договорна ипотека, тъй като при определянето на
размера на възнаградителната лихва, рискът на кредитора е само част от
определящия компонент, като съществуват и други – стойността на ресурса,
разходите по него и др.
Договорните клаузи относно определянето на лихвения процент по т. 7,
както и методиката за изчисляване на променливия компонент шестмесечен
EURIBOR по т. 7.2, не покриват критериите на чл. 143 ЗЗП, тъй като те са
ясни и напълно разбираеми за потребителя, без да поставят промяната на
лихвата съобразно едноличната преценка на кредитора. Промяната на
възнаградителната лихва е обвързана с изменението на индекс EURIBOR,
представляващ средният лихвен процент, публикуван от Европейската
банкова федерация в Брюксел, Белгия, по който се предлагат междубанковите
срочни депозити в евро в зоната на Европейския валутен съюз. Формирането
и промяната на индекса са извън компетентността на „Кредит Тръст“ ООД.
Посочени са интернет сайтове, на които се публикува общодостъпна
информация за размера на индекса, поради което и за ищцата е обективно
възможно да се осведоми за евентуална промяна, а от друга страна, самото
изменение на лихвата е обективно обусловено и не е поставено в
субективната преценка на кредитора. Още повече, че на практика е
установено, че първоначално уговорената лихва не е била променяна до
обявяването на предсрочната изискуемост.
Не е основателно възражението, че в противоречие с разпоредбите на
ЗКНИП не е посочено от какви компоненти се състои ГПР по договора, видно
от изложеното във фактическите констатации, такива са изрично описани.
7
Следователно, законосъобразен е изводът на първоинстнационния съд,
че клаузите на т. 7, част I-ва, т. 7.2., част I-ва и т. 8, част I-ва не се установява
да са неравноправни или да противоречат на морала и добрите нрави,
респективно нито те в частност, нито договорът за кредит в неговата цялост,
могат да се приемат за нищожни.
Настоящата инстанция също приема, че за нищожна, като
противоречаща на императивна норма, следва да бъде приета оспорената от
ищцата клауза на чл. 5, ал. 9, част II от договора, предвиждаща заплащане на
неустойка за неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по
настоящия договор и/или общите условия, продължило повече от 7 дни, в
размер на 0,2% върху остатъка от главницата за всеки ден неизпълнение.
Освен че размерът й на годишна база от 72% (0,2% х 360 дни) надвишава
размера на законната лихва над седем пъти, тя предвижда недопустимо
олихвяване на непросрочени задължения, каквато се явява неиздължената
главница (без значение е начина по който е изчислена конкретната
претендирана неустойка, след като е уговорено нейното начисляване върху
целия размер на главницата). Такова съдържание на клаузата, противоречи и
на морала и добрите нрави, тъй като неустойката се начислява кумулативно с
лихвата по чл. 4, ал. 3 част II-ра и преценена в съвкупност с размер от 72% на
годишна база, безспорно надхвърля обезпечителната, обезщетителна и
санкционна функции на неустойката, превръщайки я в източник на
неоснователно обогатяване. Правилно е съждението във въззивната жалба, че
самата прекомерност на уговорената неустойка не е прави нищожна, освен
ако прекомерността излиза извън присъщите функции на неустойката, което
се установява в настоящия случай.
Неоснователно е възражението на кредитора, че тази клауза в договора
за кредит е обявена за нищожна, но тъй като съответната клауза в договора за
учредяване на договорна ипотека не е обявена за нищожна, сумата се дължи
на основание втория договор. Договорът за учредяване на договорна ипотека
урежда правата и задълженията на страните относно обезпечението, което е
негов предмет, като изрично препраща към договора за кредит, поради което
не е необходимо изрично да се обявява нищожност на тази клауза по него.
По изложените съображения, решението в тази си част по исковете на
ищцата С. Н. следва да бъде потвърдено.
Решението е законосъобразно и в частта по установителните искове,
предявени от „Креди Тръст“ ООД. Установено е, че между страните е
сключен договор за кредит, неизпълнението на същия в срок, настъпването на
условията за предсрочна изискуемост, обявяването надлежно на длъжника на
предсрочната изискуемост. Установено е каква сума е заплатена по договора
и какъв е размера на неплатените задължения.
Установено е надлежното издаване на заповед за незабавно изпълнение
и направено възражение в срок от длъжника, както и предявяването на
настоящи иск в срок от кредитора.
8
При постановяването му е отчетено, че начислената неустойка е
недължима, тъй като уговарянето й е нищожно. Законосъобразно е прието,
че след като са платени суми за неустойка, която не се дължи, същите следва
да бъдат отнесени за погасяване на другите задължения съответно. В този
смисъл възражението на жалбоподателя „Креди Тръст“ ООД, че не се дължи
само неустойката, която е начислена на ищцата, но тя не е платила, а вече
платената е дължима, е неоснователно. Породи нищожността на тази
уговорка, следва да се приеме, че тя не е произвела действие от момента на
нейното уговаряне.
По изложените съображения, решението следва да бъде потвърдено и в
тази част.
По подадената частна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК:
Частната жалба е отчасти основателна. Предявеният иск от С. Н. срещу
„Креди Тръст“ ООД за обявяване на договора за кредит от 7-
201/.9/414.10.2019г. за нищожен е оценяем, като цената му е стойността на
договора – 61 355 евро или 120 374,03лв. Макар, че в исковата молба се иска
обвяването за нищожни на отделни клаузи от договора на различи основания,
както и обявяването на целия договор за нищожен, се касае за един иск, а не
за множество съединени искове. За защита по този иск дължимото
адвокатско възнаграждение по т.7 от НМРАВ в редакцията й към датата на
уговарянето на възнаграждението е било в минимален размер от 3 937,48 лв.
или 4 724,98лв. с ДДС. Тъй като искът е отчасти уважен – обявена е за
нищожна една от клаузите на договора, на общо заявени пет основания, то
съразмерно дължимото адвокатско възнаграждение е 3 780 лв. или със 180
лв. по-малко от присъдения от първата инстанция размер, като с тази сума
следва да се завишат разноските на ответника по иска.
За настоящата инстанция, поради неоснователността на въззивните
жалби, на въззиваемите по тях се дължат разноски за адвокатска защита,
както следва – на адв. С. за осъществената безплатна адвокатска защита ,
съобразно материалния интерес по жалбата на „Креди Тръст“ ООД -
15 237,19 лв. – сумата 1 771,35лв.
„Креди Тръст“ ООД е представило доказателства за извършени разходи
за адвокатска защита в производството по неговата жалба и за защита по
жалбата на другата страна обща в размер на 16 140лв. с ДДС. Направено е
възражение за прекомерност от другата страна. Възражението е основателно.
Дължимото възнаграждение за защита по въззивната жалба на „Креди Тръст“
ООД в минимален размер е 1 771,35лв. или с ДДС 2 125,62лв. Дължимото
минимално възнаграждение за защита по жалбата на С. Н., съобразно
материалния интерес е в размер от 3 937,48 лв. или 4 724,98лв. с ДДС. По
изложените съображения следва да бъде осъдена С. Н. да заплати на „Креди
Тръст“ ООД разноски в размер на 4 724,98лв. с ДДС.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № /19.10.2022г. по гр.д.№ 7919/21 по описа
на СГС, I-28.
ОСЪЖДА С. Д. Н. с ЕГН ********** да заплати на „Кредит Тръст“
ООД с ЕИК *********, съдебни разноски, както следва: за първата инстанция
– 180лв. и за въззивната инстанция 4 724,98лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „Кредит Тръст“ ООД с ЕИК *********, да заплати на адв. К.
А. С. от САК, с адрес на кантората гр. София, ул. „Петър Парчевич” №14, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., възнаграждение за оказана на С. Д. Н.
безплатна правна помощ за въззивното производство в размер на 1 771,35лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10