РЕШЕНИЕ
№ 385
Кюстендил, 22.02.2024
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд –
Кюстендил - VII състав, в съдебно
заседание на седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА и с участието на прокурора МАРИЯНА ВЕРГИЛОВА
СИРАКОВА като разгледа докладваното от съдия АСЯ СТОИМЕНОВА кнахд № 20247110600040/2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано по касационна жалба от началника на група „Пътен контрол” към
Районно управление (РУ) – Дупница при Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил срещу Решение № 417/30.11.2023 г.,
постановено по административнонаказателно
дело (АНД) № 899/2023 г. по описа
на Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №
23-0348-000561/11.07.2023 г. С посоченото наказателно постановление, издадено
от началника на група „Пътен контрол” към РУ – Дупница, на Д.А.И., с ЕГН **********,
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от същия закон. В жалбата са посочени касационните основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление.
Началникът на група
„Пътен контрол” към РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
Д.И. не се явява и не се
представлява в съдебното заседание по делото, и не представя становище по
касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Районният съд е установил от фактическата страна на
спора, че на 22.06.2023 г. в 19:00 часа в с. У, на ул. „И В”, Д.И. е управлявал мотоциклет марка и модел „Я0”, с рег. № ***, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство (МПС) – категория А. Същият е притежавал свидетелство за управление, валидно
за категория А1. Срещу И. е съставен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 561/22.06.2023 г. за това, че на 22.06.2023 г. в 19:00
часа в с. У, на ул. „И В”, е управлявал
горепосочения мотоциклет без да е правоспособен водач, като нарушението е квалифицирано по чл. 150
от ЗДвП. Въз
основа на съставения акт е издадено процесното НП, в което е посочено, че на 22.06.2023 г.
в 19:00 часа в с. У, на ул. „И В”, И. е управлявал мотоциклет марка и модел „Я”, с рег. № ****, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него МПС – категория А, и нарушението е
квалифицирано по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Районният съд е
приел, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е отменил наказателното
постановление.
Настоящият
касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посочените
в жалбата касационни основания, намира,
че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да
бъде оставено в сила.
В
хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на акта
и наказателното постановление, а именно – несъответствие между акта и
наказателното постановление относно описанието на нарушението със
съставомерните му признаци. Съгласно чл.
42, ал. 1, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съответно актът и наказателното постановление
следва съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Необходимо е да е налице единство между
словесното описание на нарушението, посочено в акта и в наказателното
постановление, тъй като в противен случай субектът, чиято административнонаказателна отговорност е
ангажирана, ще бъде поставен в невъзможност да разбере спрямо кои факти да се
защитава в хода на административнонаказателното производство. Според изложеното
в обстоятелствената част на процесния АУАН Д.И. е
обвинен за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Съгласно
посочената норма всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално
електрическо превозно средство или превозното
средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност
за управление на МПС
по време на обучението му по реда на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 3
и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т.
4. Нормата има предвид неправоспособни водачи, т.е. такива, които никога не са
придобивали правоспособност, какъвто не е настоящият случай (както бе посочено по-горе, към датата на нарушението И. е
притежавал свидетелство за управление, валидно за категория А1). С процесното НП Д.И.
е наказан за нарушение по чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП. Съгласно посочената норма, за да
управлява МПС, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС
по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да
е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Това
несъответствие между повдигнатото обвинение с акта и наказателното постановление нарушава правото на защита на И.,
доколкото го поставя в невъзможност да разбере кое от двете нарушения се
твърди, че е извършил – това по чл. 150 от ЗДвП, или това по чл. 150а, ал. 1
от същия закон. Процесното НП е незаконосъобразно
и като го е отменил, районният съд е постановил правилно
решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК
във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 417/30.11.2023
г., постановено по АНД № 899/2023 г.
по описа на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: