РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300503322 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл. 422 във вр.
с чл.417 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от С. Й. Г. - ЕГН
**********, с адрес гр. А., ЖК З***, чрез адв.М. И., против Решение №
327/19.10.2022 г. на Районен съд -Асеновград, IV гр.с., по гр.д.№ 122/2022г. –
в частта, с която е признато за установено вземането по
отношение на нея, че дължи на „Първа инвестиционна Банка“ АД, ЕИК
*********, по Заповед № 613/28.07.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 1678/2021г. по описа на РС-
Асеновград,
в размер на 5 000 лв. - просрочена главница по Договор за
издаване на кредитна карта от 01.06.2006г.
в размер на 2 801,23 лв.- договорна лихва от 20.08.2018г.-
20.07.2021г,
в размер на 23,62 лв. - законна лихва за периода 06.07.2021-
22.07.2021г. /вкл./,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда –
23.07.2021г до пълното погасяване на задължението;
1
както и в частта, с която е осъдена да заплати на дружеството
разноски по заповедното производство в размер на 169,69 лв.,
както и разноски по исковото производство в размер на 267,48 лв.
Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо
това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата
претенция.
Въззиваемата страна „Първа инвестиционна Банка“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „***, чрез юрк.В.
Д., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Асеновград от „Първа инвестиционна Банка“
АД против С. Й. Г. на осн. чл.422 във вр. с чл.417 от ГПК, е заведена искова
молба, ведно с писмено уточнение към нея, с която посочва, че на 01.06.2006г
между ПИБ АД, в качеството на кредитор и ответника - кредитополучател, е
сключен Договор за издаване на кредитна карта /неразделна част от който са
ОУ на банката/, по силата на който на кредитополучателят е предоставен
банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 5000
лв., усвояван с използване на издадена от банката кредитна карта, със срок на
валидност на картата 01.06.2008г, който е и краен срок за погасяване на
предоставения овърдрафт, освен ако срокът на договора не бъде продължен,
при ГЛП в размер на 15,75% за първата година и 18,00% за следващата. Така
предоставената сума кредитополучателят се е задължил да погасява
ежемесечно до падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в
неработен ден, като внася по сметката минималната погасителна вноска,
посочена в извлечението по картова сметка/т.10.1/ от ОУ. Съгласно т. 13.1.1
от ОУ на ПИБ АД, /валидни към 16.10.2020г./ банката има право да обяви
ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено
уведомление до титуляра, в случай че титулярът не извършва което и да е
плащане по договора и ОУ за срок по-дълъг от пет работни дни след датата,
на която такова плащане е станало изискуемо. Срокът на договора за ползване
на кредитния лимит овърдрафт е съгласно т.19, като този срок се удължава
автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие че никоя от
страните не е уведомила другата за прекратяване на договора/19.1.1/, което в
случай на прекратяване на договора от страна на титуляра с писмено
предизвестие за отказ от удължаване срока на договора, или едностранно от
банката с 60-дневно предизвестие до титуляра, / т.19.2.1 б „А“, т 19.2.2 б А/.
В чл. 28 от ОУ на ПИБ АД за издаване и ползване на
международни кредитни карти Мастъркард и Виза, е разписано правото на
банката да обяви ползвания овърдрафт изцяло и предсрочно изискуем, след
2
писмено предизвестие до картодържателя за срок определен от банката, в
случай че картодържателят не извърши което и да е плащане по договор
повече от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало
изискуемо. По отношение срока на договора е предвидено, че банката
подновява срока на валидност на картата, респ продължава срока за ползване
на овъдрафта служебно, като издава нова карта, която картодържателят може
да получи в банката в срок от 14 дни преди изтичането на срока на валидност
на картата/чл.36/. Уредено е правото на картодържателя да прекрати
едностранно договорните си отношения с банката с двумесечно писмено
предизвестие, след като е погасил изцяло дебитното салдо по картовата
разплащателна сметка и е изпълнил всичките си задължения към
банката/т.36,3/.
До ответника е изпратена покана от кредитора, чрез ЧСИ
Ст.Горчев, получена на 28.10.2020г., с която С. Г. е уведомена да погаси
задълженията си към 16.10.2020г. в седмодневен срок от получаване на
поканата, като в противен случай банката ще счита ползвания кредит за
изцяло и предсрочно изискуем./л.11,12/.
ПИБ АД се е снабдил със заповед на парично задължение по чл
417 ГПК и изпълнителен лист от 28.07.2021г, въз основа подадено заявление
от 23.07.2021г. Въз основа така издадения изпълнителен лист и подадена
молба от ПИБ АД до ЧСИ Горчев е образувано изп. д.№ 529/2021г.
Ответникът С. Й. Г. е депозирала Писмен отговор по чл.131 от
ГПК, с който е оспорила изцяло исковете. Прави възражение за погасяване на
вземанията по давност. Оспорва твърдението, че дължи главница в размер на
5000 лв., тъй като е извършила многократни погашени. Поддържа, че
кредитът не се обслужван от м.12.2011г. и до настоящия му момент. Изтъква,
че при така разписаните ОУ, при необслужване на кредита до 13.12.2011г.,
падежът на задължението е на датата 05.01.2012г, а заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено на 23.07.2021г. Прави възражение за
погасяване по давност на претенциите за лихва, към които е приложима
тригодишната погасителна давност. Заявява, че липсва каквато и да е
активност по отношение на кредитополучателя, вкл. след като е настъпил
последния падеж и понастоящем са изтекли давностните срокове по всяко от
дължимите плащания. Ответникът Г. не е оспорила, че кредитът не е
погасяван от декември 2011г, като твърди че банката е пасивна и не се е
възползвала от правото да обяви предсрочната изискуемост.
В хода на производството е допусната ССЕ. От приетото
заключени, изготвено от вещото лице А. С. са направени констатаци, че
движението по картата за 2007г. е както следва – усвоена главница 2 090лв,
погасявания 3 300лв, начислена лихва по кредитна карта 855,48 лв., начислена
такса за теглене на банкомат 157,90лв, начислена годишна такса поддръжка
39лв, начислена такса надвишен кредитен лимит 20 лв., за периода
01.01.2008-13.05.2008г. движението по картата е в размер на 730 лв. усвоена
главница, погасявания 750 лв., начислена лихва по кредитна карта 178,85 лв.,
начислена такса теглене на банкомат 28,80 лв., за периода 13.05.2008-
20.08.2015г. движението по картата е в размер на 1330 лв. усвоена главница,
3
5700 лв. погасявания, 12 896,88 лв. начислена лихва по кредитна карта,
4629,89 лв. начислена наказателна лихва минимална вноска, 2 724 лв.
начислена наказателна лихва надвишен лимит, 99,30 лв. начислена такса
картови операции, 117 лв. начислена годишна такса поддръжка.
За онагледяване на експертизата, вещото лице е изготвило
таблица, от която се констатира, че последната вноска по издадената
кредитна карта е от 13.12.2011г.
Вещото лице е посочило, че движението по картата за периода
20.08.2008 -23.09.2017г. е в размер на начислената договорна лихва в размер
на 2053,03лв. Като дължими суми главница и лихва за периода 23.09.2017 г.
сочи сумата от 23 102,41лв., от които 5000 лв.- главница и 18 102,41лв.-
лихви, а по отношение движението по картата за периода 23.09.2017 -
31.07.2021- договорна лихва в размер на 3 577,92 лв. Експертът е констатирал,
че усвоената главница за периода 13.05.2008-20.08.2015г е в размер на 1
330лв, погасената сума за същия период е в размер на 5 700лв.
От направената справка при ищеца, вещото лице е установило, че
картата е била преиздадена на 05.06.2009г. и е получена от ответника и втори
път е преиздадена на 05.09.2012г, но не е била получена и е била унищожена.
След 2012г. няма данни за преиздаване на кредитната карта, а годишните
такси за поддръжка на кредитна карта са били начислени последно 2015г - за
2010, 2011 и 2012г. по 39 лв., или общо 117лв.
В заключение посочва, че размерът на просрочените и непогасени
задължения по договора за кредит на С. Г. е в размер на 5000 лв главница,
просрочена договорна лихва в размер на 14 317,04лв за периода 19.10.2009 -
05.07.2021г., просрочена наказателна лихва в размер на 7 246,29лв за периода
06.11.2009-20.07.2015г., законна лихва от 06.07.2021-22.07.2021г. в размер на
23,61 лв., непогасена годишна такса за поддръжка на карта за 2010, 2011 и
2012г. Сочи, че три години назад от датата на подаване на заявлението за
издаване - ЗИ 23.07.2021г, по кредитната карта на С. Г. не са начислявани
наказателни лихви. За периода 23.07.2018-23.07.2021г. Банката е начислила
договорна лихва в размер на 2 801,23 лв.
За да постанови решението в частта, с която е признато за
установено по отношение на дружеството, че ответната страна С. Г. дължи
гореописаните суми, Районният съд излага основни съображения, че
по делото не е спорно между страните обстоятелството, че по силата на
сключен между ищеца, в качеството на кредитор, и ответника –
кредитополучател, Договор за издаване на кредитна карта от 01.06.2006г., на
ответника е предоставен кредит в размер на 5000 лв., усвояван чрез издадена
кредитна карта. Не се е оспорило от ответника С. Г., че ищецът е изпълнил
задължението си по договора, като е издал кредитна карта, с лимит от 5000
лв. Затова за ответника Г. е възникнало задължението да върне
предоставената сума, ведно с начислената договорна лихва.
Районният съд аргументира, че е неоснователно възражението на
ответника, че не дължи главница от 5000 лв, поради многократни погашения,
тъй като от заключението на ССчЕ се е установило, че не е погасена чрез
плащане от длъжника.
4
На следващо място, ответникът е възразявал, че договорът за
овърдрафт е прекратен, тъй като е обслужван до 13.12.2011г, поради което и
на основание чл. 13.1.1 от ОУ падежът на задължението е 05.01.2012г, а
заявлението за издаване заповед за изпълнение е подадено на 23.07.2021г.
Това възражение е неоснователно. Районният съд мотивира, че по отношение
претендираната главница е приложима общата петгодишна давност/чл. 110 от
ЗЗД. Позовава се на разпоредбите на Общите условия – сега действащи, и
предходни към датата на подписване на договора. Обстоятелството, че не е
преиздавана карта след 2012г./според заключението на ССчЕ/ не води до
прекратяване на договора, при липса на подадено от него заявление до
банката издател.
Съгласно чл 36.2 от ОУ - Ако картодържателят не желае картата
да бъде подновена, респ. срокът за ползване на овърдрафта да бъде
продължен, той следва да уведоми банката за това в писмена форма, не по-
късно от един месец преди датата на изтичане срока на валидност на картата и
да погаси изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна сметка.
В т. 36.3 от ОУ е уредено правото на картодържателя да прекрати
едностранно договорните си отношения с банката с двумесечно писмено
предизвестие, след като е погасил изцяло дебитното салдо по картовата
разплащателна сметка.
Районният съд налага извод, че към момента на депозиране на
заявлението - 21.07.2021г. договорът не е прекратен и дължимата по него
главница в размер на сумата 5 000 лв. и е следвало да бъде погасявана на
ежемесечни вноски и респ. не е изтекъл предвиденият в чл. 110 от ЗЗД общ
петгодишен давностен срок.
По отношение на възражението за погасяване на вземането по
давност, Районният съд е приел, че е основателно за начислените лихви, за
период от три години назад преди подаване на заявлението за издаване на
Заповед за незабавно изпълнение периода, или преди 23.07.2018г. Вземането
за лихви и годишните такси се погасява с кратката тригодишна давност/чл.
111 б „В“ ЗЗД/. Начислените годишни такси са за 2010г., 2011г., 2012г, или
към подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са
погасени по давност.
В този контекст, Районният съд приема за дължима само сумата в
размер на 2 801,23лв. - договорна лихва от 20.08.2018- 20.07.2021г. /според
изчисленията на вещото лице/, сумата в размер на 23,62 лв. - законна лихва
за периода 06.07.2021-22.07.2021г. /вкл./, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда – 23.07.2021 г. до пълното погасяване на
задължението.
С въззивната жалба на С. Й. Г. се възразява, че решението е
неправилно в частта, с която са признати за дължими и гореописаните суми.
Поддържа, че действително на 01.06.2006 г. е сключен процесният Договор
за издаване на кредитна карта за сумата в размер на 5 000 лв. Счита, че е
погасена и тази сума по давност. Излага, че е усвоила сумата, овърграфтът е в
просрочие от 19.10.2009 г. и видно от счетоводните книги на банката,
последното плащане е от 13.12.2011 год. Това е било установено и от
5
допуснатата и изслушана по делото съдебно - счетоводна експертиза, на л.9 от
нея. Кредитът не се е обслужвал от м. 12.2011 г. до настоящия момент, а
предсрочната му изискуемост е настъпила на 19.10.2009 г. Съгласно чл.10.1
от общите условия на банката, титулярът се задължава всеки месец до падежа
или на следващия работен ден, да внася по сметката минималната
погасителна вноска , посочена в извлечението по картовата сметка, вк. цялата
месечна вноска при разсрочено погасяване. Съгласно чл.13.1.1 Банката има
право да обяви предсрочната изискуемост на кредита в случай, че
кредитополучателят не извърши което и да е плащане по този договор повече
от 5 дни, след като плащането е станало изискуемо. Падеж е датата, до която
титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката, но не по-
малко от минималната погасителна вноска. За датата на падеж се счита всяко
пето число от месеца при отчетен период от 20-то число на месеца на 19
число на следващия месец, т.е. ако се приеме, че кредитът е обслужван до
13.12.2011 год., то падежът на задължението при описания отчетен период е
05.01.2012 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
23.07.2021г. в Районен съд Асеновград, когато дължимите да този момент
вноски по договор за кредит, са погасени по давност.
На следващо място възразява, че Районен съд Асеновград в
мотивите си е приел, че сключеният договор бил подновявал автоматично,
като „по отношение срока на договора е предвидено, че банката подновява
срока на валидност на картата, респективно продължава срока за ползване на
овъдрафта служебно, като издава нова карта, която картодържателят може да
получи в банката в срок до 14 дни преди изтичането на срока на валидност на
картата /чл.З6/. В същото време, видно от приетото заключение по
допуснатата експертиза, Банката не е преиздавала такава карта след 2012 г.
След като се твърди, че договорът се подновява автоматично, то банката би
следвало да е изрядна страна по него, имайки претенции, но същата не е била
и не е изпълнила задълженията си по него, което значи, че именно ищцовото
дружество е прекратило наличния между нас договор и претенциите му са
неоснователни.
Възразява също, че Банката не е доказала, че към датата на
подписването на сключения договор, са били в сила общи условия, на които
основава претенциите си. Въпреки, че ищецът е представил по делото Общи
условия на ПИБ АД, от същите не е видно да са били в сила към датата на
подписване на договора.
Възразява също, че Районният съд не се е произнесъл и по
твърдението, че договорът е недействителен поради обстоятелството, че
Банката не е уведомила за всички скрити такси и разходи по кредита, извън
договорения лихвен процент. По-конкретно по т.9 от договора за ползване на
кредитната карта и предоставения овърдрафг картодържателят заплаща на
банката такси и комисионни съгласно тарифа на банката, неразделна част от
договора. Представено е по делото извлечение за такси и комисионни на
6
Първа Инвестиционна банка, но същото няма качеството на документ и не е
подписано от кредитополучателя, не е и датирано. В конкретния случай,
липсва каквато и да е активност по отношение на кредитополучателя,
включително и след като е настъпил последния падеж и към датата на
подаването на заявлението за изпълнение, са изтекли давностните срокове по
всяко от дължимите плащания. Кредитът не е погасяван от декември 2011
год. Банката е пасивна и не се е възползвала от правото си за обявяване
предсрочна изискуемост недобросъвестно. Възражението относно погасяване
по давност на задълженията е направено в срок и се поддържа да е
основателно.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Както се установи по делото, няма спор относно факта, че е
сключен на 01.06.2006г. Договор за издаване на кредитна карта.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че е заплатила цялата
сума главница в размер на 5 000 лв. чрез извършени многобройни плащания
във времето. С приетото заключение на ССЕ, изготвено от в.л. А. С. се описва
подробно кога, на кои дати е усвояван кредитът. Посочва се, че е усвоен
целият размер. Експертът проследява хронологично отделните плащания във
всички периоди от 01.06.2006г. до 20.07.2021г. и констатира, че размерът на
просроченото и непогасено задължение за главница възлиза на 5 000 лв.
Заключението на вещото лице е прието в съд. заседание на 01.09.2022г. и е
прието без възражения от страните по делото. От представените към ч.гр.д.№
1678/2021г. /приложено към гр.д.№ 122/2022г./, Общи условия, в сила към
датата на подписване на Договора от 01.06.2006г., както и от по-новите,
актуални Общи условия, в сила от 24.04.2020 г. е възприето, че срокът на
договора се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при
условие че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на
договора, което в случай на прекратяване на договора от титуляра на
издадената кредитна карта е с писмено предизвестие за отказ от удължаване
срока на договора, подадено в офис на банката 30 дни преди изтичане на
текущия срок на договора. Няма спор по делото, че такова уведомление от
страна на ответника не е подавано.
Съгласно чл 36.2 от ОУ - Ако картодържателят не желае картата
да бъде подновена, респ. срокът за ползване на овърдрафта да бъде
продължен, той следва да уведоми банката за това в писмена форма, не по-
късно от един месец преди датата на изтичане срока на валидност на картата и
да погаси изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна сметка.
Съгласно чл.36 ал.3 – Картодържателят може да прекрати едностранно
договорните си отношения с Банката с двумесечно писмено предизвестие,
7
след като е погасил изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна
сметка и е изпълнил всичките си задължения към Банката. По делото липсват
твърдения и доказателства, че тези предпоставки са изпълнени. От страна на
С. Й. Г. не е постъпвало възражение и относно обстоятелството дали тези
приложени Общи условия са били в сила към датата 01.06.2006г., поради
което същото е преклудирано.
По отношение на претенцията за заплащане на просрочена
договорна лихва, Районният съд обосновал е уважил само до сумата 2 801,23
лв. за периода от 20.08.2018г. – 20.07.2021г., като в останалата част извън
тригодишния период е отхвърлил иска за лихви до пълния предявен размер
като погасен по давност /чл.111 б.“в“ от ЗЗД/.
Сумата 23,62 лв. е дължима за периода 06.07.2021г. – 23.07.2021г.
след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, изчислена като законна
лихва /ТР № 3/27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№3/2017г./. В тази
насока, неоснователно е възражението на жалбоподателката, че е следвало
този кредит да се обяви за предсрочно изискуем много по-напред във
времето. Правото за обявяване на дължим кредит за предсрочно изискуем е
правомощие за кредитора, което може да се упражни при определени
условия, но не е задължение и не е длъжен да го стори.
Решението в обжалваната част се явява законосъобразно, а в
останалата необжалвана част е влязло в сила.
Разноски.
Съобразно правния резултат по делото жалбоподателката ще бъде
осъдена да заплати на въззиваемото дружество сумата 150 лв. за направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 327/19.10.2022 г. на Районен съд -
Асеновград, IV гр.с., по гр.д.№ 122/2022г. в частта, с която е признато за
установено вземането по отношение на С. Й. Г. - ЕГН **********, с адрес гр.
А.“ № ****, че дължи на „Първа инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********,
по Заповед № 613/28.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 1678/2021г. по описа на РС-Асеновград,
в размер на 5 000 лв. - просрочена главница по Договор за
издаване на кредитна карта от 01.06.2006г.,
в размер на 2 801,23 лв.- договорна лихва от 20.08.2018г.-
20.07.2021г,
в размер на 23,62 лв. - законна лихва за периода 06.07.2021-
22.07.2021г. /вкл./,
8
ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда –
23.07.2021г до пълното погасяване на задължението;
както и в частта, с която е осъдена да заплати на дружеството
разноски по заповедното производство в размер на 169,69 лв.,
както и разноски по исковото производство в размер на 267,48 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда С. Й. Г. - ЕГН **********, с адрес гр А., ЖК Запад, ул.
„***, вх. **, ап.*, да заплати на „Първа инвестиционна Банка“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С**, сумата 150 лв. за
направени разноски по възз.гр.д.№ 3322/2022г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9