№ 34582
гр. София, 27.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110107389 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ЕТ „И.“, ЕИК:........., с адрес на
управление: област Ловеч, община Априлци, гр. Априлци, ул. „З.“ № 16,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. Х. А. М., САК, с надлежно
учредена представителна власт по делото, срещу Държавен фонд „З.“,
БУЛСТАТ:..., с адрес: гр. София, р-н „Овча Купел“, бул. „Ц. III“ №136,
представлявано от изпълнителен директор Г., с която се иска да бъде
признато за установено, че Държавен Фонд „З.“ ДЪЛЖИ на ЕТ „И.“
следните суми: 1/ суматав размер на 297.88 лева – главница, представляваща
получена сума на отпаднало основание – отменен от Върховния
административен съд акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) въз основа на който е предприето предварително принудително
изпълнение срещу ищеца – и 2/ сумата от 75.36 лева - обезщетение за забава
за периода 02.07.2021 г. до 27.19.2023 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 59589/2023 г. на СРС – 30.10.2023 г. до
окончателното плащане.
Претендират се направените разноски по настоящето и по заповедното
производства.
Ищецът твърди, че между него и Държавен фонд „З.“ (ДФЗ) има сключен
договор № 33/3/3121580 от 18.02.2015 г. по програма за развитие на селските
региони (ПРСР) за период 2007-2013 г. с предмет изграждане на туристически
комплекс за спорт и развлечения в гр. Априлци, по който е предоставена
безвъзмездна финансова помощ в размер 139 859.99 лева. Издаден му бил
АУПДВ № 33/3/3121580/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8555 от 11.03.2020 г.,
като е установено задължение за възстановяване в размер на 139 859.00 лева.
През 2021 г. обаче ищецът е обжалвал АУПДВ и през 2022г. с решение № 6760
от 07.07.2022 г. по адм.д. № 7963/2021 г. ВАС е отменил процесния акт.
1
Посочва се, че през 2020 г. е образувано изпълнително дело №
**********/2020 г. по описа на ТД на НАП и че на 02.07.2021 г. публичният
изпълнител е превел по сметка на ДФЗ сума в размер на 297.88 лева.
Поддържа, че след отпадането на АУПДВ е изпълнена хипотезата на чл. 55, ал.
1, предл. трето ЗЗД и всички преведени суми подлежат на връщане.
Твърди, че на 13.09.2023 г. е входирана покана за доброволно изпълнение
в деловодството на ДФЗ, която не е била удовлетворена. Поради това е подал
заявление по чл. 410 от ГПК и е била издадена заповед за изпълнение № 33563
от 08.11.2023 г. по ч.гр.д. № 59589/2023 г. на СРС.
Претендира разноски по настоящето и по заповедното производство,
както и адвокатски хонорар.
Моли да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, за да се докажат
фактите на удържане на парични суми от него и получаването на същите от
Държавен фонд „З.“.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото – Държавен фонд „З.“, чрез гл. юрк. М.Д. – с надлежно учредена
представителна власт по делото, е постъпил писмен отговор, в който
предявените искове се оспорват като недопустими, неоснователни и
недоказани.
Ответникът твърди, че недопустимостта е предопределена от факта, че
взаимоотношенията между ищеца и ответника са административноправни и се
основават на сключен административен договор.
Посочва, че чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е неприложим, защото дължимата сума е
получена индиректно, чрез съдебния изпълнител, а не е платена от ищеца
директно на него. Допълва, че е било налице „опосредено“ имуществено
разместване, а съгласно хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД
полученото без основание се връщало на този, който престирал. Твърди, че
настоящият иск е допустим само когато за страната не съществува друг
договорен или деликтен иск или друга правна възможност да осъществи
имуществено изравняване, а в настоящия казус исковете за обезщетения за
вреди от незаконосъобразни актове се разглеждат по реда на АПК като
специален закон съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК.
Излага доводи, че гражданският съд не е компетентен да решава спорове
с административноправен характер, а защитата срещу евентуално незаконно
принудително изпълнение, в резултат на административния акт, е също от
компетентността на административните съдилища.
Досежно основателността на претенциите ответникътпотвърждава, че има
сключен между страните административен договор, като уточнява, че АУПДВ
е издаден поради неизпълнение на нормативни и договорни задължения.
Действително първоначалният акт е бил отменен от ВАС на формално
основание.
Поради това в изпълнение на мотивите на ВАС, ДФЗ е издал решение за
финансова корекция (РФК) с изх. № 01-6500/8555#14 от 21.10.2022 г., което е
обжалвано пред Административен съд – Ловеч и е висящо. Посочва, че
2
ищецът не е доказал, че процесната сума е бил удържана и че точно тя е била
преведена по сметка на ДФЗ. Уточнява, че на първа инстанция жалбата на
ищеца срещу РФК била оставена без уважение.
Поддържа, че действията по принудително събиране на вземането по
АУПДВ се явяват законосъобразни предвид допуснатото принудително
изпълнение и липсата на обжалване на издадените АУПДВ и РФК. Посочва,
че предварителното изпълнение на посочените административни актове
подлежи на обжалване пред административни съдилища, но такова обжалване
не е предприето от ищеца.
Твърди, че е упражнил законосъобразно право на задържане върху сумата
297.88 лв. и че лихви не се дължат. Последната е била събрана на основание
предварителното изпълнение на АУПДВ, а от деня на издаване на РФК е
възникнало изискуемо и ликвидно вземане, върху което се е упражнило право
на задържане/прихващане.
Поддържа твърдение, че исковете са неоснователни, тъй като съдебното
производство по оспорване на РФК не е приключило.
Цитира съдебно решение № 5262/17.05.2023 г. по адм. д. № 100039/2022
г. по описа на ВАС, с което е обосновал задържането на процесната сума при
отпадналото основание за събирането й – обявеният за незаконосъобразен
АУПДВ – и последващото прихващане на дължимата за връщане сума с
новото задължение по издаденото РФК.
Твърди, че акцесорното вземане не се дължи, предвид неоснователността
на претендираната главница, но прави евентуално твърдение, в случай, че
съдът приеме, че се дължи лихва, то периодът на лихвата трябва да започва от
отмяната на АУПДВ до издаването на РФК – 07.07.2022 г. до 21.10.2022 г.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Към отговора са приложени: протокол от заседание на управителен съвет,
акт за установяване на публично държавно вземане, решение на ВАС от
07.07.2022 г., решение за налагане на финансова корекция, определение по
адм.дело № 414 от 2022 г. на АС Ловеч и решение по същото, практика на
ВАС.
От страна на ищеца е постъпила допълнителна молба становище от
24.06.2024 г., в което твърди, че действително между страните има дело пред
АС Ловеч, за обжалване на финансова корекция за същото нарушение. Счита,
че искът правилно е насочен към ответника ДФЗ, доколкото нямало как НАП
да е ответник по делото – тъй като сумата макар и събрана от публичен
изпълнител е в полза на ДФЗ, а не на НАП.
Поддържа и че основава претенцията си – като сума, получена на
отпаднало основание, а не въз основа на деликт, поради което именно
гражданският съд бил компетентен.
Възразява срещу искането за спиране на делото, доколкото
административното производство по адм.д. № 414 от 2022 г. на АС Ловеч било
срещу друг акт на ответника.
3
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства с исковата молба и отговора са
относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор, поради
което следва да бъдат приети и приложени по делото.
Следва да се обяви за безспорно, че в следствие наложен запор на сметки
на ищеца от ответника в хода на публично изпълнение е получена сумата на
процесната главница по делото.
Съдът служебно е изискал справка от АС Ловеч досежно адм.д. № 414 от
2022 г. на АС Ловеч – като е получен отговор, че по делото е постановено
решение, което е влязло в сила, поради което и същата заедно с препис от
решението следва да се приложат по делото.
Липсва основание за допускане на ССчетЕ, доколкото получаване на
главницата от ответника не се оспорва.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен, и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира вземане върху сумата от 297.88 лева,
представляваща получено парично вземане с отпаднало основание и
мораторна лихва от 75.36 лева за периода 02.07.2021 г. до 27.10.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на ЗИЗИПЗ, до окончателното
изплащане на сумата.
- правна квалификация – предявеният иск е установителен иск с правно
основание по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД – за
сумата от 297.88 лева и с правно основание по чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 75.36 лева
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че е налице валидно
административноправно отношение по договор 33/3/3121580 от 18.02.2015 г.
между ЕТ „Иван Стефанов Терзийски” и Държавен фонд „З.“.
Липсва спор и че АУПДВ № 33/3/3121580/3/01/04/01 с изх. № 01-
6500/8555 от 11.03.2020 г. е обжалван и отменен с влязло в сила решение №
6760 от 07.07.2022 г. по адм.д. № 7963/2021 г. ВАС.
Не е спорно и че за същото нарушение впоследствие срещу ищеца е
издадено решение за финансова корекция – предмет на обжалване по адм. д.
№ 414/2022 г. на АС Ловеч.
Липсва спор и че в изпълнение на АУПДВ № 33/3/3121580/3/01/04/01 с
4
изх. № 01-6500/8555 от 11.03.2020 г. от ищеца чрез публичен изпълнител е
събрана и преведена на ответника сумата от 297.88 лева.
Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че: 1) спрямо него е
било упражнено принудително събиране на процесната сума, 2) процесната
сума е удържана от него и получена от Държавен фонд „З.“, 3) е отпаднало
основанието за получаване на сумата от ответника.
Ищецът следва да докаже и че е потърсил възстановяване на сумата от
ответника.
Ответникът следва да докаже всички правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогасяващи възражения, на които се позовава
вкл. наличие на валидно правно основание за получаване и задържане на
сумата.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства, сочещи, че процесната сума е удържана от него и получена от
Държавен фонд „З.“.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото писмо от АС Ловеч с приложено към
него решение по адм.дело № 414/2022 г., влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на ССчетЕ.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 26.11.2024 г. от 11.00
часа за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото /на ищеца вече е
връчен препис от отговора по силата на предходно разпореждане/ .
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по дадените
указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване на
настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
5
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат
да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/ или
към Центъра за спогодби и медиация при Софийски районен и Софийски
градски съд /ЦСМ/ – тел. 02 8955 423 (с координатор – г-жа Мариана
Николова) като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6