Решение по дело №3071/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 1525/20.09.2023 г., постановено по адм. дело № 563/2023 г. на Административен съд – Пловдив, ХIII състав.

Първата касационна жалба е подадена от С.М.М. чрез адв. С., като се твърди неправилност на съдебното решение в частта, касаеща отхвърления размер на предявения иск, като искането от съда е същото да бъде отменено и вместо него да постанови друго по същество, с което да се осъди ГДИН да заплати пълния предявен размер.

Ответникът по тази касационна жалба - ГДИН – гр. София счита същата за неоснователна, като становище излага в депозиран от него писмен отговор.

Втората касационна жалба е подадена от ГДИН – гр. София, чрез процесуален представител юриск. Ч., който обжалва решението в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на М. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1 220 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.02.2022 г. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваните части решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което моли да бъде отменено в обжалваната му част и бъде отхвърлен предявеният иск или решението да бъде отменено в частта му, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над 500 лв. до присъдения размер от 1 220 лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба – С.М.М. не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на подадените касационни жалби, като искането от съда е да бъдат оставени без уважение, съответно решението на Административен съд – Пловдив – потвърдено.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбите касационни основания, намира за установено следното.

Касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които решението в обжалваните части е неблагоприятно, подадени са в срок, поради което са ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Производството по адм. дело № 563/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХIII състав се е развило по искова молба на С.М.М. против ГДИН за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва от 04.02.2022 г. до крайното изплащане за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на администрацията в Затвора гр. Пловдив за периода от 31.03.2021 г. до 04.02.2022 г. Твърденията на М. са били, че е държан в пренаселени килии, в които нетната площ е под 3 кв. м., без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла вода, през зимата в килиите е много студено, а през лятото – много топло и задушно, както и че в същите има гризачи и дървеници, поради което не може да се спи от тях, налични били мухъл и влага в помещенията, работел и не е имал достъп до „каре“. Неимуществените вреди се сочи, че се изразяват в болки, страдания, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, както и във връзка с дадените указания за подлежащите на установяване факти и обстоятелства и последиците от недоказването, е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани относимите към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.

С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС е стигнал до извод, че в една част исковата претенция е недопустима, поради което и я е оставил без разглеждане и е прекратил производството, която част не е предмет на разглеждане в настоящото производство, приел е, че в останалата си част исковата претенция е частично доказана и основателна.

На първо място, съдът е приел, че от наличните по делото доказателства се установява, че след частично прекратяване на производството, искът ще следва да се разгледа по същество само за периода от 17.07.2021 г. до 04.02.2022 г., в който период, съгласно приложените становища и справката за правно положение, ищецът М. *** на 28.11.2019 г. и е освободен на 04.02.2022 г., като представената от ответника – ГДИН информация по отношение на настаняването на ищеца в Затвора гр. Пловдив се свежда до това, че от 02.06.2021 г. до 20.07.2021 г. е излежавал присъдата си в спално помещение № 30, поради неотложен ремонт на стая № 82 на пост № 3. Площта на спалното помещение, в което е бил настанен ищецът (без санитарния възел) е 16,86 кв.м., като за така посочения период в същото помещение са пребивавали 10 лишени от свобода. Други данни за условията, при които е бил настанен М. през разглеждания период (17.07.2021 г. до 04.02.2022 г.) не са представени по делото. С оглед доказателствената тежест в процеса, първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив от 17.07.2021 г. до 04.02.2022 г., който период попада в посочения в петитума на исковата молба, като е мотивирано, че съгласно практиката на Съда по правата на човека е налице самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Останалите оплаквания, изложени в исковата молба, съдът е приел за недоказани. Мотивирно е, че по делото не са установени данни да има гризачи и дървеници, в каквато насока са твърденията на ищеца и разпитания по делото свидетел, доколкото от страна на затворническата администрация са представени конкретни доказателства за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които е установено, че касаят целия исков период. Констатирано е от събраните писмени и гласни доказателства по делото, че няма нарушение на чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като в спалните помещения е осигурен достъп до самостоятелен санитарен възел и течаща студена вода, а по отношение на топлата вода е установено, че времето за достъп до такава е посочено в утвърден от началника на Затвора гр. Пловдив график за разпределение на времето на лишените от свобода, освен това по твърденията на ищеца, поддържани и от свидетеля, М. е работил в Затвора, а видно от становището на ГДИН, за работещите лишени от свобода е осигурено ползване на банята всеки работен ден след приключването му. Отделно от това е установено, че на лишените от свобода в Затвора гр. Пловдив е разрешено да разполагат с нагреватели, с помощта на които да затоплят вода и в този смисъл оплакванията на ищеца относно липсата на топла и студена вода и санитарен възел са приети като неоснователни и недоказани. Относно твърденията в исковата молба за наличието на мухъл и влага в помещенията в затвора, съдът е приел, че се установява, че проветряването на спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, тъй като в помещенията са налични отваряеми прозорци за естествена вентилация и не е възниквал проблем по отношение на проветряването, респ. наличие на мухъл. Посочено е още, че от страна от ответника е представена информация за извършвана в Затвора гр. Пловдив своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, боядисване на общите помещения на лишените от свобода, подмяна на дограмата, поставяне на гранитогрес в общите умивални, което способства за по-добрата хигиена, респ. намаляване на условията за развитие на влага и мухъл в помещенията. Обсъдени са и дадените свидетелски показания, като решаващият съд е приел, че няма как да се търси отговорност от затворническата администрация при положение, че лишените от свобода сушат дрехите си в спалните помещения въпреки, че по данни на ГДИН са налични сушилня и простори. Като неоснователно е прието и оплакването на ищеца за ниски температури през зимата и топлина и задух през лятото в помещенията в Затвора гр. Пловдив. Посочено е в тази връзка, че се установява от представеното от ответника становище, че в затвора отоплението през зимата се осъществява посредством изградено централно-локално парно, а през лятото съществува възможност за проветряване на помещенията, поради което и твърденията, че през зимата е студено, а през лятото топло и задушно не могат да бъдат свързани пряко с неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора гр. Пловдив и в тази насока да съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно бездействие. По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че докато е бил в Затвора гр. Пловдив е работел и не е воден на каре, е посочено, че от събраните по делото гласни доказателства се потвърждава, че в исковия период ищецът е действително е работел в Обособено производство, поради което и като работещ, следва да спазва разпоредбите в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, досежно работещите. Цитирана е разпоредбата на чл. 16а, т. 1 от ППЗИНЗС, съгласно която, по време на работа на лишените от свобода не се разрешава да напускат определените от администрацията работни места, поради което и е прието, че дори и същият, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС, да има право на престой на открито не по-малко от един час на ден, с приемането да упражнява трудова дейност, доброволно се отказва от това си право.

Въз основа на така приетото, решаващият съд е заключил, че са налице незаконосъобразни бездействия от страна на служителите на ГДИН само по отношение на конкретно установените и доказани факти по делото, а именно пренаселеност за период от 203 дни, като по този начин е достигнал до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС и съобразявайки се с продължителността, характера и интензивността на претърпените от М. неимуществени вреди и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, е определил обезщетение в общ размер на 1 220 лева. Присъдени са лихви, считано от 04.02.20222 г. – датата на преустановяване на незаконосъобразните бездействия.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.

Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ. Неоснователно в тази връзка е оплакването в касационната жалба на ГДИН, че съдът не е изследвал наличието на вреди и причинно-следствена връзка между лошите условия и твърдените вреди от ищеца, т.е., не е приложил елементите от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ и решението по тази причина се счита за необосновано. В случая съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл. 284 от ЗИНЗС, така и нормата на чл. 3 от ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон /чл. 5, ал. 4 от КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на ЕКПЧ. Съгласно цитираните правни норми деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, обаче не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира и върху третия елемент на фактическия състав на деликтната отговорност – причинна връзка между нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.

Казано по друг начин, в производството по чл. 284 от ЗИНЗС настъпването на неимуществените вреди, както и причинната връзка между тях и нарушенията по чл. 3 от ЗИНЗС се презюмират, стига ищецът да е доказал, че е бил подложен на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както и че е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.

С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.

Правилно е определен и размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението, характерът, видът и изражението на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси на ищеца. По делото са представени достатъчно доказателства, които опровергават твърденията на ищеца. Като е представил необходимите справки, ответникът е оборил по линия на пълното доказване твърдените в исковата молба обстоятелства за нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, свързани с изложените обстоятелства за липса на санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода в килиите, студено през зимата и топло и задушно през лятото, наличие на гризачи и дървеници в килиите, а така също и на мухъл и влага и неосигуряване на „каре“ през времето, през което е работел.

Така установеното до тук обосновава и изводите на настоящия състав за неоснователност на касационните жалби. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1525/20.09.2023 г., постановено по адм. дело № 563/2023 г. на Административен съд – Пловдив, ХIII състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: