Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 23.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в открито
заседание, на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Стела Цветкова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2515 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ***против С.С.А. с ЕГН **********,***,
в която се твърди, че между страните е подписан ***, за предоставяне на
услугата Мобилен достъп до интернет услуги, наричан за краткост
„Договорът". Договорът е за срок от 24 месеца. С подписването му
ответникът се е задължил да плаща ежемесечно такса в размер на 24.90лв.
Със
същия договор на ответника е предоставено устройство ***за достъп до интернет,
индивидуализирано с ***на ***, което остава собственост ***след изтичане срока
на договора.
Твърди се, че с подписването на Договора
ответникът е приел „Общи условия за уреждане на взаимоотношения между ***и
абонатите, и потребителите, ползващи интернет услуги и услуги за пренос на
данни чрез обществената електронна съобщителна мрежа на ***, наричани по-долу
за краткост ***.(Съгласно Общите условия към него, Абонатът е длъжен да заплаща
дължимите суми в 15-дневен срок от издаване на фактурата. В случай на просрочие
абонатът дължи неустойка в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение...“. Таксите по Договора са дължими за всеки период на отчитане,
като периодът на отчитане е на ежемесечна база, а таксите имат абонаментен
характер. Издаването на ежемесечните фактури е уредено в чл. 10.9 от Общите
условия ******, както следва 10.9. ***издава ежемесечно фактура на определени
дати за ползваните услуги. Абонатът се информира относно датите за отчитане на
месечното потребление при сключване на индивидуалния договор за услуги. Не
получаването на фактура не освобождава Абоната от задължението да плати
дължимите суми в определения срок.
Твърди
се, че е издадена *** за 49,80лв., която е за задължение за ***
Поради
незаплащането на задължението по сочената фактура договорът е прекратен на
основание т. 6.8 във вр т. 6.8.б и т.10.20 от ОУ.
Поради
невръщане на предоставеното за ползване на ответника устройство модем за достъп
до интернет, същият дължал неустойка в размер на 89лв., съгласно договора и
т.5.13 от ОУ.
Твърди
се, че горните вземания били прехвърлени на ищеца с договор за *** и ***към
него. Твърди се също, че цесията била съобщена на длъжника.
Излага
се, че горните вземания били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в
производството по ч.гр.д.№93/2017г., като при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК било указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
Претендира
се постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца следните суми:сумата от 49,80лв.,
представляваща главница по *** и сумата от 89лв., представляваща неустойка за
невърнато устройство.
Ответникът
С.С.А. не е взел становище по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл.
415 ал. 1 от ГПК. Отнесеният за разглеждане от съда спор е относно дължимостта
на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д.№ 93/ 2017 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск
е допустим, тъй като е предявен в законоустановения едномесечен срок,
предоставен от заповедния съд при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Разгледан
по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки,
че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал писмен
отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок,
нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание.
-искът
е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищцовото дружество процесните суми.
По въпроса за разноските. С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско
възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ,
във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в
размер на 75лв. Съразмерно частта от вземанията, съществуването на които се
установи в исковото производство, ответника дължи част от тези разноски в
размер на 16,50лв. В исковото производство ищеца е направил разноски за
държавна такса в размер на 75лв. и за юрисконсултско възнаграждение, определено
по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100лв. или общо 175лв.,които са
изцяло дължими, с оглед изхода на спора.
По
изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.С.А.
с ЕГН **********,***, че същият дължи на ищеца *** ***, ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Х.Й.Й., сумата от 48,80 лв.,
представляваща главница, дължима по ***– ***, за която е издадена ***, и сумата от 89,00 лв.,
представляваща неустойка за невърнато устройство, представляващи част от
вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №50
от 11.01.2017г. по ч.гр.д.№93/2017г. по описа на ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.01.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.С.А. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на *** ***, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Х.Й.Й., следните
суми: сумата от 16,50 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 175, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението
се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
Да
се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е постановено,
като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения съдебен акт
по чл. 240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: