№ 22387
гр. София, 26.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20231110112578 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. И., чрез адв.
Й., срещу „фирма“ ООД. Съдът, след като констатира, че исковата молба
отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр.
чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно
сключен с ответника договор за потребителски кредит № ..... на 16.01.2023 г., по силата
на който й била предоставена в заем сума на стойност 600 лв., със срок за погасяване
на вземането за период от шест месеца. В договора било предвидено, че
кредитополучателят следва да заплати такса за бързо разглеждане на искането за
кредит, в размер на 172,08 лв. В съдържанието му била предвидена и уговорка, че
клиентът ще се възползва от услугата „динамично плащане по кредита“, за което
обстоятелство също следвало да заплати възнаграждение в полза на кредитодателя, в
размер на 258,18 лв. Твърди, че цената на предвидените в договора допълнителни
услуги възлиза на 430,26 лв. или 71,7 % от стойността на главницата, като посочените
такси били включени към месечните погасителни вноски по кредита. В тази връзка,
счита че клаузите по чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора, предвиждащи
допълнителните плащания в тежест на кредитополучателя, са неравноправни на
основание чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП, съответно са нищожни. Твърди, че същите не са
индивидуално договорени по смисъла на чл. 146 ЗЗП. Предвидените клаузи били
уговорени в нарушение на изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Навеждат се доводи
относно противоречието им с добрите нрави. Счита, че предвидените допълнителни
такси по договора, представляват възнаграждение в полза на ответното дружество,
уговорено с цел заобикаляне на императивните изисквания по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази
1
връзка, моли съда да прогласи нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 1 от процесния
договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащането на такса за бързо
разглеждане, в размер на 172,08 лв. Претендира прогласяването на нищожността и на
клаузата по чл. 9, ал. 2, с която се предвижда възнаграждение за услугата „динамично
плащане“, в размер на 258,18 лв. Обективира искане за присъждане на направените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Счита, че
изложената в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на обективната
истина. Твърди, че предвидените допълнителни услуги по кредита са предоставени по
желание на ищцата, в качеството й на потребител, като същите не са били
допълнителни условия за отпускане на кредита. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени в условията на обективно кумулативно съединяване са положителни
установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр.
чл. 143, ал. 1 ЗЗП, с които се претендира прогласяването на нищожността на клаузите
по чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от сключен между страните договор за потребителски
кредит № ..... на 16.01.2023 г.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване :
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно
наличието на облигационно правоотношение между страните по повод сключен
договор за потребителски кредит № ...../ 16.01.2023 г.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно основанията, поради които счита че процесните клаузи са нищожни.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
клаузите по чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от процесния договор са индивидуално уговорени.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответното дружество да
представи преписи от договор за потребителски кредит № ....., сключен с ищцата на
16.01.2023 г., ведно с погасителния план към него, като УКАЗВА на ответника, че
непредставянето на посочените документи може да бъде преценявано от съда съгласно
чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата с правно основание чл. 186
ГПК за издаване на съдебно удостоверение, което да й послужи пред БНБ за
получаване на информация относно сключените сделки между страните в
производството, доколкото посочените обстоятелства не са необходими за изясняване
на настоящия правен спор.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
2
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2023
г. от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3