Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
гр. Плевен, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и
осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Господинов
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно
дело № 1213/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.
2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „К.К.“***, ЕИК ***,
представлявано от управителя К.А.К., подадена чрез адв. И.А. ***, с която се
оспорва Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10563/14.10.2019
г. на Ж.А.- началник отдел „Оперативни дейности“- В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, гл. дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП. С горната заповед е наложена принудителна административна
мярка- запечатване на търговски обект- семеен хотел и ресторант „П.“, находящ
се в с. Орешак, ул. ***, стопанисван и експлоатиран от „К.К.“ ЕООД, ЕИК ***
и забрана за достъп до обекта за срок от
10 /десет/ дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като неправилно е определено правното
основание за налагането на принудителната административна мярка, а именно вместо
такова по чл.186, ал.1, б.“а“ от ЗДДС в оспорената заповед като правно
основание е посочена разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДДС, която не
кореспондира с установеното при проверката нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г.
На следващо място се твърди, че
обжалваната заповед не е надлежно мотивирана в частта ѝ относно наличието
на основания за налагане на ПАМ като с оглед цялостното изложение на
жалбоподателят следва да се приеме, че твърдението е за несъразмерност на наложената
мярка. Твърди се и немотивиране на продължителността на същата. Излагат се и
оплаквания, че така приложената мярка не отговаря на целите на ЗДДС, тъй като
съобразно разпоредбите на чл.186, ал.1 вр. чл.187, ал.4 от ЗДДС ПАМ се
прекратява от органа, който я е приложил, след като бъде доказано от
административнонаказаното лице, че глобата или имуществената санкция е
заплатена, поради което се изразява становище за недопустимост на мярката, ако
нарушителят не е санкциониран с НП.Оспорват се и мотивите, касаещи определяне
продължителността на наложената мярка и се твърди, че такива фактически
липсват, което сочи на незаконосъобразност на административния акт по смисъла
на чл.145, т.5 от АПК. Излагат се и доводи, че се касае за два самостоятелни
обекта, които са предмет на запечатване, а именно Ресторант „ П.“ и Семеен
хотел „П.“, които имат различна категоризация.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. Д. Д.
от АК- Плевен, който поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения
и претендира присъждане на деловодни разноски, за които представя списък и
алтернативно прави искане претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение да бъде присъдено към минимума, предвиден от Наредбата.
Ответникът се представлява от гл. юрисконсулт в отдел „Обжалване“ при ТД на
НАП- В. Търново М. Ж., която оспорва жалбата и прави искане да бъде потвърдена
оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за
което представя списък. Представя писмена защита, в която се излагат доводи, че
оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в
изискуемата от закона форма, при наличие на предпоставките на чл.186, ал.1, т.1
от ЗДДС. Установеното нарушение е описано в съставения протокол за извършена
проверка и се изразява в неиздаване на фискална касова белележка, което
съставлява фактическото основание за издаване на ПАМ. Твърди, че заповедта е
мотивирана по надлежния ред, вкл. и по отношение продължителността на срока,
който е под средния такъв, определен от закона. Сочи се, че освен това
проверяващите органи са констатирали и наличие на касова разлика, което
съставлява допълнителен фактически мотив за прилагане на ПАМ като целта на
същата е да се преустанови извършване на нарушения от този вид, респективно да
се преустановят вредните последици от нарушението. Излагат се доводи, че
запечатването на обекта няма да доведе до несъразмерно тежки последици, а ще
има превантивно въздействие. Развиват се и подробни доводи за съответствие на
мярката с целта на закона.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд- Плевен, втори състав, като
провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.
Предмет на обжалване е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 10563/14.10.2019 г. на Ж.А.- началник
отдел „Оперативни дейности“- В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, гл. дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект- семеен
хотел и ресторант „П.“, находящ се в с. Орешак, ул.***, стопанисван и
експлоатиран от „К.К.“ ЕООД, ЕИК *** и забрана за достъп до обекта за срок от 10 /десет/ дни на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
От събраните в
хода на съдебното производство писмени доказателства се установява, че при извършена
на 07.10.2019 г. проверка на търговския обект е констатирано, че се касае за
ресторант с капацитет от 10 места на открито и 30 места на закрито и хотел с 8
бр. стаи и общо 16 легла. В търговският обект се използват програмни продукти
от компютърна конфигурация с инсталиран програмен продукт „ABIS POS“. Компютърната
конфигурация е свързана с 1 бр. фискално устройство и 1 бр. нефискален принтер.
След легитимация на проверяващите е разпечатан Х- отчет № 0000771 от 07.10.2019
г. с оборот 24,80 лв. Разпечатен е и КЛЕН за 07.10.2019г., от която се
установява, че няма издадена фискална касова бележка в 17.40 ч. на стойност 18,
40 лв., а само такава с № 0000710/07.10.2019 г. в 12,15 ч. Установено е
неиздаване на ФКБ за извършена контролна покупка преди легитимация на
проверяващите, за консумация на обща стойност 18,40 лв., подробно описана в
оспорената заповед, която е заплатена в брой в 17,40 ч. на 07.10.2019 г.
Въз основа на това административният орган приема, че е
извършено на нарушение на чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
Като мотиви за налагане на принудителната мярка и
срока на същата е посочено, че същата се налага, за да се предотврати и
преустанови извършването на административни нарушения и вредните последици от
тях, при което се съобразява местоположението на търговския обект, популярността
му сред широк кръг възрастови групи, предлаганото разнообразие на услуги, които
са комплексни и обосноваващи значимостта на търговския обект и обема на упражняваната
дейност, което налага извода, че стопанисваният обект е с потенциална
възможност за реализиране на значителни обороти, поради което прилагането на
ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение накърнява съществено
държавния интерес и фискалната политика на държавата, и причинява значителни и
трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените в
обекти продажби, а като последица се явява неправилното определяне на
реализираните доходи на стопанисващия го търговец. Административният орган е
приел наличие на висока степен на обществена опасност, поради което е
постановил налагането на ПАМ с посочено право основание чл.186, ал.1, т.1,
б.“б“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Фактите, приети за установени от ответника в
оспорената заповед се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство и неоспорени от страните писмени
доказателства, а именно заверено копие на заповед за налагане на ПАМ №
10563/14.10.2019 г., ведно с разписка за връчване, заверено копие на протокол
за извършена проверка № 0372825/07.10.2019 г., ведно с опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката, декларация от
лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение, заверено копие на дневен отчет, заверено копие на заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г.; заверено копие от АУАН № F516088/14.10.2019 г.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат
на акта. Същата е основателна.
Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на
изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен
орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение
на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- В. Търново в
дирекция „Оперативни дейности“, гл.
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на когото съгласно Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.28/ е възложено
издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена
форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си.
Съдът намира, че обжалваната принудителна мярка е
наложена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на целта
на закона.
Основателно е оплакването
на жалбоподателя за неправилно посочено правно основание за налагане на
обжалваната принудителна административна мярка. Като такова е посочена
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗДДС, съгласно която запечатване на
обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина
за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите
на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление
на търговската дейност. Такова нарушение не е установено. От обстоятелствената
част на оспорената заповед, както и от приложения в делото АУАН № F516088/14.10.2019
г. е видно, че при осъществената проверка е установено нарушение на чл.25,
ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., което се изразява в неиздаване
фискална касова бележка от ФУ за осъществена продажба. За така констатираното нарушение
очевидно не е приложима разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС, както
неправилно е приел ответникът, а тази чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Касае
се за материална незаконосъобразност, която е довела до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, доколкото с неправилно приложената в оспорената
заповед санкционна разпоредба е посочено различно от фактическото основание за
налагане на ПАМ.
На следващо място следва да се посочи, че при
констатиране на административно нарушение на реда за отчитане на оборотите в
търговските обекти административният орган е длъжен във всеки случай да наложи
принудителна мярка по чл. 186 от ЗДДС. При определяне на срока на мярката административният
орган действа в условията на оперативна самостоятелност, като законът определя
възможна продължителност на принудата до 30 дни, без да фиксира критериите,
които административният орган трябва да приложи. Следователно
индивидуализацията на срока на принудителната мярка е резултат от упражняване
на оперативната самостоятелност на административния орган. При тази
индивидуализация е необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да
позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му
оперативна самостоятелност правилно, в обществена полза и в съответствие с
целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК.
Във връзка с това, чл. 13 от АПК въвежда и принципите на последователност и
предвидимост, които задължават административните органи своевременно да
огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при
упражняване на своята оперативна самостоятелност, а чл. 6, ал. 2 от АПК – принципа на съразмерност, според който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, с която актът се
издава.
Съответно в мотивите във връзка с продължителността на
срока следва да посочват конкретни обстоятелства, въз основа на които
административният орган е направил извода, че мярката ще постигне целта на
закона именно когато е наложена в съответния размер, както и съждения относно
засегнатите от акта и неговото изпълнение права и законни интереси и съпоставка
с целта, която следва да бъде постигната.
Съдът отбелязва, че мотивите относно продължителността
на наложената мярка са бланкетни и абстрактни. Посочено е, че е взето предвид
местоположението на търговският обект, но липсва конкретизация на фактическото
му местоположение и по какъв начин то е относимо към продължителността на
налаганата мярка. На следващо място е посочено, че мярката е съобразена с „популярността
на обекта сред широк кръг възрастови групи, предлаганото разнообразие на
услуги, които са комплексни и обосноваващи значимостта на търговския обект и
обема на упражняваната дейност, което налага извода, че стопанисваният обект е
с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти“. Горните доводи
са общи и необосновани, доколкото не е налице позоваване на каквито и да е
данни, от които да се направи извод за обстоятелството популярен или не е
търговският обект, какви са предлаганите в него услуги и какво е значението на
обстоятелството, че те са комплексни, а посочената потенциална възможност за
реализиране на „значителни обороти“ представлява предположение на органа,
непочиващо на данни за действително осъществявания оборот на заведението. След
това бланкетно е посочено, че прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като
установеното нарушение накърнява съществено държавния интерес и фискалната
политикана държавата и причинява значителни и трудно поправими вреди. Липсват
каквито и да е доводи и обосновка за спазване принципа на съразмерност при
определянето на срока на налаганата ПАМ, поради което съдът няма как да провери
административният акт, респ. да изложи доводи доколко административният орган е
упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, респ.
дали срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
При това положение съдът счита, че липсват конкретни
мотиви относно необходимостта от административната принуда и специфичната нейна
цел в случая, както и за продължителността на същата, респ. съразмерността на
прилаганата ПАМ. От същите не може да се изведе обоснован извод, че
принудителната мярка не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която се налага, каквото е изискването на чл. 6, ал. 2 от АПК.
Сами по себе си изложените мотиви относно
продължителността на срока не представляват същински мотиви, а общи формални
изявления относно значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта на
извършеното нарушение, последиците от нарушението и необходимостта да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения.
Съдът не споделя виждането, изложено в писмената
защита на ответника, че определеният 10 дневен срок е съобразен принципа на съразмерност, съответства на
тежестта на нарушението и не ограничава правата на търговеца в степен,
надхвърляща необходимата за осъществяване целите на закона. На административния
орган е предоставена възможност да налага принудителни мерки от този вид за
срок до 30 дни. В оспорената заповед липсват конкретни, базирани на установени
факти мотиви, от които да е видно защо избраният от органа срок е именно 10
дни, а не по- малък, или по-голям. Преценката за съразмерността на мярката
следва да се базира върху дневните обороти на заведението, респ. икономическите
загуби, които ще претърпи при запечатване на обекта, отнесени към размера на
санкцията, която се предвижда за констатираното нарушение и която е предмет на
очевидно започнало със съставяне на АУАН административнонаказателно
производство. Липсата на мотиви в горния смисъл препятства възможността на съда
да проведе контрол за съответствие на мярката с целта на закона и за спазване
на принципа на съразмерност.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че при
издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение
на принципа на съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в чл. 6, ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Издадената преди да бъде издадено наказателно
постановление заповед за ПАМ предотвратява прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, но преди всичко препятства
извършването на търговска дейност в обекта и реализирането на приходи от нея.
Освен че ограничава правата на търговеца, това води и до пропуснати приходи за
държавата от данъчни и осигурителни плащания. В случая, административната
принуда засяга не само права на данъчнозадълженото лице, но и интересите на
фиска от извършване на регистрирани продажби, в резултат от които да бъдат генерирани
данъчни приходи, поради което административният орган е следвало да претегли
тези противоречиви интереси и да мотивира защо за фиска е по-важно търговецът
да не работи десет дни и какви точно противоправни деяния ще бъдат
предотвратени за този период, съпоставени с твърдяната значителната и трудно
поправима вреда. Въз основа на всичко
гореизложено, съдът приема, че заповедта е необоснована, издадена в
противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност,
поради което следва да бъде отменена.
При този изход от производството, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството разноски
по представения списък в размер на 300 лв. адвокатски хонорар и 50 лева
заплатена държавна такса.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд- Плевен, втори състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на К.К.“***, ЕИК ***,
представлявано от управителя К.А.К., подадена чрез адв. И.А. ***, Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 10563/14.10.2019 г. на Ж.А.-
началник отдел „Оперативни дейности“- В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, гл. дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект- семеен
хотел и ресторант „П.“, находящ се в с. Орешак, ул.***, стопанисван и
експлоатиран от „К.К.“ ЕООД, ЕИК *** и забрана за достъп до обекта за срок от 10 /десет/ дни на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите
да заплати на „К.К.“***, ЕИК ***, представлявано от управителя К.А.К., сумата
300 лв. за заплатен адвокатски хонорар и 50 лева заплатена държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: