№ 3518
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110123042 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато
за установено, че същият дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 423,10
лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2018г.-30.04.2020г., ведно със законна лихва от 14.10.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.11.2018г. до 04.10.2021 г. в
размер на 493,86 лв., главница от 01.09.2018г. до 29.02.2020 г. в размер на
44,64 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със
законна лихва от 14.10.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
31.10.2018г. до 04.10.2021 г. в размер на 9,55 лв., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 58930/2021г. по
описа на СРС, 69с-в.
Ищецът „ФИРМА“ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
1
дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът Ж. Н. Т. оспорва наличието на облигационно отношение
между страните за процесния имот и период, както и обема на доставената
топлинна енергия. Счита исковете за недоказани по основание при
твърдението, че нито е абонат на ищцовото дружество, нито сградата е
топлофицирана. Оспорва представените към исковата молба доказателства,
доколкото счита, че те не установяват процесните, оспорени от ответника,
вземания на ищеца. Оспорва да е изпаднал в забава. Прави възражение за
погасяване на вземанията по давност. Моли за цялостно отхвърляне на
исковите претенции.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът е сключил договор или от ищеца и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницка е да
докаже, че е погасил претендираните вземания, за което не сочи
доказателства.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
2
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия, като
писмената форма е нужна за доказване на това обстоятелство.
От ангажираните писмени доказателства, ценени в своята съвкупност и
взаимовръзка, съдът намира, че не се установява ответникът да е
собственик или ползвател на процесния имот в рамките на исковия период.
Доколкото горното обстоятелство е изрично оспорено с отговора от страна на
ответника , ищецът следваше да докаже при условията на пълно и главно
доказване в процеса наличието на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника , по силата на което е доставил топлинна
енергия до имот на ответника , и за последния е възникнало задължение за
заплащане на уговорената цена в претендирания размер.
С оглед на гореизложеното и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът
приема че между страните не съществува облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, респективно не е
налице пасивна материалноправна легитимация на ответника и същият не
дължи на ищеца претендираните главници , а при липса на главно вземание –
и на обезщетенията за забава в размер на законната лихва като акцесорни
вземания по отношение на процесния имот.
Поради изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Съдът не следва да обсъжда останалите доказателства по
делото, предвид факта, че не се доказва по безспорен начин, че ответникът е
потребител на ТЕ в качеството си на собственик или че е носител на вещно
право на ползване върху процесното жилище, представляващо
топлоснабдения имот – ап. 2 , находящ се в гр. АДРЕС , аб. № **** и
именно в това си качество да е ползвател на топлинна енергия, която не е
заплатил на ищеца за процесния период.
С оглед изхода на настоящия спор искането на ищеца за присъждане на
разноски е неоснователно, тъй като такива не му се следват.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, не е
ангажирал доказателства за извършване на такива , поради което разноски не
следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА „ЕАД, с ЕИК ******
СРЕЩУ Ж. Н. Т. с ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено между страните , че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 2423,10 лв., представляваща цена на потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2018г.-30.04.2020г. до имот, находящ се в гр.
АДРЕС, аб. №****, ведно със законната лихва за периода от 14.10.2021г. до
окончателното й заплащане, сумата от 493,86 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.11.2018г.-
04.10.2021г., сумата от 44,64 лв., представляваща такса за дялово
разпределение за периода от м.09.2018г. до м.02.2020г., ведно със законната
лихва за периода от 14.10.2021г. до окончателното й заплащане, както и
мораторна лихва за забава върху сума за дялово разпределение в размер на
9,55лева за периода 30.10.18г.- 04.10.21г. , за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
58930/2021г. по описа на СРС, 69с-в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „ФИРМА“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4